Решение по дело №287/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 683
Дата: 11 април 2023 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20237180700287
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 683

 

гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря Полина Цветкова с участието на прокурора Бойка Лулчева, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 287 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, чрез процесуален представител юриск. А. Г., против Решение № 2205/24.11.2022 г., постановено по АНД № 4033/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХХI н.с., с което е отменено Наказателно постановление (НП) № Р-10-51/23.03.2022 г., издадено от М.А.Ф. – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на Д.С.К., ЕГН ********** с постоянен адрес *** на основание чл. 221, ал. 1, т. 2 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 116в, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1 от ЗППЦК.

В жалбата се сочи, че решението противоречи на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Д.С.К. оспорва касационнта жалба и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производство пред ПРС е било НП № Р-10-51/23.03.2022 г., издадено от Заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на Д.С.К., на основание чл. 221, ал. 1, хипотеза първа, т. 2 от ЗППЦК е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева за извършено нарушение по чл. 116в, ал. 2, предл. първо във връзка с ал. 1, изр. трето от ЗППЦК.

НП е издадено въз основа на АУАН № Р-06-844/29.09.2021 г., съставен от В.П.С. на длъжност младши експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“, Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор. АУАН е съставен за това, че при извършена документна проверка на място в КФН на публичното дружество „Експат Бета“ АДСИЦ е установено, че дружеството е със специална инвестиционна цел, което притежава статут на публично дружество и е вписано под № РГ-05-1448 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор и предвид това е адресат на разпоредбите на ЗППЦК и на ПНА по прилагането му, респ. членовете на управителните органи на дружеството са адресати на разпоредбата на чл. 116в, ал. 2, предл. първо във връзка с ал. 1, изр. трето от ЗППЦК и са длъжни в 7-дневен срок от избирането им, да внесат гаранция за управлението си. Констатирано е чрез единната електронна система на КФН – e-register, че с вх. № 10-05-3558 от 29.06.2021 г. е представен протокол от проведено на 29.06.2021 г. редовно годишно общо събрание на акционерите на публичното дружество „Експат Бета“ АДСИЦ, от който е видно, че Д.С.К. е избрана за член на Съвета на директорите на дружеството, съгласно решението взето на събранието, проведено на 29.06.2021 г. Посочено е, че от момента на избора на членовете на управителния или контролния орган на публично дружество, който в случая е датата на събранието, на което е взето решението за избор на член на Съвета на директорите, започва да тече 7-дневният срок по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, в който новоизбраните членове на СД са длъжни да внесат определената гаранция за управлението си, а по силата на чл. 116в, ал. 4 от ЗППЦК гаранцията се блокира в банка на територията на страната в полза на дружеството, като в конкретния случай този срок е изтекъл на 06.07.2021 г. С писмо изх. № РК-05-1448-7 от 05.08.2021 г. от дружеството са изискани информация и документи, от които да е видно изпълнението на изискванията на чл. 116в, ал. 1 и 2 от ЗППЦК, а именно: решение на ОСА на дружеството, с което е определен размерът на възнаграждението на управителните органи на „Експат Бета“ АДСИЦ и документи, удостоверяващи внесена гаранция за управление от Д.К., която е избрана за член на Съвета на директорите на дружеството. В отговор на това, с писмо вх. № РГ-05-1448-7/06.08.2021 г. дружеството е представило в КФН преводно нареждане № IS22I121800/06.08.2021 г., с което по сметка на „Експат Бета“ АДСИЦ в „Първа инвестиционна банка“ АД с основание „гаранция за управление по чл. 116в от ЗППЦК“, Д.К. е внесла дължимата гаранция в качеството й на член на Съвета на директорите на дружеството. При така установеното е прието, че  с внасянето на гаранция за управлението си на 06.08.2021 г., а именно след срока по чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК, който е изтекъл на 06.07.2021 г., К. е извършила нарушение на разпоредбата на чл. 116в, ал. 2, предл. първо, във връзка с ал. 1, изр. трето от ЗППЦК, което нарушение е прието, че е извършено на 07.07.2021 г. в гр. Пловдив. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета от административнонаказващия орган и възпроизведена в оспореното пред районния съд НП.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение ПРС е приел от една страна, че извършването на нарушението е безспорно установено, но от друга е приел, че административноказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Мотивирано е в тази насока, че съгласно чл. 116в, ал. 2 от ЗППЦК гаранцията за управлението се внася в 7-дневен срок от избирането на членовете на управителния орган на публичното дружество, който срок обаче следва да се брои от вписването в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ на решението на общото събрание, а не от датата на проведеното общо събрание, както е приел административнонаказващият орган, като се е позовал на разпоредбата на чл. 231, ал. 4 от Търговския закон. След изготвена справка е установено, че решението за избор на К. за член на Съвета на директорите, е вписано в регистъра на 09.07.2021 г., поради което и е прието, че срокът за внасяне на гаранцията за управлението, е изтекъл на 16.07.2021 г., съответно нарушението е извършено на 17.07.2021 г. При така установеното и макар гаранцията да е била внесена след този срок, ПРС е приел, че с НП К. е наказана за деяние, извършено на 07.07.2021 г., към който момент нарушението не е било извършено.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт - всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения на страните и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

За пълнота и с оглед наведените възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 231, ал. 4 от ТЗ е императивна и не подлежи на тълкуване, различно от ясно вложения в нея смисъл, а именно, че изборът и освобождаването на членове на съветите на акционерните дружества пораждат действие след вписването в търговския регистър. Вписването има конститутивно действие и е елемент от фактическия състав на избора, респ. освобождаването, пораждащ действието на взетото решение от общото събрание. Изразената воля от акционерите и от избраното лице, обективирана съответно в съставения протокол от проведеното общо събрание и в сключения договор за управление, не поражда правни последици преди извършване на вписването по чл. 231, ал. 4 от ТЗ. Това е така, защото лицето, избрано с решение на общото събрание на акционерите в акционерното дружество, може да осъществява функциите на член на съвета на директорите след вписването му в търговския регистър. Приемайки обратното, административнонаказващият орган е посочил като дата на извършване на нарушението – 07.07.2021 г., вместо 17.07.2021 г., което от своя страна води до неопределеност, неяснота на обжалваното наказателно постановление по отношение на датата на извършване на нарушението, което води до липса на възможност за индивидуализиране на конкретното нарушение, за което наказващият орган е наложил административно наказание. Изложеното влече извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение е пречка да се установи и от наказаното лице, и от съда кога точно е извършено деянието, а горното води до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, в т.ч. и относно извършването на преценка по чл. 28 от ЗАНН.

При това положение не може да има съмнения, че са допуснати съществени нарушения на императивните изисквания на ЗАНН, които са довели до опорочаване на производство. Същите не могат да бъдат изправени, поради което, правилно и законосъобразно районният съд е отменил наказателното постановление.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2205/24.11.2022 г., постановено по АНД № 4033/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХI н. състав.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                2.