№ 60
гр. Шумен , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20203630101729 по описа за 2020 година
Предявени искове, за установяване съществуването на вземане, с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба от пълномощник на „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, ет. 5,
срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***; Т. Я.
Г., ЕГН : ********** и Г.М. К. – Г.а, ЕГН : **********, и двамата с адрес –
***, с посочено правно основание чл. 422 от ГПК и цена от 4719,23 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответниците, солидарно, за сумата
от 4719,23 лева, представляваща 2738,65 лева неплатени лизингови вноски,
по договор за финансов лизинг, между ищеца и ответното дружество от
30.04.2015г.; 916,02 лева неустойка за забава по договора; 344, 56 лева част от
застрахователна премия по застраховка „Каско“ на лизинговата вещ и 720
лева разходи по преустановяване ползването на актив, в едно със законната
лихва върху сумите от 22.04.2020г.. За така твърдяното вземане кредиторът,
по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 693/2020г.,
ответниците възразили. Поради изложеното ищецът претендира признаване
за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на
ответниците да му заплатят разноските в производствата.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени,
подават отговори. Считат иска допустим и неоснователен. Твърдят, че
договора действително е прекратен, но не са съгласни с търсените по него
суми. Считат, че ищецът би се обогатил неоснователно, при плащането им от
тях, тъй като е отчуждил лизинговата вещ.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът,
чрез представител, в писмена молба, поддържа заявеното в исковата, а
ответниците, не се явяват и не изпращат представители.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е
основателна, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Не се спори, от страните, а и се установява от писмените
доказателства, че по договор № 01017244/00001 от 30.04.2015г., ищецът
придобил и предоставил на ответното дружество, при условията на договора
и общите условия, лизингов обект лек автомобил Опел Антара. Няма спор и,
че договора бил прекратен. Уведомление, за това получила
ответницата/солидарен длъжник по договора/, за лизингополучателя, на
15.10.2018г.. В уведомлението е посочена и причината за прекратяване на
договора – неплащане на лизингови вноски, което е установено и от
заключението на ССЕ – 2738,65 лева, 916,02 лева неустойка/уговорена в чл.
2.11 от договора/, 344,56 лева застрахователна премия по застраховка „Каско“
на лизинговата вещ/платена от лизингодателя на застрахователя, която
подлежи на възстановяване от лизингополучателя съгласно раздел XIII от
общите условия към договора/. Претендираната сума от 720 лева, произтича
от задължения на лизингополучателя от чл. 9.8 на общите условия, да заплати
на лизингодателя разходите извършени от него при преустановяване
ползването на лизинговата вещ от неизправния лизингополучател. Заплатена
е, от ищеца на трето лице, по фактура от 15.10.2018г./л. 79 и ПН – л. 80/.
Срещу издадената по ЧГД № 693/2020г., по описа на ШРС заповед,
ответниците възразили. Заявлението по горното дело постъпило в ШРС на
22.04.2020г..
2
Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички
предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличие на
валидна търговска сделка, създаваща облигационна връзка между страните,
по силата на която ответниците е следвало да заплащат солидарно на ищеца –
лизингодател търсените суми, представляващи лизингови вноски, неустойка
разходи за застраховка на лизингова вещ и разходи за временно
преустановяване ползването на лизингова вещ.
Заявеното от ответниците възражение за неоснователно обогатяване на
ищеца е неоснователно. Търсените от ответниците лизингови вноски са за
период до прекратяване на договора и преустановяване ползването на
лизинговата вещ. Няма никакво значение, разпоредил ли се е с лизинговата
вещ лизингодателя, или я е предоставил за ползване на трето лице, както е в
случая. Договора с него и дължимите от него лизингови вноски касаят друг
период и представляват цена за ползването. Неоснователно обогатяване по
договор за лизинг на лизингодателя, за сметка на лизингополучателя е
мислимо за сумата на т.нар. „първоначална вноска“, при настъпване на
застрахователно събитие, въпреки, че и тази възможност е отхвърлена в
някои решения на ВКС/Р № 67/09.12.2019г. по ТД № 1553/2018г., IIо., ТК/. В
случая липсват основни елементи от състава на неоснователното обогатяване
– ищецът е получил суми като лизингови вноски, представляващи цена за
ползването на собствената му вещ от различни лица, за различни периоди и
по различни договори.
Изложеното налага уважаване на предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1, ответниците следва да заплатят солидарно
на ищеца направените разноски на настоящата инстанция, по разглежданото,
и по ЧГД № 693/2020г., по описа на ШРС, в размер на 259,55 лева – държавна
такса.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че в полза на „***“ ЕАД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. “Христофор
3
Колумб” № 43, ет. 5, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***; Т. Я. Г., ЕГН : ********** и Г.М. К. – Г.а, ЕГН :
**********, и двамата с адрес – ***, съществува вземане, за солидарно
заплащане на сумата от 4719,23 лева, представляваща 2738,65 лева неплатени
лизингови вноски, по договор за финансов лизинг, между ищеца и ответното
дружество № 01017244/00001 от 30.04.2015г.; 916,02 лева неустойка за забава
по договора; 344, 56 лева, част от застрахователна премия по застраховка
„Каско“ на лизинговата вещ и 720 лева разходи по преустановяване
ползването на актив, в едно със законната лихва върху сумите от 22.04.2020г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***; Т. Я. Г., ЕГН : ********** и Г.М. К. – Г.а, ЕГН : **********, и двамата
с адрес – ***, да заплатят солидарно на „***“ ЕАД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. “Христофор Колумб” № 43, ет. 5,
сумата от 259,55 лева, представляващи направените, по настоящото и по ЧГД
№ 693/2020г., по описа на ШРС, разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4