РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Търговище, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Ж. Люб. И.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА В. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20253530200483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. И. С., ЕГН ********** от гр.Търговище,
кв.“Запад“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, представляван от адвокат Я. П. – САК
против Наказателно постановление № 44-0000699/15.04.2025 г., издадено от
Началник сектор ОО „АА“ - Търговище, с което за нарушаване на чл.38,
предл.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, на основание чл.95, ал.1, т.3 от
ЗАвПр, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 500 лв. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради което се моли същото
да бъде отменено. Оспорва се компетентността на наказващия орган да издаде
наказателното постановление, както и твърдения за неизяснена фактическа
обстановка, в т.ч., че не е била извършена проверка преди съставяне на АУАН
дали таксиметровия апарат не е бил повреден. Претендират се сторените в
производството разноски.
В открито съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят не се
явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата - Началника на ОО "АА" - гр. Търговище към
1
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не се явява в открито
съдебно заседание, не се представлява. В писмо рег. № 52-00-31-
5661/1/17.06.2025 г. на ОО "АА" – гр. Търговище е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Акт за установяване на
административно нарушение № 00455/14.03.2025 г., че на 14.03.2025 около
22.32 часа в общ.Търговище на Път II-49 Търговище - Разград, с.Бистра до
стопанския двор жалбоподателят С. И. С., управлявайки лек автомобил „КИА
НИРО“ с peг. № ******* от кат. М1, обозначен и оборудван като лек
таксиметров автомобил, съгласно Наредба № 34 на Министерството на
транспорта, със светеща табела такси на тавана на автомобила и светещ
индикатор в зелено (свободно) на предното обзорно стъкло, извършил
таксиметров превоз на трима пътници по маршрут гр.Търговище – с.Трапище.
Видно от даденото писмено сведение от пътника Ю. Б. С., при проверката е
установено, че след наемане на автомобила, водачът не е включил
таксиметровия апарат с номер ЕС019709, с който е оборудван, с фискална
памет 46082563, видно от отчет на водача с № 7360/14.03.2025/22.34 часа.
Като доказателство към АУАН са иззети пътна книжка серия ВГ066/19.02.2025
г., дневен отчет на водача и писмено сведение. АУАН е съставен на 14.03.2025
г. в присъствие на нарушителя, като същия е връчен без възражения от негова
страна. Писмени възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. При аналогична фактическа обстановка, въз основа на АУАН е
издадено Наказателно постановление № 44-0000699/15.04.2025 г. от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Търговище, с
което за нарушение на чл.38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и на
основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр на жалбоподателя е наложена „глоба“ в
размер на 500 лв. НП е връчено на 28.05.2025 г. лично на нарушителя.
Към преписката, видно от представените по делото писмени обяснения
(сведение) на свид. Ю. Б. С., че на 14.03.2025 г. от гр.Търговище е искал да
пътува със семейството си до с.Трапище, поради което поръчал такси по
телефона. Дошлият таксиметров автомобил с рег. № ******* извършил
таксиметров превоз на свидетеля заедно със съпругата и детето му.
От показанията на свид. И. Д. И. и свид. И. С. И., се установява, че на
14.03.2025 г. били на съвместна проверка с патрул на МВР, по график, на пътя
Търговище – Разград, в светлата част пред стопанския двор в с.Бистра. Към
22:30 часа спрели за проверка лек автомобил, оборудван и обозначен като
таксиметров, със светеща зелена светлина. В автомобила пътували трима
2
пътника - мъж, жена и дете, които според свидетелите били семейство.
Установява се, че са наели таксито срещу възнаграждение до с.Трапище.
Таксиметровия апарат не работел, тъй като не бил включен. Затова, че водачът
С. И. С. извършвал превоз на пътници срещу заплащане като таксиметров
шофьор, без да е включил таксиметровия апарат, с който бил оборудван
автомобила, бил съставен АУАН. Установява се, че при проверката, водачът не
е имал възражения и не е посочил, че апаратът не работи. Свалени били
обяснения само от мъжа, който пътувал в автомобила, тъй като жената била с
малко дете, на задната седалка в автомобила.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, подадена е в предвидения от закона преклузивен срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
НП е издадено от компетентен орган, доколкото с представената и
приета от съда Заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта
и съобщенията се удостоверява материалната компетентност на издателя на
атакуваното наказателно постановление, а именно със същата са определени
длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“,
които могат да издават наказателни постановления за установени нарушения
на регламенти на ЕС, Закона за автомобилните превози, Закона за движение
по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, в
т.ч. от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна
дирекция „Автомобилна инспекция“. Компетентността на актосъставителя по
съставяне на АУАН следва по силата на закона, предвид качеството му на
длъжностно лице - контролен орган по смисъла на чл.91, във вр. чл.92, ал.1 от
ЗАвПр. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за липсата на компетентност на
административнонаказващия орган да издава обжалваното наказателно
постановление.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
3
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това правомощие съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до опорочаване на обжалваното
НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.92 от ЗАвПр
и въз основа на заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, по предвидените от
закона ред и форма, и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни
реквизити. Налице е яснота относно съставомерните признаци на
административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
След като съдът установи липсата на допуснати съществени нарушения
в процедурата по издаване на АУАН и НП, които да ограничават правата на
нарушителя намира, че следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата,
както и спазен ли е материалния закон.
НП е издадено за извършено нарушение на разпоредбите на чл.38,
предл.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, поради което
административнонаказващият орган на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр е
наложил на жалбоподателя наказание "глоба" в размер от 500 лв.
От фактическа страна, налагането на глоба по чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр
изисква извършването на таксиметров превоз без включен таксиметров
апарат, в режим на регистриране на превоза, а съгласно легалната дефиниция
на понятието „Таксиметрови превози“, посочена в §1, т.26 от ДР на ЗАвПр,
това са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел.
Съгласно чл.38 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници: „След наемане на автомобила водачът задължително включва
таксиметровия апарат и превозва пътника по най-краткия маршрут, освен ако
пътникът не пожелае друго“. Изключение от това правило се съдържа в
нормата на чл.43 от Наредбата: „При повреда на таксиметровия апарат по
време на превоз водачът договаря с пътника стойността на изминатия път в
зависимост от пробега и тарифата“.
4
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от органите на
контрол констатации за извършено нарушение, се установяват от събраната по
делото доказателствена съвкупност, в т. ч. от писмените обяснения на Ю. Б.
С., приобщени към административнонаказателната преписка, и показанията
на разпитаните свидетели - свид. И. Д. И. и свид. И. С. И., които съдът
кредитира като обективно дадени, непротиворечащи помежду си и
кореспондиращи с останалите доказателства, въз основа на които съдът
приема за безспорно установено, че провереният от контролните органи лек
автомобил „КИА НИРО“, с рег. № ******* е бил означен като таксиметров и с
него на 14.03.2025 около 22.30 часа в общ.Търговище на Път II-49 Търговище
- Разград, с.Бистра до стопанския двор жалбоподателят е извършил
таксиметров превоз на трима пътници по маршрут гр.Търговище – с.Трапище,
без да е включил таксиметровия апарат с номер ЕС019709, с който е
оборудван, с фискална памет 46082563, видно и от отчет на водача с №
7360/14.03.2025/22.34 часа. Следователно, за водача е било налице
задължението по чл.38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., съгласно който:
"След наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия
апарат... ".
Таксиметровият автомобил с рег. № ******* е бил снабден с
таксиметров апарат с № ЕС019709 с фискална памет № 46082563, което се
установява от приет и приложен по делото дневен отчет на л.13 по делото,
видно от който и от пътна книжка № 066/19.02.2025 г., че автомобилът на
14.03.2025 г. има отбелязано начало в 16.00 ч., с показания на километража
220 239 км., 6 бр. курсове за деня, без обаче водачът да е включил
таксиметровия апарат при наемането му от свид. Юлиян Сергеев. От
показанията на свидетелите се установява, че макар и да е извършвал
таксиметров превоз по смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗАвПр, при спиране на
автомобила за проверка, индикаторът на предното му стъкло е светел в
зелено, т. е. в режим свободно, което е било показател, че ЕТАФП не е бил
включен. Твърденията на жалбоподателя, че не е била направена проверка
дали апарата работи са неоснователни, доколкото от една страна се
установява, че същия към момента на проверката е бил изключен, а от друга,
при съставяне на АУАН, а и в последствие в срока по чл.44 от ЗАНН не са
били направени от страна на нарушителя възражения за неработещ апарат.
Последното в случай, че беше направено, щеше да подлежи на проверка по см.
5
на чл.52, ал.4 от ЗАНН от административнонаказващия орган преди издаване
на НП. Предвид изложеното, съдът намира, че в конкретния случай не е
налице предвиденото в нормата на чл. 43 от Наредба № 34/1999 г. изключение.
Възражението в жалбата, че се оспорва фактическата обстановка, съдът
намира също за неоснователно. В чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
за таксиметров превоз на пътници са предвидени изрични правила за
действията, които водачът на таксиметров автомобил следва да предприеме,
когато преустановява работата, свързана с осъществяване на таксиметрови
превози на пътници. Водачът поставя вдясно на предното стъкло табела с
надпис "Не работи", съгласно Приложение № 13 към чл.46 от Наредбата, като
е длъжен да свали или да закрие с калъф знака "Такси" (Приложение № 8 към
чл.21, ал.1, т.11 от Наредбата). С описаните действия водачът оповестява на
всички – потенциални клиенти и контролни органи, че в момента не
осъществява таксиметров превоз, и не приема заявки за такъв превоз от
клиенти. Напротив, в случая се установи, че таксиметровия автомобил е бил
повикан по телефона, за осъществяване на таксиметров превоз, както и че в
момента на спиране от контролните органи, автомобила е бил със светеща
табела "ТАКСИ" на тавана, със светещ индикатор в зелено (свободно). При
тези обстоятелства се налага изводът, че преди да бъде спрян за проверка,
жалбоподателят е осъществявал таксиметров превоз на пътници по смисъла
на чл.2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и
на § 1, т.26 от ДР на Закона за автомобилните превози. В АУАН липсва
възражение, че жалбоподателят не е извършвал таксиметров превоз.
При тези данни и установените обстоятелства, съдът намира, че на
процесната дата водачът е извършвал таксиметров превоз, по време на който е
бил с изключен ЕТАФП, а при спирането му за проверка от служители на ОО
"АА" – гр. Търговище, индикаторът е светел в зелено, тъй като не е бил
включен след наемането му от пътниците.
Макар да няма направено искане за приложението на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, то съдът следи служебно за нея.
Съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2007 г. на ОСНК, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл.93, т.9 от НК
6
„маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление (в
конкретния случай административно нарушение), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН,
съобразно изричната препращаща норма на чл.11 от ЗАНН.
При извършената проверка, съдът намира, че настоящия случай не
разкрива особености, които да са по-съществени и да налагат приложението
на чл.28 от ЗАНН. Не са представени и доказателства, които да обосновават
по-ниска степен на обществена опасност на процесното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради
което съдът намира за правилен извода на наказващия орган относно липсата
на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, обективирано в обжалваното
НП.
Определеното административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. е
с фиксиран в разпоредбата на чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр размер, поради което
не може да бъде изменяно, а посочената санкционна норма съответства на
нарушената по чл.38, пр.1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран
законосъобразно на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр, предвиждащ
наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за водач на МПС, който е с невключен
таксиметров апарат, поради което НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изходът от делото, съдът не следва да присъжда разноски на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 44-0000699/15.04.2025
г., издадено от Началник сектор ОО „АА“ - Търговище, с което на С. И. С.,
ЕГН ********** от гр.Търговище, на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАвПр за
извършено нарушение по чл.38, предл.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на
МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв., като
7
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8