Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.06.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл.
съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 1473 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 5497/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73
състав, З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ е осъдено да заплати на З. „А.Б.“***
/ЕИК ********/ на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД сумата 68.09 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени при ПТП на 25.10.2014 г. имуществени
вреди „от собственика на л.а. с peг.№ СА 7077 РВ, в чиито права е встъпил
ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка-
полица № 13-0300/399/5000067, срещу ответника- като застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на л.а. с peг.№ С 7395 МР,
с който автомобил виновно са причинени вредите“, ведно със законна лихва от
подаване на исковата молба- 25.01.2018 г., до изплащане на сумата, и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 335.93 лв.- разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска, като искът по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважената
част до пълния предявен размер от 150 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът З.
„А.Б.“ е осъден да заплати на ответника З. „Л.И.“ АД сумата 50.61 лв.-
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Постъпила е въззивна жалба от З. „А.Б.“*** /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част за горницата
над присъдената сума от 68.09 лв. до размер на сумата 83.09 лв. /разлика от 15
лв./, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за присъждане на сумата 15 лв., ведно със законната
лихва и разноските по делото.
Въззиваемата страна З.
„Л.И.“ АД- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е
сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното
от СРС решение е неправилно в обжалваната отхвърлителна част и следва да бъде
отменено.
Предявеният от З. „А.Б.“
осъдителен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 15 лв.- горница над
присъденото от СРС обезщетение от 68.09 лв. до претендираните 83.09 лв., е основателен и доказан.
Спорен в настоящото
въззивно производство е въпросът за размера на дължимото на ищеца З. „А.Б.“ регресно
обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата на
увреденото при ПТП на 25.10.2014 г. лице, вследствие извършено по имуществена
застраховка „каско” плащане на застрахователно обезщетение за причинените при
ПТП имуществени вреди.
Неправилен е приетият
от първоинстанционния съд извод за неоснователност и недоказаност на иска по
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за сумата 15 лв., претендирана като сторени по
процесната щета ликвидационни разноски от 15 лв., тъй като от една страна
ищецът не е претендирал ликвидационни разноски- като част от процесното
регресно вземане от 150 лв., и от друга страна- ответникът в подадения по
делото писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК изрично е заявил, че с
извършеното на 9.08.2016 г. плащане към ищеца е заплатил общо сумата 258.31
лв., включваща регресно обезщетение от 243.31 лв. и ликвидационни разноски от
15 лв.
Посочените ликвидационни
разноски и тяхната дължимост следователно изобщо не са предмет на заявената по
настоящото дело претенция.
Доколкото определеното
въз основа на приетото като неоспорено от страните заключение по изслушаната
авто- техническа експертиза обезщетение е в размер на 326.40 лв. /чл.273, ал.2 КЗ /отм.//, а извършеното от застрахователя- ответник извънсъдебно плащане е в
размер на 243.31 лв. /без ликвидационните разноски от 15 лв./, то по предявения
от застрахователя- ищец З. „А.Б.“ регресен иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ следва
да бъде присъдено регресно обезщетение от 83.09 лв. Следователно искът за
сумата 15 лв.- като част от сумата 83.09 лв., неправилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд и в тази обжалвана част решението му следва да бъде
отменено, като на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ ответникът З. „Л.И.“ АД бъде
осъден да заплати на ищеца З. „А.Б.“ тази сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Л.2 на Реш. по гр.д.№
1473/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
При този изход на
спора следва да бъде преразпределена отговорността за разноски в
първоинстанционното производство, като на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК
дължимите от ответника на ищеца разноски следва да бъдат определени на 409.91
лв., съразмерно на уважената част от иска, а дължимите от ищеца на ответника
разноски следва да бъдат определени на 44.61 лв., съразмерно на отхвърлената част
от иска. Следователно решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, в
която на ответника са присъдени разноски над сумата 44.61 лв., а на ищеца
следва да бъдат присъдени допълнително разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на
73.98 лв.
На основание чл.273
вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество дължи да заплати на въззивника
сумата 25 лв.- разноски за въззивното производство /за платена държ. такса/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 23.03.2019 г., постановено по
гр.д.№ 5497/ 2018 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 73 състав, в обжалваната част, в която предявеният
от З. „А.Б.“*** /ЕИК ********/ срещу З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ иск с
правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата 15 лв.- горница
над присъденото от СРС регресно обезщетение от 68.09 лв. до размер на сумата 83.09 лв.,
представляваща регресно обезщетение, заплатено по имуществена застраховка
„Каско" по щета № 0300/14/465/500804 за причинени на лек автомобил „Шкода
Октавия" с рег.№ ********от настъпило на 25.10.2014 г. в гр. София
пътнотранспортно произшествие вреди, и в
частта относно присъдените на ответника З. „Л.И.“ АД разноски по чл.78,
ал.3 ГПК над сумата 44.61 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ да заплати на З. „А.Б.“*** /ЕИК ********/
на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./
сумата 15 лв. /петнадесет лева/- горница над присъдената от СРС сума от 68.09 лв. до
размер на сумата 83.09 лв., представляваща регресно обезщетение,
заплатено по имуществена застраховка „Каско" по щета № 0300/14/465/500804
за причинени на лек автомобил „Шкода Октавия" с рег.№ ********от настъпило
на 25.10.2014 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие вреди, ведно със
законната лихва от 25.01.2018 г. /дата на подаване на исковата молба/ до
окончателното й изплащане, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 73.98 лв. /седемдесет и три лева
и 98 ст./- разноски за първо-инстанционното
производство /допълнително/.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ да заплати на З. „А.Б.“*** /ЕИК ********/
сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението по гр.д.№
5497/ 2018 г. на СРС, ІІ ГО, 73 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата част.
Решението не подлежи
на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.