МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 179/2013Г.
ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. КУБРАТ
Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура
гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимия З.С.М. ***, за това, че на 09.09.2010 год. в гр. Разград, обл. Разград, пред надлежен орган на
властта – Окръжна прокуратура гр.Разград в подадено съобщение, заведено с вх. №
702/09.09.2010 год. на ОП – Разград, е набедил Г.М.М. *** – директор на ОУ „
Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово, обл. Разград в извършване на престъпление
по чл.321, ал.1 от НК и чл.201 от НК и К.Р. *** – адвокат в АК-Варна в
извършване на престъпление по чл.321, ал.2 от НК и чл.201 от НК, като знаел, че са невинни - престъпление по чл.286, ал.1
от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин
авторството на подсъдимия З.М. в извършване на инкриминираното деяние. Пледира
на подсъдимия да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление
наказание – две години лишаване от свобода,
което З.М. да изтърпи ефективно при първоначален общ режим с оглед
обремененото съдебно минало на дееца. По отношение предявения граждански иск
моли за уважаването му в предявения размер.
Пострадалото от престъплението по
чл.286, ал.1 от НК лице – К.Р.М., конституиран като частен обвинител и
граждански ищец в наказателния процес пледира за постановяване на осъдителна
присъда като се наложи наказание лишаване от свобода в размер около максималния
предвиден в закона, което подсъдимият да изтърпи ефективно. Повереникът му
пледира и за уважаване на предявения граждански иск, тъй като същият е
основателен и доказан, въз основа на събраните доказателства.
Подсъдимият З.С.М., както на
досъдебното производство, така и в съдебно заседание не се признава виновен по
повдигнатото и поддържано от районната прокуратура обвинение. Заявява, че на
посочената в обвинителния акт дата – 09.09.2010г. не се е намирал в сградата на
Окръжна прокуратура гр. Разград, нито дори в този град, поради което отрича
дори да е автор на процесното съобщение. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда, апелирайки към съда да съблюдава правата на гражданите
без да отрича възможността им да сигнализират за извършени закононарушения от
различни длъжностни лица.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подс. З.С.М. е 68-годишен, български гражданин, женен, осъждан, с висше образование, пенсионер.
Подсъдимият З.С.М. работил като учител в ОУ
„Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово. През 2003 год. директорката на училището -
Г.М. - му наложила наказание дисциплинарно уволнение поради неспазване на
трудовата дисциплина. Издадената от свидетелката заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение била атакувана от подсъдимия в настоящото
производство. С оглед процесуалното представителство и защита на училището
директорката ангажирала адвокат от адвокатската кантора на адв. Румен М., който
работел заедно със сина си адв. К.М.. Това дело приключило в полза на З. М., в
резултат на което той бил възстановен на работа и му било изплатено
обезщетение. След възстановяването му, подсъдимият подал документи за
пенсиониране, вследствие на което започнал да води различни дела срещу ОУ „Св.
Паисий Хилендарски” с. Хърсово. Като процесуален представител на учебното
заведение по тези дела се явявал адв. К.М..
Във връзка с образуваното
гражданско дело № 380/2009г. по описа на РС гр. Исперих (преобразувано
впоследствие в гр. дело № 49/2010г. по описа на РС гр. Кубрат) между директора
на ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово и адв. К.М. бил сключен договор за
правна защита и съдействие № 123859/22.10.2009г. в който е вписан платен
адвокатски хонорар в размер на 270.00 лева. След приключване на делото по
искане на адв. М. с разпореждане от 30.03.2010г. на съдията-докладчик от РС гр.
Кубрат е издаден изпълнителен лист за присъдените в полза на учебното заведение
разноски в размер на 270.00 лева. Въз основа на този изпълнителен лист било
образувано изп. дело № 270/2010г. по описа на ЧСИ Цветанка Георгиева рег. № 760
с р-н на действие ОС гр. Русе. По изп. дело адв. М. като пълномощник на ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово
представил Договор за правна защита и съдействие № 165700/08.04.2010г.
Междувременно обаче определението, въз основа на което е било разпоредено
издаването на изпълнителен лист е било атакувано от подс. М., при което
въззивният съд отчитайки, че изпълнителният лист е издаден преди влизане в сила
на първоинстанционното определение, е отменил разпореждането от 30.03.2010г.
През това време от пенсията на подсъдимия са били удържани суми, но след
влизане в сила на съдебния акт на ОС гр. Разград, с който е отменено
разпореждането за издаване на изпълнителен лист, видно от приложените на л.178
и л.179 от ДП т.ІІ доказателства, на 07.07.2010г. неправилно удържаните суми
били върнати на длъжника, а с Постановление от 19.07.2010г. изпълнително дело №
270/2010г. било прекратено.
Впоследствие адв. К.М. се снабдил
с изпълнителен лист по гр. дело № 49/2010г. по описа на РС гр. Кубрат и отново
било образувано изпълнително дело за присъдените разноски в размер на 270.00
лева.
Видно от справката за водените дела
от подсъдимия срещу ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово, изготвена от адв. К.М.
(л.174 от т.ІІ от ДП), всички дела заведени от подсъдимия са приключили в полза
на учебното заведение.
Недоволен от резултатите по
образуваните от него дела подсъдимият З.М. започнал да изпраща жалби, сигнали и
съобщения до Регионалния инспекторат по образованието, както сочи св. М., до
Висш съдебен съвет по повод образуваното дело № 936/2008г. по описа на РС
гр.Разград, по което отново пълномощник на директорката бил адв. К. М., до
Висшия адвокатски съвет, до Главния прокурор. В тези сигнали подсъдимият
посочвал, че издаваните от адв. К.М. договори за правна защита и съдействие са
фиктивни, в резултат на което, както твърди и св. К.М. последвала проверка и от
НАП гр. Разград, при която също не били установени нарушения. В този смисъл е
било и становището на Висшия адвокатски съвет.
Въпреки, че подсъдимият като
страна в посочените в справката съдебни производства е обжалвал постановените
съдебни актове, в това число и относно присъдените разноски за възнагражденията
на адв. К.М., както и въпреки че е бил надлежно уведомяван за резултатите от
извършените проверки, подсъдимият изпратил „Съобщение” входирано с №
702/09.09.2010г. в Окръжна прокуратура гр. Разград, с което съобщил, че адв. К.М.
и директорката на ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово участват в
организирана престъпна група, като Г.М. сключила фиктивен договор за правна
защита и съдействие при липсата на материални предпоставки за сключването му,
както и при липса на реално изплатено от училището адвокатско възнаграждение, и
след издаването на фалшив изпълнителен лист по гр. дело № 49/2010г. по описа на
РС гр. Кубрат и образуване на изпълнително дело № 270/2010г. по описа на ЧСИ
Цв. Георгиева с рег. № 760, от месец април 2010г. започнали да му удържат по
62.20 лева от пенсията. Тези суми били внесени по личната с/ка на адв. К.М.,
като по този начин той заедно с директорката и касиерката се ползвали от тях.
Настоява да се образува досъдебно производство за организирано присвояване,
злоупотреба и търговия с влияние. В същото съобщение З.М. твърди, че преди
по-малко от година ДАНС се занимавала със случай подобен на този, свързан със
същите лица.
Видно от отбелязването в края в
левия ъгъл на съобщението, на посочената там дата – 07.09.2010г., З. М. е
изпратил писмо входирано на 05.10.2010г. до Висш съдебен съвет, както посочва
авторът за „същия адвокат”, за който писал преди това. И в това писмо той
посочва отново участието на двамата свидетели в организирана престъпна група,
като в този сигнал той включил в организираната група и съдията-докладчик по
гр. дело № 49/2010г. по описа на РС гр. Кубрат.
След получаването на съобщението
в ОП гр. Разград, на 09.09.2010г. същото е било изпратено на РП гр. Исперих,
където била образувана преписка вх. № 649/2010г. и отпочната проверка от
служители при РУ „Полиция” гр.Исперих.
След предварителната проверка, РП гр. Исперих с Постановление от
12.10.2010 год. отказала да образува досъдебно производство. Това постановление
е било обжалвано от подсъдимия и е било
отменено с Постановление на ОП гр. Разград от 10.11.2010г. като са дадени
допълнителни указания за проверка. След приключване и на допълнителната проверка
РП гр. Исперих отказала да образува досъдебно производство, а този отказ е бил
потвърден от ОП гр. Разград и от АП гр. Варна, видно от писмо изпратено до ВКП,
приложено на л.254 от том ІІ на ДП.
В резултат на сигналите, подавани
преди 09.09.2010г. срещу адв. К.М., както и този до ОП гр. Разград, адвокатът е
бил проверяван от различни държавни институции – НАП, ВАС, ДАНС, РУП и др. Не
се спори, а се установява от представените по делото доказателства, че адв. К.М.
е бил и общински съветник от квотата на Българска социалистическа партия, но
след подаденото на 09.09.2010г. съобщение, той бил изваден от листите за
общински съветници за местните избори. Проверките във връзка с това обвинение
за организирана престъпна група, станали достояние на разградската общественост
и накърнили достойнството на свидетеля К.М., рефлектирали негативно и в семеен
план.
По доказателствата:
Възприетата
от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните
по делото и преценени по реда на чл.14 от НПК доказателства: обяснения на
подсъдимия, показания на свидетелите К.М., Г.М., М.С., Н.И. и Н., протоколи от
заседания и документи от НЧХД № 21113/2011г. по описа на Софийски районен съд,
писма от ВАС, сигнали и жалби до ВСС, до Главна прокуратура, съобщение вх. №
702/09.09.2010г. до ОП гр. Разград, Постановления за отказ да се образува
досъдебно производство по преписка вх. № 649/2010г. на РП гр. Исперих, справка
за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание. Същите
са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, че той не е автор на подаденото
съобщение с вх. № 702/09.09.2010г. до Окръжна прокуратура гр. Разград, тъй като
е видно дори и за неспециалист, че почеркът и в този сигнал и в другите такива
подавани до различни институции са идентични. Освен това сам подсъдимия
заявява, че подавайки този сигнал е изпълнил гражданския си дълг. Видно от
обясненията дадени в рамките на последната му дума, подсъдимия, след
резултатите от многобройните проверки от различни държавни институции, отново
обвинява свидетелите М. и К. М., че са ощетили бюджета на децата от училището,
че адв.К.М. като е задържал тази сума от две удръжки в личната си сметка се е
ползвал от тези пари, и по всяка вероятност дори са били начислявани лихви.
Заявява, че не е обвинил св. М. за участие в престъпна група, но същевременно е
имал предвид участието й в такава организирана група през 2003 година.
Подсъдимият поддържа, че издадените договори за правна защита и съдействие са
фиктивни, измислени, и че целта на издаването им е била да се източват парите
на училището (л.19 от съдебното производство). С тези обяснения подсъдимият
отново поддържа „повдигнатото” със съобщението от 09.09.2010г. обвинение срещу
двамата свидетели, поради което съдът ги кредитира.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От
правна страна:
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият З.С.М. с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.286, ал.1 от НК, тъй като на 09.09.2010 год. в гр. Разград, обл. Разград, пред
надлежен орган на властта – Окръжна прокуратура гр.Разград в подадено
съобщение, заведено с вх. № 702/09.09.2010 год. на ОП – Разград, е набедил Г.М.М.
*** – директор на ОУ „ Св. Паисий Хилендарски” с. Хърсово, обл. Разград в
извършване на престъпление по чл.321, ал.1 от НК и чл.201 от НК и К.Р. *** –
адвокат в АК-Варна в извършване на престъпление по чл.321, ал.2 от НК и чл.201 от НК, като знаел, че са невинни.
Осъществяването на престъплението по чл. 286, ал.
1 НК изисква: 1) съобщаване за извършено престъпление пред
"надлежен орган", 2) установяване от доказателствата по делото, че
набеденият не е извършил престъплението или че няма данни да го е извършил и,
3) че този, който сезира надлежните органи знае, че не го е извършил.
Съгласно чл.286, ал.1 от НК набедяването е
приписване пред надлежен орган на властта на извършено деяние, което е
конкретно определено престъпление. Касае се до престъпление против
правосъдието, като деецът се стреми да предизвика по този начин намесата на
орган на властта, за да бъде подхвърлен набеденият на наказателно преследване.
Такъв резултат може да се постигне, когато деецът насочва своето изявление към
органите, които са оправомощени да възбуждат наказателно преследване -
прокуратурата, дознанието, следствието и съдът. Като необходима предпоставка за
осъществяване на набедяването е обстоятелството деецът да е знаел, че
набеденият е невинен.
В конкретния случай подсъдимият е извършил
набедяване, тъй като е приписал пред надлежен орган на властта - Окръжна прокуратура гр. Разград,
престъпление на Г.М.М.
и адв. К.Р.М., като е знаел, че са
невинни.
Действително приписаното престъпление по
чл.286, ал.1 от НК следва да бъде конкретизирано по отношение на общата
характеристика на извършване и неговото авторство, а не да се излагат
абстрактно и по неразбираем начин обстоятелства, индициращи на инкриминираното
деяние и осъществилите го лица. Това е необходимо с оглед възможността
обвинителната теза да бъде доказана или опровергана от процесуалните страни по
изискуемия се в НПК ред и с регламентираните от него способи и средства. Според съдебната практика обаче
това становище не следва да се
абсолютизира и да се възприема при краен фактически и юридически формализъм,
препятстващ приложението на материалноправната разпоредба. Наказателна
отговорност за престъпление набедяване възниква във всички случаи, когато
приписаното някому престъпление е достатъчно, макар и не напълно
индивидуализирано с оглед на неговия предмет, точно време и място, подробно описан
механизъм на извършване, цел на дееца или чрез изчерпателно представяне на
лични данни за съпричастните лица. Очертаните факти е нужно да бъдат
представени във форма, позволяваща установяемост от компетентните органи в хода
на проведеното наказателно разследване. /Р 87/71г. на 2 н. о. и Р 429/96г.
на 1 н. о. на ВС/. В случая е несъмнено, че подсъдимият З.М. е обвинил двамата свидетели в
участие в престъпна група, която е организирала присвояване, злоупотреба и
търговия с влияние – престъпление по чл.321, ал.1 от НК, както и това, че
двамата свидетели са присвоили финансови средства в неуточнен размер както от
пенсията му, така и от ОУ „Св. Паисий Хилендарски” с.Хърсово – чл.201, ал.1 от НК.
Инкриминираното поведение на подсъдимия
сочи на обективните и субективни признаци на това неправомерно посегателство
срещу правосъдието. С подадената жалба до Окръжна
прокуратура гр.
Разград, оправомощена съгласно
действащото процесуално законодателство да възбужда наказателно преследване, З.М. обективно е предизвикал съответна проверка от надлежно
оторизирания орган, целяща повдигане на обвинение и ангажиране на наказателната
отговорност на Г.М.
и адв. К.М., за престъпления по чл.321,
ал.1 и по чл.201, ал.1 от НК.
От обективна страна деянието по чл.286, ал.1 от НК подсъдимият осъществил с подаването на жалбата до ОП Разград - надлежен
орган на властта, притежаващ правомощия да образува наказателно производство.
Като престъпния резултат - накърняване на авторитета на свидетелите К.М. и Г.М. и
затормозване работата на съдебната власт - е настъпил с разпореждането да се
извърши предварителна проверка по „съобщението”.
Налице
е и изискуемата се субективна даденост на лимитирания в чл.286, ал.1 от НК престъпен състав - знанието на дееца, че набедените лица са невинни.
Тази констатация съдът
извежда на базата на приобщените доказателства по делото – писмени и гласни -
свидетелски показания, от които по
несъмнен начин се установява, че както издадените договори за правна помощ и
съдействие са редовни, а сумите по тях осчетоводени, така и удръжките от
пенсията на подсъдимия са били извършени на основание издаден изпълнителен
лист. Процесуалните нарушения във връзка с издаването му са констатирани от
въззивния съд, вследствие на което разпореждането за издаването му е отменено.
Принудително събраната сума от длъжника е върната – видно от приложения
протокол от изпълнително дело № 270/2010г. по описа на ЧСИ Цв.Георгиева.
Подсъдимият З. М. в сигналите, адресирани до съответните институции, афишира да
е запознат със законовите норми както във връзка с издаването на съответните
съдебни актове, така и във връзка с обжалването им при допуснати нарушения.
Същият се е възползвал от предвидената за това процедура по ГПК, при което от наличието
на процесуално нарушение извеждането на тезата, че това е едно организирано
престъпно поведение между адвокат и упълномощител противоречи на житейската
логика. Явно е, че вследствие загубите по образуваните от него граждански дела
са го настроили негативно, защото неговите сигнали срещу адвоката по повод на
делата, по които той защитава ОУ, датират преди 2010 год. и с резултатите от
тези проверки той е бил запознат. Никъде при проверката
извършена от въззивния съд на определението постановено по гр. дело № 49/2010г.
по описа на РС гр. Кубрат не се посочва, че е издаден фалшив изпълнителен лист.
Нещо повече, впоследствие, след влизане в сила на определението на РС, отново е
бил издаден изпълнителен лист за същата сума. Подсъдимият е достатъчно грамотен
и образован, поради което е знаел, че в никакъв случай не се касае за фалшив
изпълнителен лист, който да е станал предпоставка да се събират по незаконен
ред суми от него. Знаел е, че не може да се говори за никакво присвояване, тъй
като сумите, които са били удържани въз основа на отменения изпълнителен лист,
са били върнати още на 07.07.2010г. Междувременно до датата 09.09.2010г. са
били извършвани и други проверки по негови сигнали, в това число и от РИО, при
което също не са били установени нарушения извършени от страна на директорката.
Както сочи и самата тя в съдебно заседание, ако всичко това, за което е
набедена от подсъдимия отговаря на обективната истина, тя нямаше отдавна да
бъде директор на училището. Съдът намира, че изложеното до тук категорично обосновава проектирани у
подсъдимото лице ясни представи за фактическите параметри на инкриминираното
деяние и за общественоопасния му характер, и волева насоченост на действията,
предопределящи формиран пряк умисъл като форма на вина. / Р 209/82г. на 1 н.
о., Р 601/88г. на 2 н. о. и Р 527/2001г. на 1 н. о. на ВС и
ВКС на РБ/.
Промяна в очертаното заключение за
доказаност на субективната съставомерност на инкриминирания акт не предпоставят
неубедително поднесените доводи за реализирано от З.М. с изявлението, че
изпълнява гражданския си дълг да сигнализира за извършени нарушения Коментирани в контекста на инкорпорираната по делото
доказателствена съвкупност, лансираните твърдения звучат неправдиво и некоректно,
а интерпретирани при съблюдаване на визираните в особената норма на чл.286,
ал.1 от НК признаци, сочат на юридическа неиздържаност.
Деянието е осъществено при пряк умисъл,
когато извършителят съзнателно се насочва към причиняване на предвидените
общественоопасни последици, при които хипотези целта е свързана с постигане на
този резултат, включва се в съдържанието на вината и характеризира последната. Обяснението на подсъдимия, че не е съзнавал
невинността на свидетелите, е опровергано както и от доказателствата, така и от
неговата теза лансирана в рамките на пледоарията му. След като са извършени
множество проверки, приключили с категоричното становище, че няма извършено
престъпление от посочените лица, в съдебно заседание подсъдимият отново
поддържа обвинителната си теза, изложена и в процесното съобщение вх. №
702/09.09.2010г. до ОП гр. Разград.
По наказанието:
Предвид изложеното съдът призна
подс.З.С.М. за виновен в извършване на престъплението по
чл.286, ал.1 от НК,
като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало към датата на извършване на деянието
(видно от приложената справка за съдимост, че предишните осъждания на лицето са
реабилитирани на основание чл.88а от НК); отегчаващи отговорността
обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянието. С оглед
изложеното съдът наложи наказание,
ориентирано близо до минимума – две години лишаване от свобода, както и
кумулативно предвиденото такова – обществено порицание.
С оглед обстоятелството, че към
датата на извършване на деянието е налице реабилитация по чл.88а от НК и поради
това, че наложеното наказание не е над три години лишаване от свобода, съдът
отчете, че целите на наказанието ще бъдат постигнати като се отложи
изтърпяването на същото за четиригодишен изпитателен срок, считано от влизане в
сила на присъдата.
Съдът може да се надява, че така
определеното по вид и размер наказание ще въздейства предупредително върху
подсъдимия и ще му отнеме възможността да върши други престъпления. Неизбежното
му наказване ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото, ще допринесе за удовлетворяване на общественото чувство
за справедливост, еквивалент на
възмездието като обществена оценъчна категория.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Гражданският
иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от престъплението по
чл.286, ал.1 от НК се явява доказан по своето основание. Набедяването е
престъпление, което съществено засяга интересите на правосъдието, но и личните
интереси на неоснователно набеденото лице. От събраните по делото
доказателства, се установява по несъмнен начин, че проверките извършвани от
служителите на ДАНС, ОП, РУП, ВАС, ТД на НАП, са станали достояние на
обществеността в сравнително малкото за мащабите на областен град населено
място. Това е попречило на израстването в политическата кариера на пострадалия,
който е бил преди това общински съветник, но впоследствие изключен от листите,
тъй като извършването на проверка несъзнателно индицира у обществеността, че
има някакви нарушения. Тези продължили до 2012 год. проверки са рефлектирали и
на семейния живот на пострадалия, както сочи свидетеля Н., а същевременно са
уронили честта и достойнството на К. М.. Ето защо деянието на подсъдимия
представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради което същият
е длъжен да репарира вредите, които пострадалото лице е понесло. Съдът намира,
че сумата от 5 000.00 лева, се явява справедлива както с оглед причинените
неимуществени вреди, така е и съобразена с имущественото състояние на
подсъдимия. Присъденото обезщетение е дължимо ведно със законната лихва считано
от 09.09.2010г. до окончателното
плащане.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, на
основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият З.С.М. следва да заплати по сметка на Районен
съд гр. Кубрат сумата 200.00 (двеста) лева – държавна
такса върху уважения граждански иск.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /П/ Ал. Великова