О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр.Пловдив, 29.04.2020г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на двадесет и девети април
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Митев
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Красимира Ванчева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева….въззивно частно търговско дело №181 по описа за 2020
година,…за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.613а ал.3 от ТЗ във вр. с чл.729 ал.3 от ТЗ, във вр. с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
С определение №140/27.02.2018г.,
постановено по т.д. №33/2013г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, в производство по чл.729, във вр. с чл.728 от ТЗ, не
е одобрена изготвената от синдика на „Л. Е.“ ЕООД – в н. – С. Ж. и обявена в ТР на 06.12.2019г. сметка
за разпределение на сумата от 91 166,10лв. и е отменена същата.
Определението е обявено в ТРРЮЛНЦ при АВ на 27.02.2020г.
В срок е постъпила частна
жалба от „А. М.“ ООД, с ЕИК … – кредитор
по силата на договор за цесия от 13.06.2019г. /с цедент ипотекарен кредитор „Х.“
АД/. Изложени са подробни съображения за необоснованост и незаконосъобразност
на изводите на съда, изведени от разпоредбата на чл.171 от ЗЗД. Иска се отмяна
на обжалваното определение.
Частната жалба е обявена в ТРРЮЛНЦ на 04.03.2020г. и
по същата не са постъпили отговори в предвидения в чл.276 ал.1 от ГПК срок.
Пловдивският апелативен съд, след като провери
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като подадена
в срок и от легитимирана страна съгласно чл.729 ал.3 от ТЗ, а посъщество –
неоснователна, по следните съображения:
На 06.12.2019г. в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Л. Е.“ ЕООД
– дружество, с открито производство по
несъстоятелност с решение №71/24.06.2013г. по
т.д. №33/2013г. на окръжен съд Пазарджик и обявено в несъстоятелност с решение №78/16.06.2015г., е обявена
съставената от синдика С. Ж. частична сметка за разпределение на сумата 91 166,10лв.
С обжалваното определение съдът по несъстоятелността
се е произнесъл по постъпило в срок възражение от НАП, касаещо извършеното
разпределение на цялата сума в полза на „А. М.“ ООД, с ред за удовлетворяване -
чл.722 ал.1, т.1 от ТЗ.
Разпределената с ЧСР сума от 91 166,10лв. е
реализирана от продажбата на недвижими имоти, служещи за обезпечение на
вземането на ипотекарен кредитор – „Х.“ АД /кредитоир с приети вземания,
включен в Списъка на приетите предявени вземания, обявен в ТР на 13.09.2013г.,
под №… и одобрен от съда по несъстоятелността, с изменения, с определение от
26.02.2014г., обявено в ТР на 27.02.2014г./. Качеството на кредитор на „А. М.“
ООД произтича от договор за цесия от 13.06.2019г., по силата на който е
придобил част от обезпеченото вземане на „Х.“ АД.
За да приеме, че вземането на „А. М.“ ООД не следва да
бъде с ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1, т.1 от ТЗ, поради което не е
одобрил изготвената частична сметка за разпределение, първоинстанционният съд
се е позовал на разпоредбата на чл.171 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба,
прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, за да има
действие, трябва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на
подписите и вписано в имотния регистър. В този смисъл спорният по делото въпрос
е относно действието на вписването на договора за цесия в имотния регистър.
Видно от приложения на л.1230 по делото договор за цесия, същият е вписан в
имотния регистър на 27.01.2020г. Видно от приложените нотариални актове обаче
/л.1194, л.1197г. по делото/ осребряването, извършено по реда на чл.718 от ТЗ,
на служещото за обезпечение имущество на длъжника, от което е реализирана
разпределената сума, е извършено през м.11.2019г., т.е. – преди вписване на
договора за цесия в имотния регистър. Регламентацията на разпоредбата на чл.171
от ЗЗД, касаеща прехвърляне на обезпечено с ипотека вземане е аналогично с това
на правното действие на вписването на ипотеката - чл.166
ал.1 от ЗЗД. Правното действие на вписването е едно и също и в двата случая
- конститутивно, като наличието му е предпоставка за възникването на ипотеката,
съответно - за прехвърлянето на обезпеченото вземане. Предвид естеството и
предназначението на имотния регистър и с оглед разпоредбата на чл.171 от ЗЗД цесията ще произведе своите правни последици след вписването, каквото
вписване не е било регистрирано към момента на осребряване на ипотекираното
имущество. Доколкото няма спор, че ипотеката върху осребреното имущество е
заличена, то вписването на договора за цесия в имотния регистър на
27.01.2020г., след заличаване на ипотеката, не може да произведе привилегиите
на същата.
Ето защо, като е стигнал до
същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт и същият следва да бъде потвърден.
Не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение, основани
на липса на правен интерес за подалия възражението по чл.728 от ТЗ кредитор –
НАП, тъй като същият е с приети вземания от последващ ред на удовлетворяване.
Именно от това му качество произтича правният му интерес, тъй като неразпределената сума по реда на чл.722 ал.1,
т.1 от ТЗ ще послужи за удовлетворяване на кредиторите от последващите редове.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №140/27.02.2018г.,
постановено по т.д. №33/2013г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик.
Определението да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно разпоредбата на чл.613а ал.3 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: