№ 177
Гр. Перник, 24.09.2021
година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание,
проведено на тринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 314 по описа за 2021
година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано
е по жалба на ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано
от А.Б.П. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С1085-0455753/03.06.2021 година, издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в Главна дирекция „Фискален
контрол“ (ГДФК) при Централно управление на Националната агенция за приходите
(НАП), потвърдена с Решение № ГДФК-154 от 21.06.2021
година на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите.
С
оспорената заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС, спрямо ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. ***, представлявано от А.Б.П. е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване за срок от 14 (четиринадесет) дни на търговски
обект по смисъла на §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС – кафе
и закуски, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 2 – посочен вход от ул. „***“ №
1, стопанисван от ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***,
представлявано от А.Б.П. и е забранен достъпът до обекта.
В жалбата
се изразява несъгласие с издадената заповед. Жалбоподателят оспорва факта на
неиздаване на фискален бон при извършената от контролните органи на НАП
контролна покупка, като твърди, че фискален бон е бил предоставен на
проверяващия орган по приходите веднага след заплащане на сумата от 2.60 лева,
но последният отказал да го приеме. Основава доводите си в данните от отпечатаната
контролна лента на електронен носител (КЛЕН) за дата 23.05.2021 година, в която
е отразен издаден фискален бон на стойност 2.60 лева, който фискален бон е с
пореден номер, предхождащ поредния номер на отпечатания след легитимиране на
проверяващите дневен финансов отчет (ДФО). Жалбоподателят не оспорва факта, че на
така издадения фискален бон са маркирани топли напитки, а не скара, но твърди,
че с това по никакъв начин не е нарушена разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Моли съда да отмени издадената заповед.
В
проведеното открито съдебно заседание на 13.09.2021 година жалбоподателят ЕТ „***“***,
редовно призован, се представлява от управителя, който поддържа жалбата и моли
съда да отмени оспорената заповед.
В
проведеното открито съдебно заседание на 13.09.2021 година ответникът по
жалбата – началникът
на отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, редовно призован не се
явява, представлява се от юрисконсулт П. ***, който оспорва
жалбата и пледира процесуална и материална
законосъобразност на издадената заповед. Моли съда да остави жалбата без
уважение като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 23.05.2021 година, в 11:30 часа, служители на ГДФК в ЦУ на НАП извършили
оперативна проверка на търговски обект – кафе и закуски, находящ се в гр.
Перник, на ул. „***“ № 1, с посочен вход от ул. „***“ № 2, стопанисван от ЕТ „***“***.
За резултатите от проверката проверяващите инспектори съставили Протокол за
извършена проверка серия АА № 0455753/23.05.2021
година, в който били обективирани установените от проверяващите обстоятелства.
Протоколът бил съставен в присъствието на физическото лице – търговец А.Б.П. и
на й.в.п. – продавач. Протоколът е подписан от съставилите го длъжностни лица
от НАП и от присъствалите по време на проверката лица, като екземпляр от него е
предоставен на физическото лице – търговец. Този протокол, съставен от орган по
приходите и в изпълнение на правомощията му, в писмена форма, със съдържание,
съответно на изискванията на чл. 50, ал. 2 от ДОПК, подписан от съставителите и
от присъствалите при проверката физическо лице – търговец и работник, съгласно
чл. 50, ал. 3 от ДОПК, на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК има материална
доказателствена сила за отразените в същия действия, изявления и обстоятелства,
поради което и като неоспорен от страните, се цени от съда.
Установява се от съдържанието на този протокол, че при проверката било констатирано,
че търговският обект е с две помещения с обща площ 33 кв.м, няма СУПТО и ПОС
терминал и е с работно време от 07:00 до 17:00 часа от понеделник до петък и от
09:00 до 17:00 часа в събота и неделя. Обектът разполагал с монтирано и
функциониращо в работен режим фискално устройство (ФУ) модел „DAISY Compact M02”, с индивидуален номер (ИН) DY450851 и ИН на фискалната памет (ФП) №
36608887, регистрирано в НАП с потвърждение № 4252862/18.06.2019 година, с
разчетен оборот за период от 01.05.2020 година до 01.05.2021 година –
13 062.60 лева. Преди легитимирането на проверяващите била извършена
контролна покупка на 2 (два) броя скара (кюфтета и гарнитура) на стойност 2.60
(два лева и шестдесет стотинки), заплатена в брой с банкнота от 5.00 лева и
върнато ресто от 2.40 лева в монети. Сумата била приета от физическото лице –
търговец А.Б.П., от името и за сметка на ЕТ „***“***, за което не бил издаден фискален бон
(фискална касова бележка от ФУ). След легитимиране на проверяващите била
издадена фискална касова бележка на стойност 2.60 лева, в който документ била
отразена сума от 2.60 лева, регистрирана в 11:36 часа, за продажба на артикул
„топли напитки“, което се установява от изричното отбелязване на това
обстоятелство в съставения по повод проверката протокол, както и от
съдържанието на КЛЕН. От ФУ била отпечатана КЛЕН от 23.05.2021 година, както и
бил извършен опис на парите в касата на обекта.
– фактическа наличност. Съгласно данните в тези документи, което е
обективирано и в протокола, съставен по повод извършената проверка, разчетена
била касова наличност от ФУ – 19.80 лева; сума на паричните средства в началото
на работния ден – 0.00 лева; служебно въведени пари в касата на ФУ – 10.00
лева; служебно изведени пари от касата на ФУ – 0.00 лева; фактическа наличност
в касата на обекта – 17.52 лева; съответно разлика в касовата наличност 2.28
лева.
Със Заповед №
ФК-С1085-0455753/03.06.2021 година, издадена от Л.П.Х.– началник на Отдел
„Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. „а“ от ЗДДС, спрямо ЕТ „***“***, е
приложена ПАМ – запечатване за срок от 14 (четиринадесет) дни на търговския
обект - кафе и закуски, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № 1, с посочен
вход от ул. „***“ № 2, стопанисван от ЕТ „***“***, както и на основание чл.
187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта. В заповедта са изложени
установените при проверката факти и обстоятелства, като е направен извод, че
търговецът – задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №
Н-18/13.12.2006 година), не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки и услуги в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, каквото
изискват чл. 118 от ЗДДС и Наредбата, което е основание за прилагане на ПАМ.
Определената
продължителност на срока на прилагане на ПАМ – 14 дни, е мотивирана с оглед
начина и вида на организиране на отчетността, които са довели и до извършеното
деяние, индиректно – със степента на неговата обществена опасност, а също и с
факта, че търговецът отдавна извършва търговска дейност и е наясно с
конкретните изисквания към нея и с начина на организация на същата, но въпреки
това е допуснал извършването на административно нарушение, с което засяга
основният ред при извършването на тази дейност. Посочено е още, че от
доказателствата по преписката може да бъде направено обосновано предположение,
че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно облагане, което
винаги води до негативни последици за фиска. Изтъкнато е, че ако не бъде
приложена ПАМ, то съществува възможност от извършване на ново нарушение
(индиректно до ново отклонение от данъчното облагане), от което за фиска на
държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че срокът
на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция – преустановяване на лошите практики в обекта, както и съобразен с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността
на търговеца. Посочено е също, че целта на прилагането на процесната ПАМ е
промяна на начина на извършване на дейността в проверения обект, имаща за пряк
резултат правилно отчитане на дейността и индиректен – недопускане на вреда за
фиска, за което е необходим срок, а 14-дневният такъв е подходящ.
Със същата заповед е приложена
и разпоредбата на чл. 187, ал. 1, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Разпоредено е наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в
срок до определената дата на запечатване, да бъдат отстранени от търговеца и за
негова сметка, съответно посочени са последиците от неотстраняването на стоките,
посочено е и също, че в случаите, когато отстраняването на стоките е свързано
със значителни разходи за задълженото лице, може да се разпореди оставянето на
стоките в обекта.
Заповедта, видно от саморъчното
отбелязване в същата, извършено от й.в.п. – продавач и пълномощник (пълномощно
от 26.05.2021 година) на физическото лице – търговец е връчена на А.Б.П.. Вписана
е дата 08.07.2021 година. Тук следва да се
посочи, че не се подкрепят от данните в цялост, съдържащи се в доказателствата
по делото, доводите на жалбоподателя, отнасящи се до произнасяне на
по-горестоящия административен орган на дата, предхождаща връчването на
оспорената заповед. Жалбата до директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГДФК при ЦУ на НАП срещу процесната заповед (с посочени номер и дата на
същата), подписана саморъчно от физическото лице – търговец А.П., видно е от
изричното отбелязване в същата, е изготвена на 08.06.2021 година, съответно е и
регистрирана в деловодната система на НАП на същата дата, видно от входящия й
номер. Вписаната в разписката дата на връчване 08.07.2021 година (която дата
включително следва депозирането на жалбата пред Административен съд – Перник на
06.07.2021 година) остава изолирана и некореспондираща си с данните по
преписката и делото, включително некореспондираща с приложеното към жалбата до
съда копие на процесната заповед, в която обективирана е и разписката, с дата
08.07.2021 година. А дори да се приеме, че заповедта е връчена на вписаната в
разписката дата, след като жалбата е подадена, следва да се приеме, че
жалбоподателят е запознат със съдържанието на оспорвания акт. Обстоятелството,
че жалба срещу издаден административен акт е подадена преди връчването му, не е
основание жалбата да се остави без разглеждане, тъй като такова основание не е
сред изрично изброените хипотези нито в чл. 88, ал. 1 от АПК, нито в чл. 159 от АПК (в този смисъл е Определение № 12 764 от 22.10.2018 година на ВАС,
постановено по адм. дело № 11160/2018 година).
На 08.06.2021 година А.Б.П., в
качеството му на А.Б.П., в качеството му на ЕТ „***“***, депозирал пред
директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП жалба срещу
заповед № ФК-С1085-0455753/03.06.2021 година, в която се съдържала молба за
преразглеждане на същата и съобразяване на мярката със силния спад в работата
вследствие на епидемичната обстановка в страната и с липсата на допускани от
търговеца други такива нарушения.
С Решение № ГДФК-154
от 21.06.2021 година на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при
ЦУ на НАП така подадената жалба е оставена без уважение като неоснователна с
мотиви, че с процесната заповед не се засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът е издаден, че заповедта е
мотивирана, отговаря на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал.
1 и ал. 2 от АПК, в същата са изложени съображения за целите, които се иска да
бъдат постигнати и касателно определения в заповедта срок на прилагане на
мярката, не са допуснати съществени процесуални нарушения, заповедта е издадена
от компетентен орган, а с оглед установеното по фактите при извършената
проверка са налице законовите основания за издаване на заповед за прилагане на
ПАМ, визирани в чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗДДС. Относно определения с
процесната заповед срок на прилагане на ПАМ горестоящият орган е изложил мотиви,
идентични на обосновалите оспорвания административен акт.
Решението е връчено
на А.Б. в качеството му на ЕТ „***“***, на 02.07.2021 година.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши цялостна проверка
за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство
е Заповед № ФК-С1085-0455753/03.06.2021 година, издадена от Л.П.Х.– началник на
Отдел „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, постановена на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. от ЗДДС. Тази заповед е
оспорена по административен ред, при което директорът на Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП е оставил жалбата без уважение, поради което и
на основание чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК на оспорване подлежи първоначалният
административен акт.
Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, от легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК. С оглед на това
е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт и следва да отговаря на
изискванията на чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП. Издателят на заповедта е освен това и оправомощен със Заповед
№ ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 година на изпълнителния директор на НАП, изменена със
Заповед № ЗЦУ-1157 от 27.08.2020 година, като същият заема длъжността началник
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП
(заповед № 3766/25.09.2019 година). С оглед на това не се констатират
отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити в частта й, относима към приложението
на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС – наименование на
органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение, срок
и ред за обжалване и подпис на издателя. Издаденият административен акт
препраща и към съставения протокол за проверка. В акта се съдържат фактическите
основания, обусловили издаването му, доколкото същият е мотивиран с неиздаване
на фискална касова бележка за извършена продажба на стойност 2.60 лева в
обекта, стопанисван от жалбоподателя, в който е било монтирано и функциониращо
ФУ, както и с липсата на отразяване на извършената продажба в разпечатаната от
ФУ КЛЕН. Заповедта съдържа и правните норми обосновали издаването й. Изложени
са и мотиви и относно продължителността на мярката – запечатване на обекта за
срок от 14 дни. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл.
146, т. 2 от АПК.
При
издаването на заповедта в частта й по приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които да обосновават отмяна на оспорвания административен акт по чл. 146, т. 3
от АПК.
Заповедта
е издадена при правилно приложение на материалния закон, що се отнася до
приложението на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, но същата в тази й част е несъответна
на целта на закона, като съображенията са следните:
Правното
основание за постановеното запечатване на обекта е чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗДДС. Според посочената правна норма запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД) (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ.
Редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки е регламентиран в Наредба №
Н-18/13.12.2006 година. Съгласно чл. 3, ал. 1, предл. първо от Наредбата всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
ФУ – фискален бон, или на касова бележка ИАСУТД – системен бон. Не се изисква
регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки и услуги във или от
търговски обект в изрично посочени в закона случаи – чл. 3, ал. 1, предл. второ
от Наредбата – когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Не е задължено да регистрира извършваните от него
продажби в търговски обект чрез ФУ/ ИАСУТД и лице, което извършва някоя от
дейностите по чл. 4 от Наредбата. Не се издават фискални касови бележки от ФУ
или касов бележки от ИАСУТД и в случаите по чл. 5 от Наредбата. В настоящия
случай не се твърди, както и от данните по делото не се установява, да е налице
някоя от хипотезите на чл. 3, ал. 1, предл. второ от ЗДДС, респективно чл. 4 и
чл. 5 от Наредбата.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава за всяка продажба на лицата по чл.
3, ал. 1 и за всяко плащане в брой, като в ал. 4 се конкретизира, че фискалната
касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Съгласно
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ се забранява и достъпът до обекта.
Предвид
съдържанието на цитираната нормативна рамка, въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът намира, че в случая са били налице материалноправните
предпоставки за прилагане на ПАМ, спрямо конкретния търговец и на посоченото
основание. При наличие на установените в нормата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предпоставки, които в случая безспорно се установи да са били налице,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции.
От
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че обектът,
стопанисван от жалбоподателя, е търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на
ЗДДС, в който контролните органи са установили, посредством извършването на
контролна покупка, извършването на продажба на стока от името на жалбоподателя,
без тази продажба да е била регистрирана посредством издаването на фискален бон
от монтираното и работещо в търговския обект ФУ към момента на осъществяване на
покупката.
Без
основание са доводите на жалбоподателя, че за осъществената продажба на 2 (два)
броя скара (кюфтета и гарнитура) на стойност 2.60 лева, заплатена в брой с
банкнота от 5.00 лева и върнато ресто от 2.40 лева в монети, приета от
физическото лице – търговец А.Б.П., от името и за сметка на ЕТ „***“***, е бил
издаден фискален бон. Безспорно се установява от съдържанието на отпечатаната
КЛЕН, че касов бон за продажба на стойност 2.60 лева е издаден. Но такъв, освен
издаден за артикул „топли напитки“, който е различен от стоката – предмет на извършената
контролна покупка, по-съществено е издаден в час, различен от часа на
извършване на проверката. Видно е от цитирания по-горе протокол проверката е
осъществена в 11:30 часа, а касовата бележка на стойност 2.60 лева, за която се
твърди, че е издадена за контролната покупка на проверяващите, е с час на
регистриране 11:36 часа, което безспорно се установява от съдържанието на КЛЕН.
Това несъответствие води на извод, че касовата бележка е издадена след легитимиране
на проверяващите и непосредствено преди отпечатването на КЛЕН. С такова
съдържание е и изричното отбелязване в съставения за проверката протокол, в
който е основана процесната заповед, надлежно връчен на търговеца и неоспорен
от последния, поради което съставляващ годно доказателство за установените в
същия факти и обстоятелства.
Неиздаването
на касов бон за извършената от приходните органи контролна покупка на стойност
2.60 лева, съставлява неизпълнение на нормативно установеното задължение на
търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Това нарушение безспорно обуславя
приложението на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС.
Издаването на заповедта на това основание се извършва в условията на обвързана
компетентност, т.е. при установено нарушение административният орган не
разполага с възможност за преценка дали да приложи или не ПАМ.
На
следващо място обаче настоящият съдебен състав намира заповедта касателно определения
със същата срок за прилагане ПАМ за немотивирана и същевременно ограничаваща
правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Законодателят
не е разписал критериите, които следва да бъдат съобразени от административния
орган при определяне продължителността на административната принуда. Така, при
определяне на срока на действие на мярката административният орган действа в
условието на оперативна самостоятелност в рамките на определената от закона
максимална продължителност на административната принуда до 30 дни. Т.е.
последният разполага с правото да индивидуализира срока на мярката. Но следва
да съобрази продължителността на същата с оглед и съответно на всички
установени пред него факти и обстоятелства. При тази индивидуализация е
необходимо да бъдат изложени достатъчно, но и конкретни мотиви, които да
позволят също и на съда да провери дали органът е упражнил тази предоставена му
от закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на
мярката, т.е. с целта на закона, както и дали това възприето от органа
разрешение е съизмеримо с преследваната цел.
Безспорно е в случая, че касова
бележка за осъществената в 11:30 часа на 23.05.2021 година контролна покупка не
е издадена, което без съмнение е нарушение на изискването на чл. 118 от ЗДДС и
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година, което обуславя прилагането на
ПАМ. В процесния случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1
от ЗДДС е приложена за срок от 14 дни. За тази продължителност е посочено, че
същата е определена с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които
са довели и до извършеното деяние и индиректно – със степента на неговата
обществена опасност; с факта, че търговецът отдавна извършва търговска дейност
и е наясно с конкретните изисквания към нея и с начина на организация на
същата, но въпреки това е допуснал извършването на административно нарушение, с
което засяга основният ред при извършването на тази дейност. Посочено е още, че
от доказателствата по преписката може да бъде направено обосновано
предположение, че една от целите пред търговеца е именно отклонение от данъчно
облагане, което винаги води до негативни последици за фиска. Изтъкнато е, че
ако не бъде приложена ПАМ, то съществува възможност от извършване на ново
нарушение, съответно ново отклонение от данъчното облагане, от което за фиска и
държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди. Посочено е, че
срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената
превенция – преустановяване на лошите практики в обекта, както и съобразен с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Посочено
е също, че целта на налагането на процесната ПАМ е промяна на начина на
извършване на дейността в проверения обект, имаща за пряк резултат правилно
отчитане на дейността и индиректен – недопускане на вреда за фиска, за което е
необходим срок, а 14-дневният такъв е подходящ.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник на първо място счита, че така
изложените в оспорената заповед мотиви относно продължителността на срока, съответно
целите на ПАМ, са изцяло бланкетни и общи. Така формулирани, без каквато и да
било конкретизация, на първо място същите биха били приложими за всеки
констатиран случай на неиздаване на касова бележка. Такъв формален подход при
мотивиране продължителността на срока на налагане на ПАМ на конкретен субект на
задължението за регистриране и отчитане на продажбите на стоки или услуги във
или от търговски обект, е недопустим и сравним с липса на мотиви, тъй като не става
ясно как е определена продължителността на този срок. Поради това, като
резултат, мотиви с такова съдържание нямат характер на фактически основания,
относими към целите на налагането на ПАМ от вида на процесната. Определена е
продължителност на срока от 14 дни, която е към средната, предвидена за
конкретното нарушение, но от мотивите не става ясно кои конкретни обстоятелства
са от значение и каква е тяхната тежест. По този начин се препятства преценката
за съразмерност по чл. 6 АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл.
169 АПК. Липсата на мотиви относно срока, за
който се прилага ПАМ е нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е
самостоятелно основание отмяна на административния акт, като незаконосъобразен.
Дори
да се приеме, че в заповедта все пак са изложени мотиви, по делото не се
приобщиха доказателства, съдържащи данни за извършвани от търговеца други такива
нарушения, за да се обоснове изводът на административния орган, че са налице
лоши практики в обекта, които се цели да бъдат преустановени. Не се събраха,
както и не се посочи кои доказателства по преписката обосновават у
административния орган, и то предположението, че една от целите пред търговеца
е отклонение от данъчно облагане. Не се доказа, както и не е посочено в
заповедта, кое от начина и вида на организиране на отчетността (обстоятелства,
свързани с организацията на отчетността на търговеца не са подлагани на
проверка, съответно не са установявани) е довело до извършването на това
нарушение. Не се установиха, както и не са посочени и други обстоятелства, в
които да се обоснове извод за тежестта на нарушението, респективно
продължителността на мярката – не са събрани доказателства за извършвани други
такива нарушения от наказания търговец или за системно неизпълнение на
задължението по чл. 118 от ЗДДС. Няма данни и за извършено наблюдение от страна
на проверяващите в известен времеви период поне в деня на проверката, при което
да е възприето и установено нерегистриране на извършваните от името на
търговеца продажби на граждани, не са обсъдени среднодневният оборот на обекта
и оборотността на предлаганите стоки, което да е съпоставено и с
местоположението на обекта, съответно с преминаващия клиентопоток. Напълно
необоснован в тази връзка е и доводът, че е необходим определен срок за промяна
на организацията на дейността в конкретния обект, тъй като не е установено, че
в проверения обект има трайна практика да не се издават фискални касови бележки
за извършени продажби. Съответно напълно необоснована в тези бланкетно изброени,
но неустановени обстоятелства, се явява определената продължителност на мярката
от 14 дни.
Предвид това
настоящия съдебен състав счита, че прилагането на ПАМ за срок от 14 дни в
процесния случай не
кореспондира с целите,
регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл.
6, ал. 2 от АПК. Административният акт и неговото изпълнение не могат да
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която актът се издава. Срок на ПАМ с продължителност към средната,
следва да се прилага при наличие на конкретни и утежняващи
обстоятелства. Прилагането в процесния случай на ПАМ за срок от 14 дни се явява
прекомерно при неустановена системност при регистрирането и отчитането на
продажби в търговския обект, при липса на установени обстоятелства, индикиращи
лоша организация при отчитане дейността на търговеца или лоши практики в такава
посока, при липса на констатации за произлезли съществени вреди за фиска от
извършената продажба на стойност 2.60 лева, нерегистрирана посредством издаването
на касов бон, и не на последно място – при неустановена положителна касова
разлика (установена е отрицателна разлика в касовата наличност – разчетената от
ФУ касова наличност към момента на проверката е надвишавала фактическата с 2.28
лева). С оглед това настоящият съдебен състав, съобразено с обстоятелствата по
случая, счита че срок с продължителност от 14 дни надхвърля и целеното
предотвратяване на нарушения от такъв вид – системност при извършването му не е
установена, съответно не е налице индикация, обосноваваща предположение за
дълговременно нерегистриране на извършваните в обекта продажби.
От друга
страна, с така определената продължителност на срока – 14 дни, се засяга
съществено правната сфера на адресата на ПАМ, като същевременно е игнорирана
целта на закона – да защитава обществения интерес чрез налагането на адекватни
на нарушението и неговата тежест мерки. С определянето на срок от 14 дни, в който
обектът на търговеца да бъде запечатан, биха били засегнати законни интереси на
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, което прави мярката несъразмерна, доколкото се касае за първо
нарушение, при ниска стойност на контролираната продажба, несъществена и
отрицателна касова разлика. Това е несъответно на чл. 22 от ЗАНН, както и е пряко
нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК.
Предвид
горното, независимо от наличие на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ
в процесния случай, административния акт се явява опорочен. В хипотезата на чл. 6, ал. 5 от АПК, когато вредите са
несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от
издаване на утежняващ административен акт (в този смисъл са Решение № 7228 от 31.05.2018 година, постановено по адм.
дело № 12287/2017 година, Решение № 5345 от 10.04.2019 година, постановено по адм.
дело № 15668/2018 година, Решение № 13650 от 8.11.2018 година, постановено по
адм. дело № 9808/2018 година, Решение №
2527 от 20.02.2019 година, постановено по адм. дело № 11270/2018 година,
Решение № 6302 от 24.04.2019 година, постановено по адм. дело № 14235/2018 година, Решение № 8095 от 24.06.2020 година,
постановено по адм. дело № 13254/2019 година, Решение №
10059 от 22.07.2020 година, постановено по адм. дело № 2447/2020 година,
Решение № 7521 от 16.06.2020 година, постановено по адм. дело № 2530/2020 година,
Решение № 2527 от 23.02.2021 година, постановено по адм. дело № 13033/2020 година,
Решение № 8627 от 15.07.2021 година на ВАС по адм. дело № 1695/2021 година,
Решение № 7892 от 30.06.2021 година на ВАС по адм. дело № 2193/2021 година, Решение № 7619 от 24.06.2021 година
на ВАС по адм. дело № 11853/2020 година,
Решение № 7615 от 24.06.2021 година на ВАС по адм. дело № 1621/2021 година,
Решение № 7511 от 22.06.2021 година на ВАС по адм. дело № 2390/2021 година, всички
по описа на Върховния административен съд на Република България).
Заповедта
в частта й, с която е приложен чл. 187, ал. 1 във връзка с чл. 186, ал, 1 от ЗДДС е постановена в нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и
т. 5 от АПК. От диспозитива на акта,
отнасящ се до приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС – за забрана на достъпа до
обекта, което задължително се следва от прилагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1, категорично
е, че не може да се установи какво е разпоредено от административния орган,
каква е неговата воля относно „съдбата“ на стоките в запечатания обект. Посочено
е, като че наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки, в срок
до определената дата на запечатване следва да бъдат отстранени от търговеца и
за негова сметка, както и посочени са последиците от неотстраняването, така
посочено е също, че в случаите, когато отстраняването на стоките е свързано със
значителни разходи за задълженото лице, може да се разпореди, неуказано от кого
и по чия инициатива, оставянето на стоките в обекта. Какво е дължимото от
търговеца поведение е абсолютно неясно. Разпореждане и мотиви относно
прилагането на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС не се съдържат и в решението
на горестоящия орган, които
мотиви на основание чл. 97, ал. 1, изр. второ от АПК също са предмет на съдебната
проверка, като заповедта в тази й част въобще не е била и предмет на проверката, извършена от директора на
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГДФК при ЦУ на НАП, независимо от депозирането
на жалбата срещу издадения акт за налагане на ПАМ в цялост.
С оглед
това се приема, че заповедта в тази й част страда от съществен формален порок –
еднозначно разпореждане липсва, съответно е и немотивирана. Това е ограничило
както възможността на лицето, спрямо което мярката се прилага да узнае какво му
се вменява да изпълни и следва ли да инициира и мотивира оставяне на стоките в
запечатания обект, така препятства и проверката за съответствие на приложението
на мярката по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС с целта на закона, независимо че
материалноправната предпоставка за прилагането на разпоредбата е била налице.
Предвид
изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Оспорената
заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Относно
разноските:
Жалбоподателят не претендира разноски, поради което
такива не следва да бъдат присъждани.
С
оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ФК-С1085-0455753/03.06.2021 година, издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, в ГДФК при ЦУ на НАП, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, спрямо ЕТ „***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. ***, представлявано от А.Б.П. е приложена
принудителна административна мярка – запечатване за срок от 14 (четиринадесет)
дни на търговски обект – кафе и закуски, находящ се в гр. Перник, ул. „***“ № 2
– посочен вход от ул. „***“ № 1, стопанисван от ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление с. ***, представлявано от А.Б.П., както и на основание и
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът до обекта, като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/