РЕШЕНИЕ
№ 23297
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20251110146568 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 305646/18.09.2025 г., подадена от Е. С. Б., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу Н. Б. Д., ЕГН
********** /лице, с което молителката се намира в родство по сватовство от първа степен
(баща на нейния покоен съпруг), при твърдения, че ответникът е извършил спрямо молителя
акт на домашно насилие на 25.08.2025 г.
В сезиращата молба се твърди, че на процесната дата 25.08.2025г. се е състоял помена от
смъртта на съпруга на молителката, като около 21:00 часа ответника е дошъл в дома на
молителката в гр. София, кв. „Модерно предградие“, започнал да крещи като побеснял,
следното: „Ще ви пребия гадове мръсни“, „Ще идвам всеки ден да Ви притеснявам в дома и
в работата ти , за да те излагам и там.“, „Няма да се отървеш от мен гадина“, посягал и да я
удари, но се въздържал заради племенника си Марио Елезов и дъщерята на молителката
Виктория Б., които присъствал на случая. Сочи, се че причината за скандала е подарен от
ответника пръстен на съпруга й, но сега си го искал обратно.
Ответникът с депозираното становище и в съдебно заседание оспорва молбата. Излага
доводи, че изложените от молителя фактически твърдения не кореспондират на
действителната фактическа обстановка. Твърди се, че на процесната дата ответника съвсем
любезно и без да вдига скандали и да обижда е попитал за пръстена си, които твърди, че
винаги е бил негова собственост. Твръди се, че на процесната дата освен дъщерята на
молителкта В. и М.Е.е присъствал и А. Д., като последните двама са готои да свидетелстват
относно случилото се на процесната дата.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не се спори и е отделено като безспорно с доклада по делото, че молителката
Е. С. Б., ЕГН **********, и ответникът Н. Б. Д., ЕГН **********, се намират в родство по
1
сватовство от първа степен, като ответника е свекър на молителката, а тя е негова снаха.
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молителят твърди, че на 25.08.2025 г.
ответникът е извършил спрямо нея акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на
18.09.2025 г. поради което е спазен преклузивният срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН и молбата е
допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че молителят и ответникът се намират в родство по сватовство от
първа степен, поради което ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по
молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 7 ЗЗДН. Като писмени доказателства са
представени препис извлечение от акта за смърт на съпруга на молителката (л.6 от делото) и
удостоверение за сключен граждански брак на молителката със Борис Н.в Б. (л. 7 от делото).
Постъпила е спрявка от Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ по отношение
на страните в настоящото производство, от която се установява, че страните не се водят на
отчет. Простъпило е по делото писмо от 3-то РУ СДВР от което се установява, че ответника е
подал заяление на 29.08.2025г. в което е посочил, че преди 20 години е дал пръстен на своя
син, които е поискал от снаха си след смъртта на сина си, но последната е отказала да му го
върни, като материалите са изпратени на СРП. Постъпила е и докладна записка от 9-то РУ –
СДВР видно от която молителката Е. Б. е подала заявление срещу ответника, за това, че на
25.08.2025г. последния я е заплашил, че ще я пребие и че ще ходи до работата на
молителката да й прави проблеми.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан подробно
твърдения акт на домашно насилие. Същата обаче е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани доказателства. В случая
обаче на описания в молбата актса присъствали свидетели. Ето защо декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН не следва да се ползва от доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3
ЗЗДН, като молителката следва да проведе пълно и главно доказване на твърдения акт на
насилие.
И двете страни в настоящото производство сочат, че лицето М.Ел. (М. С. Г. по лична
карта) е присъствал и е станал свидетел на процесния случай, като същият е разпитан по
делото. От показанията свидетеля Георгиев (Елезов) се установява, че на процесната дата,
25.08.2025г. е изнасян помен на неговия братовчед, съпруг на молителката и син на
ответника, като всички близки и приятели са били заедно от сутринта до вечерта, в това
число и ответника. Свидетеля сочи, че всички присъстващи на годината на братовчед му
първо са били на гроба му след което, към 13:30 часа са отишли в дома на молителката.
Заявява, че към 14:30 часа е излязъл, за да свърши работа след което се е върнал към 17:00-
18:00 часа в дома на молителката. Твръди, че след като са си тръгнали всички гости са
останали той, ответника, молителката и нейната дъщеря Виктория. Тогава на тръгване от
дома на молителката, ответника е поискал пръстена като е помолил да не се карат и е казал,
че пръстена е мъжки и да му го върнат. Тогава молителката и дъщеря й се отговорили, че
2
пръстена е в заложна в Англия и никога няма да го върнат. След това тона е започнал да се
повишава и страните са се скарали, като свидетеля сочи, че станите са си разменяли обиди,
но твърди, че ответника не е заплашвал молителката, нито пък е посягал да я удря. Съдът
прецени показания на свидетеря по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката му родствена
връзка със страните. Показанията на свидетеля са последователни логични и
безпротиворечиви поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото е разпитан и св. А. Д., брат на ответника. Свидетеля сочи, че на 25.08.2025г. е
била панахидата на неговия пменник, като на този ден сочи, че е имало много хора, ходи ли
са на гроба на племенника му, съпруг на молителката и от обяд в дома на молителката.
Твърди, че към 21:30 часа си тръгвали като една част от хората слезнали с асансьора, а той
останал на площадката пред апартамента, чиято врата била открехната когато чул, как брат
му казал „Моля те Виктория върни ми пръстена на татко ти. Аз му го дадох, той е мой. Не
съм го подарил.“ Свидетеля сочи, че е чул, как Виктория отговаря, че пръстена не е в Англия
и че е заложен, както и че няма да му го даде, ако иска да пукне.“ Съдът прецени
показанията на на свидетеря по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед близката му родствена
връзка с ответника. Показанията на свидетеля са логични и последователни и съответсват на
останалия събран по делото доказателствен материя.
От показанията на свидетелите, не се установиха по безпорен начин изложените в
молбата обстоятелства и най вече обстоятелството, че ответника е заплашвал молителката,
както и че е посягал да я удари. В хода на съдебното дирене единствено се установи, че на
процентата дата и час е възникнал конфликт между страните във връзка с пръстен даден от
ответника на неговия син и съпруг на молителката. Други доказателства в подкрепа на
молбата няма представени по делото. Ето защо съдът намира, че по делото не се установи
твърденият акт на домашно насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява
изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на
заповед за съдебна защита.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски има от страна и на двете страни. С оглед изхода на
делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото
разноски. Такива се установяват в размер на 1 500,00 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат. Съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адв. М. за основателно. Съдът не е задължен да определи
размер, идентичен на минималния съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения такъв /арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК/. Предвид обстоятелството, че
се касае до твърдения за наличие на един акт на насилие, както и предвид обстоятелството,
че по делото са проведени две открити съдебни заседания, поради което не намира за
необходимо адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Н. Б. Д. да бъде
намалено до минималния, предвиден в чл. 22 от цитираната по-горе Наредба, размер, а до
размер от 700,00 лв., съответстващ на фактическата сложност на делото и броя на
проведените заседания. Наред с това молителката следва да бъде осъден и да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 305646/18.09.2025 г., депозирана от Е. С. Б.,
ЕГН **********, срещу Н. Б. Д., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно
насилие от 25.08.2025 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Е. С. Б., ЕГН **********, да заплати на Н. Б.
Д., ЕГН **********, сумата в размер на 700,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Е. С. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4