РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Благоевград, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас Ив.ов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Ив.ов Гражданско дело № 20231210101311 по описа
за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц. Г. Н., ЕГН ********** и Б. М.
Б., ЕГН **********, против Л. Х. К., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че ищците са собственици на 2/3 (две трети) идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.704.8, находящ се в с. Л., махала „К.”, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 185/24.10.2022
година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: обл. Благоевград,
общ. Благоевград, с. Л., махала „К.”, с площ от 400.00 кв.м. /четиристотин квадратни метра/,
с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг
вид застрояване, предишен идентификатор 1080055 при граници/съседи: поземлени имот с
идентификатори 68792.704.9, 68792.704.2, 68792.704.6 и 68792.704.1, както и на 2/3 (две
трети) идеални части от сградата в нея, заснета като имот идентификатор 68792.704.8.1.
Навежда се, че ищците са придобили имота по наследство от Г. Ст. К., бивш жител
на с. Л., починал през ********** година, като същият оставя трима наследници: Е., Хр. и
Н. К..
Твърди се, че ответникът Л. Х. К. е един от наследниците на Е. К., починал ******
година, като негов внук, снн на Санда, дъщеря на Е. К..
Поддържа се, че вторият наследник на общия наследодател Г. К. – Хр. Г.в К. няма
деца /починали са още детска възраст/ и осиновява децата на третия наследник и негов брат
- Н. Г. К., видно от приложената по делото публикация в ДВ бр. 237 от 1935 година,
публикувана въз основа на Удостоверение № 285-35 от Горно-Джумайския областен съд.
Прави се довод, че с оглед извършеното осиновяване, децата на третия наследник Н.
Г. К., наследяват и неговия дял и стават собственици на 2/3 идеални части от имотите на
1
общия наследодател Г. К., между които е и процесния имот.
Твърди се, че в процесният имот общият наследодател Г. К. притежава къща и
воденица. Къщата е отразена в представената по делото скица като имот с идентификатор
68792.704.8.1, въпреки че към настоящия момент представлява развалина. Твърди се, че в
същата са живеели всички негови наследници /на Г. К./, докато си построят собствени
такива, ползвала се и като хан, в който са нощували клиентите на воденицата, когато не са
успявали да смелят житото си в същия ден в който са пристигали в селото.
Навежда се, че през 1938 година Е. К. построява в имота, съседен на процесния от
изток собствена къща, в която се премества да живее със семейството си. През 1948 година
и наследника на Н. Г. К. - Б. Н. К., построява в наследствен имот, съседен на процесния от
юг, заснет като имот с идентификатор 68792.704.2 в представената по делото скица № 15-
1356929-22.11.2022 година на СГКК- Благоевград, собствена къща и помощни сгради и
заживява в тях.
Поддържа се, че в процесният имот общия наследодател Г. К. притежавал и воденица
със застроена площ 32.00 кв. метра, като част от същата попада в имота с идентификатор
68792.704.2, на които са собственици ищеца със съпруга М. Б. Н., видно от представената по
делото скица. Твърди се, че воденицата, към настоящия момент не е заснета в КК, но на
място може да се установи както разположението й, така и състоянието й.
Поддържа се, че със споразумение между наследниците на Г. К., включително на
наследниците на третия му син Н. - братята Б., М. и Тр., воденицата остава в собственост на
Б. Н. К. - свекър на първия ищец и дядо на втория ищец, който се снабдява с нотариален акт
за собственост по обстоятелствена проверка № 111, том I, дело № 247/ 1999 година и
прехвърлен с последващ договор за продажба на неговия син М. Б. Н., приложени по делото.
Твърди се, че преди около три месеца ответника предприел действия за ограждане на
имота, като на възражението от ищеца във връзка с това, той отговорил, че имота вече е
негов.
Поддържа се, че от направена справка в Службата по вписвания установил, че
ответника Л. К. се е снабдил през м. ноември 2022 година с документ за собственост върху
процесния имот, а именно: Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот на основание давност и наследство № 51, том. VIII, per. № 12127, дело №
1370/2022 година по описа на нотариус И. К., вписан в Службата по вписванията с вх. per №
7972/30.11.2022 г., Акт № 45, том XXVI, дело № 3534/2022 година.
Поддържа се, че освен за процесния имот, ответникът е признат за собственик и на
находящата се в имота сграда с идентификатор 68792.704.8.1, посочена в КККР като
„Жилищна сграда-еднофамилна”, която към датата на снабдяване с нотариален акт е
напълно разрушена /саморазрушила се/ и представлява купчина камъни. Същата е построена
от общия наследодател през 1880 година, изградена е от плет, покрива й е паднал, къщата е
развалина без прозорци, без ток и без вода.
Поддържа се, че в същото състояние е имота в който се намира сградата - имот с
2
идентификатор 68792.704.8. Имотът представлява пасище, без материализирани граници, в
такова състояние е повече от 35, защото през цялото това време не е ползван нито от
ответника, нито от ищците.
Поддържа се, че за да придобие имота по давност ответникът Л. К. трябва да е
осъществявал фактическа власт върху него повече от 10 години.
Като наследник на общия ни наследодател Г. К., ответникът е собственик на 1 / 3
идеална част процесния имот. Останалите 2/3 идеални части от него са на наследниците на
Н. К. с оглед на извършеното им осиновяване от Хр. К., видно от представения по делото
Държавен вестник брой 237 от 21 октомври 1935 година.
В настоящият казус нито един от елементите от фактическият състав на чл.79, ал.1 от
ЗС не е налице по отношение на претендиращото собствеността лице.
Имотът е наследствен и на двете страни по настоящето дело при посочените по-горе
квоти. Същият не се ползва от страните повече от 35 години. Спорният имот граничи с
дворните места на спорещите страни, в които всяка от тях е с изградила собствени къщи и
помощни сгради.
Твърди се, че съпругът на първия ищец М. Н. многократно е правил предложение на
ответника да се снабдят с нотариален акт за имота и при сочените квоти, но той все отлагал
във времето докато не ги изпревари и се снабдил с титул за собственост за целия имот и
къщата в него. Твърди се, че при заснемането на имота умишлено не е качена и воденицата,
част от която е разположена в него и за която има нотариален акт от 1999 година.
Навежда се, че съществено в настоящият спор е и обстоятелството, че ответника през
2013 година писмено декларирал, че не предявява претенции за къщата и спорното място и
оттегля възражението си направено пред СГКК - Благоевград / Възражение вх. per. № 94-
3243 от 04.03.2013 година по описа на СГКК - Благоевград и Молба вх. per № 01-88727 от
07.05.2013 година по същата преписка, Декларация, озаглавена като разписка,
удостоверяваща отказ от процесиите имоти/.
Навежда се, че е налице правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск, тъй като след евентуална отмяна на титула за собственост върху
процесиите имоти, ще може да се снабдят с нотариален акт за същите на основание чл. 79 от
ЗС /по наследство и давност/ при сочените от тях квоти, т.е. с предяването на настоящия
иск имат възможност да придобият права върху имота, ако успешно отрекат правата
на ответника върху него.
Прави искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за
установено по отношение на ответника, че не е собственик на основание наследство и
давност на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68792.704.8,
находящ се в с. Л., махала „К.”, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-185/24.10.2022 година на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на
поземления имот: обл. Благоевград, общ. Благоевград, с. Л., махала „К.”, с площ от 400.00
кв.м. /четиристотин квадратни метра/, с трайно предназначение на територията:
3
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен
идентификатор 1080055 при грани ци/съседи: поземлени имот с идентификатори
68792.704.9, 68792.704.2, 68792.704.6 и 68792.704.1, както и на 2/3 (две трети) идеални части
от сградата, находяща се в описания имот, заснета като имот идентификатор 68792.704.8.1, с
предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна”, със застроена площ 49.00 /четиридесет и
девет/ квадратни метра, както и да се отмени Нотариален акт за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот на основание давност и наследство № 51, том. VIII, per.
№ 12127, дело № 1370/2022 година по описа на нотариус И. К., вписан в Службата по
вписванията с вх. per № 7972/30.11.2022 г., Акт № 45, том XXVI, дело № 3534/2022 година, с
които ответникът е признат за собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68792.704.8, находящ се в с. Л., махала „К.” с площ от 400.00 кв.метра, както и на имот
идентификатор с 68792.704.8.1, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна”, със
застроена площ 49.00 квадратни метра, находяща в описания поземлен имот.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подала такъв, в
който навежда, че оспорва иска. Навежда се, че процесните имоти са в съседство с имот на
ответника в с. Л.. Те представляват поземлен имот 400 кв.м и стара еднофамлна жилищна
сграда със застроена площ около 50 кв.м. Твърди се, че от 1942 година никой не живее в
този имот до пенсионирането на Сл. К., който приемал къщата и дворното място като
бащино и живял там до около 2010 г. Поддържа се, че може би щеше да живее и по-дълго в
този имот, но ищеца Ц. Н. ежедневно се карала с него, а той не бил в добро здравословно
състояние и напуснал имота и се прибрал да живее в Благоевград, за да избяга от тормоза на
ищеца Н.. Навежда се, че и до днес Сл. К. има свои вещи в къщата. При напускането на
имота, Сл. К., родственик на ответника устно му отстъпи владението върху този имот. Тъй
като и Сл. К. нямал приживе документи за собственост на тези имоти, го „прехвърлил“
устно на ответника със заръката да не го оставя, а да го стопанисва и да се грижи за него
като собственик. Твърди се, че ответника е бил този, който в продължение на повече от 10
години е владеел имота, като имотът винаги е бил ограден, макар с жив плет, който с
годините падал, а къщата винаги е била заключена и ключът държи ответника.
Навежда се, че множество пъти е имал препирни с ищеца Ц. Н., която е заварвал
многократно да снима имота с фотоапарат без да знае защо. Тези устни спорове с нея й
давали поводи да води редица наказатени производства срещу ответника, съпругата му и Г.
К., син на Сл. К.. Прави се довод, че целта на всички дела от нейна страна била да ги
изплаши, да ги изгони от имота, за да може да го завладее и да претендира давност. Не само,
че не се поддал, ответникът всячески се противопоставил на нечистите й намерения за
заграбване на неговия имот, който владеел. Твърди се, че в това число е сезирал
прокуратурата за документно престъпление от страна на Н., затова че е фалшифицирала
чрез монтаж скица на процесната воденица, за която представя нотариален акт за
собственост, придобита по давност. Въпреки, че инж. Б., върху чиято скица Н. е наставяла
неверни данни с цел да придаде друг, неверен вид на скицата, РП – Благоевград, се твърди,
4
че е отказала да образува наказателно производство.
Навежда се, че никога ищците или техен наследодател не са ползвали, още по-малко
пък владели имотите, предмет на настоящото дело. Ако това било така, то Ц. Н. щяла
отдавна да се е снабдила с документи за собственост.
Твърди се, че след 2010 година ответникът е единственият, който владее процесиите
имоти, явно, необезпокоявано и трайно. Това никога не е било скрито и за ищците, които
също имат имот в съседство и са свидетели на владението му. Твърди се от ответника, че
почиства редовно двора, поддържа къщата и има ключ от нея, като той единствен има
достъп до къщата, в която си държи стопански и битов инвентар. Навежда се, че когато е
идвал синът на Сл. К., Г. К. ответникът му давал ключ за достъп до къщата, като единствено
на него и неговите деца е давал достъп до имота, в който понякога са си правили скара с
приятели.
Поддържа се, че всички хора от селото могат да потвърдят, че повече от десет години
единствено ответника владее тези имоти и че никога ищците или техен наследодател не ги е
владял.
Поддържа се, че предвид на това, че до 2010 година Сл. К. бил единствен владелец на
имотите, предмет на иска, през март 2023 година прехвърлил 1/3 от поземления имот на
неговия син Г. К.. Понастоящем съсобственици на поземлен имот с идентификатор
68792.704.8 са ответника и Г. Сл.в К..
Прави се довод, че предвид на последното, че по отношение на поземлен имот с
идентификатор 68792.704.8 Г. Сл.в К. също се явява ответник по иска, което предполага
оставянето на исковата молба без движение.
Оспорва ответника изцяло правото на собственост върху процесиите поземлени
имоти на ищците, тъй като противопоставя на ищцовата претенция ВЪЗРАЖЕНИЕ за
изтекла полза на ответника придобивна давност по отношение и на двата имота.
Твърди се, че ответникът владее имота от 2010 г., което е продължило непрекъснато
повече от 10 години. Претендира сторените разноски по делото.
В съдебно заседание, ищците се явяват лично и д процесуален представител подържат
така предявените искове.
Ответникът, не се явява и не делегира.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от писмените доказателства, че ищците са наследници на М. Б. Н., който от
своя страна е наследник на Б. Н. К. – негов баща. Установява се, че Б. Н. К. е син на Н. Г. К.,
който пък е син на Г. Ст. К., бивш жител на с. Л., починал през ********** година.
Установява се, че вторият наследник на общия наследодател Г. К. – Хр. Г.в К. няма деца,
поради което той е осиновил децата на третия наследник и негов брат - Н. Г. К., видно от
приложената по делото публикация в ДВ бр. 237 от 1935 година, публикувана въз основа на
Удостоверение № 285-35 от Горно-Джумайския областен съд. Ето защо, децата на третия
5
наследник Н. Г. К., наследяват и неговия дял и стават собственици на 2/3 идеални части от
имотите на общия наследодател Г. К., един от които е процесния имот.
Видно от нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 111, том I,
дело № 247/ 1999 година, е признат Б. Н. К., на основание наследство и давност за
собственик на паянтова жилищна сграда – воденица със застроена площ от 32 кв.в., отразена
в имот с пл. № 2, находяща се в с. Л., махала К., местност реката, ведно с мястото, върху
която е изградена, при съседи: Хр.чко К., Сл. К. и Ян. Н. Х..
По силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 16, том II, д. 5969, дело 520 от 1999 г. на нотариус И. К., Б. Н. К. е продал
на сина си М. Б. Н., недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1100 кв. м.,
находящ се в с. Л., махала К., местност реката, с граници на имота: наследници на Е. К.,
дере, Здр. В. и В. Х., ведно с простроената в мястото жилищна сграда, състояща се от
зимничен етаж и жилищен етаж, съсзастроена площ от 45 кв.м., перде, плевня, сайвант,
както и паянтова жилищна сграда-воденица, ведно с мястото, върху което е изградена, със
застроена площ от 32 кв.в., отразена в имот с пл. № 2, находяща се в с. Л., махала К.,
местност реката, ведно с мястото, върху която е изградена, при съседи: Хр.чко К., Сл. К. и
Ян. Н. Х., за сумата от 1800 лв..
Видно от нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 51, том VIII,
рег. № 12127, дело № 1370/ 2022 г. на нотариус И. К., е признат Л. Х. К., на основание
наследство и давност за собственик на недвижими имоти, а именно: 1. ПИ с идентификатор
№ 68792.704.8 находящ се в с. Л., махала „К.”, по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-185/24.10.2022 година на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: обл. Благоевград, общ. Благоевград, с. Л., махала „К.”, с
площ от 400.00 кв.м. /четиристотин квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, предишен
идентификатор 1080055 при грани ци/съседи: поземлени имот с идентификатори
68792.704.9, 68792.704.2, 68792.704.6 и 68792.704.1, както и на сграда с идентификатор
68792.704.8.1, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна”, със застроена площ
49.00 /четиридесет и девет/ квадратни метра, построена в ПИ с идентификатор №
68792.704.8.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства от разпитите на
свидетелите Св. Х. и Ив. Ст..
От показанията на свидетеля Х. се установява, че познава ищците, както и ответника
Л. К.. Сочи, че е съсед на имота, те са през реката, около 200 м е разликата. Знае имотът, за
който се спори по това дело, като имотът е купен от дядо Г. "К." – 1870 година от турчин в
Л.. Преди 140 години той си построява воденичка с временна къща. Има трима сина и
дарява своя имот на тримата сина – на дядо Е., на дядо Н. и на дядо Хр., това са негови
синове. След като почиват синовете му този имот се наследява от внуците на дядо Г..
Докато синовете на дядо Г. са живи ползват по 1/3 от имота. Воденицата работи до 1957
година. След 1957 година, когато стана ТКЗС, вече нямало кой да меле и тя станала
6
пустееща - необитаема. Сочи се, че свидетеля с бай Хр., на М. татко му, отишли при
нотариус И. К. и там се били събрали всички внуци на дядо Г. "К." – синовете и дъщерите
на неговите деца. Там те взели решение този имот от 1999 година да се ползва от М.. М. е
съпруг на ищеца Ц. Н. и внук на дядо Г. К.. От 1999 година този имот се ползвал от М. до
неговата смърт, а от 1957 година до 1999 година този имот бил пустеещ, в този имот никой
не ходел. Сочи свидетеля, че тези, които казват, че там са живели в една воденица и в една
временна постройка, не може да се живее. В къщите нагоре останали само дядо Б. и дядо
Хр., те като възрастни хора и те тогава вземат всичките решение. М. като пенсионер се
прибрал горе и имал 25 кошера пчели и почистил всичко. Всичко там било храсти, било
израснало, и до смъртта си М. си го ползвал. След неговата смърт някой друг извадил
нотариален акт, който никога не е бил в Л. - 40 години това момче, никога не се е меркало в
Л. - говори за Л. К., този, който има нотариален акт. След смъртта на М. той не очаквал, че
има някой живот от тези 6 човека, които били при нотариуса и свидетеля, останал само
свидетеля жив. Използвал ответника, че понеже няма никой друг жив и извадил нотариален
акт. Нито Л., нито някой от наследниците на дедо Г. използва това место от 1957 година. От
1957 година до 1999 година това место било необитаемо и пустеещо. Там нямало хора.
Съседите на имота: отдолу е дере, а отгоре съседи са дедо Б. и дедо Е., които си направили
къщи. Дедо Е. е правил къщата някъде 1938 година, а дядо Б. – 1948 година, но тоя имот
няма нищо общо с този имот, който е процесен. Тоя имот отгоре е придобит някъде около
30-та година и 50 години след придобИв.ето на имота на дядо Г. "К.". Сочи свидетеля, че на
02.10.2023 година Л. К. отишъл при свидетеля, тъй като той от април до октомври е на село,
да го занимава, че е извадил скица, нотариален акт, като скал свидетеля да каже, че Любе
владее имота, бил е там, но свидетелят казал, че не може да лъже. Л. си тръгнал много
недоволен, като на 05.10.2023 година, само след три дни, отишла таксиметрова кола горе и
от нея излязло едно момче, казало, че иска да се запознаят – вика „аз съм Г., син съм на Сл.“.
От колата излязъл и Л. и тогава разбрал. Казал Л. на свидетеля да каже, той го владее
процесния имот, като свидетеля му отказал на 05.10.2023 година разбра, момчето започнало
да ръкомаха, започнало да псува, започнало да надига това същото момче. Погледнал
свидетеля със жена му, които влезли вътре, а Л. се хванал за вратата и каза „той не е добре с
главата и ще дойде нещо да ти направи“ и да каже свидетеля каквото му казали. Сочи
свидетеля, че е свидетел за нотариалния акт на М.. По нотариален акт това място било на
М.. Отишли при нотариуса и на Л. баща му – бай Хр., казал „ние сме възрастни хора, това е
запустяло място, щом М. дойде горе и вече 5 години е пенсионер и има 25 кошера пчели,
той се съгласи да се грижи за това място“. По всяка вероятност леля Д. - сестрата на бай Б.
отишла горе на гости и видяла това нещо и ги събира и предполага свидетеля по този начин
е станало. На срещата освен бай Хр. бил дедо Б., бил дедо Тр., дедо М. бил починал и бил на
Л. сина му - Ив. и бил там и леля Д. – били се събрали 6 човека от наследниците. Тогава бай
Хр. казал „на целия род на дедо Е. се падат 100 кв. м, а на мен се падат 50 кв. м, където няма
какво да го правим, ето защо ние сме съгласни това да го стопанисва М.“, но на кой го е дал
да го придобие. Доколкото разбрал свидетеля, наследниците го дали да го придобие дедо Б.,
а да го стопанисва М., като дедо Б. е баща на М., като М. от 1999 година до смъртта на М. –
7
преди 2 години, М. почиствал местото, нищо не е садил, но го почистваше, а сградите са
паднали, няма нищо.
От показанията на свидетеля Ст. се установява, че познава Ц. Н. и Л., но Л. го
познава бегло. Познавал по-добре бащата на Л.. Мъжът на Ц. го познава, той му е вуйчо –
М. Н.. М. има имот в Л. – къщата, където е живял неговия баща, дядото на свидетеля – Б.,
там е ражД. и майка му. Там е имало къщата, воденицата и двора. Цялото място, където е
воденицата и къщата, която е била до воденицата, е около 400 кв., дали ще има и толкова.
Този имот е наследен от прапрадядото. Воденицата я е правил дядо Г. и той я завещава, това
са спомени от майка му и дядо му на свидетеля, на тримата си сина - воденицата, като всеки
един да работи по една година, да я ползват. След като почива на дядото на свидетеля баща
му, неговият чичо го осиновява. Хр. осиновява Б., М. и дядо Тр.. Вуйчо му бил учител, след
като се пенсионира, дядо ми си бил горе и вуйчо му М. се прибрал горе. В спорния имот
дядо му се държал и каруцата, там влизал с коня. Като се качи вуйчо му горе си качил тухли,
за да си направи гараж, но така и не смогнал. Имотът го е ползвал повече дядо му Б. и вуйчо
му М.. Дядото Б. е бащата на М.. Където е била воденицата след 1957-1958 година
воденицата не е работила въобще. Спомня си свидетеля, че когато бил дете дядо му я
пускал, за да си мели за животните, защото след 1957 година се направи ТКЗС и нямало хора
за мелене. На Л. баща му, бил закупчик, не знае какво бил към АПК, докато се пенсионира.
Не знае дали са се събирали наследниците, за да се разпоредят с имота, знае, че майка му се
разписа на декларация, че нейният дял отива на брат й М.. Когато у ходил свидетеля на
имота, Л. много рядко го е виждал. Не помни Л. да е живял там, баща му е живял там. Като
ученик може и да е живял.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични и последователни.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото-спорното материално право е правото на собственика да отрече правото на
собственост върху недвижима вещ на ответниците, която правна квалификация е чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Така предявеният иск е допустим, а по същество основателен. Съображенията за това
за следните:
За да бъде уважен предявеният иск, следва да бъдат налице елементите от
фактическия състав на придобИв.е на правото на собственост на имота от ответника, на
основание давност.
Ищците са наследници на М. Б. Н., който от своя страна е наследник на Б. Н. К. –
негов баща. От нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка № 111, том I,
дело № 247/ 1999 година, е признат Б. Н. К., на основание наследство и давност за
собственик на паянтова жилищна сграда – воденица със застроена площ от 32 кв.в., отразена
в имот с пл. № 2, находяща се в с. Л., махала К., местност реката, ведно с мястото, върху
8
която е изградена, при съседи: Хр.чко К., Сл. К. и Ян. Н. Х..
По силата на договор за продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 16, том II, д. 5969, дело 520 от 1999 г. на нотариус И. К., Б. Н. К. е продал
на сина си М. Б. Н., недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 1100 кв. м.,
находящ се в с. Л., махала К., местност реката, с граници на имота: наследници на Е. К.,
дере, Здр. В. и В. Х., ведно с простроената в мястото жилищна сграда, състояща се от
зимничен етаж и жилищен етаж, съсзастроена площ от 45 кв.м., перде, плевня, сайвант,
както и паянтова жилищна сграда-воденица, ведно с мястото, върху което е изградена, със
застроена площ от 32 кв.в., отразена в имот с пл. № 2, находяща се в с. Л., махала К.,
местност реката, ведно с мястото, върху която е изградена, при съседи: Хр.чко К., Сл. К. и
Ян. Н. Х., за сумата от 1800 лв..
От изложеното следва довод, че ищците са собственици на процесните имоти на
основание наследяване.
В тежест на ответника е да установи, че е собственик на вещта на соченото
придобивно основание - давност. Доказателства в тази насока ответната страна не ангажира,
поради което същият няма валиден титул за собственост.
Това обуславя извода, че искът се явява основателен, поради което следва да се
уважи.
Предвид изхода на делото, следва да се уважи претенцията на ищеца, основаваща се
на чл. 78 ГПК за заплащане на сторените по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищеца Ц. Г. Н., ЕГН ********** и Б. М. Б.,
ЕГН **********, че ответникът Л. Х. К., ЕГН **********, не е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68792.704.8, находящ се в с. Л., махала „К.”, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-185/24.10.2022 година на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: обл. Благоевград, общ.
Благоевград, с. Л., махала „К.”, с площ от 400.00 кв.м. /четиристотин квадратни метра/, с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг
вид застрояване, предишен идентификатор 1080055 при граници: поземлени имот с
идентификатори 68792.704.9, 68792.704.2, 68792.704.6 и 68792.704.1, както и на 2/3 (две
трети) идеални части от сградата, находяща се в описания имот, заснета като имот
идентификатор 68792.704.8.1, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна”, със
застроена площ 49.00 /четиридесет и девет/ квадратни метра.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за удостоверяване
право на собственост върху недвижим имот на основание давност и наследство № 51, том.
9
VIII, per. № 12127, дело № 1370/2022 година по описа на нотариус И. К., вписан в Службата
по вписванията с вх. per № 7972/30.11.2022 г., Акт № 45, том XXVI, дело № 3534/2022
година, в частта, с която Л. Х. К., ЕГН **********, е признат за собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68792.704.8, находящ се в с. Л., махала „К.”, по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-185/24.10.2022 година на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: обл. Благоевград, общ.
Благоевград, с. Л., махала „К.”, с площ от 400.00 кв.м. /четиристотин квадратни метра/, с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг
вид застрояване, предишен идентификатор 1080055 при грани ци/съседи: поземлени имот с
идентификатори 68792.704.9, 68792.704.2, 68792.704.6 и 68792.704.1, както и на 2/3 (две
трети) идеални части от сградата, находяща се в описания имот, заснета като имот
идентификатор 68792.704.8.1, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна”, със
застроена площ 49.00 /четиридесет и девет/ квадратни метра.
Дава шестмесечен срок, считано от влизането в сила на това решение, на Ц. Г. Н., ЕГН
********** и Б. М. Б., ЕГН **********, да отбележат влезлия в сила съдебен акт в
Службата по вписванията при Агенция по вписванията- град Благоевград.
ОСЪЖДА Л. Х. К., ЕГН **********, да заплати на Ц. Г. Н., ЕГН ********** и Б.
М. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 50.00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА Л. Х. К., ЕГН **********, да заплати на Ц. Г. Н., ЕГН **********,
сумата в размер на 500.00 лв., представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10