Решение по адм. дело №191/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е образувано по подадена искова молба от А. Д. И., гражданин на Великобритания, Е. Е., Е. С., Г. Ю., Г. В. (допусната е поправка на техническа грешка в малкото име на ищеца в съдебно заседание на 16.09.2025 г.), Г. Ю., всичките граждани на Република Турция, Н. И. З. от [населено място], общ. Добричка и О. И. М. от [населено място], подадена чрез адв. Е. Ф. - САК против Община Добрич, представлявана от кмета за заплащане на:

1. обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ за нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващо се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, както следва:

1.1. на А. И., Е. Ерер и Е. Сокмен - в размер на по 8 333,33 лева на всеки; 1.2. на Г. Юндер - в размер на 1000 лева; 1.3. на Г. Вардар и Г. Юндер - в размер на по 5 750 лева на всеки; 1.4. на О. М. и Н. З. - в размер на по 16 250 лева на всеки, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата;

2. в условията на евентуалност на исковете по т.1, се претендира да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващи се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, в същите размери, лихви и на същите лица, като посочените в т. 1.1- 1.4.

3. да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС за лишаването на ищците от ползването на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвал да бъде предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, разпределени както следва: 3.1.на А. И., Е. Ерер и Е. Сокмен - в размер на по 2142,86 лева на всеки; 3.2. на Г. Юндер - в размер на 257,14 лева; 3.3. на Г. Вардар и Г. Юндер - в размер на по 1478,57 лева на всеки; 3.4. на О. М. и Н. З. - в размер на по 4178,57 лева на всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на сумата;

4.в условията на евентуалност на исковете по т.3, се претендира да се заплати обезщетение за имуществените вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в лишаването на ищците от ползването на отчуждения имот, евентуално от ползването на имота, който е следвал да бъде предоставен като имотно обезщетение, в размер на пазарния наем за отчуждения имот, респ. непредоставения в обезщетение имот, за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2021г. в общ размер от 18 000 лева, в същите размери, лихви и на същите лица, като посочените в т. 3.1-3.4;

5.да се заплати на всеки от ищците обезщетение за неимуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, в условията на евентуалност на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в душевните болки и страдания от отнемането на собствеността и ползването на имота и непредоставянето на обезщетение за това, в размер на по 1500 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на сумата, като част от пълния размер обезщетение за неимуществени вреди за всеки от по 5 000 лева.

С определение в закрито съдебно заседание от 10.11.2021 г. производството по делото е прекратено спрямо ищеца О. И. М..

В открито съдебно заседание на 16.09.2025 г. е допуснато увеличение на исковете за заплащане на обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ за нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващо се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, както и на евентуалните искове за заплащане на обезщетение за имуществените вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съизмерващи се с пазарната цена на отнетия имот, респ. на непредоставения в обезщетение имот, както следва:

1. за А. И., Е. Е. и Е. С. - от по 8 571,43 лева на по 11 279,76, лева за всеки, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 2 708,33 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

2. за Г. Ю. - от 1 028,57 лева на 1 353,57 лева, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 325 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

3. за Г. В. и Г. Ю. - от по 5 914,29 лева на по 7 783,04 лева за всеки, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 1 868,75 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата;

4. за Н. З. - от 16 714,29 лева на 21 995,54 лева, ведно със законната лихва върху горницата (разликата на увеличението) от 5 281, 25 лева от 16.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Настоящото дело е образувано след връщането от Върховен административен съд на адм.д. № 466/2021 г. по описа на Административен съд-Добрич с указания по прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на съдебен акт на .

Ответникът по делото – Община [населено място] възразява срещу редовността на исковата молба, допустимостта на исковете и тяхната основателност.

Оспорва истинността на подписите, положени за упълномощител в пълномощните, приложени към исковата молба с изключение на Н. З., както и истинността на нотариално заверена декларация от 2002 г. за промяна на имената от Е.Ерер на А. И.. Прави възражение относно идентичността на имота, описан в исковата молба и имота, предмет на заповедта за отчуждаване и относно удостоверенията за наследници, като се твърди, че те съдържат неверни обстоятелства. Решенията, постановени от турските съдилища оспорва, като инвокира тяхното непризнаване по реда на КМЧП. Заявява, че Община [населено място] не е бездействала, а напротив - в рамките на определения от закона срок е изпълнила задължението си да обезщети заинтересованите лица, като им е заплатила определеното парично обезщетение. Относно претенцията за неимуществени вреди се сочи, че неимуществените вреди не се предполагат, те подлежат на главно и пълно доказване във всеки конкретен случай, което според страната не е осъществено в това производство, въз основа на което се извежда, че същите не са претърпели никакви неимуществени вреди, които оспорва по основание и по размер.

Като резултат иска отхвърляне на ищцовите претенции и присъждане на адвокатско възнаграждение и сторените по делото разноски. В условие на евентуалност се прави възражение относно заплащане на част от разноските от страна на ищците по делото като недоказани.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич намира, че исковата претенция е неоснователна поради недоказаност на причинно следствената връзка между твърдените вреди и бездействието на органа.

Административен съд-Добрич, втори състав, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 2в, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Исковете са допустими. Предявени са от лица с правен интерес при редовна искова молба. Разгледани по същество, главните искове са частично основателни, поради което съдът не следва да разгледа евентуалните искове.

По делото се релевира, че наследодателят на ищците - А. А. А., е притежавал недвижими имоти в [населено място], [улица] (по семейните регистри [улица]) - къща от 9 стаи, двор от 263 кв.м, представляващ имот с пл. № 1420 кв. 117 по плана на [населено място], в които са изградени пристройка, подобрения и са засадени овошки. Правото на собственост се удостоверява с [нотариален акт], том 1с, дело 83/1976 г. на Толбухински районен съд. Твърди се, че имотите са отчуждени и завзети през 1976 г., изграденото върху дворното място е съборено, без собствениците да са уведомени за отчуждителната процедура, издаваните във връзка с нея актове, както и се излага, че страните не са получили дължимото обезщетение. Имотът е бил отчужден със Заповед № 151 от 04.03.1976 г. на председателя на изпълнителния комитет на градски народен съвет - Толбухин за построяването на булевард (бул. „9-ти септември", сега [улица]), в която е посочено овъзмездяване с парично обезщетяване с изплащане в брой на сумата от 5 741,73 лева. Впоследствие е издаден Акт от 12.07.1976 г. за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот, в който е отбелязано, че паричната равностойност на имота е преведена по сметка в ДСК за жилищно строителство (изплатена на собствениците) с платежно нареждане от 12.03.1976 г. Според оценителния протокол от 14.01.1976 г. на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.) имотът е оценен на 5 741,73 лева. Впоследствие със Заповед № 908 от 14.12.1976 г. е изменен начина на обезщетяване на засегнатите лица, определен със Заповед № 151, от парично на имотно обезщетение – с двустаен апартамент в [жк]. Посочва се, че имотът се намира в днешната централна градска част, а съседите, чиито имоти на [улица]са отчуждени със същата заповед, са обезщетени с апартаменти на центъра на града - на площад „Тракийски“.

Ищците навеждат доводи за неприключила към момента отчуждителната процедура предвид отсъствието на получено обезщетение за отнетия през 1976 г. имот, т.е. преди 30 октомври 1998 г., с което според тях са изпълнени и двете кумулативно необходими предпоставки, предвидени в § 9, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, пораждащи правни последици, а именно - приложението на чл. 102, ал. 9 (отм.) от ЗС - органът, извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота, което в случая е правно невъзможно предвид реализиране на мероприятието, или извършва нова оценка.

Счита се, че тъй като кметът на общината мълчаливо отказва да довърши процедурата за обезщетяване, назначената от него комисия за оценка на имота бездейства, а наличните правни средства за защита не са ефективни и ефикасни, защото не са годни да доведат до това отговорните институции да заплатят или да предоставят имотно обезщетение за отнетата собственост. Очевидно е, че след като имотът е отнет през 1976 г., разрушен е и превърнат в булевард и паркинг, а за 45 години не е платено равностойно обезщетение - нито в пари, нито в натура, както и не е индивидуализирано имотното обезщетение, то е налице сериозно нарушение на разпоредбата на чл. 17§1 от Хартата на основаните права на ЕС (ХОПЕС), защитаващи правото на собственост и на чл. 47 §1 от Хартата на основаните права на ЕС (ХОПЕС), свързано с правото на достъп до съд и правото на ефективни средства за правна защита. Посочва се, че съгласно чл. 52, ал. 3 от ХОПЕС правата по хартата, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са със същия смисъл и обхват като дадените им в посочената Конвенция. Според разясненията на хартата член 17 от нея съответства на член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ, който е с аналогично съдържание : „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

Съобразно указанията на ВАС в решение по адм.д. № 5555/2023 г. на преценка от съда по направеното възражение от ответника по делото подлежи надлежното упълномощаване на процесуалния представител адв. Е. Ф.. В тази връзка бе проведено съдебно заседание чрез видеоконференция, в която ищците, чийто подпис бе оспорен, потвърдиха упълномощаването на адв. Ф. за водене на делото. Идентичността на имената на лицето А. И. и Е. Ерер се установява от представената от него нотариално заверената декларация за промяна на имената от 28.11.2003 г.

Във връзка с оспорването на декларацията за промяна на име на Е.Ерер бе подготвена и изпратена Заявка за информация по реда на Конвенцията за обмен на правна информация до надлежните органи на О. К. В. и Северна Ирландия за установяване на приложимото британско законодателство във връзка със законовите предпоставки, които следва да са изпълнени за промяна на имената на пълнолетно лице, което е гражданин на Великобритания, извън случаите на промяна, свързана с брак/партньорство или промяна на пол; реда за промяна на имената на пълнолетно лице, гражданин на Великобритания; по-конкретно допустимо ли е промяна на име да се осъществи с едностранен акт/документ от лицето, заверен от адвокат; вида на този документ – официален или частен; значението на заверката на документа от адвокат: удостоверява ли някакви обстоятелства и еквивалентно ли е на нотариално удостоверяване.

От последвалия отговор – л. 263 от делото, категорично се установява, че съгласно общото право на Англия и Уелс, Закона за човешките права от 1998 г., всяко лице има право да промени своето собствено или фамилно име, което право е в съответствие с чл. 8 от ЕКПЧ.

Не е необходимо пълнолетните лица да изпълнят конкретна правна процедура, за да започнат да използват ново име, като едностранният акт за промяна е необходима, когато кандидатства за или се променя официални документи като паспорт или шофьорска книжка. Едностранните актове за промяна на име биват регистрирани и нерегистрирани. Нерегистрираният акт включва самостоятелно съставяне и изготвяне на документа и подписване на двама пълнолетни свидетели. Регистрираната процедура включва вписване на едностранния акт за промяна на име в Кралския съд от заявителя срещу такса и подписване допълнително още на официална декларация за промяна на име и уведомление за правителствения вестник. Друга възможност за промяна на име е налице с официална декларация, заклета пред одобрено лице, вкл. практикуващ адвокат, нотариус и др. По делото са представени две декларации за промяна на името от Е.Ерер на А. И. – нотариално заверена от 16.02.2022 г. и оспорената декларация, съставена пред адвокат от 28.11.2003 г.

С оглед така регламентирания ред за промяна на имената по Закона за човешките права в Обединеното кралство и чл. 178, ал. 1 ГПК, където доказателствената сила на документа се определя от закона, който е бил в сила по времето и мястото, където документът е бил съставен, като съставеният в чужбина писмен документ има доказателствена сила, която чуждестранният закон му придава (Определение № 237/30.04.2002 г., по ч. гр. д. № 87/2002 г., на IV г.о.), съдът намира, че представените декларации удостоверяват промяната на имената от Е. Ерер на А. И.. С оглед направеното оспорване автентичността на подписа на лицето от страна на ответника, разпределението на доказателствената тежест в процеса с оглед характера на декларацията на частен свидетелстващ документ, по делото не бе назначена съдебно-графическа експертиза. Оспорването съдът приема за недоказано предвид изявлението на подписалия декларацията, че положеният подпис е негов. Съдът намира, че по своето естество представените декларации представляват декларации за идентичността на лице с имена А. И. и Е.Ерер, което се потвърждава и от представения препис от документ за самоличност на А. И. и като такива следва да ги цени.

По делото са представени удостоверения за наследници на общите наследодатели, които се ползват с обвързваща материална доказателствена сила съобразно съдебната практика. По делото не се събраха доказателства оборващи удостоверените факти. От представените удостоверения за идентичност на лице с различни имена се констатира недвусмислено тъждественост между имената на наследниците.

Представените решения на турски съд са в изискуемата форма, с апостил, поради което съдът следва да ги кредитира по делото като официални документи.

При така изложеното, настоящият състав на съда намира, че исковата претенция е процесуално допустима, като предявена от активно легитимирани лица, притежаващи правен интерес от водене на процеса, с оглед фактическите твърдения, че са претърпени вреди, вследствие на допуснати незаконосъобразни бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка №49, дело №83 от 20.01.1976 г. наследниците на А. А. А. от [населено място] – В. А. А., С. А. А., Н. А. А., Х. А. А., И. А. А., А. А. А. и Н. А. Х. са признати за собственици на недвижим имот, дворно място от 263 кв.м., находящо се в [населено място] /Добрич/, [улица], съставляващо имот с пл. № 1420, в [жк], заедно с построената върху същото дворно място масивна жилищна сграда, състояща се от три стаи и кухня и паянтов навес.

С т. 32 от Заповед №151/04.05.1976 г. на председателя на изпълнителния комитет на градски народен съвет – Толбухин се отчуждава процесния имот за построяването на булевард ( тогава бул. „9-ти септември", сега [улица]), в която е определено парично обезщетяване с изплащане в брой на сумата от 5 741,73 лева.

Впоследствие е издаден Акт от 12.07.1976 г. за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот, в който е отбелязано, че паричната равностойност на имота е преведена по сметка в ДСК за жилищно строителство с платежно нареждане от 12.03.1976 г.

Със заповед № 908 от 14.12.2976 г. е изменен начина на обезщетяване, определен със заповед № 151, от парично на имотно обезщетение, с двустаен апартамент в [жк].

Съставен е оценителен протокол № 32/14.01.1976 г. от комисията по чл. 265 от ППЗТСУ (отм.), който удостоверява оценката на подлежащия на отчуждаване имот, собственост на наследници на А. А., състоящ се от масивно жилище със ЗП 59 кв.м., масива пристройка със ЗП 20 к.м., натурно помещение със ЗП 19,98 кв.м., подобрения и дворно място с площ от 263 кв.м., в размер на 5741,73 лева.

Съгласно Удостоверение №94-00172/23.05.2017 г. на Директор на Дирекция УТИОС при община Добрич имотът, отчужден с посочената по-горе заповед, съответства приблизително по местоположение на ид. части от ПИ с идентификатори 72624.625.9502 – [улица], 72624.625.5750 и 72624.625.5757 – имоти за комплексно застрояване.

Събрани са доказателства, че И. М. А., наследник по закон на Н. А. А./ Н. А. Х., дъщеря на А. А. А., и баща на последните двама ищци по настоящото дело, на 31.05.2017 г. отправя искане до Кмета на Община Добрич за изготвянето на нова оценка за процесния отчужден имот за мероприятия на държавата по реда и условията на ЗТСУ /отм./, която да послужи за изплащане на обезщетение и приключване на отчуждителната процедура.

С Писмо с рег.№ 944-00-305#1/16.06.2017 г. кметът на Община Добрич отказва да уважи искането с мотиви за наличие на данни за изплатено обезщетение и приема, че не са налице предпоставките за възобновяване по чл. 99 от АПК. Отказът е атакуван и с Решение № 410 от 25.10.2017 г. по АД № 384/2017 г., Административен съд – Добрич го отменя и връща преписката на кмета на Община Добрич за ново произнасяне съобразно указанията, дадени от съда. Кметът на Община Добрич е оспорил решението пред ВАС. Образувано е АД № 13994/2017 г., което приключва с решение, с което е потвърден акта на първата съдебна инстанция. До настоящия момент няма данни за приключила отчуждителна процедура.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът приема като компетентно и обективно изготвено. Вещото лице М. Х. установява идентичност на имота по нотариален акт с приложените по делото документи за отчуждаването на процесния имот – заповеди и оценителен протокол. Несъответствие вещото лице констатира по отношение на броя стаи от къщата, което се отбелязва и в защитата на ответника. Възражението за неидентичност на имота е свързано с установяване на правото на собственост върху отчуждения имот от страна на наследниците на А. А. А.. И въпреки че, съответните правоимащи лица са длъжни да се легитимират като собственици едва при получаване на обезщетението, то за администрацията към момента на отчуждаване на имота не е било под съмнение, че отчужденият имот е собственост на наследниците на А. А., както и какво следва да се оцени, респ. съставена е и съответната оценка. Така според т. 8 от Постановление № 7/1971 г. оценката се извършва на базата на документацията относно собствеността, която се намира в съответната служба на плановото изграждане на населените места и на базата на закона. Направеното в това производство възражение относно правото на собственост върху имота е преклудирано и повдигането на въпроса за титулярството на петиторното право е злоупотреба с право. Така е и с обстоятелството какво трябва да се оцени. Евентуални грешки в съставените документи в хода на отчуждителното производство могат да се поправят по реда, определен в закона. В този смисъл представените в това производство заповеди и оценителен протокол като официални документи обвързват съда.

В хода на съдебното производство са изслушани съдебно-оценъчни експертизи, които съдът приема отново като обективно и компетентно изготвени. Експертът установява, че справедлива пазарна цена на имота по оценителен протокол № 32/14.01.1976 г., представляващ жилищна сграда със застроена площ от 59 кв.м., пристройка със ЗП 20 кв.м., натурно помещение със ЗП 19,98 кв.м. и дворно място от 263 кв.м. към датата на депозиране на заключението в посочения регион е 94 747 лева. Наемната цена за периода 2016-2021 г. е определена на 10 770 лева. В заключението към първоначалната експертиза е отбелязано, че не са установени данни за извършено плащане от дата 12.07.1976 г. на сумата от 5 741,73 лв. Представена е и молба от Н. А. Х. от 27.01.1976 г., още преди отчуждителната заповед, с която същата заявява, че желае за обезщетение двустайно жилище, която евентуално може да бъе свързана с повторната заповед за обезщетяване, вече с имотен еквивалент.

Нормата на чл. 2в от ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) урежда реда за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност.

Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1) предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2) нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението).

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдяни факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.

Като разгледа доказателствата по делото, съдът намира за осъществена първата предпоставка - нарушени са правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността - чл. 17 от ХОПЕС, защитаващ правото на собственост, чл. 47 §1 от Хартата на основаните права на ЕС (ХОПЕС), защитаващ правото на достъп до съд и правото на ефективни средства за правна защита. Съгласно чл. 52, ал. 3 от ХОПЕС правата по хартата, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, са със същия смисъл и обхват като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита. Според разясненията на хартата чл. 17 от нея съответства на член 1 от Допълнителния протокол към ЕКПЧ, който е с аналогично съдържание : "Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби."

Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза също е изпълнено. В решения на ЕСПЧ се приема наличие на нарушение на чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС в подобни случаи на отнемане на частни имоти и липса на равностойно обезщетение в продължение на десетилетия или при предоставянето на недостатъчно по размер обезщетение, например такива решения като посочените в исковата молба: Копанкови срещу България (Жалба №48929/12), К. срещу България (Жалба № 9464/11), К. и други срещу България (Жалби № 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02 и други.

Следва да се отбележи и обстоятелството относимо към приложимата правна норма, че отчуждаването на недвижими имоти за осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации и обезщетяването на собствениците им по реда на ЗТСУ (отм.) е административна по своя характер дейност, основана на власт и подчинение, която се извършва от органите при общините по местонахождението на имотите. Длъжностните лица, овластени от закона да провеждат отчуждителното производство, осъществяват публичноправни функции, поради което и всички техни актове, действия и бездействия в изпълнение на тези функции попадат в приложното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Незаконосъобразното бездействие в случая от страна на служители към Община Добрич се изразява в непредоставянето на ищеца на дължимото му обезщетение, определено по вид със заповед на председателя на ИК на ОбНС - Добрич. Община Добрич не е изпълнила задълженията си да обезщети ищците парично или имотно, с което е нарушено и правото, гарантирано му от чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Имайки предвид, че чл.17§1 от ХОПЕС е със същото съдържание като чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, то съдът намира, че отнемането на собствеността, без обезщетение, наред с отказа да се довърши отчуждителната процедура и бездействието на отговорните институции и длъжностни лица да предоставят адекватно обезщетение в пари или натура, съставлява достатъчно съществено нарушение на чл. 17§1 от ХОПЕС. При тези мотиви съдът достига до правния извод, че ответникът незаконосъобразно бездейства при извършване на административна дейност, за вредите от което ответникът следва да отговаря на основание чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 2в ЗОДОВ.

При тези аргументи следва да се приеме, че безспорно е налице неблагоприятно засягане на имуществената сфера на ищците, което следва закономерно от бездействието на общината в лицето на нейните органи и длъжностни лица да им предостави парично или имотно обезщетение и подлежи на репариране по реда на ЗОДОВ. От момента на издаването на заповедта до настоящия момент ищците са лишени от възможността пълноценно да упражняват правото си на собственост върху отчуждения имот, поради което търпят реални имуществени вреди, които съществуват независимо от това дали и доколко живеят в Република България.

По делото е доказано наличието на имуществена вреда, изразяваща се в непредоставено имотно обезщетение за отчуждения имот и лишаването от право му на ползване. Имуществената вреда от непредоставянето на имотно обезщетение се изразява в равностойността на отчуждения имот към момента на разглеждане на делото. Предоставеният имот в обезщетение не е конкретно индивидуализиран, което е пречка за правилното му остойностяване. Той е в жилищен [жк], който не е в близост до местонахождението на отнетия имот(в центъра на града), което от друга страна ще доведе до занижаване на оценката.

Съгласно установената съдебна практика, при липсата на конкретно посочен в закона измерител на претърпяната имуществена вреда от лишаването на собственика от възможността да ползва собствената си вещ и съобразно с разпоредбата на чл. 162 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да се вземе предвид средният пазарен наем за аналогични по вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти за същия период от време, установен с помощта на вещо лице.

Налице е и причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и непредоставянето на жилище като обезщетение– третата предпоставка за реализиране на правото за обезвреда. С бездействието си общината е лишила ищеца от възможността да използва жилището, определено му като обезщетение

В заключението на горепосочената експертиза е определен размера на средния пазарен наем за ползването на имота за процесния период, на база аналогични по вид, местонахождение и функционални характеристики жилищни имоти, в размер на 10 770 лева. Затова претенцията до този размер имуществени вреди е изцяло основателна и трябва да бъде уважена съобразно притежаваните наследствени квоти от имота.

С оглед на така изложените аргументи, настоящият съдебен състав счита, че ищците са понесли особена и прекомерна тежест, нарушила справедливия баланс между обществените интереси и закрила на правото за мирно ползване на собствеността.

За да определи размера на дължимото обезщетение за имуществените вреди на основание чл. 2в от ЗОДОВ за нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това, съдът взема предвид определената пазарна стойност на отчуждения имот към момента на разглеждане на делото от вещото лице по съдебно оценъчната експертиза в размер на 94 747 лева, наследствените [жк], договорът за продажба на наследство, получено от А. А. от наследника И. А. А. в полза на сестра му Н. А. А. от 08.09.1971 г. , обстоятелството, че две от децата на А. А. са починали съответно: Х. А. А. през 1995 г.; А. А. А. на 14.12. 2007 г. без да оставят наследници по права линия, а техните братя и сестри ги наследяват и обстоятелството, че едно от децата на А. А. – Н. А. Я. е оставила за наследник дъщеря, починала през 2000 г. и внук, починал през 2017 г., без баща(същият носи имената на майка си – М. С. Я.) и негови наследници по съребрена линия по силата на чл. 8, ал. 4 от ЗН са ищците без Г. Ю.. По първата претенция, сумата спрямо всеки от ищците се разпределя по следния начин:

за А. Д. И., Е. Е. и Е. С. - по 11 279,40 лева за всеки. До този размер следва да се уважат исковете, като за сумата от 0,39 лева исковете следва да се отхвърлят като недоказани.

за Г. Ю. - 1804,70 лева, като искът е предявен за сумата от 1353,57 лева и до този размер съдът следва да уважи претенцията.

за Г. В. и Г. Ю. - по 7 557,20 лева за всеки, като искът до 7 783,04 лева следва да се отхвърли като недоказан;

за Н. И. З. - 21 994,84 лева, като искът за сумата от 0,30 лева седва д асе отхвърли като недоказан.

Следва да бъдат присъдени лихви върху сумите съответно от датата на подаване на исковата молба и увеличението на иска.

Относно втората претенция, сумата спрямо всеки от ишците се разпределя както следва: за А. Д. И., Е. Е. и Е. С. - по 1 282,14 лева за всеки; за Г. Ю. – 205,14 лева; за Г. В. и Г. Ю. - по 859,05 лева за всеки; за Н. И. З. - 2500, 18 лева. До този размер следва да се уважат предявените субективно съединени искове.

По отношение на претендираните неимуществени вреди за всеки от ищците в размер на от по 1 500 лева, като част от пълния размер обезщетение за неимуществени вреди за всеки от по 5 000 лева, съдът намира следното:

Търсените неимуществени вреди по своето естество засягат емоционалната сфера на лицето, което ги търпи и се изразяват в причинени душевни болки и страдания, загуба в доверие на институциите, очакване. Съгласно практиката на съдилищата, размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен в съответствие с практиката на ЕСПЧОС , определени по дела срещу България. За периода от 1976 година до датата на предявяване на иска и до настоящия момент в продължение на почти 50 години ищците не са получили полагащото им се обезщетение за отчуждения от наследодателя им недвижим имот. Този период е изключително дълъг и характеризира причинените неимуществени вреди, които се изразяват в незачитане на човешките им права, породени от дългото бездействие на общината да им осигури отстъпения в обезщетение апартамент и невъзможността да го ползват за собствените си нужди и тези на семейството им. Претърпените неимуществени вреди се определят по справедливост в всеки конкретен случай, които по това дело, като се прецени с оглед продължителното бездействие на администрацията и засегнатото право, съдът намира, че следва да се компенсират със сумата в размер на 1500 лева, които са размера на предявените частични искове.

Неприключването на производство в разумен срок е въздействало изключително неблагоприятно върху ищците и е в пряка причинна връзка с изпитаните от тях силни отрицателни емоции, които подлежат на обезвреда по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 2в от с.з.

С оглед на изхода от делото, на ищцовата страна се дължат разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от ищцовите претенции. Съгласно молба от 07.10.2025 г. ищците са направили разноски в размер на 2 510 лева, но от нея не става ясно за какво са тези разноски и дали не се отнасят за адвокатско възнаграждение. Уточняването е важно и с оглед приложението на нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ според която, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, т.е. има различен стандарт при определяне на дължимите адвокатско възнаграждение и разноски, и държавна такса по делото. Изложеното е основание съдът да приеме, че молбата се отнася до искане за разноски, така както е посочено от адвоката, и присъди сумата на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ..

Съобразно чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ ответникът по делото има право на разноски съгласно приложен списък - л. 323 от делото, съразмерно отхвърлената част от исковете.

С оглед на изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК Община Добрич следва да бъде осъдена да заплати на Административен съд Добрич, сумата в размер на 2 128,60 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица и сумата в размер на 371,40 лева за осъществен превод, платени от бюджета на съда.

Воден от горните съображения Административен съд - Добрич, втори състав

РЕШИ:

ОСЪЖДА Община [населено място], представлявана от кмета да заплати за причинени имуществените вреди на основание чл. 2в от ЗОДОВ за нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имота и непредоставянето на обезщетение за това обезщетение за имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ от нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС, изразяващи се в отнемането на собствеността върху имот и непредоставянето на обезщетение за това, както следва:

на А. Д. И., гражданин на Великобритания, Е. Е., гражданин на Република Турция и Е. С., гражданин на Република Турция - по 11 279,40 лева (единадесет хиляди двеста седемдесет и девет лева и четиридесет ст.) за всеки, ведно със законната лихва върху сумата от 8 333,33 лева, считано от 27.09.2021 г. и считано от 16.09.2025 г. върху сумата от 2 946,43 лева, като

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до размер от 11 279, 79 лева.

за Г. Ю., гражданин на Република Турция - 1353,57 лева (хиляда двадесет и осем лева и петдесет и триста петдесет и три лева и петдесет и седем ст.), ведно със законната лихва върху сумата от 1000 лева, считано от 27.09.2021 г . и считано от 16.09.2025 г. върху сумата от 353,57 лева, като

за Г. В. и Г. Ю. и двамата граждани на Република Турция - по 7 557,20 лева (седем хиляди петстотин петдесет и седем лева и двадесет ст.)за всеки, ведно със законната лихва върху сумата от 5 750 лева, считано от 27.09.2021 г. и считано от 16.09.2025 г. върху сумата от 1807,20 лева, като

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до размер от 7 783,04 лева.

за Н. И. З. от [населено място], общ. Добричка - 21 994,84 лева(двадесет и една хиляди деветстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и четири ст.), ведно със законната лихва върху сумата от 16 250 от 27.09.2021 г. и считано от 16.09.2025 г. върху сумата от 5 744,84 лева, като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 21 995,54 лева.

ОСЪЖДА Община [населено място], представлявана от кмета да заплати обезщетение за претърпени имуществените вреди на основание чл.2в от ЗОДОВ във връзка с нарушението на чл.17§1 от ХОПЕС за лишаването от ползването на сънаследствения отчужден имот, находящ се в [населено място], [улица]за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2021 г. както следва:

на А. Д. И., Е. Е. и Е. С. - по 1 282,14 лева за всеки, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.09.2021 г., до окончателното изпащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ исковете в останала им част до размер от 2 142,86 лева.

на Г. Ю. - 205,14 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.09.2021 г., до окончателното изпащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска в останала им част до размер от 257,14 лева.

за Г. В. и Г. Ю. - по 859,05 лева за всеки ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 27.09.2021 г., до окончателното изпащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до размер от 1478,57 лева.

за Н. И. З. - 2 500, 18 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане на сумата, като

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 4 178,57 лева.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от А. Д. И., Е. Е., Е. С., Г. Ю., Г. В., Г. Ю. и Н. И. З., против Община Добрич, с който се претендира обезщетение за забава за всяко едно от претендираните обезщетения за периода начиная три години преди предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата като неоснователен.

ОСЪЖДА Община [населено място], [населено място], ул. „България“ №12, представлявана от Кмета на общината да заплати на А. Д. И., гражданин на Великобритания, Е. Е., Е. С., Г. Ю., Г. В., Г. Ю., всичките граждани на Република Турция и Н. И. З. от [населено място], общ. Добричка, сумата от по 1 500 лева (хиляда и петстотин) за всеки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.09.2021 г., до окончателното и изплащане на сумата, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 17§1 от ХОПЕС във връзка с отнемането на собствеността и ползването на имота им и непредоставянето на обезщетение за това.

ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на А. Д. И., Е. Е., Е. С., Г. Ю., Г. В., Г. Ю. и Н. И. З., направените по делото разноски в размер на 2 510 (две хиляди петстотин и десет лева).

ОСЪЖДА А. Д. И., Е. Е., Е. С., Г. Ю., Г. В., Г. Ю. и Н. И. З. да заплатят на Община [населено място], сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 1161,69 лева (хиляда сто шестдесет и един лев и шестдесети девет ст.).

ОСЪЖДА Община [населено място] да заплати на Административен съд гр. Добрич, сумата от 2 128,60 (две хиляди сто двадесет и осем лева и шестдесет ст.)лева, заплатено възнаграждение за вещи лица и сумата в размер на 371,40 лева (триста седемдесет и един лев и четиридесет ст.) за осъществен превод.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните.