Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 28.01.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14503 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 4.09.2019 г., постановено по гр.д.№ 14804/ 2018 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 50 състав, по предявен от С.Г.П. /ЕГН **********/ установителен иск по
чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че С.Г.П. /ЕГН **********/ не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК*******/ сумата 422.63 лева, представляваща коригирана стойност
на доставена в обект на адрес: с. *******, обл. София, с абонатен № ********** и
кл.№ 300130737683, електрическа енергия, по Фактура № *********/ 26.01.2017 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Ч.Е.Б.“ АД е осъден да
заплати на ищеца С.П. сумата 352 лева- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявения срещу
дружеството иск, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна С.Г.П. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество- според мнозинството от
въззивния съдебен състав, е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество обжалваното решение- според мнозинството от въззивния съдебен състав,
е неправилно и следва да бъде отменено.
Предявеният
от С.П. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване
недължимостта на служебно начислена от ответника стойност на електрическа
енергия е неоснователен.
По делото
не е спорно, че през исковия период страните са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение с предмет- продажбата на електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което ищецът е бил
купувач на доставена от ответника електрическа енергия. Като потребител на
електрическа енергия ищецът е носител на права и задължения по Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от действащите при ответника Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени с
Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007 г. на ДКЕВР- арг. чл.298 ТЗ, изменени и допълнени
с Решение № ОУ-03/ 26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Ищецът
твърди, че не дължи на ответника сумата 422.63 лева, представляваща служебно
начислена въз основа на Констативен протокол от 14.06.2016 г. коригирана цена
на ел. енергия за обект на адрес: с. *******, обл. София, абонатен № **********
и клиентски № 300130737683.
Извършената
от ответника корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с
решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в
сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени /чл.48- чл.51 ПИКЕЕ- отм. от
23.11.2018 г./. Извънсъдебната претенция на ответното дружество към ищеца-
потребител на електрическа енергия, се основава на възникнало в негова полза
потестативно право за едностранно извършване на корекция в сметката за
потребена електрическа енергия, което налага извършването на преценка относно
наличието на такова право и надлежното му упражняване от ответника.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен
установителен иск ответното дружество следва да установи, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорно отношение за доставка на електрическа енергия между страните,
наличието на предпоставки за извършването на едностранна корекция на сметка и
правилно преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията
си срещу вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена от ищеца енергия за минал период /според
данните в приложената справка- приложение към процесната фактура /л.7 от делото
на СРС/- за периода от 17.03.2016 г. до 14.06.2016 г./, основният правопораждащ
вземането юридически факт е
установяване наличието на възникнало в полза на ответника потестативно
право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването на законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира
сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електро-енергия. Правото на доставчика
на електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството
доставена енергия не е обусловено от доказването на виновно поведение на
потребителя. Целта на корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод е обстоятелството, че
не всяка от причините за неизмерване
или
неточно измерване на електрическата
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14503/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
енергия
се дължи на виновно поведение на потребителя. За преизчисляването на
количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в ПИКЕЕ
/отм./ способи е достатъчно
да бъде установена
съответната причина за неизмерване или неточно измерване на електрическата
енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ /отм./ процедура /в този смисъл
Решение № 115/ 20.09.2017 г. по т.д.№ 1156/ 2016 г. на ВКС, ІІ ТО/.
Установява
се въз основа на събраните в процеса доказателства, че ответникът е обществен
доставчик на електроенергия за територията на с. Доспей, обл. София, и че за
процесния имот на ул.„1- ва“ № 54 в с. Доспей, обл. София, е открита партида за
доставка на електрическа енергия с клиентски № 300130737683. Измерването и
отчитането на потребената в посочения имот електрическа енергия е осъществявано
чрез еднофазен двутарифен електромер с фабричен № 0814038, който именно е бил
обект на процесната проверка по Констативен протокол № 1014981/ 14.06.2016 г. и
за чиято проверка е представен от ответното дружество и Констативен протокол №
30/ 10.01.2017 г. на БИМ /л.69 от делото на СРС/.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето
от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, в случая е осъществен нерегламентиран
достъп до вътрешността на монтирания в процесния имот електромер, като към
фазовия проводник на напрежителната верига допълнително са присъединени две
съпротивления и по този начин е постигнато отклонение на преминаващата през
електромера електрическа енергия в посока минус 88 % /за І и ІІ тарифа/. Така
констатираните нарушения създават условия за нерегламентиран достъп в СТИ и неправомерно
въздействие до защитената вътрешност на електромера, в резултат на което
потребената в имота електрическа енергия е непълно измерена, като
преизчисляването й от ответното дружество съобразно чл.48, ал.1, т.1, б.“а“
ПИКЕЕ /отм./ е математически вярно и правилно.
Според мнозинството от въззивния съдебен
състав по делото е установено и наличието на предпоставки за извършването на
едностранна корекция на сметката на ищеца от ответното дружество, поради
следните съображения:
В чл.48,
ал.1 ПИКЕЕ /отм./, действащ към датата на извършване на проверката- 14.06.2016
г., е предвидена възможност при наличието на определени предпоставки операторът
на съответната мрежа да изчисли количеството електрическа енергия за период не
по- дълъг от 90 дни до датата на извършената проверка. За да възникне това
право, следва да бъде установено по надлежния ред, че липсва средство за
търговско измерване или при метрологична проверка да се установи, че средството
за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
Мнозинството от въззивния състав счита, че разпоредбите на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ /отм./
са издадени от компетентен орган- ДКЕВР, въз основа на законова делегация
съобразно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, поради което, доколкото действат занапред след
датата на влизането им в сила- 16.11.2013 г., т.е. и към 14.06.2016 г.,
отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия се
регулират и от тези правила. Поради това за неоснователен се приема доводът на
ищеца- въззиваема страна, че за ответното дружество не е съществувало законово
основание за извършването на едностранна корекция на задължението, в случай на
установено неизмерване или неточно измерване на количеството електрическа
енергия. Според установената към настоящия момент практика на ВКС по
приложението на цитираните норми с изменението на Закона за енергетиката от
2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия /в този смисъл: Решение №111/ 17.07.2015 г. по т.д. №
1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 115/ 20.05.2016 г. по гр.д.№ 4907/ 2014
г. на ВКС, ІV ГО; Решение № 173/ 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/ 2014 г. на ВКС,
II ТО; Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО/.
Мнозинството
от въззивния съдебен състав не споделя становището, че разпоредбите на чл.48-
чл.51 ПИКЕЕ /отм./ в случая не намират приложение, доколкото с Решение от
6.02.2017 г. по адм.д.№ 2385/ 2016 г. на ВАС, Петчленен състав, са отменени
ПИКЕЕ, с изключение на цитираните норми. По аргумент от чл.195 АПК и при
съобразяване на дадените в мотивите на Тълкувателно решение № 2/ 19.11. 2014 г.
по тълк.д.№ 2/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС разяснения въззивният съд намира, че
законът не отрича действието на подзаконовия нормативен акт до момента на
съдебното му обявяване за нищожен или унищожаем по реда на АПК, т.е. до
постановяването на окончателен съдебен акт за прогласяване разпоредбите на
чл.48- чл.51 ПИКЕЕ /отм./ за нищожни или унищожаеми, същите намират приложение,
като отмяната им няма обратно действие. Същевременно Решение № 2315/ 21.02. 2018
г. по адм.д.№ 3879/ 2017 г. на ВАС, ІV отделение, в което е разгледан въпросът
за отмяната на чл.48- чл.51 ПИКЕЕ, е влязло в сила на 23.11.2018 г., т.е. след
възникване на основанието за извършване на процесната корекция по Констативен
протокол от 14.06.2016 г.
Въз основа
на съставения на 14.06.2016 г. констативен протокол и приетото като неоспорено
от страните експертно заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че при извършена на 14.06.2016 г. проверка е констатиран нерегламентиран
достъп до вътрешността на монтирания в процесния имот електромер, като в
резултат на присъединяването на две съпротивления към фазовия проводник на
напрежителната верига е постигнато отклонение на преминаващата през електромера
електрическа енергия и същата е непълно измерена /минус 88 %/, като
преизчисляването й съобразно чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ /отм./ е правилно
извършено от ответното дружество. Цитираният констативен протокол е изготвен
съобразно изискванията на ПИКЕЕ /отм./, подписан е от служителите на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД и двама независими свидетели, като според
мнозинството от въззивния съдебен състав изискването на чл.48, ал.2 ПИКЕЕ
/отм./- за присъствието на служител на МВР при проверката и за полагането на подпис
от него при съставяне на протокола, в случая е неприложимо, тъй като не се
касае за корекция, основана на промяна на схемата на свързване. Доколкото приложеният
по делото констативен протокол представлява официален свидетелстващ документ,
същият се ползва
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 14503/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
с
обвързваща съда материална доказателствена сила /в този смисъл Решение № 104/
16.08.2016 г. по гр.д.№ 1671/ 2015 г. на ВКС, І ТО/. Доказателствената му сила не
е оборена с допустими по ГПК доказателствени средства, вкл. направените в него констатации не се
опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели.
За
неоснователен мнозинството от въззивния съдебен състав намира и довода на ищеца, че по делото не е доказано
ответното дружество да е спазило процедурата за осъществяване на корекция, тъй
като липсва доказателство за уведомяването на потребителя за извършената
корекция. С разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ /нова- ДВ, бр.54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ е предвидено, че общите условия на крайния снабдител на
електрическа енергия трябва да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Подобно изискване е предвидено и в чл.104а, ал.2, т.5 ЗЕ. С така въведената
законова регламентация е установено задължение за доставчика на електрическа
енергия да предвиди в публично известните си общи условия предварително
оповестен ясен и конкретен ред, по който потребителите на доставяната от него
електрическа енергия ще бъдат уведомявани за извършените корекции на техните
сметки в съответствие с предоставеното правомощие по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр.
чл.48 ПИКЕЕ /отм./. Цитираната законова разпоредба предвижда задължение за
предвиждане на ред за уведомяване на клиента, но не и специална процедура под
формата на извънсъдебно рекламационно или друго производство. Целта на
разпоредбата е клиентът да бъде уведомен, за да може да упражни своевременно
законоустановените си права и да организира защитата си, в случай, че счита
корекцията за неправилна. В чл.17, ал.2 от Общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е
уредено задължение на дружеството да изготви справка за дължимите суми по
корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите, които дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В чл.49, ал.2 от Общите
условия е уреден начинът, по който снабдителното дружество и потребителите
разменят помежду си „всякакви документи, включително съобщения, уведомления и
други, свързани с тези Общи условия“, като по отношение на потребителя това е
адресът му за кореспонденция, посочен в заявлението за продажба. При това
положение с изпращането на писмо изх.№ NTZ48888/ 15.06.2016 г., ведно с
констативния протокол, и писмо изх.№ NTZ61245/ 24.01.2017 г., ведно с
констативния протокол на БИМ, получени от ищеца на 17.02.2017 г., видно от
приложената по делото обратна разписка, е изпълнено изискването за уведомяване
на потребителя по чл.47, ал.4 ПИКЕЕ /отм./, действала към датата на извършване
на проверката.
Поради
изложеното въззивният съд приема, че по делото е доказано наличието на
предпоставки за извършването на едностранна корекция, като правилно е извършено
и преизчисляването на дължимата от потребителя сума.
Съгласно
разпоредбите на чл.48 ПИКЕЕ /отм./, при
липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по- дълъг от 90 дни, както следва: 1. за битови клиенти: а) при наличие на точен измерител
количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя,
като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване; б) при
липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като
една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при
всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса
на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на
половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения
(кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента с разпределителната
мрежа, при ежедневно 8- часово натоварване- ал.1 /т.1/; когато при проверка на измервателната система се
установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал.1 се извършва само
въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната
система, който отговаря на изискванията по чл.47 и е съставен в присъствието на
органите на полицията и е подписан от тях- ал.2.
В случая
преизчисляването на доставената в процесния обект през исковия 90- дневен
период електрическа енергия е извършено съобразно приложимата норма на чл.48,
ал.1, т.1, б.“а“ ПИКЕЕ /отм./, като не са събрани доказателства по делото
определеният от електроснабдителното дружество размер на вземането да е
несъответен на визирания в ПИКЕЕ /отм./ способ за извършване на корекцията.
При тези
съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и
вместо това да бъде постановено решение, с което предявеният от С.П.
отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване недължимостта на
процесната сума да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този
изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК ищецът-
въззиваема страна дължи да заплати на ответника- въззивник сумата 450 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /300 лв.- за възнаграждение на
вещо лице, 50 лв.- за призоваване на свидетел, и 100 лв.- за юриск.
възнаграждение/, и сумата 125 лв.- разноски за въззивното производство /25 лв.-
държ. такса, и 100 лв.- юриск. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 4.09.2019 г., постановено
по гр.д.№ 14804/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 50 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П. /ЕГН **********/
срещу „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК *******/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК
за признаване за установено, че С.Г.П. /ЕГН **********/ не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК*******/ сумата 422.63 лева, представляваща
коригирана стойност на доставена в обект на адрес: с. *******, обл. София, с аб.№
********** и кл.№ 300130737683, електрическа енергия, начислена за периода 17.03.2016 г.- 14.06.2016 г. по Констативен протокол №
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 14503/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
1014981
от 14.06.2016 г., за което е издадена Фактура № *********/ 26.01.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Г.П. /ЕГН **********/ да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД- *** /ЕИК *******/ сумата 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/- разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата 125 лв. /сто двадесет и пет
лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено мнение на съдия Р. Коджабашева- докладчик по въззивно гр.д. № 14503/ 2019 г. на СГС, ГК, ІV- Б въззивен състав:
Не
споделям съображенията и изводите на останалите членове на съдебния състав, че
предявеният по делото отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за
признаване недължимостта на служебно начислена от ответника „Ч.Е.Б.” АД
стойност на електрическа енергия е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Извършените
от ответника проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на процесния
обект и корекция на сметката на ищеца са извършени при действието на Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ- бр.98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г. /понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/ 2016 г. на ВАС- ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/ 2017 г. на ВАС- ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48- чл.51 ПИКЕЕ//. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищеца- потребител на електрическа енергия, се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което
налага извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното
му упражняване от ответника.
Тъй като
ответникът основава извънсъдебната си претенция на извършена едностранна
корекция на количеството потребена
от ищеца енергия за минал период-
от 17.03.2016 г. до 14.06.2016 г., основният право-пораждащ вземането
юридически факт е установяване наличието на възникнало в полза на ответника
потестативно право да извърши тази корекция, т.е. установяване съществуването
на законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Според съществуващата
към настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на ЗЕ- със ЗИД на
Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ- бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само при
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при наличие на одобрени правила за измерване
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда на тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекцията на сметките за
предоставената електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество: 1/ да създаде правила за измерване на количеството
електрическа енергия със съответно на новата законова уредба, въведена със
ЗИДЗЕ /ДВ- бр.54/ 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./, съдържание /в случая
такива са създадени- цитираните по- горе ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.,
понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния
потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция, т.е. правото за извършване на корекция на
сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие
на посочените две предпоставки /в този смисъл: Решение № 111/ 17.07.2015 г. по
т.д.№ 1650/ 2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д.№ 3262/
2014 г. на ВКС, II ТО,
и Решение № 203/ 15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/ 2014 г. на ВКС, I ТО, постановени
по реда на чл.290 ГПК/.
В случая
ответното дружество, чиято е доказателствената тежест за установяване
елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да
извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на
електрическа енергия, не е ангажирал доказателства в посочения по- горе смисъл.
При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване се налага извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неотчитане или неточно
отчитане на потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е
изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови
Общи условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им
да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД от 2007 г., изменени и
допълнени през 2010 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка.
Клаузата на чл.18, ал.2 ОУ не отговаря на законовото изискване на чл.98а, ал.2,
т.6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение на продавача на
електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената корекция на сметка,
но в нея не е разписан редът, по който следва да стане това.
При тези
съображения се налага извод, че ответникът- доставчик на електрическа енергия,
е извършил едностранна корекция в сметката на ищеца- потребител, без да е било
налице законово основание за това, поради което и в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплати на крайния снабдител цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
период, което прави предявеният отрицателен установителен иск основателен.
СЪДИЯ :