Р Е Ш Е Н И Е
465/17.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2422 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Л.Г.К., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, кантора 23,
чрез адв.С.Т. от ШАК срещу М.Н.К., с ЕГН**********,***,
в която излага, че с ответника сключили граждански брак на 01.09.2015 год. в
гр.***, за което бил издаден акт №0188/01.09.2015 год. Двамата имали родено
едно дете – Н. М.Н., с ЕГН**********, родено на *** год. Твърди, че брака им е
дълбоко и непоправимо разстроен и че вина за това има ответника, поради което
моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския
брак между тях, като признае, че вина за
това има ответника; да й бъде представено упражняването на родителските права
над детето Н. , като бъде определено местоживеене ***; на бащата да бъде
определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 до 17.00 часа, всяка година по един ден през
официално обявените дни на Новогодишните празници от 10.00 до 17.00 часа, както
и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и да
бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на детето Н. чрез неговата майка и законен представител в
размер на 200 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до
настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на
издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска с падеж 5-то
число на месеца, за който се отнася до окончателното изплащане на сумата По
отношение на семейното жилище, представляващо квартира в гр.***, Федерална
Република Германия твърди, че същото е напуснато от нея и детето и за в бъдеще
няма претенции за неговото ползване. По отношение на фамилното име заявява, че
желае да възстанови предбрачното си фамилно име Н..
В съдебно заседание ищцата Л.Г.К. се явява лично и
с упълномощен представител - адв.С.Т. от ШАК, като поддържат изцяло предявения
иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора особения представител на ответника заявява, че счита иска за допустим,
но с оглед липсата на връзка и контакт с ответника не е в състояние да изрази
становище относно неговата основателност, като ще направи това в съдебно
заседание, след събиране на всички доказателства по делото.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично. За него се явява назначеният му особен представител – адв.Р.П.
от ШАК, като заявява, че счита
предявения иск за основателен и доказан.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Л.Г. и ответникът М.Н.К. сключили
граждански брак на 01.09.2015 год. в гр.***, за което бил издаден акт
№0188/01.09.2015 год. Двамата имали родено едно дете – Н. М.Н., с ЕГН**********,
родено на *** год. Двамата се запознали в социалната мрежа Фейсбук, като шест
месеца по-късно заживели на семейни начала в с.***, община Вълчи дол. След
раждането на детето решили да заминат за Федерална Република Германия, поради
което сключили граждански брак. След като се преместили в Германия, ответникът
поради прояви на ревност не разрешавал на съпругата си да работи, като
последната останала вкъщи и отглеждала сина им. В същото време ответникът
намерил своя среда на работно си место, постепенно станал незаинтересован към
семейството си. Вечер след работа не разговарял, не им обръщал внимание, а при
опит на ищцата да разговаря с него, ставал агресивен и започвал да й крещи и да
обижда нея и семейството й. Тези сцени се развивали в присъствие на детето.
Междувременно ответникът имал връзката с друга жена, което станало причина
ищцата през месец март 2019 год. заедно с детето да се върне в България. След
като и ответникът се върнал в страната, опитът им да заживеят отново заедно
като семейство се оказал неуспешен и последният отново заминал за Германия,
като й заявил, че обича друга жена и желае да живее с нея. След този момент
единствените грижи на ответника за детето били изпращането на суми от около
100-150 евро месечно.
По време на брака си двамата живеели в семейно
жилище, представляващо квартира в гр.***, Федерална Република Германия, което
било напуснато от ищцата и детето и за в бъдеще никоя от страните не заявява
желание за неговото ползване.
При сключване на брака ищцата е приела фамилното
име на своя съпруг – К., като заявява, че желае да възстанови предбрачното си
фамилно име Н..
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите
Г. А.Н. и К. Я. А., от Договор за правна защита и съдействие, ведно с
адвокатско пълномощно, Удостоверение за сключен граждански брак - дубликат,
Удостоверение за раждане №**********, Удостоверение №РД12-450/26.07.2019 год.,
Удостоверение за настоящ адрес, Регистрационна карта от Бюро по труда,
Извлечения за получени парични преводи, Декларация за гражданско, семейно и
имотно състояние, вносна бележка за заплатена държавна такса, Социални
доклади.
На
основание разпоредбата на чл.190 от ГПК съдът с докладът по делото е задължил ответника
да представи удостоверение за доходите, които е получавал за период от шест
месеца преди датата на завеждане на исковата молба, както и декларация относно
обстоятелството получавал ли е детски добавки по отношение на детето Н. за период от шест месеца преди датата на
завеждане на исковата молба. Доколкото такива не са били представени от негова
страна, непредставянето
на посочените документи следва да бъде преценявано съгласно чл.161 от ГПК.
По отношение на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира,
че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Г. А.Н. и К.
Я. А.. Същите почиват не техни преки впечатления от отношенията между страните,
поради което се налага извода, че показанията им са непротиворечиви,
последователни и кореспондират, както помежду си така също и с изложената по
делото фактическа обстановка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от година. В подкрепа на изложеното са и показанията на Г. А.Н. и К. Я.
А., които заявяват, че ищцата и ответника живеят разделено и че последният има
връзка с друга жена, с която живее заедно в Германия. От изложеното може да се
направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в
предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от повече от година говори
за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени,
поради което и никой от тях не желае продължаване на брака. Разстройството на
брака е трайно, постоянно и не може да
бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните
съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е
продължила сравнително дълъг период от време, а според константната практика на
ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство, налагащо
прекратяване на сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че запазването
на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като
дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай съдът счита, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. От
материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелите Г. А.Н. и К. Я.
А., се установява, че ответникът живее на семейни начала с друга жена извън
границите на страната, което е станало
причина ищцата да го напусне и да се завърне в България. По време на съвместния
им живот ответникът поради проява на ревност не е разрешавал на съпругата си да
работи, като последната е осъществявала основната част от домакинските
задължения и грижите за възпитанието и отглеждането на детето. От събраните в
хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че от
момента на фактическата раздяла между двамата съпрузи до настоящия момент
ответникът не се е грижил за детето, въпреки, че му изпраща парични средства. Поради
изложеното настоящият състав намира, че вината за разстройството на брака
принадлежи на ответника, доколкото същият със своето поведение е допринесъл за
трайното и непоправимо нарушаване на нормалните брачни отношения.
От страна на ответника не са представени
доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение така установената
по-горе и приета от настоящия състав фактическа обстановка.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака има ответникът.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на
съпрузите дете е на 7 години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът намира, че
с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на
родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата
издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за
присъждане на родителските права върху детето е направена единствено от страна
на ищцата. В този смисъл съдът като съобрази
изложеното, обстоятелството, че вина за разстройството на брака има съпругът,
счита за справедливо родителските права върху детето Н. да бъдат предоставени на неговата майка Л.Г.К.,
да бъде определено местоживеене на детето при нея, а на бащата да бъде
определен подходящ режим на лични контакти с детето.
По отношение местоживеенето на детето съдът
намира, че същото следва да бъде определено на адреса на неговата майка в
Република България, а именно: с.***, община Венец, област Шумен, ул.“***“ №3.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че майката с исковата молба е поискала ограничен
режим на лични контакти на детето с неговия баща. В същото време обаче съдът,
като съобрази материалите по делото и събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, намира, че доколкото не са налице данни за
поведение на бащата, което да застрашава детето или други причини, налагащи
по-ограничен режим на лични контакти на детето с бащата, намира, че следва да
бъде определен обичайния за дете на тази възраст режим на лични контакти.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е подходящо
личните контакти между бащата и детето да бъдат осъществявани всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
с приспиване и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
При преценка на въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът
съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до
момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание
от страна единствено на майката да отглежда и възпитава детето, привързаността
на детето към неговата майка, пола на детето, неговата възраст, както и
материалните възможности на родителите и възможността за помощ от трети лица.
По отношение искането на ищцата за определяне на
месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето Н. , съдът съобрази
материалното състояние на всеки един от родителите, родителските грижи, които
ще бъдат осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото
за дете на същата възраст, нуждата от
средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и
културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на
училище. От материалите по делото и по-специално от приложените като писмени
доказателства по делото Регистрационна карта от Бюро по труда – гр.Шумен,
филиал Венец се установява, че ищцата не работи и не получава трудови доходи. В
същото време от представеното извлечение от Имотния регистър и депозираните от
нея декларации се установява ,че не притежава имущество, от което да се
издържа. В същото време от изготвения по делото социален доклад и от събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че ищцата
разчита на финансова помощ от страна на своите родители. В същото време ответникът
не е представил доказателства относно трудовата си заетост, но доколкото същият реализира доходи извън
границите на Република България ,където живее от дълъг период от време и
липсват данни за влошено здравословно състояние, се налага извода, че същия е в
състояние да реализира доходи значително над минималната работна заплата,
установена за страната. В тази връзка съдът съобрази събраните гласни
доказателства чрез разпита на
свидетелката Н., която заявява, че й е
известен факта, че ответникът работи в ресторант за пица в Германия и реализира
доходи в размер около 1000 лева.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете
Н. следва да бъде определена обща
месечна издръжка в размер на 350 лева, въпреки че посочената сума е по-малка от
минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически
доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно разпоредбата
на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите
съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и евентуално получаваните
от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на
ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна,
съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 200 лева,
който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата
собствена издръжка. При преценка на частта от общия размер на издръжката, която
следва да бъде заплащана от ответника съдът взе предвид и обстоятелството, че
последният и към настоящия момент заплаща на детето суми в размер около 100
евро, както и изявлението на назначения му в хода на производството особен
представител, който изразява категорично съгласие с искането на ищцата и
конкретно посочения размер от 200 лева. Останалата част от издръжката в размер
на 150 лева следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката
съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а съгласно Постановление на МС №350 от 19.12.2019 год., считано от
01.01.2020 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за
страната в размер на 610 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим
считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 15.08.2019 год.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се отнася.
По отношение задължението на съда, служебно да се
произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на
чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото
семейното жилище по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на СК
представлява квартира в гр.***, Федерална Република Германия, която е била
напусната от ищцата и детето и за в бъдеще никоя от страните не заявява
претенция за нейното ползване.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име К., а в настоящото производство прави искане да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име Н.. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид
разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на
фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил
фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление
от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови предбрачното си
фамилно име Н., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да
бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не
следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе предвид
представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в
размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът
следва да бъде осъден да довнесе държавна такса
до пълния определен размер, а именно – 25 лева, както и държавна такса
върху определения размер на издръжката в размер на 288 лева. В този смисъл
съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните
разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
съдът е приел с решението, че именно той има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 625 лева, от които
25 лева – първоначално заплатена държавна такса и 600 лева – адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и сумата
от 600 лева, представляваща възнаграждение за назначения му в производството
особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Л.Г.К., с ЕГН**********,***,
съдебен адрес:***, кантора 23, чрез адв.С.Т. от ШАК и М.Н.К., с ЕГН**********,***, сключен с Акт
за граждански брак №188/01.09.2015 год.,
като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху детето Н. М.Н., с ЕГН********** на майката Л.Г.К., с ЕГН**********,
като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
бащата М.Н.К., с ЕГН********** с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца – от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, както и 15
/петнадесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Н. М.Н., с ЕГН********** при
неговата майка Л.Г.К., с ЕГН********** на адрес: ***.
ОСЪЖДА М.Н.К., с ЕГН********** да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете Н. М.Н., с ЕГН********** чрез неговата майка и
законен представител Л.Г.К., с ЕГН********** в размер на 200 /двеста/ лева,
считано от датата на предявяване на иска – 15.08.2019 год. до настъпване на
законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца,
за който се отнася.
КОНСТАТИРА,
че семейното жилище, находящо се в
гр.***, Федерална Република Германия е напуснато от Л.Г.К., с ЕГН********** и
детето Н. М.Н., с ЕГН********** и никоя от страните няма претенции за неговото
ползване.
След прекратяване на брака Л.Г.К., с ЕГН**********
възстановява предбрачното си фамилно име
Н..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА М.Н.К., с
ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 913 /деветстотин
и тринадесет/ лева, представляваща държавна такса по делото до пълния,
определен от съда размер, държавна такса върху определения размер на издръжката
по отношение на детето Н. и
възнаграждение за назначения му особен представител в настоящото производство,
както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.Н.К., с
ЕГН********** да заплати на ищцата Л.Г.К.,
с ЕГН********** сумата от 625 /шестстотин двадесет и пет/ лева, представляващи
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: