Решение по дело №38901/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2998
Дата: 5 април 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110138901
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2998
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20211110138901 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от ......... срещу М.
КР. К. и С. КР. К., действаща лично и със съгласието на нейната майка П. Д. Б.
обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми /всеки от ответниците да заплати по ½ част/: сума в общ
размер от 1057.99 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения му
недвижим имот, представляващ общински апартамент № 16, находящ се в ......... за
периода от 01.06.2019г. до 15.03.2021г., ведно със законната лихва считано от
02.07.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 105.00 лева – обезщетение за забава за периода от 15.05.2019г. до
15.03.2021г. /съобразно протоколно определение на л. 62, стр. 2/.
Ищецът твърди, че процесният недвижим имот е общинско жилище, актувано
с Акт за общинска частна собственост с № 760/15.08.2001г., което се ползвало от
починалия наследодател на ответниците ......... К., а след неговата на смърт на
06.12.2020г. и от самите ответници без правно основание. С оглед изложеното намира
предявените искове за основателни.
В указания по реда на чл.131 ГПК срок не е постъпил отговор от ответниците.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищецът носи
доказателствената тежест да установи следните императивно необходими
1
предпоставки от фактическия състав на предявения иск: 1/. че е носител на твърдяното
право на собственост върху процесния недвижим имот в посочения обем; 2/. че
ответникът е упражнявал фактическата власт върху имота през процесния период; 3/.
обогатяване на ответника за сметка на ищеца; 4/. обедняване на ищеца, свързано със
съответното обогатяване на ответника и 5/. размера на дължимото обезщетение, което
е равно на средния пазарен наем за имота през процесния период.
С изготвения по делото доклад /л. 45, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявените искове.
Съобразно изложеното предявените искове се явяват основателни и доказани
изцяло.

По исковете с правно основание чл.86 ЗЗД:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
В настоящия случай е приложим принципът, регламентиран в нормата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, доколкото задължението за заплащане на обезщетение за ползване на
чужд имот е без срок за изпълнение и длъжникът изпада в забава от деня, в който бъде
поканен от кредитора. В настоящия случай с изготвения по делото доклад
Релевантните факти към искковете с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД са: 1.
парично задължение на ответниците, 2. настъпила забава на последните за изпълнение
на паричното задължение.
С изготвения по делото доклад /л. 45, стр. 2/ са отделени като безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички
елементи от фактическия състав на предявените искове.
Съобразно изложеното предявените искове се явяват основателни и доказани
изцяло.

По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди сумата от 100.00 лева – ДТ, съобразно
представения списък /л. 61/.

Мотивиран от изложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. КР. К., с ЕГН **********, с адрес: ......... и С. КР. К., с ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на нейната майка П. Д. Б., с адрес:
......... да заплатят на ........., с адрес: ........., на основание чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД следните суми /всеки от ответниците да заплати по ½ част/: сума в общ размер от
1057.99 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения му недвижим
имот, представляващ общински апартамент № 16, находящ се в ......... за периода от
01.06.2019г. до 15.03.2021г., ведно със законната лихва считано от 02.07.2021г. /датата
на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането и сумата от 105.00
лева – обезщетение за забава за периода от 15.05.2019г. до 15.03.2021г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 100.00 лева – разноски за производството
пред СРС.


РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3