Р Е Ш Е Н И Е
№ 1278
гр. Пловдив,
01 юли 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурор СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа КАНД № 1280/2022година по описа на съда, докладвано от съдия Стоянов, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Областна
дирекция на МВР-Пловдив Сектор „Пътна полиция“, против Решение № 680/01.04.2022
г., постановено по АНД № 6456/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление №
21-1030-008505 от 27.08.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив (
упълномощен със заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР), с което на
основание чл. 182, ал. 1, т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на С.Д.М.,
ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изразено е несъгласие с изводите на
районен съд, че тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН от
откриване на нарушителя се отброява от датата на заснемане на нарушението, като
в тази насока са изложени доводи, че нарушителят е установен от датата на
декларацията по чл.188 от ЗДвП, от който момент АНО е разполагал с информация
относно извършителя. Твърди се,
че началото на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН е моментът в който
извършителят е установен, а не моментът в който има предположение дали дадено
лице е извършило нарушението. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на
НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по
касационната жалба – С.Д.М. оспорва жалбата. Моли да се потвърди обжалваното
решение.
Контролиращата страна чрез участвалият
по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна, като моли решението на районния съд
да се остави в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че е установена следната
фактическа обстановка:
На
21.11.2020г., около 13:42 часа в гр. Пловдив, на бул.Цариградско шосе , пътен
възел Скобелева майка, южно платно , посока изток, при ограничение на скоростта за градски условия от
50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на
водача, МПС
лек автомобил „Ауди А4“ АВАНТ, с рег.№РВ***КТ
се е движил със скорост от 108 km/h, като е превишил максимално допустимата с 58 km/h и това е
установено с АТСС- CORDON M2 № 1196. Установява се, че автомобилът с марка „Ауди
А4“ АВАНТ, с рег.№РВ***КТ е
собственост на С.Д.М.. Според приетото по преписката (по делото) заверено копие на Декларация
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 29.04.2021г.,
подписана от С.Д.М., в качеството му на собственик на МПС с Рег.№ РВ***КТ, на 21.11.2020г., около 13:42 ч. процесният автомобил
е управляван от С.М..
За да отмени обжалваното наказателно
постановление Районен съд -
Пловдив е приел, че констатациите в АУАН изцяло се потвърждават от събраните по
делото писмени доказателства, АУАН е съставен след изтичане на срока по чл. 34,
ал. 1 от ЗАНН, като в тази насока е изложил, че самоличността на извършителя е
била известна на контролния орган още със заснемането на притежаваното от него
МПС на 21.11.2020г., а АУАН е издаден 7 месеца по-късно- на 08.07.2021 г.
Решението е неправилно.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно
разследване по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение
фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, като поради това
е ненужно да се повтаря.
Настоящият касационен състав счита, че въз основа
на правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил неправилни
изводи досежно приложението на чл.34
от ЗАНН.
Съгласно чл.34 ал.1 от ЗАНН, не
се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на
ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел и дружествaта за секюритизация, Закона за
прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти,
Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014
г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за
отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви
2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014
г.), Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други
предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и
част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на
нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две
години.
В случая нарушението е извършено на
21.11.2020 г. и е установено, чрез заснет с АТСС вид CORDON M2 № 1196
видеоклип. Към момента на установяване на нарушението административнонаказващия
орган е могъл да констатира единствено марката и регистрационния номер на
превозното средство, движещо се със скорост, надхвърляща максимално
разрешената, но не и нарушителя (лицето, което го е управлявало). Моментът, от
който започва да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е
този на откриването на нарушителя.
Напълно основателно е възражението на
касатора, че нарушителят е установен от
датата на декларацията по чл.188 от ЗДвП, от който момент АНО е разполагал с
информация относно извършителя. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е
приложим единствено при условие, че самоличността на извършителя на нарушението
е установена, а в случая това не е така, тъй като по същността си при
установяване на нарушения от видео-радарни системи за наблюдение, авторството
на нарушението се предполага от закона и се придава на собственика на МПС до
изпълнение на предвидената в закона процедура за посочване на действителния
нарушител. Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В случая, доколкото
санкционната разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП предвижда за превишаване над
50 km/h наказание на водача: глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., следователно
не може да бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира
отговорността на собственика на автомобила, поради което следва да бъде
установен именно водачът извършил нарушението. Настоящият съдебен състав
приема, че изразът „откриването на нарушителя“, който е използван в чл. 34, ал.
1 ЗАНН, означава установяване и
индивидуализиране на физическото лице, извършило административното нарушение. В
този смисъл следва да се приеме че нарушителят е открит в деня когато е
попълнена декларацията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика на автомобила –
29.04.2021 г., с която същият признава действието – управление на МПС на 21.11.2020
г. и от този момент контролните органи са били наясно със самоличността на
водача. АУАН е съставен на 08.07.2021 г., следователно и двата срока по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и
една година от извършване на нарушението/ за образуване на
административнонаказателно производство са спазени и не е налице процесуално
нарушение. Спазен е и срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Не е налице
нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, въвеждащ изискването АУАН да бъде
съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършването или установяването на нарушението, доколкото нарушението е
установено с АТТС, а в АУАН е посочено, че заснетия материал е показан на
водача, който АУАН е подписан от нарушителя без възражения.
Предвид горното, решението на въззивния
съд следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което да се потвърди процесното наказателно
постановление.
С оглед изхода на спора, в полза на
касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, които съдът определя
в размер на 80лв. съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 680/01.04.2022 г.,
постановено по АНД № 6456/2021 г. по описа на Пловдивски районен съд и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-008505
от 27.08.2021г. на Началник
Група към ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018г.
на МВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т.6 от Закона за движение по
пътищата на С.Д.М., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца и отнемане на 12 контролни точки на осн. Нар.№ Із-2539 на МВР, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.Д.М., ЕГН ********** *** да
заплати на ОД на МВР – Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :