№ 23478
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110116684 по описа за 2025 година
С молба от 03.12.2025г. ищецът в производството е поискал допълване по чл. 250 ГПК на
постановеното по делото решение, като бъде признато за установено, че ответниците дължат
солидарно законна лихва върху главницата от 01.07.2020г. до окончателното плащане.
Ответниците са подали молба, с която излагат съображения за неоснователност на искането.
Съдът намира следното:
В мотивите на съдебното решение е прието, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи. Тази норма представлява
своеобразна санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните
законови изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски
кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави
разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие
лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други
разходи по кредита като такси, неустойки и др. под., включително законна такава, както и
рискова премия.
От това следва, че съдът е формирал воля, че законна лихва за забава не се дължи, като в
диспозитива липсва произнасяне за недължимост на тази сума. Несъответствието между
мотиви и диспозитив представлява очевидна фактическа грешка, която се поправя по реда
на чл. 247 ГПК, което следва да бъде сторено в случая.
Не са налице основания за допълване на решението, тъй като то се допълва, когато няма
формирана воля по целия спорен предмет, което в случая не е така. Волята е формирана и
1
отразена в мотивите.
Относно цитираната от молителя съдебна практика, според която ВКС присъжда законна
лихва за забава, настоящият съдебен състав намира, че законът е пределно ясен - не се
дължат никакви лихви. Цитираната практика няма задължителен характер - чл. 290, ал. 3
ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение
на основание чл. 247 ГПК, като след края на първия абзац от диспозитива ДОБАВЯ, както и
оставя без уважение искането за присъждане на законна лихва за забава върху главницата от
подаване на заявелнието - 01.07.2020г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълване на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2