Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 15.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на осми юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18242 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от „П.К.Б." ЕООД срещу И.К.А., обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1997.50
лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит №
**********/28.06.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното погасяване на
задължението, за която е издадена заповед № 4647/13.06.2018г. по ч.гр.д. №
9099/2018г., по описа на ВРС, 16-ти състав и осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 835.50 лева, представляваща договорна лихва, начислена за
периода от 24.02.2009г. до 24.06.2010г.
Твърди се в исковата и уточняващите
молби, че на 28.06.2007г. между ищеца и И.К.А. е сключен договор за
потребителски кредит № **********,
по силата на който е предоставило на ответника
кредит в размер на 3066 лева, като сумата е преведена по посочена от последния
сметка на 28.06.2007г. От своя страна последният се е задължил да върне
предоставения му кредитен ресурс, заедно с договорно възнаграждение в размер на
2945.99 лева, на 36 месечни вноски, всяка в размер на 167 лева. Твърди се, че А.
е извършила плащане по деветнадесет месечни вноски, с който е погасено
договорно възнаграждение в размер на 2110.49 лева и главница в размер на
1068.51 лева. Тъй като А. е преустановила изпълнение на задълженията си по
договор след последното плащане от 12.02.2009г., договорът е прекратен на
12.05.2009г. Поради наличие на незаплатени суми по кредитното правоотношение, ищцовото дружеството е депозирало заявление по реда на чл.
410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 9099 по описа за 2018г. на ВРС, 16-ти състав, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради последното за ищеца се е породил правният интерес да
предяви настоящите искове за установяване вземането си по издадената заповед за
изпълнение и осъждане на ответника да заплати дължимата договорна лихва.
Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна И.К.А.
не депозира отговор на исковата молба.
С молба от 27.05.2019г. оспорва исковете, като поддържа че същите са погасени
по давност.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №
4647/13.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 16
състав, по ч.гр.д. № 9099/2018г., ВРС е разпоредил И.К.А. да заплати на „П.к.Б.”
ЕООД сумата от 2833.00 лева, представляваща главница по непогасени вноски по
договор за потребителски кредит № **********/28.06.2007г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2018г., до
окончателното изплащане на задължението и съдебно деловодни разноски. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приобщен към доказателствения материал по делото е договор за револвиращ заем № **********, според който Николай Филипов
Атанасов в качеството му на клиент е отправил искане за отпускане на кредит „Профи кредит стандарт“ /раздел V „Вид на искания револвиращ заем“/ с посочени в раздел ІV параметри – сума
на кредита 4498, срок на кредита 36, размер на вноска 245, договорно
възнаграждение 4322, максимален размер на заема до 8820. В раздел VІ „Параметри
на одобрения кредит“ като сума на кредита е посочена 3066, брой на
погасителните вноски 36, размер на месечната погасителна вноска 167, договорно
възнаграждение 2946, размер на заема 6012, ГПК 64.69%, дата на погасяване на
първата вноска 24.07.2007г., дата на погасяване на вноската по време на
изплащане на заема 24, сума за изплащане при револвинг
2124, размер на месечната вноска след изплащане на револвинг
167, договорно възнаграждение при револвинг 1884,
размер на револвинга 4008. Документът е подписан и от
И.К.А. в качеството й на солидарен длъжник. В отнапред изготвената бланка на
договора е посочено, че неразделна част от договора за кредит са Общите условия
към договорите за револвиращ заем, които са предадени
при подписване на договора за кредит и с които клиентът е запознат и приема.
Посочено е още, че клиентът дава своето съгласие съществените условия на
договора за кредит да се договарят по реда на чл. 2.5 от ОУ към ДК, като
промени в размера на кредита, договорното възнаграждение и др.
Видно от
приложеното на л. 13 от делото преводно нареждане, че на 28.06.2007г. по сметка
на Атанасов е наредена сума в размер на 3066 лева, с основание за **********.
Представени по
делото са и Общи условия на „П.к.Б.“ ЕООД за кредит към договор за револвиращ заем на физически лица, както карта на клиента,
декларация от кредитополучателя и солидарния длъжник във връзка с обработката им
на лични данни и извлечение от сметка по договора за кредит към 29.11.2018г.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 9099/2018г., по описа на
ВРС, 16 състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендирандираната главница, като
същата е връчена на И.К.А. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение по договор за кредит, че А., като солидарно задължило се
лице е останала задължена за процесните суми в
посочения размер.
С оглед горното и първият подлежащ на
разглеждане е въпрос е наличието валиден договор за заем, като в тази връзка
съдът съобрази служебното си задължение да следи за действителността на
сделката, от която за страната произтича защитимото материално право.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /отм./, в редакцията му ДВ, бр. 105 от 22.12.2016г., действащ към момента на сключване на сделката – 28.06.2007г.
Видно от клаузата на т. 2 от Общите
условия на „П.к.Б.” ЕООД към договор за револвиращ
заем на физически лица (ОУ, л. 8-10), заемополучателят
попълва предварително параметрите на исканията за заема (част ІV от бланката на
проектодоговор), като окончателните условия на кредита (част VІ) се определят
от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с
подписването му от заемодателя).
По делото липсват твърдения, че процесният договор е сключен по различна от предвидената в
ОУ процедура, поради което и следва да се приеме, че при кандидатстването за
отпускането на кредита, Николай Атанасов и солидарния длъжник И.А., в
изпълнение на описаната процедура от ОУ, са попълнили с помощта на кредитен
експерт предоставената им бланка на проектодоговор, като в същата са вписани данните на
кредитния експерт, кредитора, кредитополучателя и солидарния длъжник, вида на
кредита и параметрите на искания заем (т. I до т. V от бланковия договор).
Окончателните условия по кредита,
посочени в т. VІ от договора, са одобрени впоследствие от кредитора и имат
следното съдържание: сума за изплащане на клиента: 3066, брой погасителни
вноски: 36, размер на месечната погасителна вноска: 36, общо задължение: 6012,
ГПР: 64.69%. Липсват данни на кредитополучателя де е предоставен погасителен
план и клаузите на договора не препращат към такъв – едва с исковата молба
ищецът е представил извлечение по сметка, от което са видни условията за
издължаване на кредита.
Съдът намира, че уредената в ОУ
процедура по сключване на процесния договор
противоречи на нормата, обективирана в чл. 6, ал. 1 ЗПК, според която кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия
на потребителския кредит преди сключването на договора. Непредоставянето на
информация относно крайните параметри на заема води до невъзможност за
потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го
поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна
противоречи на основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 от Закона
за задълженията и договорите.
Отделно от това, описаното по-горе
съдържание на договора не съответства и на императивно установените в чл. 7 ЗПК
изисквания.
Относно размера общото задължение и
размера на вноските е посочено единствено цифровото отразяване „6012“ и „167“,
без да е конкретизираната съответната валута на поетото задължение, за която
кредитополучателят са е задължил. Непосочването на паричната единица води до
неяснота за сумата, подлежаща на връщане, която е съществен елемент от
съдържанието на договора и не може да се предполага, доколкото в Република България е разрешено
договарянето и разплащането в чуждестранна валута между частни лица.
Към договора липсва също погасителен
план, който да е предоставен на ответника и да отразява условията за
издължаване на кредита, включително размера, периодичността и датите на
погасителните вноски. Тази информация е необходима на потребителите, за да може
същите да вземат информирано решение и да бъдат наясно с конкретните
задължения, които поемат, встъпвайки в заемно правоотношение с икономически
по-силна страна.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че договорът
за потребителски кредит не съдържа нормативно установените реквизити и на
основание чл. 14, ал. 1, вр. чл. 7, т. 8 ЗПК е
недействителен.
Според чл. 14, ал. 2 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Дори обаче горното да не бъде
споделено, крайния извод на съда за дължимост
единствено на чистата стойност на кредита не би се променила, поради следните
съображения.
Както е прието в решение № 125 от 10.10.2018г. на ВКС по гр.д. № 4497/2017г., съдът следи
служебно за свръхпрекомерността на уговорения размер
на насрещната престация, което опорочава
волеизявлението поради противоречие с добрите нрави и води до нищожност на
договорната клауза – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Съдът не дава указания на страните
да правят такива твърдения, нито да сочат доказателства за това. Съдът е длъжен
при констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да зачете правните последици на този правоизключващ факт, а именно противоречието с добрите
нрави, нищожността и липсата на действителна уговорка.
При преценка дали уговорения размер на
договорната лихва противоречи на добрите нрави, защото значително надхвърля
нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, затова че е
предоставил свои парични средства за ползване от потребителя, както и
адекватния размер на всички останали разходи, които кредиторът е направил,
прави и ще реализира като съпътстващи предоставянето, обслужването и
възстановяването на кредита, но които се заплащат от кредитополучателя, следва
да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитора да
предостави договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я
върне разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато
едната престация е предоставяне в собственост на
парични средства, то насрещната престация - заплащане
на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и
със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума и с обстоятелството,
дали заемът е обезпечен.
Ето защо съдът намира, че при потребителски заем за сума от 3066
лева, със сравнително кратък срок на ползване - 36 месеца /съобразно
представеното извлечение от сметка, макар и това изрично да не е посочено в
договора/, уговарянето на възнаградителна лихва в
полза на кредитора в размер от 2946 лева не е обяснимо нито с разходите, които
прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба.
По изложените съображения, съдът
намира, че кредитополучателят е дължал единствено заетата сума от 3066 лева, но
не и договорна лихва. А съобразно изричното признание на неизгодния за ищеца
факт, че И.А. е погасила сума в размер на 3179 лева, то и следва да се приеме,
че същата е изпълнила задължението си към кредитора.
С оглед изложеното и предявените установителен и осъдителен иск следва да бъдат отхвърлени.
Ответницата не е претендирала
разноски, поради което и такива не й се следват.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК
иск на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
срещу И. Филипова А., ЕГН **********,*** 6, за установяване дължимостта
на оспореното вземане в размер на 1997.50
лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит
№ **********/28.06.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното погасяване на
задължението, за която е издадена заповед № 4647/13.06.2018г. по ч.гр.д. №
9099/2018г., по описа на ВРС, 16-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П.к.Б.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** срещу И. Филипова А., ЕГН **********,***
6, за осъждане на ответницата да заплати сумата от 835.50 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода
от 24.02.2009г. до 24.06.2010г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: