Определение по дело №139/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК във връзка с чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. К.Т., пълномощник на И.В.В. – Х. ***, против Определение №171/20.12.2023г., постановено по а.н.д. № 635/2023г. по описа на Районен съд Свиленград, с което в производство по чл. 248 от ГПК е допълнено Определение № 145/17.11.2023г., в частта на дължимите разноски в производството.

С частната жалба се иска изменение на обжалваното определение, тъй като със същото Районен съд Свиленград е присъдил, съобразно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата разноски в занижен размер. Сочи се, че в присъдените разноски е следвало да бъдат взети предвид и последващите процесуални действия на пълномощника по запознаване с материалите по делото, независимо от това, че производството по делото било прекратено.

В срока за отговор не е постъпило становище по частната жалба от страна на административнонаказващия орган.

Настоящата инстанция, като съобрази наведените от страните аргументи и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

С Определение № 145/17.11.2023г., постановено по а.н.д. №635/2023г. по описа на Районен съд Свиленград съдебният състав е приел подадената от И.В.В. – Х. жалба против Електронен фиш серия №798475, издаден от ОДМВР – Хасково, за недопустима, тъй като оспореният акт бил анулиран с резолюция на надлежния орган по реда на чл.54 ЗАНН и прекратил производството по делото. С посоченото определение съдът не се е произнесъл по направените разноски в производството.

Разглежданото в настоящото производство Определение № 171/20.12.2023г. по а.н.д. №635/2023г. по описа на Районен съд Свиленград е постановено по постъпила в законоустановения срок, след постановяване на Определение № 145/17.11.2023г. молба от адв. Т., пълномощник на жалбоподателката, за присъждане на направените разноски на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Районният съд е приел молбата за допустима, тъй като е съобразил, че с определението чието допълване се иска не се е произнесъл по искането на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски. Посочил е, че с оглед изхода на делото и обстоятелството, че обжалваният ЕФ е бил анулиран след завеждане на жалбата в съда, то на жалбоподателката се следват разноски в размер на 50 лева, доколкото действията на пълномощника й се изразявали единствено за написване и подаване на жалбата в съда.

Така постановеното определение е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2, в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Безспорно е, че сумата за разноски е била заявена като адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за адвокатурата, видно от приложения пред въззивната инстанция Договор за правна защита и съдействие от 03.10.2023г.

При определяне начина на формиране на разноските, районният съд не е отчел, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната разпоредба за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство, какъвто е настоящия случай, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв. Видно от текста в наредбата е заложен минимум, с който съдът е следвало да се съобрази, независимо от изхода на делото и процесуалните усилия на пълномощника. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗА, която сочи, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При това положение и съобразно цитираните по-горе норми дължимият адвокатски хонорар следва да е в размер на 100 лева, какъвто е определеният минимум в чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който размер в случая е обоснован и справедлив и отговаря на обема извършен работа от пълномощника на жалбоподателката.

С оглед изложеното, съдът намира, че Определение № 171/20.12.2023г., постановено по а.н.д. №635/2023г. по описа на Районен съд Свиленград, следва да бъде изменено, като Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Хасково бъде осъдена да заплати на адв. К.Т. направените пред районния съд разноски в минимален размер от 100.00 лева

Воден от горното и на осн. чл. 248, ал. 1, предл. второ от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 171/20.12.2023г., постановено по а.н.д №635/2023г. по описа на Районен съд Свиленград, като

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи, гр. Хасково да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв. К.Т. сумата в размер на 100.00 лева – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

Определението е окончателно.

Председател:
Членове: