№ 1593
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело №
20221100513012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение от 24.08.2022 г., постановено по гр. дело №14554/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, 44 състав, е отхвърлен предявеният от
ищцата П. Т. срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателен установителен
иск по чл. 124 ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата от 839,53 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за периода от 2017-2018 г., начислена по фактура от
31.07.2018 г.
Срещу решението в законоустановения двуседмичен срок е постъпила
въззивна жалба от ищцата П. Т. с оплаквания за неправилност и
необоснованост. В жалбата се поддържа, че първоинстанционният съд е
игнорирал приемо-предавателните протоколи от 08.09.2017 г. и 24.10.2018 г.,
в които било отразено, че жилището е необитаемо и няма реално потребена
топлинна енергия, поради което показанията на уредите отчитали нулево
потребление. Поддържа се, че при липса на отчетено от топломерите
разходвано количество топлинна енергия не може да се търси реално
потребление на топлинна енергия, а само сградна инсталация и таксите за
дялово разпределение. На следващо място се поддържа, че по делото не са
ангажирани доказателства за реално доставяне на топлинна енергия в
процесния имот. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски
в полза на въззивницата.
1
В срока по чл. 263 ГПК не е депозиран отговор на въззивна жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД. Не е постъпило становище и от третото лице –
помагач „Термокомплект“ ООД.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част,
като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата
оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013
г. по тълк.дело № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен
акт констатации /чл.272 ГПК/. При правилно разпредЕ. доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията
си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви,
като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Във
връзка с изложените във въззивната жалба доводи настоящата въззивна
инстанция намира, че към изложените правни и фактически констатации на
първоинстанционния съд следва да се добави и следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за приемане
за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 839,53
лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017-01.05.2018 г., начислена по фактура от 31.07.2018 г.
Между страните не е спорно, че ответницата е станала собственик на
процесния имот в резултат на наследяване по закон през 2010 г., като го е
отчуждила с нотариален акт от 29.06.2018 г. Следователно в процесния
период ищцата е била собственик на процесния имот и на основание чл. 153
ЗЕ дължи заплащане на стойността на доставена до имота топлинна енергия.
Неоснователни са оплакванията на въззивницата, че през процесния период
имотът е бил необитаем, поради което не е било налице реално потребление
на топлинна енергия и това се установявало от протоколи от 08.09.2017 г. и
24.10.2018 г.
2
Съгласно чл. 28 от ОУ на топлофикационното дружеско, продавачът
връчва, чрез Търговеца, на упълномощеното лице в СЕС изравнителните
сметки (обща и индивидуални) на Клиентите. Съгласно чл. 31 от ОУ,
клиентите заплащат топлинната енергия на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Когато при издаването на фактурата се установи,
че Клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако
Клиентът няма просрочени задължения към Продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ/и период/и или, по желание
на Клиента, се възстановява от Продавача. Когато при издаването на
фактурата се установи, че Клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и Клиентът има просрочени задължения към Продавача, със
сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно
вземане на Продавача. Всички останали суми, по желание на Клиента, му се
връщат или се приспадат от дължимите суми за следващ/и период/и.
С назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която
настоящата въззивна инстанция кредитира като обективна и компетентно
изготвена, е установено, че през процесния период редовно са изготвени
изравнителни сметки за реално потребено количество топлинна енергия, като
за периода 01.05.2017-01.04.2018 г. отчетите са водени редовно и на
конкретна дата. Прието е, че ФДР е извършила дяловото разпределение в
съответствие с нормативната уредба. Посочено е също така, че
изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение,
тяхната стойност и отделните периоди са изчислени в приложената Таблица
№3, съгласно която за периода 01.05.2017-30.04.2018 г. е установено, че се
дължи сума за доплащане в размер на 839,53 лв. и за която е издадена фактура
от 31.07.2018 г. Установено е също така, че през процесния период в имота е
била доставена топлинна енергия на стойност 1 108,96 лв., от които са
фактурирани месечни вноски в общ размер на 269,44 лв. Предвид така
констатираното по сметката на потребителя е издадена изравнителна сметка,
състояща се от разликата между реално потребената и заплатена през
отчетния период топлинна енергия на стойност 839,53 лв.
Предвид така изложеното настоящата въззивна инстанция изцяло
споделя мотивите на първоинстанционния съд, че по делото е доказано
реалната доставка и потребление на топлинна енергия в имота през процесния
период, както и дължимостта по изравнителна сметка сума в размер на 839,53
лв., за която е издадена фактура от 31.07.2018 г. По изложените съображения
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, а
подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78,ал.3, вр. ал. 8 ГПК, вр.
3
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.08.2022 г., постановено по гр. дело
№14554/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 44 състав в цялост.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3, вр. ал. 8 ГПК П. Н. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, р-н Панчарево, ул. „******* да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******6, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „******* сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от
чл. 280,ал.3,т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4