№ 6568
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506720 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4941 от 19.03.2024 г. по гр.д. № 62365/2021 г. по описа на СРС,
178 с-в, по искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 и
чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, по исковете, предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. К. И.Т., ЕГН **********, дължи на "Топлофикация - Враца"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. ****,
следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
сумата от 2208,89 лева, представляваща 1/2 от стойността на потребена и незаплатена
в жилище с адрес гр. Враца, ж.к. ****, топлинна енергия за периода от 01.11.2016 г. до
30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението - 16.12.2019 г. до изплащане на вземането, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 359,99 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от
31.12.2016 г. до 30.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 13.08.2021 г. по ч.гр.д. 3700/2020 г. по описа на СРС, 148 състав, като е
отхвърлен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл.150
ЗЕ за разликата над присъдената сума от 2208,89 лева до пълния предявен размер от
2299,52 лева и за периода от 31.07.2016 г. до 31.10.2016 г. и иска с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 359,99 до пълния предявен
размер от 383,99 лева и за периода от 31.08.2016 г. до 30.12.2016 г.
1
Решението, в частта на уважаване на исковете за сумите – главница за потребена
ТЕ и мораторна лихва върху нея, е обжалвано от ответника Т. К. И.Т., с изложени
доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на процесуалния закон
и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е установено облигационно
отношение във връзка с доставка на ТЕ за битови нужди. В производството не е
установено при пълно и главно доказване, че е потребител на ТЕ, както и че е налице
потребление на ТЕ възлизащо на исковата стойност. Поддържаните от ищеца
фактически доводи, че ТЕ е била потребявана за исковия период в посочения размер
намира за неоснователни и недоказани. Поради това излага, че не следва да бъде
ангажирана отговорността му за заплащане на дължими суми към ищеца.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на уважаване на
исковете, като моли за отхвърляне на исковете в цялост, като неоснователни.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Топлофикация - Враца" ЕАД и не е изразено становище.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответника, като собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот-
апартамент № 240, находящ се в гр. Враца, ж.к ****-ми етаж по партида № 11743 и
аб.станция 526, е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, за процесните
период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота – жилищен
2
обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия
съобразно притежаваната от него квота в съсобствеността, чиято стойност възлиза на
исковата стойност.
Решението е правилно.
Както правилно е отбелязал в своето решение СРС, по предявените искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149 и чл.150 ЗЕ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая
това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума – за потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по
исковете за законната лихва за забава - че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната
лихва възлиза именно на спорната сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните
предпоставки за уважаване претенцията на ищеца за вземания за потребена ТЕ за
исковия период.
Чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства е установено, че
ответникът е съсобственик на имота, за който е доставяна ТЕ през исковия период и се
явява битов клиент на ТЕ за процесния период за този апартамент. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
Както правилно е посочил в своето решение СРС и настоящата инстанция
формира като фактическа констатация и правен извод, чрез ангажираните пред
първата инстанция доказателства се установява, че за исковия период апартамент №
240, находящ се в гр. Враца, ж.к ****-ми етаж е съсобствен между К.К.И. и Т. К. И.
/при равни квоти/, които са придобили собствеността чрез договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 28.04.1988 г.
От представената пред СРС справка от СГКК - гр. Враца се установява, че посоченият
имот е с актуален административен адрес гр. Враца, ж.к ****-ми етаж.
Доводите на въззивника, че соченият документ не установява при пълно и
главно доказване така описаните обстоятелства, съдът намира за неоснователни.
3
Събраните от първата инстанция и описани горе доказателства не са оспорени от
ответника и същите установяват, че имота за който са били доставяни количества ТЕ е
съсобствен между посочените лица. Това обстоятелство не е оспорено от ответника
при надлежно насрещно доказване на различни обстоятелства.
Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
Установява се от представените пред първата инстанция доказателства, че
описания обект се намира в сграда, която е топлоснабдена. За обосноваване на тази
констатация, съдът съобрази представените пред първата инстанция писмени
доказателства.
Чрез представените документи от ищеца - справка за неплатени фактури и
дължими лихви за исковия период е удостоверено, че към 03.12.2019 г. ответникът
дължи главница за потребена в имота ТЕ в размер на 2299,52 лева за периода от
31.07.2016 г. до 30.06.20 19 г. и лихва за забава в размер на 383,99 лева.
Ответникът признава, че за исковия период от 31.07.2016 г. до 30.06.2019 г. ½
част от стойността на топлоенергията, доставена до имота, е в размер на 2299,52 лева,
за която не са ангажирани доказателства, че е заплатена. При съобразяване, че
направеното своевременно от ответника възражение за погасяване по давност на част
от вземанията /по фактури издадени на 31.07.2016 г., 31.08.2016 г., 30.09.2016 г. и
31.10.2016 г./ е основателно, съдът намира че исковата претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл. 149 и чл.150 ЗЕ за потребена топлинна енергия в имота – главница, е основателна
за периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2019 г. за сумата 2208,89 лева, представляваща 1/2
от стойността на потребена и незаплатена в жилище с адрес гр. Враца, ж.к. ****,
топлинна енергия, както и за сумата 359,99 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 31.12.2016 г. до 30.06.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.08.2021 г. по ч.гр.д. 3700/2020 г. по описа
на СРС, 148 с-в.
При така изложеното, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
4
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4941 от 19.03.2024 г. по гр.д. № 62365/2021 г. по
описа на СРС, 178 с-в, В ЧАСТТА, с която по искове с правно основание чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.149 и чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД е признато за установено,
по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т. К. И.Т., ЕГН **********,
дължи на "Топлофикация - Враца" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. ****, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от 2208,89 лева, представляваща 1/2 от
стойността на потребена и незаплатена в жилище с адрес гр. Враца, ж.к. ****,
топлинна енергия за периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 16.12.2019 г. до
изплащане на вземането, на основание чл.86, ал. 1 ЗЗД сумата от 359,99 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до
30.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
13.08.2021 г. по ч.гр.д. 3700/2020 г. по описа на СРС, 148 състав.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5