МОТИВИ:Тъжителката
А.Ч.С. *** подсъдимите Р.Л.Р. и А.М.З. *** престъпление по чл.130 ал.1 във
връзка с чл.20 ал.2 от НК и обвинява подсъдимия Р.Л.Р. и в престъпление по
чл.146 ал.1 от НК.
В тъжбата се излага, че на
09.09.2017 година тъжителката, заедно със съпруга си и двете им деца били на събор
в с.Градешница и на връщане се отбили и седнали в заведение „О.” да пият кафе,
като били с 2 буса, единия управлявал съпруга и, а другия големият им син. От
заведението си тръгнали към къщи вече на 10.09.2017 година, като съпруга и
карал напред, а тя с децата във втория бус. Около 05,00 часа били малко преди
центъра на селото и съпруга и спрял, тъй като отстрани на улицата бил
подсъдимият Р. и чула, че съпруга и казал на подсъдимия Р., че не е джентълмен,
тъй като защитавал някакви момчета, за които се говорело, че се занимавали с
наркотици. Ставало дума, затова че няколко дни преди това един от неговата
компания С. К., заплашвал малкия им син, че ще дойде в дома им и ще избие
всички, както били заплашвали и големия и син и това бил поводът, съпругът и да
спре при Р.. Твърди, че е слязла от буса и казала на подсъдимия Р., че живее за
тези деца и не искала никой да ги заплашва, при което той я напсувал на майка и
я ударил с кривак в областта на лявата гърда и тогава казала на съпруга си да
тръгват и да не се разправят. Твърди, че именно тогава спрели две коли и слезли
от тях подсъдимият А.З., С. К., З. К., К К и С.Н.,
като А.З. се отделил и извикал дали те са биячите да бият Р. и започнал да я
бие, като я ударил три пъти с юмрук в областта на лицето, че съпругът и не е бил
видял, че З. я биел и тръгнал с буса. Твърди, че големия и син извикал да не
бият майка му, но З. ударил и него. Синът и настигнал баща си и той се върнал и
тогава С. К. хвърлил един ключ и счупил задното стъкло на колата. Твърди, че
успели да си тръгнат, че е позвънила на тел.112, че е дошла полиция, но не
открили подсъдимите. Твърди, че същият ден е потърсила лекарска помощ в
болницата в гр.Тетевен, но от там и казали, че нямат такъв специалист да я
прегледа и я упътили към гр.Ловеч.
Моли да бъдат
признати подсъдимите Р.Л.Р. и А.М.З. за виновни за посоченото по-горе
престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК и да им бъде наложено
справедлИ. наказание, както и да бъде признат за виновен Р.Л.Р. за извършено
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, както и да бъде приет за съвместно
разглеждане солидарно против двамата подсъдими и предявения граждански иск и да
бъдат осъдени да и заплатят сумата от 5000 лева за причинените и неимуществени
вреди за деянието по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК и да бъде приет
за съвместно разглеждане против подсъдимия Р. и предявения граждански иск и да
бъде осъден да и заплати сумата от 1000 лева за причинените и неимуществени
вреди за деянието по чл.146 ал.1 от НК.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
Подсъдимият Р.Р. се явява в съдебно заседание, дава
обяснения по повдигнатите му обвинения, като не се признава за виновен, твърди,
че въпросната сутрин не е докосвал или удрял някого, че не се е карал с никой.
Твърди, че въпросната сутрин се е намирал пред дома си, когато на пътното
платно е спрял бус, в който бил съпруга на тъжителката и свидетел, който не бил
разпитван при настоящото разглеждане на делото. Твърди, че съпругът на
тъжителката му казал, че не е джентълмен да защитава тези наркомани, на което Р.
му отговорил, че не защитава никого и си влязъл в двора. Твърди, че именно
тогава пристигнал и втори бус, управляван от сина на тъжителката, в който била
и самата тъжителка. Твърди, че последната слязла от буса и го попитала „Уска ти
ли си бияча“, на което той отвърнал, без да излиза от двора, че не е бияча и не
е удрял никого. Твърди, че именно тогава от към центъра вървели другия подсъдим
А.З. и свид.А.А. и когато тъжителката ги видяла се обърнала към подсъдимия З. и
му казала „ти ми трябваш копеле такова наркоманско“, при което тръгнала срещу
подсъдимия З., но се намесили свид.С. К. и други лица и предотвратили
инцидента. Твърди, че по тъжителката не е имало кръв, че тя е била издърпана от
З. К. и от сина си. Моли да бъде признат за невиновен и оправдан и по двете
обвинения.
Подсъдимият А.З. се явява в съдебно заседание, дава
обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че е бил в с.Градешница,
заедно със свид.А.А. и двамата се прибрали в с.Г., като били докарани от негова
братовчедка. Твърди, че двамата са отишли до казиното в селото, а след това
отишли да си вземат закуски от фурната. Твърди, че когато излезли от фурната
видели, че пред дома на подсъдимия Р. имало два спрени буса син и жълт и чули
разправия. Твърди, че Р. се намирал в двора си, когато го чул да казва, че не
иска да се разправя с тъжителката. Твърди, че в един момент, когато наближили
дома на подсъдимия Р. тъжителката го видяла и тръгнала към него с думите
„копеле точно ти ми трябваш, копеле наркоманско“. Твърди, че в същия момент
идвали свид. С. К. и други лица и успели да възпрат тъжителката. Твърди, че
съприкосновение между него и тъжителката не е имало, че тъжителката е псувала
всичките намиращи се на мястото лица, че е била в нетрезво състояние. Твърди,
че не е пребил тъжителката и че не е виновен. Чрез своя адвокат-защитник моли
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и
да бъде оставен без уважение предявения граждански иск и да му бъдат присъдени
разноските по делото.
От събраните по делото доказателства-обясненията на двамата
подсъдими Р.Р. и А.З., показанията на разпитаните по делото свидетели-С.И.в С.,
И.С.И., В.А.М., А.П.А., С.А.К., Г.П.П., С.И.С., оглА.ите показания на този
свидетел, дадени пред друг състав на съда, Х.П.П., Н.В.Н., оглА.ите показания
на този свидетел, дадени пред друг състав на съда, оглА.ите показания на
свидетеля М. А. А., дадени пред друг състав на съда, , прослушания запис от
повикване към тел.112, оглА.ите заключения на двете съдебно-медицински
експертизи, приетите и приложени по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На дата 09.09.2017 година тъжителката, заедно със съпруга
си-свид.С. и двете им деца, по-голямото също свидетел по делото- свид.И.в били
на събор в с.Градешница и на връщане се отбили и седнали в заведение „О.”, като
с тях бил и техен роднина и до заведението пристигнали с 2 буса, единия
управлявал съпруга на тъжителката, а другия сина им- свид.И.в. В заведението
употребили алкохол и си тръгнали от него вече на 10.09.2017 година, отново с
двата буса, като съпруга на тъжителката карал напред, а тя със сина си-свид.И.в
била във втория бус. Около 05,00 часа били малко преди центъра на селото и
съпруга на тъжителката спрял, тъй като пред дома си бил подсъдимият Р..
Съпругът на тъжителката казал на подсъдимия Р., че не е джентълмен, тъй като
защитавал някакви момчета, за които се говорело, че се занимавали с наркотици,
като ставало дума, затова че няколко дни преди това свид.С. К., заплашвал
малкия им син и това бил поводът свид.С. да спре при Р.. Подсъдимият Р. след
като отговорил, че не защитава никого и след като влязъл в двора на дома си,
тъжителката слязла от буса и започнала да вика и да се разправя с подсъдимия Р.,
но той и обяснил, че не иска да се кара и разправя. В това време подсъдимият З.,
заедно със свид.А.А. излизали от фурната в селото, като носели закуски и били
тръгнали да се прибират, когато видели, че пред дома на подсъдимия Р. имало
спрени два буса и че имало някаква разправия. В същото време с лек автомобил
пристигнали свид.С. К., неговия брат и други две лица и спрели на пътното
платно. Когато подсъдимият З. и свид.А. наближили дома на подсъдимия Р.,
тъжителката видяла подсъдимия З. и се насочила към него с думите „копеле ти ми трябваш, копеле наркоманско“. До
съприкосновение между подсъдимия З. и тъжителката не се стигнало, тъй като
свид.А. застанал между тях, а брата на свид.К. и друго лице, както и сина на
тъжителката-свид.И.в отдръпнали тъжителката, с което приключил случая.
Тъжителката подала сигнал за инцидента на тел.112, като съобщила, „за нападение
от наркомани и чупуване на бусове“, че са били „10 човека наркомани“, които са
„вече при тях и са ги избили“, че има пострадали хора, че тя е пострадала и че
и е разбит носа, а на въпроса имате ли нужда от лекар, същата отговарила „не“,
че не иска спешна помощ, а само полиция. По този сигнал в с.Г. били изпратени
свидетелите П. и С.-служители на РУП на МВР гр.Тетевен, като и двамата свидетели
се срещнали с тъжителката, която обяснила, че и е бил нанесен побой и че имало
счупено стъкло на бус. Свидетелят П. твърди, че не е видял да има кръвотечение
по тъжителката, а свид.С. твърди, че не си спомня по тъжителката да е имало
оток. По-късно свидетелите П. и Н. били изпратени на същия сигнал в селото,
като свид.П. твърди, че е било счупено стъкло на бус и че са се срещнали с
тъжителката, която имала подутина под лявото око и нямало кръвотечение от носа
или устата, което се твърди в съдебно заседание и от свид.Н..
На дата 12.09.2017 година на тъжителката било издадено
медицинско свидетелство от д-р Г, а на 19.09.2017 година и било издадено
медицинско удостоверение от стоматолог.
От заключението на оглА.ата съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от д-р Б. се установява, че при преглед на тъжителката са
били разклатени горе в ляво първи и централен резец от първа степен, горе в
ляво втори страничен резец, също от първа степен и долу в ляво втори страничен
резец, също от първа степен, че тази степен е най-слаба, както и че не е имало
следи от белези от разкъсно-контузна рана на горна и долна устна.
От заключението на оглА.ата съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от д-р Д.се установява, че на тъжителката е причинено разклащане на
зъби, разкъсно-контузна рана на носа и охлузване на лява гърда, като няма
счупване на носните кости.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели-В.А.М., А.П.А.,
С.А.К., Г.П.П., С.И.С., оглА.ите показания на този свидетел, дадени пред друг
състав на съда, Х.П.П., Н.В.Н., оглА.ите показания на този свидетел, дадени
пред друг състав на съда, оглА.ите показания на свидетеля М. А. А., дадени пред
друг състав на съда, , преценени поотделно и в тяхната съвкупност. От
показанията на посочените по делото свидетели безспорно се установява, че
тъжителката, съпруга й-свид.С., и двете им деца, по-голямото също
свидетел по делото- свид.И.в били на събор в с.Градешница и на връщане се
отбили и седнали в заведение „О.”, като с тях бил и техен роднина и до
заведението пристигнали с 2 буса, единия управлявал съпруга на тъжителката, а
другия сина им- свид.И.в. Безспорно се установява, че в заведението употребили
алкохол и си тръгнали от него вече на 10.09.2017 година, отново с двата буса,
като съпруга на тъжителката карал напред, а тя със сина си-свид.И.в била във
втория бус. Около 05,00 часа били малко преди центъра на селото и съпруга на
тъжителката спрял, тъй като пред дома си бил подсъдимият Р.. Безспорно се
установява, че съпруга на тъжителката казал на подсъдимия Р., че не е
джентълмен, тъй като защитавал някакви момчета, за които се говорело, че се
занимавали с наркотици, като ставало дума, затова че няколко дни преди това
свид.С. К., заплашвал малкия им син и това бил поводът свид.С. да спре при Р.. Безспорно
се установява, че подсъдимият Р. след като отговорил, че не защитава никого и
след като влязъл в двора на дома си, тъжителката слязла от буса и започнала да
вика и да се разправя с него, но той и обяснил, че не иска да се кара и
разправя. Безспорно се установява, че в това време подсъдимият З., заедно със
свид.А.А. излизали от фурната в селото, като носели закуски и били тръгнали да
се прибират, когато видели, че пред дома на подсъдимия Р. имало спрени два буса
и че имало някаква разправия, както и че в същото време с лек автомобил
пристигнали свид.С. К., неговия брат и други две лица и спрели на пътното
платно. Безспорно се установява, че когато подсъдимият З. и свид.А. наближили
дома на подсъдимия Р., тъжителката видяла подсъдимия З. и се насочила към него
с думите „копеле ти ми трябваш, копеле наркоманско“, но до съприкосновение
между подсъдимия З. и тъжителката не се стигнало, тъй като свид.А. застанал
между тях, а брата на свид.К. и друго лице, както и сина на тъжителката-свид.И.в
отдръпнали тъжителката, с което приключил случая.
Безспорно доказано по делото е също, че на тъжителката не
е причинено счупване на носните и костици от съдебно медицинска експертиза
депозирана от д-р Д.по категоричен начин е доказано, че „не се виждат
травматични костни изменения“, както и че разклащането на първи и втори горен и
втори и трети долен зъби да е в резултат на удар, тъй като в заключението е
посочено, че разклащането на посочените зъби е от първа степен, т.е. най-леката
степен, най-слабата и този извод е в пълно протИ.речие с показанията на съпруга
на тъжителката свид. С., че „зъбите и бяха разбити много“. В тази връзка следва
да се посочат оглА.ите показания на починалия свидетел М. А., който е бил пряк
очевидец на конфликт изразяващ се в сбиване и псуване между тъжителката и друго
лице в жълт бус спрян пред дома му, което е станало около 5,50 часа сутринта,
т.е. 50 минути след времето на инцидента, в който се твърди, че е причинена
леката телесна повреда на тъжителката. Безспорно е също, че нито подсъдимият Р.,
нито подсъдимият З. са имали съприкосновение с тъжителката, което се твърди от
свидетелите по делото. Безспорно е също, че тъжителката се е държала грубо и
провокативно и към двамата подсъдими, като именно тя е отишла пред дома на
подсъдимия Р., като в тази връзка са показанията на свид. В. М „те са заминали пред Р. да го провокират, както
и че за да се отиде до къщата на тъжителката, не се минава нито покрай дома на
свидетелката, нито през центъра и аптеката. Безспорно установено е по делото,
че самата тъжителка на проведения от нея телефонен разговор с тел.112 не е
поискала медицинска помощ, макар да твърди, че е била пребита, както и твърди,
че и е разбит носа, без да споменава някакви други увреждания по себе си,
каквито не споменават и свидетелите П. и С., които първи са посетили инцидента
и са разговаряли с тъжителката и които твърдят П. че не е видял да има
кръвотечение по тъжителката, а свид.С., че не си спомня по тъжителката да е
имало оток. Съдът приема, че показанията на тези двама свидетели са в подкрепа
на оглА.ите показания на починалия М. А., че същия е бил пряк очевидец на
конфликт станал пред дома му около 5,50 часа, т.е около 50 минути след 5,00
часа, като полицейските служители са посетили тъжителката в 5,30 часа,
конфликта между нея и мъжът в буса пред дома на свидетеляА.станал в 5,50 часа,
при първото посещение полицейските служители не са забелязали никакви следи, а
едва при следващото посещение на свидетелите П. и Н. такива следи от оток и
кръвонасядане около окото са забелязани. В тази връзка следва да се посочи и
това, че едното медицинско свидетелство на тъжителката е издадено на 12.09.2017
година, а другото във връзка със зъбите на 19.09.2017 година т.е.10 дни след
инцидента, за който същата твърди в тъжбата.
Или съдът приема, че не е имало съприкосновение между
подсъдимия Р. и тъжителката, както и че подсъдимият Р. не е обидил тъжителката
с посочените в тъжбата думи, като в тази връзка са показанията на свид.С П , която живее на съпружески начала с
подсъдимия Р., но в същото време е била очевидец на инцидента от началото до
неговия край е и категорична в съдебно заседание, че Р. се е намирал в двора на
дома си и не е искал да се разправя с тъжителката, която го е викала отвън да
се разберат, че между Р. и тъжителката не е имало съприкосновение и физически
допир, както и че такова съприкосновение не е имало и между другия подсъдим З.
и тъжителката, което твърдят и останалите свидетели по делото-Милчева, А. и К..
Предвид
изложеното, съдът приема за обективни показанията на разпитаните по делото
свидетели-В. М , А.А., С. К., Г.П., С.С., оглА.ите показания на този свидетел,
дадени пред друг състав на съда, Х.П., Н.Н., оглА.ите показания на този
свидетел, дадени пред друг състав на съда, оглА.ите показания на свидетеля М. А.,
дадени пред друг състав на съда и С П ,
тъй като показанията им са в логическа последователност, правдоподобни са и
взаимно допълващи се.
По отношение на показанията на съпруга и сина на
тъжителката следва да се отбележи, че съдът приема същите за обективни само и
доколкото не протИ.речат на изложената и възприета от съда фактическа
обстановка по-горе и на показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра, а
в останалата им част, съдът не ги приема за обективни и съответно не ги
кредитира, тъй като изхождат от лица, които са в твърде близко родство с
тъжителката и безспорно са заинтересувани от изхода на делото. Освен това е
налице сериозно разминаване между изложеното в тъжбата и в показанията на тези
свидетели. В тъжбата е посочено „съпругът ми не беше видял З. да ме бие и
затова беше тръгнал”, а в съдебно заседание този свидетел твърди „в този момент
поглеждам и А.З. удари жена ми, А. се появи от тази кола същата и той беше в
нея, той удари жена ми с юмрук в областта на носа“. Твърдението на този
свидетел С. е в протИ.речие и с показанията на неговия син- свид.И.в „моя баща
не знаеше, че са ударили майка ми, защото нямаше видимост и аз го настигнах и
казах, че са ударили мама“. Освен това следва да се посочи, че свид.С. твърди в
съдебно заседание, че е видял З. да удря жена му и в същото време в даденото от
него сведение по приложената по делото преписка с вх.№1319 от 2017 година този
свидетел никъде не сочи, че е видял З. да ударя тъжителката. Освен това сина на
тъжителката твърди в съдебно заседание, че на място е пристигнала спешна помощ
след обаждането на тел.112, а от прослушания от съда запис такова обаждане има,
но не е искана спешна помощ и е безспорно, че такава не е посетила инцидента.
Ето защо, съдът приема, че са налице множество протИ.речия между посоченото в
тъжбата и показанията на съпруга и сина на тъжителката от една страна, а от
друга протИ.речия и между показанията на тези двама свидетели относно инцидента
и предвид близкото им родство с тъжителката са безспорно заинтересувани от
изхода на делото, поради което съдът ги приема за частично обективни.
С оглед изложеното, съдът приема, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен
начин, че на посочената в тъжбата дата подсъдимите Р. и З., в съучастие помежду
си, като съизвършители чрез удари с ръце от страна на подсъдимия З. и с тояга
от страна на подсъдимия Р. в областта на лицето и гърдите са причинили, леки
телесни повреди на тъжителката С. с разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, а именно, разкъсно контузна рана на носа и охлузване на
лявата млечна жлеза, разклащане на първи и втори горни и втори и трети долни
зъби, разкъсно контузна рана на горната и долна устна, както и травматично счупване
на носните кости. Предвид доказателствата по делото, съдът приема, че не може
да се установи по несъмнен начин, че причиненото телесно увреждане на
тъжителката е в причинна връзка с действията на двамата подсъдими, тъй като по
делото не се събраха безспорни и несъмнени доказателства в тази връзка. В тази
връзка, съдът приема, че тъжителката не доказва по несъмнен и безспорен начин
твърдяното от нея в тъжбата.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета фактическа
обстановка и предвид представените по делото доказателства, съдът приема, че не
е налице престъпление по чл.130 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 връзка с чл.63
ал.1 от НК, което да е осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимите
Р. и З., при което да са причинили на тъжителката лека телесна повреда, с
разстройство на здравето, поради което съдът призна за невиновни и двамата
подсъдими и ги оправда по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.130
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 и чл.63 ал.1 от НК.
Предвид
изхода на процеса, съдът отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от
тъжителката граждански иск за неимуществени вреди за сумата от 5000 лева солидарно
против двамата подсъдими и осъди тъжителката да заплати сторените по делото
разноски от подсъдимия З..
С
оглед изложената фактическа обстановка, съдът прие, че не е налице и
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, което да е осъществено от обективна и
субективна страна от подсъдимия Р., при което да е обидил тъжителката
С. изричайки унизителните за честта и достойнството и думи „махай се от тука, ще ти еба майката”, поради
което съдът призна за невиновен подсъдимия и го оправда по това му обвинение.
Предвид
изхода на процеса, съдът отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от
тъжителката граждански иск за неимуществени вреди за сумата от 1000 лева против
подсъдимия Р..
С оглед на изложените съображения съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: