№ 5
гр. Ямбол, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Г. Пейчева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Търговско дело №
20212300900021 по описа за 2021 година
Делото е образувано по ИМ от ЕТ "М ЕНД Б - Я.М." с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. Антим I" № 24А,
представляван от Я.Г.М., чрез адв.А.Д., срещу „СИС" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Гранитово, Община Елхово, Област
Ямбол, зона Свинекомплекс, представлявано Я.Х.И..
Ищецът ЕТ "М ЕНД Б - Я.М." твърди, че е сключил Споразумение от
24.07.2017г. с ответника „СИС" ООД (сега ЕООД), с който има
многогодишни търговски отношения, в което ответното дружество е
признало, че има задължения към ищеца в размер на 49 854.67 лв. за
доставена, но незаплатена стока - лекарства и фуражи по описаните в
споразумението фактури. В споразумението ответното „СИС" ООД чрез
управителя Я.И. е признало, че за вземанията по посочените фактури
(главница и лихви) не е изтекла предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителната
давност, тъй като всяка година от издаването на фактурите до сключване на
процесното споразумение „СИС" ООД е признавало вземането на ЕТ"М ЕНД
Б - Я.М." по описаните фактури, включително главници и лихви, с което е
прекъсвана давността на основание чл.116, б"а" от ЗЗД. Също така ответникът
е признал, че е получил стоката по фактурите и няма възражения относно
нейното качество, количество и цена. Съгласно чл.5 от Споразумението,
„СИС" ООД трябвало да превежда на ЕТ" М ЕНД Б - Я.М." по 5 000лв. (пет
1
хиляди лева) всеки месец, считано от месец януари 2018г., до окончателното
изплащане. Сумата 49 854.67 лв. е трябвало да бъде изплатена за десет
месеца, или до 30.10.2018г., но към датата на завеждане на делото не е
платена нито една вноска.
Ищецът моли съда да осъди „СИС" ЕООД да заплати на ищеца ЕТ"М
ЕНД Б - Я.М." сумата 49 854.67 лв. - главница, 12 200.55лв. - законна лихва
върху главницата, считано от 01.11.2018г. до датата на завеждане на исковата
молба - 30.03.2021г., и законната лихва върху главницата от 49 854.67 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и
изплащане, както и разноските в настоящото производство.
В ОИМ ответника оспорва исковата молба по основание и размер.
Оспорва главницата и претендираната лихва. Счита споразумението за
недействително на основание чл. 113 от ЗЗД. Излага, че от споразумението е
видно, че "СИС"ЕООД е направило признание на дълга след като
давностният срок е изтекъл. Смята, че за описаните продажби, извършени 3
години преди датата на споразумението (до 24.7.2014 г. или до 24.7.2012, ако
е приложима общата давност), погасителната давност е била изтекла при
подписване на споразумението. В този случай, макар и да съдържа признание
на вземането, отказът от изтекла погасителна давност няма да води до
прекъсване на давността по чл.116, б. „а" ЗЗД, тъй като прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Прави възражение, че
всички суми, описани в представеното споразумение са погасени по давност,
тъй като от подписване на споразумението 24.07.2018 г. до подаване на
исковата молба е изтекъл срок, по-голям от 3 години. Ответникът счита, че
процесното споразумение касае периодични плащания. Твърди, че между
страните по делото е сключен устен договор за доставка на лекарства и
фуражи, по силата на който ищецът се е задължил да предава на ответника
всяка седмица договорената по вид и качество стока. Моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и недоказан. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С ДИМ ищецът оспорва възраженията на ответника като
неоснователни. Твърди, че не става въпрос за периодични плащания по
смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД , а за разсрочване плащането по посочените в
Споразумението фактури, и е приложима общата петгодишна погасителна
2
давност. Твърди, че със Споразумението от 24.07.2017г. е разсрочено вземане
по фактури, всяка от които е издадена от продавача ЕТ" М ЕНД Б- Я.М." във
връзка с осъществена търговска продажба между страните. Твърди, че към
датата на депозиране на исковата молба не е изтекла и кратката тригодишна
давност от падежа на всяка от вноските като се позовава на чл.3 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение.
В с.з. ищецът се представлява от адв.А.Д. от АК - Ямбол, която
поддържа исковата молба и допълнителната искова молба. Моли предявените
искове като основателни и доказани, да бъдат уважени от съда и на ищеца да
бъдат присъдени направените разноски пред ЯОС, представя списък по чл.80
от ГПК.
В с.з. ответникът се представлява от адв.Г.Я. от ЯАК, която оспорва
исковете, поддържа възражението за изтекла погасителна давност и моли
съда да отхвърли исковите претенции.
След преценка на събраните по делото доказателства ЯОС прие за
установено следното:
Видно от Споразумение от 24.07.2017г., същото е сключено между
ищеца ЕТ"М ЕНД Б - Я.М." и ответника „СИС" ООД (сега ЕООД), подписано
от страните, като с него ответника признава, че дължи на ищеца общо сумата
49854.67 лв. с ДДС по изброените фактури за период от 09.12.2011г. до
02.11.2015г., законна лихва върху сумата по всяка от описаните фактури от
датата на издаване на фактурата до окончателното и заплащане. В т.3 от
споразумението ответното „СИС" ООД чрез управителя Я.И. признава, че за
вземанията по посочените фактури (главница и лихви) не е изтекла
предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителната давност, тъй като всяка година
от издаването на фактурите до сключване на процесното споразумение „СИС"
ООД е признавало вземането на ЕТ"М ЕНД Б - Я.М." по описаните фактури,
включително главници и лихви, с което е прекъсвана давността на основание
чл.116, б"а" от ЗЗД. В т.4 ответникът е признал, че е получил стоката по
фактурите и няма възражения относно нейното качество, количество и цена.
В т.5 ответното дружество "СИС"ООД се задължава да заплати на ищеца
ЕТ"М ЕНД Б - Я.М." дължимата сума 49854.67 лв. с ДДС като сумата ще
изплаща разсрочено, както следва: по 5000лв. всеки месец, считано от месец
януари 2018г., до окончателното изплащане, по банкова сметка с посочен
3
IBAN, с титуляр ЕТ"М ЕНД Б - Я.М.", до 25-то число на текущия месец. В т.8
на споразумението страните са се съгласили, че при изплащане на сумите в
размера и сроковете по т.5 няма да се дължи лихви от падежа на всяка
описана фактура до окончателното им изплащане. В т.9 страните уговарят, че
с постъпилите суми задълженията ще се погасяват по ред като се започне от
най-старото. Споразумението се оспорва от ответника като недействително на
основание чл.113 от ЗЗД.
Представени са оборотни ведомости за аналитичните сметки към 411
Клиенти и хронологични справки сметка № 411 Клиенти за 2011г., 2012г.,
2013г., 2014г. 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и от 01.01.2021г. до
29.03.2021г. на ЕТ"М ЕНД Б - Я.М.".
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение е прието и не е оспорено. От заключението по ССЕ се установява,
че описаните в Споразумение от 24.07.2017г. 158 бр. фактури са осчетоводени
в счетоводните регистри на ищеца ЕТ"М ЕНД Б - Я.М.", въведени са в
законоустановените срокове в Дневниците за продажби и са включени в
резултата, формиран в Справка-декларация по ЗДДС като дължимият ДДС е
внесен. 144 бр. от описаните в Споразумението от 24.07.2017 г. фактури са
осчетоводени в счетоводните регистри на ответното "СИС"ЕООД, въведени
са в законоустановените срокове в Дневниците за покупки, включени са в
резултата, формиран в Справка-декларация по ЗДДС и правото за ползване на
данъчен кредит е упражнено. Останалите 14 бр. са осчетоводени в
счетоводните регистри на "СИС"ЕООД, но без право за ползване на данъчен
кредит. По данни от счетоводните регистри на ищеца ЕТ"М ЕНД Б - Я.М." по
процесните фактури няма извършени плащания след Споразумението от
24.07.2017 г. и крайното салдо по сметка 411 „Клиенти", за клиент ответното
"СИС" ЕООД, е дебитно, в размер на 49 854,67 лв., което показва размера на
задължението на ответника към ищеца. По данни от счетоводните регистри на
ответното "СИС"ЕООД по процесните фактури не са извършвани плащания
след подписване на Споразумението от 24.07.2017 г. като крайното салдо по
сметка 401 „Доставчици", контрагент ЕТ„М ЕНД Б - Я.М." е кредитно, в
размер на 49 854,67 лв., което показва размера на задължението на ответника
към ищеца. Изчислено е от в.л., че законната лихва върху главницата от 49
854,67 лв. за периода от 01.11.2018 г. до завеждане на исковата молба -
30.03.2021 г., е в размер на 12 201,52 лв. (дванадесет хиляди двеста и един
4
0,52 лева).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявените искове са по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.365 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.
Съгласно чл.365, ал.1 от ЗЗД - с договора за спогодба страните
прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като
си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са
ги сключили (чл.20а, ал.1 от ЗЗД). Съдът е длъжен да се съобрази с
договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че
отношенията между страните са такива, каквито те са уговорили и
споразумяли. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на
страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за
спогодбата като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси.
Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените
взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви
правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния
спор (чл.365, ал.2 от ЗЗД).
В случая, страните по настоящето производство, са сключили на
24.07.2017 г. договор, озаглавен Споразумение, по силата на което след като в
т.1 и 2 ответното дружество е признало, че дължи на ищеца общо сумата
49854.67 лв. с ДДС по изброените в споразумението фактури, издадени за
период от 09.12.2011г. до 02.11.2015г., и законна лихва върху сумата по всяка
от описаните фактури от датата на издаване на фактурата до окончателното и
заплащане, а в т.3 ответното „СИС" ООД, чрез управителя Я.И., е признало и
декларирало, че всяка година от издаването на фактурите до сключване на
споразумението „СИС" ООД е признавало вземането на ЕТ"М ЕНД Б - Я.М."
по описаните фактури, включително главници и лихви, с което е прекъсвана
давността на основание чл.116, б"а" от ЗЗД, и в т.4 ответното дружество е
признало, че е получило стоките по описаните в споразумението фактури и
няма възражения по техните качество, количеството и цена, в т.5 страните са
се споразумели по какъв начин да стане погасяването на дължимата от
ответното дружество сума 49854.67лв. - разсрочено, както следва: по 5000лв.
всеки месец, считано от месец януари 2018г., до окончателното изплащане, по
5
банкова сметка с посочен IBAN, с титуляр ЕТ"М ЕНД Б - Я.М.", до 25-то
число на текущия месец или сумата е следвало да бъде изплатена за десет
месеца или до 25.10.2018г. Страните са се спогодили, че при изплащане на
сумите в размера и сроковете по т.5 "СИС"ООД няма да дължи лихви от
падежа на всяка описана фактура до окончателното им изплащане (т.8).
По делото няма твърдения и данни ответното дружество да е извършило
плащания по сключеното споразумение. От заключението на назначената
СИЕ се установява, че размерът на неплатената от ответника на ищеца сума
по процесното споразумението по описаните фактури е 49854,67 лв., а
дължимата законна лихва върху тази главницата от 49854,67 лв. за периода от
01.11.2018 г. до завеждане на исковата молба - 30.03.2021 г., е в размер на 12
201,52 лв..
Неоснователно е възражението на ответника, че споразумението е
недействително на основание чл.113 от ЗЗД, тъй като е направено признание
на дълга след като давностният срок е изтекъл. В случая не се касае за
съглашение, с което се скъсяват или удължават давностните срокове или е
направен отказ от давност преди тя да е изтекла. Неоснователно е
възражението, че ответното дружество е направило признание на дълга с
процесното споразумение след като давностният срок е изтекъл, поради което
това признание не може да доведе до прекъсване на давността. В случая няма
признание на дълга след изтичане на погасителната давност, тъй като всяка
година от издаването на фактурите до сключване на процесното
споразумение ответното дружество е признавало вземанията на ищеца ЕТ"М
ЕНД Е- Я.М." по описаните в споразумението фактури, включително
главници и лихви (т.3 от споразумението), с което, съгласно чл.116, б."а" от
ЗЗД е прекъсвана погасителната давност. Съгласно чл.116, б.„а" от ЗЗД
давността се прекъсва с признание на вземането от длъжника, а съгласно
чл.117 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност.
Ответното дружество в т.З от Споразумението признава, че всяка година от
издаването на всяка от фактурите до подписване на споразумението е
признавало вземането на ищеца по описаните в същото фактури, т.е. към
датата на подписване на споразумението давността за вземането не само, че
не е изтекла, но с признанието от длъжника тя е прекъсвана и всяка година е
започвала да тече нова петгодишна давност. Ето защо посоченото от
ответника решение по т.д. №600/2010г. на първо т.о. на ВКС е неотносимо за
6
настоящия случай.
Неоснователно е възражението на ответника, че всички суми, описани в
процесното споразумение са погасени по давност, тъй като от подписване на
споразумението 24.07.2018 г. до подаване на исковата молба е изтекъл срок,
по-голям от 3 години. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността почва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следователно, давността за
вземането, предмет на Споразумението, започва да тече от датата, следваща
деня на падежа за заплащане на вноските, който е уговорен в т.5 от
споразумението.
Неоснователно е възражението в отговора на исковата молба, че
ответникът дължи периодични плащания по смисъла на чл.111, б."в" от ЗЗД,
характеризиращи се с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване
на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт.
Ответникът не доказа, че между страните по делото е сключен устен договор
за доставка на лекарства и фуражи, по силата на който ищецът се е задължил
да предава на ответника всяка седмица договорената по вид и качество стока.
Със Споразумението от 24.07.2017г. е разсрочено плащането на купувача по
описаните фактури, всяка от които е издадена от продавача ЕТ"М ЕНД Б -
Я.М." във връзка с осъществени търговски продажби между страните и е
приложима общата петгодишна погасителна давност. В т.5 от споразумението
страните са договорили разсрочено плащане на общата дължима сума както
следва: по 5 000лв. всеки месец, считано от месец януари, 2018г., до
окончателното изплащане, с падеж 25 число на месеца. С оглед падежа на
погасителните вноски по споразумението: 25.01.2018г., 25.02.2018г.,
25.03.2018г., 25.04.2018г., 25.05.2018г., 25.06.2018г., 25.07.2018г.,
25.08.2018г., 25.09.2018г., 25.10.2018г., погасителната давност на
задълженията на ответника не е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба.
Предвид изложеното, съдът намира предявените искове за основателни
и доказани. Ответникът дължи на ищеца сумата 49 854.67 лв. - неплатена
главница по процесното споразумение, ведно със законната лихва върху
главницата от 49 854.67 лв., считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане. Акцесорният иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
обезщетение за забава плащането на дължимите суми, което е поискано в
7
размер на законната лихва върху общата сума 49 854.67 лв., считано от
01.11.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.03.2021г., е
основателен и доказан за претендираната сума 12 200.55лв.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото в размер 5785.93лв., от които 3000лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. 2485.93лв. -
платена д.т., и 300лв. разноски за вещо лице.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Осъжда „СИС" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Гранитово, община Елхово, област Ямбол, зона
Свинекомплекс, представлявано от Я.Х.И., на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл.365 от ЗЗД, да заплати на ЕТ "М ЕНД Б - Я.М." с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул. Антим I" № 24А - Я.Г.М.,
сумата 49 854.67 лв. (четиридесет и девет хиляди осемстотин петдесет и
четири лева и 67 стотинки) - главница по споразумение от 24.07.2017г. между
страните, ведно със законната лихва върху главницата от 49 854.67 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба (30.03.2021г.) до
окончателното изплащане на сумата.
Осъжда „СИС" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Гранитово, община Елхово, област Ямбол, зона
Свинекомплекс, представлявано от Я.Х.И., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД,
да заплати на ЕТ "М ЕНД Б - Я.М." с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Ямбол, ул. Антим I" № 24А - Я.Г.М., сумата 12 200.55лв. -
законна лихва върху главницата от 49 854.67 лв., считано от 01.11.2018г. до
датата на завеждане на исковата молба - 30.03.2021г..
Осъжда „СИС" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.Гранитово, община Елхово, област Ямбол, зона
Свинекомплекс, представлявано от Я.Х.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
да заплати на ЕТ "М ЕНД Б - Я.М." с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Ямбол, ул. Антим I" № 24А - Я.Г.М., направените по делото
разноски в размер на 5785.93лв., от които 3000лв. платено в брой адвокатско
8
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, 2485.93 лв. -
платена д.т., и 300лв. разноски за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Бургас, в двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
9