№ 138
гр. Варна, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20223100502599 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
„МАКСИ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, срещу решение
№260403/11.10.2022г., постановено по гр.д. № 2886/2020 г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ЮРКОНСУЛТ“ ООД, ЕИК
*********, гр. Варна, иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 2 006,40 лв.,
представляваща възнаграждение за поддръжка и управление на общите части
на жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, к.к.“Св. Св. Константин и
Елена“, ул.“57 – ма“, № 3, комплекс „Макси“ по договор за поддръжка и
управление на жилищен комплекс от 05.07.2019г., сключен въз основа на
решение на ОС на ЕС с административен адрес: гр. Варна, к.к.“Св. Св.
Константин и Елена“, ул.“57 – ма“, № 3, комплекс „Макси“, обективирано в
протокол от 05.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължение, за която сума е издадена заповед № 9365/12.12.2019г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19373/2019г. на Районен съд
– Варна.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Поддържа се, че съдът е приел, че с решение от 25.02.2019г. на
ОСЕС са прекратени правомощията на управителя Виктор Христов, без да
вземе предвид безспорния между страните и установен по гр.д.12076/2019г.
на ВРС и по пр.пр.2826/2019г. на ВРП факт, че за проведеното на 25.02.2019г.
ОСЕС са съставени два различни протокола. Представеният от ответника
протокол от 25.02.2019г. се твърди да е неистински частен документ, в който
волята на мнозинството на ЕС е подменена, т.к. са били използвани
подписите на гласувалите етажни собственици, но е подменен текстът
относно избор на управител. Представеният списък с подписи на ЕС се
твърди да е относим единствено към взето решение от ЕС за присъединяване
1
на сградата към Енерго-Про. Твърди се, че ищецът е представил в първото по
делото заседание препис от другия съставен протокол от ОСЕС от
25.02.2019г. Счита се за неправилен изводът на съда, че е избран УС и
председател, а не управител Виктор Христов, след като в районната
администрация са вписани и двата протокола за избор на управителен орган
на ЕС по решения от 25.02.2019г. На следващо място се излага, че искът по
чл.40 от ЗУЕС е конститутивен и съдебното решение за отмяна на решенията
има действие занапред, т.е. до влизането му в сила решенията на ЕС
обвързват всички етажни собственици, включително и ответника. В случая
решенията на ОСЕС от 05.07.2022г. са отменени с решение по в.гр.д.
1205/2022г. на ВОС, но считано от 21.07.2022г., поради което и доколкото
изпълнението им не е спирано, за процесния период – 2019г. договорът е бил
действащ. Поддържа се, че не са обсъдени доказателствата, че всички
дейности по поддръжка на комплекса са извършвани от ищеца, а
доказателства друг да ги е извършвал липсват.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна, в който оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Поддържа, че жалбата е бланкетна, а
оспорванията – голословни. Твърди, че не съществува облигационно
задължение за ответника да заплати претендираната сума. Излага, че на
неоспорено ОСЕС от 25.02.2019г. правомощията на Виктор Христов като
управител на ЕС са прекратени. Липсва изискуемото от ЗУЕС решение за
оправомощаването му като трето лице за етажната собственост да сключи
процесния договор. Не се установява сключеният без представителна власт
договор да е бил потвърден, поради което същият не е обвързващ за
ответника. Позовава се на недоказаност на претенцията и по размер поради
липса на доказателства за извършването на каквато и да било дейност по
поддръжка и управление. За процесния период тези разходи са извършвани от
УС, за което са представени и съответни доказателства. Твърди, че е заплатил
дължимата годишна такса за поддръжка и управление в размер на 520 лева на
законно избрания управителен съвет на ЕС. Представените с жалбата
доказателства счита за преклудирани, а в условията на евентуалност оспорва
Протокол от ОСЕС от 25.02.2019г. като неверен.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на
процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения
съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени от
въззивника.
Представените за първи път с въззивната жалба писмени доказателства
са приложени, както изрично е посочено, единствено за сведение на съда.
Доказателствено искане за приемането им въззивникът не е отправил, поради
което и съдът не дължи съответно произнасяне. За пълнота следва да се
посочи, че подобно искане би се явило недопустимо поради
концентранционното начало. Несвоевременното му заявяване не е обосновано
с някое от предвидените в чл.266, ал.2 и 3 от ГПК основания за събиране на
2
доказателства във въззивната инстанция. Твърденията, че протокол от
25.02.2019г. е бил представен в първото по делото заседание пред ВРС, са
неоснователни, доколкото подобен факт не е отразен в съставения протокол,
ползващ се с материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства. Такъв документ не се съдържа и физически сред материалите
по преписката. Липсва и своевременно инициирано производство по поправка
на протокол, насочено към отразяване на доказателствено искане и
произнасянето по него.
Обективираното в отговора на въззивната жалба доказателствено искане
за приемане на извлечение от ел.кореспонденция, също не следва да бъде
разглеждано, доколкото е направено в условията на евентуалност в случай на
приемане на приложените с жалбата доказателства.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
„МАКСИ КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, срещу решение
№260403/11.10.2022г., постановено по гр.д. № 2886/2020 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
08.02.2023 г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********;
служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3