РЕШЕНИЕ
№ 907
гр. Добрич, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20213230103573 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Енерго Про Продажби”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **, с която срещу С.
Х. И. ЕГН ********** от село М*** е предявен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение
№891/05.08.2021г. по ч.гр.д. №2464 по описа за 2021 г. на ДРС за следните
суми: 387,70лв. /триста осемдесет и седем лева и 70 ст. / - незаплатена цена на
доставена ел. енергия по фактури, издадени за периода 15.12.2020г. –
15.03.2021г. за обект на потребление в с****, заедно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 02.08.2021г. / дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане и - 15,26 лв. / петнадесет лева и 26 ст. / -
мораторна лихва за периода 26.07.2021г. – 02.08.2021г.
Претендират се разноски по заповедното производство 25 лв. (двадесет и
пет лева ) –дължима държавна такса и 50 лв. (петдесет лева) юрисконсултско
възнаграждение, както и по настоящото установително производство.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права : Ответникът е
клиент на „Енерго – Про Продажби” АД, за обект с абонатен №****, находящ
1
се в село **** с кл. номер №***, във връзка с продажба на ел.енергия. Тези
облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, които
са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния
съвет на Е.ОН България Продажби АД и са одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби
АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия”.
Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член
изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съотвената фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно
чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за
плащане в срок на дължими към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден”.
Предвид горното и на основание чл. 410 о т ГПК, във връзка с чл.107 от
Закона за енергетиката на 16.08.2019г. е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника, в резултат на което е образувано
ч.г.д. №2464/2021 по описа на PC Добрич. Към момента на подаване на
заявлението ответникът в качеството му на потребител на електрическа
енергия има неизплатени задължения в общ размер на 393,96 лв., от които :
387.70лв./триста осемдесет и седем лева 70 ст. / - незаплатена цена на
доставена ел.енергия по фактури, издадени за периода 15.12.2020г. –
15.03.2021г. за обект на потребление в село **** , кл.N *** заедно със
законната лихва от датата на заявлението – 02.08.2021г. / дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане и - 15,26 лв. / петнадесет лева 26 ст. / -
мораторна лихва за периода 26.07.2021г. – 02.08.2021г .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на исковата
молба. В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща
представител.
2
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на
чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката и
чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК, след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК.
Исковете са предявени като установителени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, при условията на чл. 154, ал. 1 от
ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с
твърдяния предмет, от която да е възникнало задължение за потребителя за
заплащане на цените на предоставените услуги, както и изпълнение на
задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата услуга и
нейната стойност. По исковете по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Доказването
на забавата се извършва с установяване на момента на изискуемост на
главното вземане.
В откритото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на
неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от
19.09.2021г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички
предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК
предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2.
ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на
срокове и неявяване в заседание; 5. Предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съдът следва да уважи иска, така както е предявен.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се
3
мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените от нея съдебни
разноски в заповедното производство, както следва: 25 лв. - държавна такса и 50
лева - юрисконсултско възнаграждение.
За установителното произодтсво ищецът има право на разноски, както
следва: 75 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 25 от НЗПМ, съобразно
фактическата и правна сложност на делото.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл.
239 от ГПК, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Енерго Про Продажби”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, и ответника С.
Х. И. ЕГН ********** от село ***, че ответникът дължи на ищеца сумите,
предмет на издадената заповед за изпълнение №891/05.08.2021г. по ч.гр.д.
№2464 по описа за 2021 г. на ДРС, а именно: 387,70лв. /триста осемдесет и
седем лева и 70 ст. / - незаплатена цена на доставена ел. енергия по фактури,
издадени за периода 15.12.2020г. – 15.03.2021г. за обект на потребление в
село ***, кл. № *** заедно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 02.08.2021г. / дата на пощенското клеймо/ до окончателното
плащане и - 15,26 лв. / петнадесет лева и 26 ст. / - мораторна лихва за
периода 26.07.2021г. – 02.08.2021г.
ОСЪЖДА С. Х. И. с ЕГН ********** от село *** да заплати на „Енерго
Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
съдебно - деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело
№2464 /2021г. на ДРС, както следва: 25 лв. - държавна такса и 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, и съдебно - деловодни разноски по
настоящото гр. дело №3573/2021 г. на ДРС, както следва: 7 5 лева - държавна
такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5