Определение по дело №257/2019 на Окръжен съд - Бургас

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 1206                                     09.10.2019 г.                                         Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                                                граждански състав

На  девети октомври                                               Година две хиляди и деветнадесета

В  закрито  заседание в следния състав:

                                                    

                                                                       Председател:  Дарина Костова                       

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 257 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявените искове от Г.И.Г., с ЕГН ********** и А.М.Г., с ЕГН **********, и двамата с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Л.Г. от АК - Перник, със съдебен адрес:***, против „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Витоша“ № 89Б, представлявано от изпълнителните директори Коста Чолаков и Бистра Василева, чрез пълномощника юрисконсулт Виктория Германова, с искане ответното дружество да бъде осъдено да заплати на всеки от ищците сума в размер от по 80 000лв. (осемдесет хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за настъпилите за всеки от тях неимуществени вреди и трайните последици от тях, вследствие смъртта на починалото им внуче, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на застрахователното събитие - 25.10.2014г. до окончателното ѝ изплащане.

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим. Ищците са освободени от внасянето на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.1 т.4 от ГПК.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищците и ответника.

Проект за доклад:

Ищците твърдят, че на 25.10.2014г. около 13:20ч. на главен път I-6 София - Бургас, на км. 461, при управление на МПС - марка БМВ 520И с peг. № А8800 КХ, водачът Левент А.Г., с ЕГН **********,*** към град Айтос, с несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя скорост – валеж и мокра настилка, от 81,5 км/ч., при съобразена такава около 60 км/ч., предприел изпреварване на друго МПС, при намалена видимост пред управлявания от него автомобил около 300 метра, по - малка от разстоянието, необходимо за извършване на маневрата 579 - 580 метра, виждайки, че не може да се пристрои да завърши предприетата маневра, рязко завил волана надясно и напуснал пътното платно, удряйки се в крайпътно дърво. Сочат, че с присъда № 124/16.06.2016г., постановена по н.о.х.д.№ 417 по описа за 2016г. на БОС, влязла в законна сила на 14.07.2016 г., водачът на МПС бил признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и смъртта на малолетния А. Левент Г. - на шест месеца, в следствие на получените при ПТП увреждания, който пътувал на задната седалка заедно със своята майка.

Твърди се още, че от описаното автопроизшествие за ищците – дядо и баба на починалото внуче, настъпили тежки неимуществени вреди. Появата на внучето била очаквана с нетърпение и много радост. Ищците силно се привързали към новороденото и помагали всеотдайно на майката за отглеждането му. След ужасяващата загуба и двамата изпитали силна душевна болка, която се отразила крайно неблагоприятно върху здравословното и емоционалното им състояние, станали необщителни, затворили  се дълбоко в себе си и не желаели да общуват с никого извън дома. Изпитвали огромна душевна празнота и много силна мъка. Тази дълбока душевна агония била трайна, необратима и продължавала и понастоящем и за двамата ищци.

Сочат, че увреждащият автомобил имал сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД съгласно комбинирана полица № 06114000705052 от 28.02.2014г. с начална дата на покритие от 01.03.2014г. до 01.03.2015г.

Излагат се съображения, че ищците, като баба и дядо на починалото внуче, влизат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди по застраховка гражданска отговорност при смърт и са материално легитимирани да получат такова съгласно ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2016г. на ОСНГТК на ВКС и директивите от правото на ЕС.

Размерът на исковите претенции е мотивиран с установената съдебна практика за сходни случаи, като се позовават на Директива 2009/103 / ЕО, както и на Отговора на съда на ЕС на отправено преюдициално запитване - Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С -227. Считат, че обезщетението следва да се определи по правилата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като при отчитане на действителния размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период - октомври 2014г., които съгл. §27 ал.1, т.2 от ПЗР на КЗ са: за всяко събитие при две или повече пострадали лица до 10 000 000 лв., без да се съобразява предвидения в §96, ал.1 от ЗИД на КЗ максимален размер. Правят доказателствени искания. Представят доказателства.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който претенциите за застрахователно обезщетение за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от процесното ПТП се признава частично до размера на сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, като се оспорва размерът на предявените искове над тази сума до претендирания размер от 80 000лв. за всеки от тях. В условията на евентуалност се оспорват като погасени по давност претенциите за законна лихва считано от датата на ПТП – 25.10.2014г. до 20.05.2016г.

Счита, че ищците попадат в кръга на лицата, оправомощени да търсят обезщетение, но сочи за приложима разпоредбата § 96. (1) от КЗ, като дължимото обезщетение за всеки от ищците се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД), но в рамките на лимита от 5 000 лв. Позовава се на горецитираното тълкувателно решение.

Моли съда на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК да задължи ищците да предоставят пълни и точни данни за банковите сметки, по които да им бъдат преведени сумите. Освен това моли непредставянето на данни за банкова сметка ***.

Излага съображения относно неприложимостта на цитираните с исковата молба Директиви на ЕС и Решение на СЕС, като счита, че решението касае най-близкия кръг увредени лица, каквото ищците не са. Счита, че директивите не са пряк източник на правото, а държавите членки разполагат с дискреция при тяхното транспониране в националното си законодателство. Предвид горното, дори при наличие на противоречие между вътрешна норма и директива, приложима би била вътрешната норма.

Допълнителна искова молба от ищците не е постъпила.

В законовия срок ответното дружество е подало допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа посочените по-горе възражения.

С молба от 20.09.2019г. ищците са посочили банкови сметки.

Правно основание на иска: Предявените искове са субективно и обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.

По делото е налице признание на иска за застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП до размер на 5 000лв.

По доказателствената тежест: По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

Съдът, с оглед изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, с което е било причинено произшествието. С оглед наличните доказателства за влязла в сила присъда на наказателен съд, не се нуждаят от доказване фактите, свързани с извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

При така дадената от съда правна квалификация ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени вреди от виновното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и техния размер; причинната връзка между ПТП и причинените вреди.

Ответникът-застрахователно дружество носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения.

По доказателствата:

Ищците са представили писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да бъдат приети, с изключение на протоколите за разпит на свидетели и заключенията от досъдебното производство.

Ищците са поискали, за установяване на търпените от тях неимуществени вреди вследствие смъртта на новороденото им внуче, да бъде разпитан един свидетел при режим на довеждане. Свидетелските показания са относими и допустими, като на основание чл.159 ал.2 от ГПК следва да се допусне един свидетел.

По изложените съображения, на основание чл. 374 от ГПК съдът

              

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.10.2019 год. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад, а на ответника и препис от молбата с вх.№14620/20.09.2019г.

УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на определението.

ПРИЕМА приложените при предварителната размяна на книжа писмени доказателства, с изключение на протоколите за разпит на свидетели и експертизите от наказателното производство.

УКАЗВА на ищците, че не са представили доказателствата, описани като приложение в исковата молба, а именно: препис-извлечение от акт за смърт и застрахователна полица.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ищците в съдебно  заседание.

Определението е окончателно.

 

Съдия: