РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Силистра, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Теодора В. В.
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Теодора В. В. Въззивно гражданско дело №
20223400500378 по описа за 2022 година
Предявена е въззивна жалба от М. Я. М. , чрез адв. И. Р., АК - Силистра, против
Решение № 203/10.10.2022г., постановено по гр.д.№101/2022 г. по описа на Районен съд -
гр. Тутракан, в частта, с която Е ОСЪДЕН считано от 28.02.2022 г., да плаща на дъщеря си
Н. М. Я. и сина си А. М. Я. , чрез тяхната майка и законен представител Н. О. С. ,
ежемесечна издръжка в размер по – висок от 180 лв. за всяко дете, платима до 10-то число
на текущия месец, за който се отнася, заедно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване. Жалбоподателят счита, че в обжалваната част решението е неправилно и
незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила,
развил е доводи в тази насока и моли да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде
предявената против него искова претенция за заплащане на месечни издръжки в размер по –
висок от 180 лв. за всяко едно дете. В с.з пред тази инстанция се явява адв. Антонов, който
поддържа жалбата.
По реда на чл. 267 ГПК , писмен отговор е постъпил от Н. О. С. , законен
представител на ищците в първоинстанционното производство Н. М. Я. и А. М. Я. , с който
заявява, че жалбата е неоснователна, а решението в обжалваната част – правилно, поради
което следва да бъде потвърдено. В с.з. пред тази инстанция се явява лично законният
представител и порцесуалният такъв адв. В. от СсАК.
1
По делото е редовно призована и контролиращата страна - Дирекция „Социално
подпомагане“-Тутракан, за която не се явява представител.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК , поради което е допустима.
Пред районния съд настоящите въззиваеми Н. М. Я. и А. М. Я. , действащи чрез
своята майка Н. О. С. , са завели искова претенция срещу М. Я. М. , като молят съда да
измени размера на присъдената им вече издръжка, определена с Решение №
260025/10.12.2020 по гр.д.№ 466/2020 на РС Тутракан, като я увеличи от 152,50 лева на
месец на 250 лева на месец за всяко дете, като осъди ответника, техен баща, считано от
28.02.2022 г., да плаща на дъщеря си Н. М. Я. и сина си А. М. Я. , чрез тяхната майка и
законен представител Н. О. С. , ежемесечна издръжка в размер на 250 лева (двеста и
петдесет лева) за всяко дете, платима до 10-то число на текущия месец, за който се отнася,
заедно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
Исковата претенция е предявена по чл. 150 СК. Не се спори, а и от
доказателствата по делото е видно, че ищците са деца на 7 и 9 години, родени от брака на
ответника и Н. С., законна представителка на децата, като с Решение № 260025/10.12.2020
по гр.д.№ 466/2020 на РС Тутракан, родителските права са предоставени на майката , а
бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 152,50 лв. за всяко едно дете.
Към настоящия момент децата посещават училище, като по делото няма данни да имат
специални нужди или особени таланти и занимания, които изискват по – големи разходи от
средните за отглеждане на деца на тяхната възраст.
Районният съд е установил, че майката на въззивниците е с минимален доход,
видно от справка за осигурителния и доход от НАП за периода 01.07.2021-03.06.2022 -
7513,72 лева, и от Удостоверението от работодателя за периода септември 2021 - август 2022
г. - 8292,24 лева, който възлиза на 691,02 лева - бруто на месец.
По твърдения на ответника пред районния съд, същият пребивава в
Нидерландия, но от три месеца няма работа. В тази връзка , съвсем логически, а не
произволни, както се твърди в жалбата, са направените от съда изводи, че при липса на
доказателства относно твърдението на въззивника, че от три месеца пребивава в Ниреландия
безработен, е трудно да се обясни как се поддържа дори минималния жизнен стандарт за
страната без никакви доходи. Неправилно въззивникът счита, че препятствайки събирането
да доказателства относно трудовата си ангажираност или не , това би трябвало да се тълкува
в негова полза.
Напълно несъстоятелни са и разсъжденията му, че сумите от 355 лв. за
новородено или 500 лв. месечно за издръжка на деца на възрастта на въззиваемите са
изключително непосилни за работещите в тези времена на инфлация, стагнация и трудния
начин на живот. Счита, че малкото населено място, в което живеят децата му и селският
2
начин на живот са предпоставка за по – ниски разходи за издръжка на децата. Според него,
преимущество е, че храната в училище е безплатна и това, че майката твърди, че им дава
джобни пари, му се струва ненужно и пресилено. В крайна сметка, от изложеното в
жалбата се създава впечатление, че животът в Нидерландия е скъп и труден, докато в
селото, в което живеят децата му, човек може да оцелее без да прави особени разходи. Не
на последно място, в жалбата се твърди, че районният съд е приложил служебно начало и си
е позволил да прави преценка как да се използват доходите от земеделските земи, които
въззивникът притежава и които той е предоставил на баща си. Следва да се отбележи, че в
случая съдът не е прехвърлил границите на допустимото по чл.7, ал.1 служебно начало
съдът да „съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна“.
Що се отнася до заявеното от въззивника, че е предоставил парите от рентата на баща си,
това решение, макар и в изпълнение на синовния му дълг да се грижи за родителите си, е
неоправдано от гледна точка на това, че същевременно същият отказва да подпомага
материално в достатъчна степен децата си, за които е длъжен да се грижи по закон, а не
само по морални подбуди, каквито, очевидно, не са налице в много случаи,след като
законодателят изчерпателно е регулирал материята, а не се разчита само на родителския
дълг и отговорност.
Съгласно чл .143 СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето,
като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Според фиксирания в чл. 142, ал.2 СК минимум на размера на издръжката, която
родител дължи на дете, към настоящия момент същият възлиза на 177,50 лв. При
определянето на конкретната сума, необходима като издръжка на едно дете от родител
следва да се имат предвид както нуждите на детето, така и възможностите на родителя. В
тази връзка районният съд детайлно и обосновано е достигнал до извода, че възрастта на
въззиваемите предполага минимална издръжка от страна на бащата около 300 лв., но тъй
като исковата претенция е за 250 лв., в този размер я е и уважил. В случая следва да се има
предвид, че през последната година -2022 г. , настъпи една изключително голяма по размер
инфлация, която засегна най – вече горивата и хранителните продукти, но имаше отражение
и върху всички вещи от първа необходимост, включително и тези, от които се нуждаят
децата при тяхното израстване и обучение. Тази инфлация продължава понастоящем и
ежемесечно се отчита ръст в цените на стоките от основната потребителска кошница. В тази
ситуация да се твърди, че на работещия в Нидерландия баща му е по – трудно, отколкото
на децата, живеещи на границата на мизерията или под нея с изключително ниските доходи
на своята майка, е меко казано абсурдно. Колкото и да е евтин живота на село, той не е без
пари и ако част от храната се добива в лично стопанство, то средствата за обучение,
отопление, както и разходите в случай на болест , са с пари, като сумата от 500 лв. на дете
изобщо не е дори средна, а минимална към настоящия момент. Няма защо да се обсъжда
довода на въззивника, че децата получавали безплатна храна в училище. Общоизвестно е
3
качеството на тази храна и това, че децата масово отказват да се хранят по този начин.
По делото няма доказателства, че въззивникът има задължения към други деца
или членове на семейството си. По твърдения на законния представител на въззиваемите –
тяхната майка, направени в с.з. пред тази инстанция, понастоящем въззивникът работи и
има възможност да плаща сумата от 500 лв. като издръжки, която РС е определил. Въпреки
това, същият не е оттеглил жалбата си, а и за твърденията на майката не бяха представени
доказателства.
В този смисъл, и като споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съдебен
акт и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях, ОС счита, че решението следва да бъде
потвърдено в обжалваната част. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила. Няма данни въззиваемите да са направил разноски по делото пред тази инстанция,
същите нямат и претенция за присъждане на такива.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 203/10.10.2022г., постановено по гр.д.№101/2022 г.
по описа на Районен съд - гр. Тутракан, в частта, с която М. Я. М. , Е ОСЪДЕН считано от
28.02.2022 г., да плаща на дъщеря си Н. М. Я. и сина си А. М. Я. , чрез тяхната майка и
законен представител Н. О. С. , ежемесечна издръжка в размер по – висок от 180 лв. за
всяко дете, платима до 10-то число на текущия месец, за който се отнася, заедно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4