РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. Кърджали, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица ДиМ.а
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200362 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ********/ 06.02.2023г.
издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Н. Н. М.
от гр.П. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 09.12.2022г. в 15.20ч.
на първокласен път *** КПП- Ч. на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
Н. Н. М., който обжалва наказателното постановление, който моли съда да го
отмени. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно
заседание не се явява лично, но се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата. В ход по същество моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление. Настоява, че същото е незаконосъобразно, тъй като
жалбоподателят не е извършил описаното нарушение. Счита, че в случая не
са налице предпоставките на разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, тъй като
административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми
собственика, че е без застраховка „Г. о.“. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
1
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не се представлява. От юрисконсулт е постъпила писмена молба, в която
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното
постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
Областна дирекция на МВР- Кърджали. При условията на евентуалност,
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
09.12.2022г. около 15,20ч. на първокласен път *** КПП- Ч. била извършена
проверка на лек автомобил марка „*******“ с рег.№ ******* с водач Н. Н. М..
При нея се установило, че за автомобила не била сключена застраховка „Г.
о.“. Била направена справка, при която се установило, че това МПС е с
прекратена регистрация считано от 08.11.2022г. По този повод срещу
жалбоподателя М. същият ден бил съставен и връчен акт за установяване на
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който бил подписан без
възражения. На 13.12.2022г. била издадена мотивирана резолюция, с която
административно наказателното производство по този акт било прекратено.
След това на 20.01.2023г. прокурор в Районна прокуратура- Кърджали издал
Постановление, с което отказал да се образува наказателно производство и
препис от него е изпратен на началника на РУ- Кърджали за преценка за
налагане на административно наказание. По този повод на 06.02.2023г.
наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание
чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
От справка в Централна база се установява, че считано от
30.09.2015г. спреният за проверка лек автомобил е собственост на М. Й. Й..
Безспорно е по делото, че считано от 08.11.2022г. регистрацията на този лек
автомобил е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП при
уведомление от ГФ без ГО. Административно наказващият орган не е
2
уведомил последният за прекратената регистрация на собствения му лек
автомобил.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН. За това следва да бъде разгледана по същество. На жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140 ал.1
от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За нарушение на този текст
административно наказателната отговорност на Н. М. е ангажирана на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред. По делото е безспорно, че на
09.12.2022г. на първокласен път *** КПП- Ч. жалбоподателят е управлявал
лек автомобил марка „*******“ с рег.№ ******* след като регистрацията на
това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента
на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на
чл.143 ал.10 от ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства при получено уведомление от Г. ф.
по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за което се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в случая са
налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от
ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има
деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на
държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато
деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал
настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато
непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването
3
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За
да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние,
то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за
обстоятелството, че управлявания от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят М. е
управлявал МПС, което не е негова собственост и не се ангажираха
доказателства собственикът да е бил уведомен, че автомобилът му е със
служебно прекратена регистрация от датата 08.11.2022г. Поради това водачът
М. не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по
управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е била длъжна и е могла да ги
предвиди. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на
нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да
е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът
е с прекратена регистрация. С оглед на така изяснената фактическа
обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено. От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените
разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и
предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
4
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно
към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой
договорено възнаграждение в размер на 360лв. с ДДС, но от представителя на
ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа
сложност на делото. Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към
момента на приемане на решението за решаване, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000лв.,
възнаграждението е 400лв., под който размер е платено възнаграждение в
настоящия случай. Това означава, че заплатения от жалбоподателя размер на
адвокатското възнаграждение не надвишава минимално предвидения по
Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява
съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36 ал.2 от ЗА, поради което
не следва да бъде намаляван. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от
ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. По изложените съображения,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ********/ 06.02.2023г.
издадено от Началник сектор в РУ- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП на Н. Н. М.
от гр.П. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 09.12.2022г. в 15.20ч.
на първокласен път *** КПП- Ч. на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
5
ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали с адрес гр.К. да заплати на Н. Н. М. с
адрес гр.П. ж.к.Т. № ** вх.* ет.** ап.** с ЕГН ********** сумата от 360лв.
представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото с ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6