№ 596
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛИ. Н. Г.
Членове:Петър Стоицев
Емил Дечев
при участието на секретаря Ивайла Кр. Ж.
в присъствието на прокурора И. К. К.
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241100606371 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъдата от 16.05.2024 г. по н.о.х.д. №13395/2020 г. на СРС, 22 състав, подсъдимия
В. Г. С. е признат за виновен за това, че на 20.02.1019 г., около 05:00 ч. в гр. София, бул.
„******** направил опит да влезе в чуждо жилище (собственост на М.Я.И. М.) и обитавано
от И.М.И. и В.Х.И., като употребил за това сила (ритал входната врата на жилището и я
натискал с рамо) и деянието е извършено нощем, като изпълнителното деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини (входната врата на жилището била
блиндирана и не е могъл да я разбие) - престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК му налага наказание една година
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с три
години изпитателен срок.
Със същата присъда СРС признава подсъдимия В. Г. С. за виновен за това, че на
20.02.2019 г., около 05.00 ч., в гр. София, бул. „********, се заканил с убийство на И.М.И.,
като го псувал и крещял: „Ще те убия и затрия!... Няма да те оставя жив!“, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го осъжда на една година
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с три
години изпитателен срок.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определя едно общо най-тежко наказание
измежду наказанията по пункт 1 и пункт 2 от обвинението, а именно - наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година, отложено по реда на чл.66, ал. 1 от НК за срок от три
години.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, осъжда подс. В. Г. С., със снета по делото
самоличност, да заплати по сметка на СРС направените по делото разноски в хода на ДП в
1
размер на 601.34 лева - в полза на държавата; разноски по делото, направени в хода на
съдебното производство, в размер на 240.00 лева - в полза на бюджета на съдебната власт и
по сметка на СРС, както и на основание чл. 190, ал.2 от НПК - по 5.00 лева за служебно
издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СРС.
Срещу присъдата на СРС е подадена въззивна жалба и допълнение към нея, в която се
излагат съображения, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и
противоречаща на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че подсъдимият е признат
за виновен по повдигнатото му обвинение, без да е имало достатъчно категорични
доказателства и наложеното му наказание е явно несправедливо. Поддържа се, че съдът е
тълкувал превратно едни доказателства за сметка на други. С оглед на всичко изложено се
предлага постановената присъда да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова, с
която да се признае за невинен и оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е
преценил, че присъдата е обжалвана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред настоящата инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на
нови доказателства.
Впоследствие в открито съдебно заседание въззивният съд е допуснал провеждане на
съдебно следствие, в рамките на което е дал възможност на подсъдимия да даде обяснения.
В открито съдебно заседание на 15.07.2025г. защитникът на подсъдимия В. С. - адв.
А.П., поддържа жалбата. Изтъква, че не може да бъде установено по един безпротиворечив
начин какво точно се е случило между подсъдимия и пострадалия в инкриминираната вечер,
тъй като са налице противоречиви доказателства и тези противоречия не могат да бъдат
преодолени. Оспорват се показанията на свидетелката В.И., като се изтъкват противоречия в
показанията относно колко пъти е идвала полиция, както и че заплахите на подсъдимия са
били насочени к и към нея освен към съпруга й. Обръща се внимание, че единствено И. е
гледал през шпионката, когато е била изречена заплахата, а съпругата му възпроизвежда
обясненията на съпруга си, тъй като тя не е пряк очевидец. На следващо място се твърди, че
има разминаване между обясненията на И. за заплашителните думи и това, което е написано
в обвинителния акт. Оспорва се възможността за съставомерност на изпълнителното деяние
като опит по чл. 170 , ал 2 НК, тъй като вратата не е лесно пробиваема. Твърди се, че
районният съд неправилно е изградил фактическите си констатации въз основа на
показанията на свидетел И.. С тези аргументи се обосновава тезата за липса на несъмнена
доказаност на вината на подсъдимия, което следва да бъде тълкувано в негова полза. Не на
последно място се подчертава липсата на разпит пред СРС на сина на подсъдимия - Г.В. Г.,
което да затвърди точните думи, изречени като закана срещу И.. В заключение се твърди, че
липсват безспорни доказателства за обосноваване на тезата на обвинението. Моли за
оправдаването му, а ако въззивният съд не е съгласен с това, делото да се върне за ново
разглеждане при друг състав на СРС поради бланкетни, несъдържателни мотиви.
Подсъдимият в своята лична защита поддържа изложеното от защитника си.
Представителят на държавното обвинение намира присъдата за правилна. Счита, че не
са установени доказателства, които да поставят под основателно съмнение обвинителната
теза, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.
В правото си на последна дума подсъдимият С. твърди, че не е виновен и моли за
оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК
служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмЯ., като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
2
която се установява от събрания доказателствен материал по делото. Въз основа на пълен,
обективен и всестранен анализ на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно виновността
на подсъдимия С.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция не намери основания за съществена промЯ. на фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подс. В. Г. С., е роден на ******** г. в гр. Пловдив, с адрес в гр. София, бул. „********
българин, с българско гражданство, женен, с основно образование, работи, неосъждан, ЕГН
**********
На 20.02.2019 г. в ранните часове, в гр. София, на бул. ********. подсъдимият С. и
синът му Г. Г. консумирали алкохол и слушали силно музика. В жилището директно над
тяхното - ап. 8, живеели свидетелите И.М.И. и В.Х.И..
Около 03:00 ч. съседът им от горния етаж – свидетел И. И., подал сигнал на 112, заради
силната музика и викове, чуващи се от долния апартамент. Пристигналите полицаи св.Т.А.Я.
и св.К.И.К. възприели обстоятелството, че подсъдимият е във видимо нетрезво състояние,
предупредили ги да се въздържат от нарушаване на нощната тишина, поради което
подсъдимият С. и синът му Г. спрели музиката. След като полицаите си тръгнали,
подсъдимият и сина му отново увеличили музиката. Около 05:00 ч. св.И. се събудил от силен
шум, осъзнавайки, че някой се опитвал да влезе в апартамента му чрез блъскане и ритници
по входната врата, която била блиндирана. През шпионката на вратата св.И. видял подс.С. и
сина му Г.. Подс.В. С. започнал да натиска с рамо вратата в опит да влезе в апартамента,
докато Г. Г. стоял до него, като само гледал случващото се. Св.И. информирал двамата мъже,
че ще извика полиция. Подс.В. С. спрял да блъска вратата, но започнал да заплашва св.И. с
думите „Ще те убия и затрия!...Няма да те оставя жив!“. Св.И. подал сигнал в полицията на
телефон 112, а съпругата му св.В.И. била свидетел на случващото се.
Скоро след обаждането, на адреса пристигнал патрулът от 06 РУ- СДВР, който дошъл
по-рано, за да направи забележка за силната музика и викове. Този път били предупредени,
че сигналът е за заплаха за убийство. Свидетелите и служители на 06 РУ-СДВР К.И.К. и
Т.А.Я. били пуснати в сградата от св.И., който им обяснил ситуацията, а съпругата му
потвърдила. Полицаите посетили ап. 6 отново. Не си спомнят дали от там се е чувало шум в
този час. Освен подсъдимия С., в апартамента намерили и синът му Г.. След като докладвали
на ОДЧ, свидетелите К. и Я. задържали подс.С. и го отвели в 06 РУ- СДВР.
От заключението на приетата съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, по
отношение на подс.В. С. се установява, че подсъдимият е психично здрав и
интелигентността му е в рамките на нормалното. Вещите лица сочат, че лицето е било в
състояние на обикновено алкохолно опияняване - средна степен. Също така приемат, че В. С.
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Експертизата дава заключение, че психичното състояние на подсъдимия към момента на
изследването не е пречка да участва в наказателното производство и да дава достоверни
обяснения за факти и обстоятелства от значение за делото.
От заключението на приетата съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, по
отношение на пострадалия свидетел И. И. се установява, че липсват качествени отклонения
в психичното му функциониране. Вещите лица считат, че заканата за убийство е възбудила у
И. преживяване на интензивен и реален /основателен/ страх от евентуалното й
осъществяване. Сочи се, че е налице психична годност за вярно възприемане и
възпроизвеждане на факти и обстоятелства от съществено за делото значение. Експертизата
дава заключение, че психичното състояние на И. към момента на изследването й не се явява
пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и той може да
дава достоверни отговори на въпросите на следствието.
Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а
именно: гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия, показанията на
3
свидетелите И.М.И., В.Х.И. (включително тези от досъдебното производство, прочетени на
осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК), К.И.К. (включително тези от досъдебното
производство, прочетени на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК), Т.А.Я., писмени
доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, заповед за задържане на
лице, копие от нотариален акт, протокол за предупреждение от 20.02.2019г. както и
изготвените заключения на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно
пострадалия И., на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно подсъдимия
С.; Аудио- техническа експертиза по ДП – 483/2019 г.
Правилно и обосновано районният съд е поставил в основата на фактическите си
изводи показанията на основния очевидец на деянието, а именно пострадалия И..
Неоснователно е възражението на защитата, че показанията му не са подложени на
задълбочен анализ от първоинстанционния съд, а единствено бланкетно са обсъдени и
неправилно кредитирани. Настоящият състав подложи на внимателен анализ основния
източник на преки доказателства, като отчете евентуална заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото, произтичаща от качеството му на пострадало лице. Въпреки това съдът в
този си състав подобно на първата съдебна инстанция намира, че показанията на свидетеля
И. са логически последователни, достатъчно подробни и описателни относно времето,
мястото и начина на осъщественото спрямо него посегателство от подсъдимия С.. Освен
това тези показания не противоречат на по-голямата част от останалите доказателства. На
първо място, твърденията му относно опита да се влезе в жилището му намират пълна
подкрепа в изготвената съдебнопсихиатрична и психологична експертиза относно
подсъдимия С., както и в аудиотехническата експертиза върху записите на двете телефонни
обаждания на телефон 112.
На следващо място показанията на пострадалия се подкрепят и от показанията на
св.И.а, която също заявява, че през нощта е имало силна музика от съседите, че после
подсъдимият е удрял и ритал врата на апартамента на И.и и че е изрекъл заканата да убие
св.И..
По-нататък показанията на свидетел И. и И.а не противоречат на показанията на
свидетелите Я. и К., а напротив напълно се подкрепят от тях. Тези двама полицейски
служители на два пъти посещават жилището на подсъдимия по сигнал на пострадалия на
тел.112 и те са възприели състоянието на пострадалия след заканата на подсъдимия с
убийство и опита му за влизане в чуждото жилище. Те описват и това, че при първото
посещение са видели, че подсъдимият е бил във видимо нетрезво състояние, а св.Я. има
спомен, че при първото посещение от жилището на подсъдимия се е чувала и музика.
Правилно районният съд е дал вяра на показанията на тези свидетели, преценени като
производни доказателствени източници, от значение за проверка на достоверността на
първичните доказателства - показанията на пострадалото лице. Налице пълно припокрИ.е
между двете. Освен това не са налице никакви основания двамата полицейски служители да
бъдат подозирани в пристрастие.
Ето защо настоящият съд да кредитира показанията на св.И. и съпругата му свидетел
В.И.. Тези двама свидетели са категорични за случилото се, което е притеснило до такава
степен И., че той твърди, че изпитва страх да се прибира по тъмно и има затруднения в
опитите си да заспи. Водейки се от съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
относно свидетеля И. може да се дойде до заключение, че той реално е преживял голям
страх, който има остатъчни ефекти в неговото съзнание.
Същевременно настоящата инстанция намира за безспорно доказани инкриминираните
думи и изрази: „Ще те убия и затрия!... Няма да те оставя жив!“. Подобни изрази се
установяват от показанията на св.И., както и на съпругата му.
Правилно контролираният съд не е кредитирал обясненията на подсъдимия, в които
той признава, че е отишъл до вратата на апартамента на пострадали през нощта, за да
разговаря с него, но не признава да е крещял, да е удрял по вратата му с ръце и крака и да е
отправял заплахи за живота му. Въззивният съд приема, че в тази част обясненията на
подсъдимия представляват негова защитна теза, напълно изолирана от останалите по делото
4
доказателства, от които се установява точно обратното.
Що се отнася до показанията на свидетелите М.на А. и А.М. съдът счита, че те са в по-
голямата си част несъотносими към предмета на доказване по делото, тъй като и двамата не
са били очевидци на процесния случай. От тях се установява, че отношенията между
подсъдимия и св.И. са много лоши по принцип.
Напълно неоснователни са твърденията на защитата, че са налице противоречия между
показанията на свидетелите И. и И.а относно факта колко пъти е идвала полицията на
инкриминираната дата. Вярно е това, че св.И.а първоначално заявява пред районния съд, че
полицията е идвала един път, но впоследствие след прочитане на показанията й от
досъдебното производство, тя се поправя като потвърждава, че полицията е идвала два пъти.
Грешката в първоначалните й показания лесно може да се обясни с дългия период от време,
изминал между датата на инкриминираните деяния и датата на разпита пред СРС – почти 3
години, и с обстоятелството, че тя и съпруга й многократно са викали полиция поради
вдигане на шум от същия апартамент след 22 часа.
Вярно е изтъкнатото от защитата, че районният съд е пропуснал да разпита като
свидетел сина на подсъдимия – Г.В. Г., който иначе е бил разпитан като такъв в досъдебната
фаза (виж лист 15 от ДП). Този пропуск е започнал още с внасянето на обвинителния акт от
прокуратурата в съда и с изключването на Г. Г. от приложения към него списък на лицата за
призоваване. Впоследствие никоя от страните, включително и защитата в разпоредителното
заседание на СРС не е поискала неговия разпит като свидетел пред съда. Напротив, в
последващите съдебни заседания по време на съдебното следствие, защитата е поискала
разпит на други две лица като свидетели – М.на А. и А.М.. Първоинстанционният съд не е
проявил инициатива, възползвайки се от служебното начало, за разпита на това лице като
свидетел също. Впоследствие, нито във въззивната жалба и допълнението към нея, нито в
хода на няколкото съдебните заседания пред въззивния съд е направено искане за разпит на
Г. като свидетел в рамките на въззивно съдебно следствие. При насрочване на въззивното
дело СГС служебно е преценил, че не е необходимо провеждане на съдебно следствие,
включително и разпит на Г. като свидетел поради ниската информативна стойност на
дадените от него показания в ДП. В показанията си на л.15 от ДП той е заявил, че през
инкриминираната нощ той е бил пиян и не помни някои обстоятелства. Ето защо съдът не
приема възраженията на защитата, че тези свидетелски показания биха довели до различни
изводи относно фактическата обстановка и внесли съмнение в обвинителната теза на
прокуратурата.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд се солидаризира с
правните изводи на първата инстанция, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и на
престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл.18, ал.1 от НК.
Анализът от правна страна на осъществените от подсъдимия деяния, аргументите
относно осъществените признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав
напълно се споделят от настоящия съд, поради което той не намира за необходимо да ги
повтаря.
Напълно неоснователни са възраженията на защитата, че в показанията на
пострадалото лице не се съдържали точните думи, с които е бил заплашен от подсъдимия.
Това по безспорен начин се опровергава от свидетелските показания на пострадалия И. пред
СРС, в които той твърди, че докато е удрял с ръце и крака по входната врата на св.И.
подсъдимият го е заплашил с убийство, казвайки „Ще те убия и затрия!... Няма да те оставя
жив!“ На следващо място показанията на пострадалия, в тази им част се подкрепят и от
показанията на свидетел И.а и особено от показанията й в досъдебното производство,
прочетени от СРС на основание чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК, както и от показанията на
полицейските служители, които са дошли на адреса свидетелите К. и Я., и особено от
показанията на св.К. в досъдебното производство, прочетени от СРС на основание чл.281,
5
ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК. Тези гласни доказателствени средства се потвърждават и от
аудиозаписа на телефонното обаждане на пострадалия на телефон 112, което е пресъздадено
в заключение по аудиотехническата експертиза.
Неоснователно е твърдението на защитата, че дори и да се докажат удари на
подсъдимия с ръце и ритници по вратата на апартамента на пострадалия, такова деяние е
несъставомерно, т.е. не би покрило признаците от обективна и субективна страна на състава
по чл.170, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК. За да стигне до този правен извод защитата се
аргументира с факта, че вратата на пострадалия е била блиндирана, много здрава, с тройно
заключване, два вертикални шипа и един хоризонтален и това правело на практика
невъзможно влизането през нея в апартамента. Настоящият съд не приема този правен
извод. На първо място съдът обръща внимание, че по този пункт от обвинението
прокуратурата твърди, че подсъдимият не е довършил престъплението, а изпълнителното
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини (входната врата на
жилището била блиндирана и не е могъл да я разбие). На следващо място трябва да се има
предвид това, че подсъдимият не е бил наясно колко здрава е вратата, че същият
действително е искал да влезе в жилището и за да се осъществи това не е необходимо от
обективна страна единствено разбИ.ето/унищожаването на вратата. Освен това при по-
добро техническо екипиране преодоляването на тази преграда е възможно. И накрая
приложената сила е можело да се използва от подсъдимия като средство за натиск върху
пострадалия за отваряне на вратата вместо за разбИ.ето/унищожаването й.
Неоснователни са и исканията на защитата за връщане на делото на друг състав на
първия съд, за ново разглеждане на основание, че мотивите са бланкетни, несъдържателни и
не са анализирани адекватно всички доказателства по делото и не са обсъдени в техния
действителен смисъл. Макар мотивите към присъдата да не са много подробни, според СГС
те все пак покриват необходимият минимум, от който да се разбере защо СРС е постановил
именно такава присъда, какво е установил от фактическа страна, защо кредитира едни
доказателства, и защо не кредитира други, какво приема за доказано от правна страна, как е
определил и индивидуализирал наказанието на подсъдимия.
При формирания извод за виновността на подсъдимия в извършване на
инкриминираните деяния, въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд и
по отношение на определянето и индивидуализацията на наказанията за престъплението по
чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 НК и за престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1, вр.чл.18, ал.1 НК.
По отношение наказанието за престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК:
Правилно районният съд е съобразил като смекчаващо отговорността обстоятелство
здравословното състояние на дъщерята на подсъдимия, рефлектирало върху същия, а като
отегчаващо вината обстоятелство е отчел проявената упоритост при извършване на
престъпните деяния. Неправилно първоинстанционният съд не е съобразил като смекчаващо
отговорността обстоятелство факта, че подсъдимият е неосъждан, а като отегчаващо
отговорността, че е извършил деянието в пияно състояние. Добавянето на тези
обстоятелства обаче не променя баланса между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и
съответно размера на наказанието лишаване от свобода. Правилно контролираният съд е
преценил, че по делото не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило
извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Ето
защо наложеното наказание близо до абсолютния минимум, определен по реда на чл. 54 от
НК, а не по реда на чл. 55 от НК, съответства и на степента на обществена опасност на
деянието и дееца. Правилно СРС, взимайки предвид отсъствието на предходна съдимост и
данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, не е намерил за необходимо, с
цел поправянето и превъзпитанието на дееца, наложеното наказание от една година
лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като вместо това на основание чл.66,
ал.1 от НК е отложил изпълнението му с три години изпитателен срок.
По отношение наказанието за престъплението по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 от НК:
Въззивният съд взимайки предвид степента на обществена опасност на деянието и на
6
дееца, посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства намира,
че правилно районният съд е определил наказание от една година лишаване от свобода, т.е.
на минималния размер. Правилно СРС, взимайки предвид отсъствието на предходна
съдимост и данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия, не е намерил за
необходимо, с цел поправянето и превъзпитанието на дееца, наложеното наказание от една
година лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, като вместо това на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението му с три години изпитателен срок, като така ще се
изпълнят целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, контролираният съд правилно е определил най-
тежкото измежду наказанията за престъпленията по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и по чл.
170, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.18, ал.1 от НК - наказание една година лишаване от свобода,
изпълнението на което на осн.чл.66, ал.1 от НК е отложено с три години изпитателен срок.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият бе осъден
да заплати направените по делото разноски.
По изложените съображения при проверка правилността на постановения съдебен акт
въззивната инстанция достигна до извод, че същият е законосъобразен, правилен, обоснован
и справедлив, поради което следва да бъде потвърден в цялост.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК Софийски
градски съд, НО, IV- ти въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 16.05.2024 г. по НОХД №13395/2020 г. по описа на СРС,
НО, 22- ри състав.
Решението в окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7