Решение по адм. дело №116/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.149, ал.2 от АПК, във вр. с чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Делото е образувано по жалба на Р. Л. П. от [населено място], [улица], чрез пълн. адв. Н. Р. от АК-[област], съд. адрес: [населено място], [улица], против мълчалив отказ по молба от 18.02.2025 г., с правно основание чл.37б от ЗЗЛД до „Микро кредит” АД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], ет.3, представлявано от изп. директор Г. А. А., с която е поискано от ответника, в качеството на администратор на лични данни, да предостави копие от сключения между страните договор за кредит № 9042-00164499, ведно с всички съпътстващи договора документи, вкл. погасителен план и всички приложения към договора.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваният отказ. Посочва се, че молбата до „Микро кредит” АД представлява заявление по смисъла на чл.37в и сл. от ЗЗЛД и дружеството, като администратор на лични данни, е следвало да предостави на заявителя исканата информация. В жалбата се навеждат доводи за това, че отказът е незаконосъобразен и противоречи на чл.12, както и на чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата „Микро кредит” АД, [населено място], редовно уведомени, не вземат становище по жалбата. От същите е представена преписка във връзка с друга молба на жалбоподателя, касаеща предоставяне на копие от друг договор за кредит, а именно № 9032-00140972/28.04.2023 г., както и писмен отговор по тази молба изх.№ 04351/06.03.2025 г. на изп. директор на „Микро кредит” АД.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа страна: на 18.02.2025 г. Р. Л. П., чрез пълномощника си адв. Н. Р. от БАК, подала по електронен път молба до „Микро кредит” АД, с която поискала от дружеството да й предостави копие от договор за кредит № 9042-00164499, ведно с всички съпътстващи договора документи, в т.ч. погасителен план и всички приложения към договора. Като правно основание на молбата е посочена разпоредбата на чл.37б от ЗЗЛД, като допълнително в същата се сочи, че искането е направено в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета.

В молбата е посочен електронен адрес за изпращането на документите и към нея е приложено пълномощно на адв. Н. Р.. Писмото е подписано с електронен подпис от адв. Р.. Молбата е изпратена на ел. поща на „Микро кредит” АД.

От данните по преписката не се установява ответното дружество да е отговорило на посочената молба.

Видно от писмо изх.№ ППН-01-1711#1/08.10.2025 г. от Председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), във връзка със служебно изискана информация на основание чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, след направена справка на 07.10.2025г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от Р. Л. П. срещу „Микро кредит” АД.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспорения мълчалив отказ, а разгледана по същество, за основателна.

Съдът приема от правна страна следното: съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Между страните по делото няма спор, че между “Микро кредит“ АД и Р. Л. П. е било налице облигационно правоотношение по силата на сключени договори за потребителски кредити.

Безспорно е и обстоятелството, че жалбоподателят е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, който има право на достъп до обработваните от администратора лични данни съгласно член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679. Безспорно е установен и фактът, че „Микро кредит” АД е администратор на лични данни, съдържащи се в сключените между страните договори. „Микро кредит” АД попада в хипотезата на определението по чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 Общ регламент за защита на личните данни (ОРДЗ), предвиждащ, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Не се установява наличие на отрицателната предпоставка за съдебно оспорване на акт от вида на процесния, заложена в нормата на чл.39, ал.4 от ЗЗЛД. Видно от писмо изх.№ ППН-01-1711#1/08.10.2025 г. на Председател на КЗЛД, към тази дата не е налице висящо производство пред комисията със същия спор между страните или нейно решение относно същото нарушение да е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда.

Процесният мълчалив отказ е в противоречие с материалния закон и правото на Европейския съюз.

ЗЗЛД урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, а именно: сезиране на надзорния орган: Комисия за защита на личните данни - чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл.39, ал.1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съда. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда.

При това положение не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор.

Съобразно чл.4, §.1 от Регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Съгласно чл.4, §.2 от същия Регламент „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл.15, §.1 от Регламента е предвидено, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и информация, а в §.3 от същия регламент е посочено и че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В чл.5, §.1 от Регламента са изброени принципите, свързани с обработването на лични данни, които трябва да се спазват администраторите и обработващите, като в буква „а“ са уредени принципите на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност.

Съгласно чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като в чл.37в, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД са регламентирани неговите съдържание и приложения.

В настоящия случай се установява, че жалбоподателят е депозирал по електронен път писмено заявление по чл.37б от ЗЗЛД до администратора на лични данни „Микро кредит” АД, при спазване на посочения в нормата ред, което заявление отговаря на изискванията на чл.37в от ЗЗЛД. Съгласно чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД, заявлението по чл.37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, като при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното (чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД), като в настоящия случай оспорващия е изпълнил това законово изискване и е подал надлежна молба до ответника на 18.02.2025 г., като тя несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД, както и към същата е приложено пълномощно, съобразно разпоредбата на чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД, респективно тя представлява надлежно основание за предоставяне на исканите лични данни.

При това положение и с оглед цитираните по-горе разпоредби администраторът е бил длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, като от данните по делото не се установява изисканата информация да е била предоставяна на заявителя.

При това положение съдът намира отказа на ответника да удовлетвори искането за постановен в нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в член 5, §.1, б.„а“ от Регламента.

Съгласно правилото на чл.15, §.1 от Регламента, субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали те се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламента. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на член 12 от Регламента, като според §.1 на същия, „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15-22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение, че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“, а в §.2 е вменено задължение на администратора на лични данни да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15-22.“ Съгласно практиката на СЕС (Решение по дело C-369/23) правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. В Решение на СЕС по дело С-487/21 е прието, че правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни и това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни.

Предвид изложеното с отказа на администратора на лични данни да предостави на оспорващия копие от сключения между тях договор за кредит и съпътстващите го документи, на практика той е бил възпрепятстван да упражни правата, които му предоставя Регламента в пълната целена от него степен. Така лицето е поставено в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно по смисъла на ЗЗЛД и Регламента. Непредоставянето на копие от договора за кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение и на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност. Дори и копие от договора за кредит да е на разположение на жалбоподателя, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламента във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. В този смисъл ответникът го е лишил и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя и с чл.8, §.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в член 5 от Регламента. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл.8, §.2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

В тази насока е и константната практика на ВАС по сходни казуси: Решение № 4856/12.05.2025 г. по адм. д. № 1911/2025 г., Решение № 1159/11.02.2025 г. по адм. д. № 9474/2024 г., Решение № 7101/28.06.2023 г. по адм. д. № 1825/2023 г., Решение № 2763/18.03.2025 г. по адм. д. № 11251/2024 г.

В чл.6, §.1, б.“б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 се постановява, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто е разглежданият случай (обработването на лични данни на жалбоподателя е във връзка с конкретен сключен договор). Жалбоподателят изрично е поискал да му бъдат предоставени копия от договор, носители на личните му данни. В случая съдът приема, че предоставянето на същите е било задължително, за да може жалбоподателя ефективно да упражни предоставеното му с Регламента право.

Без значение е целта на това искане и дали жалбоподателя е поискал това лично или чрез упълномощен адвокат, както и дали вече е получил екземпляр от договора, дали го съхранява или не. Това са обстоятелства неотносими към задължението на администратора на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл.37б, във вр. с чл.37в от ЗЗЛД. В случая ответникът не е предоставил необходимата информация за проверка на законосъобразното обработване на лични данни.

В настоящия случай не са налице законовите предпоставки за отказ да бъдат предоставени лични данни. Тези предпоставки са изброени в чл.37а, ал.1 от ЗЗЛД, съгласно който администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл.12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл.34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

По отношение на така подадената молба от упълномощения от жалбоподателя адв. Р. и съответно отправеното до дружеството искане документите, съдържащи лични данни да му бъдат изпратени на изрично посочен имейл адрес, следва да се има предвид следното: разпоредбата на чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД предвижда, че при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. Заявлението е подадено по електронен път, съобразно чл.37б, ал.2 от ЗЗЛД, подписано е от адв. Р. с валиден електронен подпис и към него е било приложено пълномощно от Р. Л. П. за адв. Р..

Съобразно пълномощното, Р. Л. П. е упълномощила адв. Р. да я представлява „пред „Микро кредит” АД, като заяви и получи копие от сключения между нас договор за кредит № 9042-00164499”. При така цитираното съдържание на пълномощното е очевидно, че представеното пълномощно включва правомощие за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679. Макар и да не е изрично посочен въпросният Регламент, то предоставянето на копие от договор и приложенията към него, каквото е било и отправеното искане до ответното дружество е правомощие, включено в пълномощното. Поради това не може да се приеме, че с това пълномощно не могат да бъдат упражнявани такива правомощия.

Безспорно е също, че въпросното заявление е подадено по надлежния ред за заявления, свързани с достъп до лични данни, тъй като е изпратено на официалния електронен адрес на дружеството. Съгласно чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл.15-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, а в ал.2 е предвидено, че заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД се съдържат реквизитите на заявлението по чл.37б. Налага се извода, че е спазен реда по чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД за подаване на писмено заявление до администратора, със съдържанието, посочено в чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД. Така подаденото заявление е редовно и като такова е следвало да бъде прието и разгледано от администратора на лични данни.

От ответника не са представени доказателства за конкретното облигационно отношение между него и жалбоподателя. Ответното дружество не оспорва, че жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник, поради което съдът приема, че като субект на това обработване жалбоподателят има право на достъп до обработваните му от администратора лични данни, които се предоставят по реда на чл.15 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Ответникът не е предоставил договор № 9042-00164499, съдържащ лични данни, ведно с всички съпътстващи договора документи (погасителни планове и други приложения към договора), така, както е поискано от адв. Р., като представител на жалбоподателя и в срока по чл.12, §.3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Нормата предвижда, че администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго.

Ако е имало някаква неяснота във връзка с така отправената молба, не е имало пречка нередовностите да бъдат отстранени по реда на чл.30 от АПК, но такава процедура липсват данни да е била провеждана. Постановен е мълчалив отказ, доколкото липсват доказателства да е постановяван изричен такъв по процесното искане.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, а оспореният с нея мълчалив отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по искането на жалбоподателя, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящето решение указания по тълкуването и прилагането на закона. Произнасянето следва да бъде сторено в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.

При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски, за което е приложен и списък по чл.80 от ГПК.

С оглед изхода на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноските по делото. От процесуалния представител на жалбоподателя е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, за което е представен договор, сключен при горните условия. Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателят се дължат разноските за производството, държавните такси и възнаграждението на един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв. Съобразно чл.38, ал.2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа и осъжда другата страна да го заплати. Делото е без материален интерес, поради което възнаграждението следва да се определи в размер на 900,00 лева, съобразно чл.8, ал.2, т.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна от обичайната, поради което минимално възнаграждение се явява съразмерно.

Ангажираният в производството процесуален представител има право и на възнаграждение за изготвяне и подаване на две частни жалби против постановените по делото определения за прекратяване на производството, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, във вр. с чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата, в размер на по 450,00 лева за всяка частна жалба или общо 900,00 лева.

В полза на пълномощника на жалбоподателя следва да бъдат присъдени и направените разноски за внесени държавна такса за образуване на настоящето производство, както и за двете производства пред Върховен административен съд, във връзка с проведеното оспорване на постановените две прекратителни определения, като видно от представените вносни документи, тези такси са внесени именно от адв. Р..

При това положение в полза на адв. Н. Р. от БАК, за осъщественото процесуално представителство и заплатените държавни такси следва да бъде присъдена сумата от общо 1870,00 лева, за сметка на ответното дружество.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, във вр. с чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на „Микро кредит” АД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], ет.3, представлявано от изп. директор Г. А. А., по молба на Р. Л. П., чрез пълн. адв. Н. Р. от БАК, от 18.02.2025 г., с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, с която е поискано от ответника, в качеството на администратор на лични данни, да предостави копие от сключения между страните договор за кредит № 9042-00164499, ведно с всички съпътстващи договора документи, вкл. погасителен план и всички приложения към договора.

ИЗПРАЩА преписката на „Микро кредит” АД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], ет.3, представлявано от изп. директор Г. А. А., за ново произнасяне по искането на Р. Л. П. от [населено място], чрез адв. Н. Р. от БАК, от 18.02.2025 г., с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, за предоставяне на копие от сключения между страните договор за кредит № 9042-00164499, ведно с всички съпътстващи договора документи, вкл. погасителен план и всички приложения към договора, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящето решение.

ОСЪЖДА „Микро кредит” АД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], ет.3, представлявано от изп. директор Г. А. А., да заплати в полза на адв. Н. В. Р. от АК-[област], съд. адрес: [населено място], [улица], сумата от общо 1870,00 (хиляда осемстотин и седемдесет) лева, за процесуално представителство и заплатени такси в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.