№ 12457
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110126195 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. М. И. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която предявява иск
по чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия при
ОУ за имот в *********, и иск за признаване за установено, че Н. М. И. не дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 17,64 лева за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение и
сумата 0,73 лева за лихва за забава към 31.12.2021 г. за имот в *********. Ищецът твърди, че
с Решение по в.гр. дело №9864/2018 г. по описа на СРС е отхвърлен иск, предявен от
ответното дружество срещу ищеца, за дължими суми за такса за услуга дялово
разпределение. Поддържа, че в процесния имот уредите за отчитане на топлинна енергия, в
т.ч. водомери, са демонтирани и затапени, считано от 2005 г., като през 2009 г. след
преработване на сградната инсталация на сградата вертикалните щрангове за топла вода и
рециркулационна тръба са прекъснати преди 8 етаж, и в имота на ищеца преминават само
два вертикални щранга за студена вода. Намира за неоснователно начисляването на суми за
доставка на топлинна енергия и за услуга дялово разпределение.
Ответникът счита исковата претенция за неоснователна по съображения, че ищецът е
собственик на имота и като такъв е клиент на топлинна енергия, а и многократно е
упражнявал права като титуляр на партида.
Третото лице-помагач на страна на ищеца – „Т.с.“ ЕООД счита иска за
неоснователен.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Тъй като е предявен отрицателен установителен иск, то по арг. от чл. 154 от ГПК,
спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действително на
следните юридически факти: наличие на договорно отношение за доставка на топлинна
енергия, по което ищецът има качеството потребител за исковия период, по което
ответникът е извършил доставка на стойност претендираното парично вземане и услуга
1
дялово разпределение, и тези обстоятелства подлежат на доказване от ответника.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът е собственик
на недвижим имот, находящ се в *********. Приети са договор при ОУ с третото лице-
помагач - ФДР, и индивидуални отчети, от които се установява, че не е отчетен уред за
дялово разпределение, в т.ч. водомер, за което е уговорено право възнаграждение.
От съдебна-техническа експертиза, неоспорена от страните и ценена по реда на чл.
202 от ГПК, се установява, че от м.11.2012 г. собствениците на сградата-ЕС, в която се
намира процесния имот, ползват само топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване –
топла вода, тъй като е взето решение за спиране топлоподаването на отопление на имоти и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Не е начислявана за имота на ищеца
доставка на топлинна енергия за нито един от компонентите й – за отопление на имот,
отдадена от сградна инсталация или за топла вода. Процесният имот, който е на ет. 8 не е
топлоснабден, тъй като са извършени конструктивни изменения през 2012 г. и тръби за
топла вода и рециркулационна тръба са прекъснати на ет. 7, респ. на ет. 8 преминават само
щрангове за студена вода и СТИ за студена вода.
Съдът, като взе предвид гореизложеното, приема исковете за основателни.
Непротиворечиво се изясни, че имотът на ищеца не е топлоснабден, поради което и не му се
начисляват суми за доставка на топлинна енергия. Макар собственик на имота, ищецът не е
клиент на топлинна енергия на топлофикационното дружество. Формален аргумент за този
извод е разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, с която се установява, че са клиенти на
топлинна енергия всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, но само ако са присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. В настоящия случай топлоподаването на цялата сграда е
прекъснато, освен за доставка на топла вода, а за ищеца и за битово горещо водоснабдяване.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че цената на услуга дялово разпределение е
начислена без основание, както поради липса на облигационно правоотношение с ищеца по
договор за доставка на топлинна енергия, така и поради липса на насрещна престация на
дружеството за дялово разпределение поради неотчетен уред.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата 440 лв. за платени държавна такса и
възнаграждение на вещо лице. Претенцията на процесуалния представител на ищеца за
пресъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗА е недоказана, доколкото пред районен съд не се твърди и не се представя договор за
правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
предявен от Н. М. И., с ЕГН:**********, с адрес: *********, срещу „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: **********, че не съществува
облигационно правоотношение между Н. М. И., с ЕГН:**********, и „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, по договор за доставка на топлинна енергия при ОУ за недвижим имот,
находящ в *********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
предявен от Н. М. И., с ЕГН:**********, с адрес: *********, срещу „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: **********, че Н. М. И., с
ЕГН:**********, не дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, сумата 17,64 лева за главница
за цена на извършена услуга дялово разпределение и сумата 0,73 лева за лихва за забава,
начислени към 31.12.2021 г. за имот в *********.
2
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, да заплати на Н. М. И., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата на 340,00 лева – съдебни разноски
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД на
страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3