№ 19949
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110172090 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 393287/04.12.2024г. на Г. Л. С.
срещу „Стик кредит“ АД, с която са предявени обективно съединени следните отрицателни
установителни искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП - за прогласяване за нищожен на целия
договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г. поради противоречие със
закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК
- поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от
ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.
10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване
нищожност на клаузата по чл. 29 от договора за потребителски кредит № 701752 от
27.04.2024 г., установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 5671.65
лева, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК -
поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД
- поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г., въз основа на който на ищеца била
предоставена в заем сума в общ размер от 2000 лева, със задължение да я върне на 24
погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 36.00% и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер от 42.58%. В чл. 19 от договора било посочено, че
1
потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1.
безусловна банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което да
отговаря на определени от кредитора условия. Поддържа, че в чл. 29 от договора било
предвидено при неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 19,
съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка за
неизпълнение в размер на 0.9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Общата сума по договора била в размер на 8805.84
лв., като същата включвала 2000 лв.- главница, 1134.19 лв. - лихва и 5671.65 лв. - неустойка.
Поддържа, че договорът за заем има характеристиките на потребителски договор. Счита, че
договорът за кредит е нищожен поради това, че от съдържанието на договора не можело да
се направи извод по какъв начин е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично
описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора
за кредит. Излага, че в същия липсвала ясна методика на формиране на ГПР по кредита и
кои са компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната
неустойка. Уговорената възнаградителна лихва на годишна база от 36% противоречала на
добрите нрави, което водело до недействителност на целия договор. Поддържа, че
неизпълнението на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното
обезпечение водело до начисляване на неустойка, която възлиза на около три пъти
стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 29 от договора е
нищожна. С клаузата за неустойка освен това било налице заобикаляне изискванията на чл.
71 от ЗЗД, предвиждаща, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът
може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на клаузата
относно уговореният размер на неустойка била нищожна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което
била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага, че неустойката е за
неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора
вреди, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение, което също сочи, че така уговорена неустойката излизала извън присъщите й
функции и се целяло единствено неоснователно обогатяване. Моли исковете да бъдат
уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Стик
кредит“ АД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 701752 от 27.04.2024г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на
2000 лв. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът
е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при
кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Изразява
становище, че няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката,
няма въведено ограничение на максималният размер и нейният размер може да бъде и по -
голям от размера на главното задължение. По същество оспорва процесният договор за заем
да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че неустойката е уговорена в
съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди, както и
2
да с неустойката се цели да се реализира точното изпълнение и ако не се постигне тази цел -
да се санкционира кредитополучателят за неизпълнение. Оспорва договорът за заем да
накърнява добрите нрави, като излага, че нищожността поради противоречие с добрите
нрави следва да се преценява към момента на сключване на договора, а не въз основа на
размера на неустойката в случай на неизпълнение, както и било уговорено неустойка да се
начислява, само докато не бъде предоставено обезпечение. Поддържа, че няма законова
разпоредба, която да определя момента на предоставяне на обезпечение, поради което било
допустимо да стане преди подписването на договора, но е възможно и да бъде предоставено
в процеса на изпълнение на същия. Моли за отхвърляне на предявените искове. Прави
искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2000 лв.,
представляваща незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит №
701752 от 27.04.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на депозиране на
насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането; сумата от 521.56 лв.-
незаплатена възнаградителна лихва за периода от 27.04.2024 г. до 19.01.2025 г., както и
сумата от 91.00 лева - мораторна лихва върху падежиралата и неплатена главница.
В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между
страните договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г. предоставил на
ответника по иска в заем сума в размер от 2000 лв., по който ответникът поел задължение да
върне същия, ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва в размер на 36% на
година, при ГПР по кредита в размер на 42,58 %, изчислен съгласно изискванията на чл. 19
от ЗПК. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в размер на от 2000 лв., както и
сумата от 521.56 лв. - възнаградителна лихва. При изложените твърдения претендира
незаплатените задължения по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от
предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
С определение от 06.08.2025 г., влязло в сила като необжалвано на 27.08.2025г., съдът е
върнал насрещната искова молба на „Стик Кредит“ АД в частта, с която е предявен
осъдителен иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 91,00 лева, представляваща мораторна лихва, като
в тази част производството по делото е прекратено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по
изложените в исковата молба доводи. Излага доводи, че неустойката е прекомерна по
размер, доколкото се равнява на почти три пъти на размера на главницата по договора.
Клаузата относно неустойката имала за цел заобикаляне изискванията на закона, както и
била уговорена в отклонение от функциите й, с оглед на което била нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Признава дължимостта на сумата от 2000 лв.,
представляваща незаплатена главница по договора. Моли съдът да присъди разноски в
минимален размер за адвокатско възнаграждение.
3
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет препис от договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние № 701752/27.04.2024 г., както и погасителен план, от които се установява, че на
посочената дата между Г. Л. С. (кредитополучател) и „Стик кредит“ АД (кредитодател) е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е
задължило да предаде в собственост на насрещната страна сума в размер на 2000 лева, със
срок на издължаване от 24 месечни вноски, последната от които на 27.04.2026г., при
годишен лихвен процент (ГЛП) – 36.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) - 42.58 %.
Общо дължимата сума по кредита възлиза на 3134.19 лева - без да е включена неустойката и
в размер на 8805.84 лева - с включена неустойка за непредставено обезпечение.
Съгласно чл. 1, ал. 11 от договора за кредит, страните се съгласяват същият ще бъде
обезпечен с поръчител или банкова гаранция. Според чл. 19, ал. 1 от процесния договор,
потребителят се задължава в срок до три дни, да осигури действието на трето физическо
лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите от
33Д с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за
погасяване на главница, лихви, неустойки и други; или да предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички
задължения на потребителя по договор (включващо главница, лихви, неустойки и други
обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката
е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, като
срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 (тридесет) дни след
падежа на последната вноска. В чл. 29, ал. 1 от договора е предвидено, в случай че
потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 19, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.
Посочено е, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението по чл.19
причинява на кредитора вреди, в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на
кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на
предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Според
чл. 29, ал. 2 от договора, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката по-горе,
потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна
вноска. В чл. 29, ал. 3 от договора е предвидено, че неустойката се дължи само за периода,
през които потребителят не е осигурил договореното обезпечение. В този смисъл, ако
потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл.19, неустойка не
се дължи от момента на осигуряването на обезпечението. Ако след предоставяне на
обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново
настъпва неизпълнение на чл.19, като потребителят дължи неустойка считано от деня, в
4
който действието на обезпечението е било прекратено. Съобразно чл. 30 от договора, при
неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неизпълнение
на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят
дължи и неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума.
По делото е прието и заключение на допусната съдебно - счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че
размерът на ГПР по процесния договор би бил 326.16 %, ако при неговото изчисление бъде
взета предвид и неустойката за непредставяне на обезпечение в размер на 5671.61 лева.
Потребителят не е извършвал плащания по процесния договор за кредит. Размерът на
неплатената главница по договора за кредит се равнява на сумата от 2000.00 лева, а размерът
на неплатената договорна възнаградителна лихва по договора е 521.56 лева. Съобразно
заключението, размерът на мораторната лихва върху падежиралите и незаплатени суми за
главница по договора е 91.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП - поради
противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК
- поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД -
поради накърняване на добрите нрави, относно целия договор за потребителски кредит.
Предявен е евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД,
вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП -
поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4
от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, относно клаузата по чл. 29 от договора,
установяваща задължение за заплащане на неустойка.
Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10,
ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуалния иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК и евентуалния иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
включващ процесните клаузи, предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на
договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР,
съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват
възнаграждение за кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е
5
да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г. с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 9 ЗПК, в доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск е да докаже пълно и
главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за
потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г., че е получил съгласието на ответника за
сключване на договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по
което същата е предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта
на вземането; че част от съдържанието на договора е валидно уговорена клауза за
възнаградителна лихва, както и размера на същата.
При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи
погасяване на вземанията.
С оглед възраженията на ответника в отговора на насрещния иск - в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния
ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
С приетия окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти: 1) че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 701752 от 27.04.2024 г. с твърдяното в исковата молба съдържание и в който се
съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9% на ден, която не е
била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР от 42.58 %; 2) че
ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер от 2000 лева; 3) че
ищецът не е погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като към датата на
насрещния иск не е заплатил в полза на ищеца предоставената в заем главница в размер на
2000лв.; 4) че при определяне размера на ГПР ответникът е взел предвид като разход
единствено уговорената между страните възнаградителна лихва.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
6
целия период на тяхното предоставяне. Ищцата Г. Л. С. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът „Стик кредит“ АД е търговско
дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец",
според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на
предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия
случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че
ответникът „Стик кредит“ АД се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу
задължението на последния да я върне.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че предвидената неустойка по чл. 29 от процесния договор за
потребителски кредит представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и
следва да бъде включена в ГПР по кредита, като същата е била изначално известна на
кредитора. В пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита“, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В случая получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е
7
така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение кумулативно чрез
поръчителство и банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно определени
параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне,
правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо.
Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава
значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение чрез
поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на
удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и
относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо
набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. Тридневният срок е уреден
като краен и преклузивен и с неговото изтичане се поражда задължението на потребителя за
плащане на неустойката. Следователно от значение за интереса на кредитора при определяне
на неустойката не е обезпечаването на кредита, а спазването на краткия тридневен срок.
Следва да се съобрази също, че компенсаторната неустойка санкционира неизпълнение
на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата
сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите погасителни
вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма самостоятелно значение
извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението
не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от
невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако
заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е
обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо
от това дали такива биха могли реално да настъпят, или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля с 283.58
% размера на заетата сума /5671.61 лева за неустойка при 2000 лева за главница/. Касае се за
вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той
надхвърля законоустановения размер по чл.19, ал.4 от ЗПК (видно от заключението на
счетоводната експертиза). Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка
прави възможно неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност на
уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
8
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 42.58 %
годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР. Годишният процент на разходите е
част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. В Решение от 13.03.2025г. по дело
№ C-337/23 на Съда на Европейския съюз е разяснено, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата
на своето задължение по същия начин както и непосочването на този процент, поради което
санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е, че договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1
от ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит №
701752 от 27.04.2024 г., сключен между Г. Л. С. и „Стик кредит“ АД, е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал. 4 от ЗПК,
като предявеният в тази връзка установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен. Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
евентуално съединените искове, съдът не дължи произнасяне по тях.
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК
съдът приема следното: Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т. о. и решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, III-то Г.О/. Следователно на основание на чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е
получил по договора за кредит и всички други суми са платени при изначална липса на
основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 2000 лева, като съдът е
обявил за безспорно, че същата е изцяло усвоена от ищеца и страните не спорят по това
обстоятелство. От заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява,
че ищцата не е извършила плащания по процесния договор за кредит.
9
По делото липсват доказателства, а и твърдения главницата (чистата стойност) по
кредита да е била погасена от ищцата чрез извършени плащания. Във връзка с
изискуемостта на вземането за главница, предвид представения погасителен план, съгласно
който падежът на последната вноска е на 27.04.2026г., следва да се посочи, че в настоящия
случай предсрочната изискуемост на кредита е надлежно обявена на кредитополучателя с
получаването на препис от насрещната искова молба по насрещния иск на 02.06.2025 г.
Изрично волеизявление в този смисъл е обективирано в насрещната искова молба, като е
видно от заключението на счетоводната експертиза, че обективните предпоставки за
упражняване на това преобразуващо право са налице, доколкото към момента на
предявяване на срещния иск потребителят не е заплатил нито една вноска по кредита.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство. Изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е
представен като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това
потестативно право на кредитора и в този смисъл настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за
съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви,
който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение,
че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че
решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото,
каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се
отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита./
Решение №10 от 25.02.2020 г. по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/. Както се посочи по-горе, в
случая изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба/насрещния иск/ и препис е връчен на ответника на 02.06.2025 г., като това е
датата, на която съдът следва да приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост по
процесния договор за кредит.
Предвид изложеното, съдът намира, че насрещният осъдителен иск с правно основание
чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 2000.00 лева, представляваща незаплатена
главница по процесния договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г. е
основателен и следва да бъде уважен. Законна лихва следва да бъде присъдена върху
предявения размер от 2000.00 лева, считано от датата на подаване на насрещния иск –
20.01.2025г., до окончателното плащане на сумата.
Доколкото процесният договор за потребителски кредит е нищожен, в който случай
потребителят не дължи заплащането на лихви по него на основание чл.23 ЗПК, то следва, че
предявеният насрещен осъдителен иск от „Стик-Кредит“ АД по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
заплащане на възнаградителна лихва в размер на 521,56 лева е неоснователен и подлежи на
10
отхвърляне.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни.
В хода на исковото производство ищцата е била представляван по реда на чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв от адвокат Л. К. Б., поради което в полза на процесуалния представител следва да
се определи възнаграждение.
Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна
правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от
определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и
др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети
предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това
число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. Съдът счита, че развилото се исково производство
не се отличава с фактическа или правна сложност, не са събирани значителни по обем
доказателства, а и освен това се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са
типизирани. С оглед на това съдът приема, че за оказаната на ответника безплатна
адвокатска помощ на адвокат Л. К. Б. следва да се определи адвокатското възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 350.00 лева.
С оглед на горното, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат Л. К.
Б. следва да се присъди сумата в размер от 350.00 лева, представляваща възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска на ищцата в хода на исковото производство.
Ответникът е сторил разноски за заплатена държавна такса в общ размер на 130.00
лева, включваща държавна такса по предявения иск за главница в размер на 80.00 лева и за
лихва в размер на 50.00 лева, поради което ищцата следва да бъде осъдена на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ответника сумата от 80.00 лева по предявения насрещен иск за
главница, предвид неговата основателност.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско възнаграждение по насрещния иск за
главница в размер на 500.00 лева. Претендираният размер на адвокатско възнаграждение по
този иск съдът намира за прекомерен, предвид извършените процесуални действия, като
съдът препраща към изложеното по-горе, поради което възражението на насрещната страна
по чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за основателно. Предвид това, заплатеното адвокатско
възнаграждение по уважения иск за главница следва да бъде намалено до 350,00 лева.
С определение от 09.12.2024г., постановено по реда на чл.83, ал.2 ГПК, съдът е
освободил ищцата Г. Л. С. от задължението за внасяне на депозит по допуснатата съдебно -
11
счетоводна експертиза в размер на 250.00 лева, като същото е било заплатено от бюджета на
съда. Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от
държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда.
При това положение и доколкото предявените от ищцата искове са изцяло уважени, следва
ответникът „Стик кредит“ АД да бъде осъден да заплати в полза и по сметка на СРС сумата
в общ размер на 250.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. Л. С., ЕГН **********, срещу „Стик кредит“ АД,
ЕИК *********, установителен иск, че сключеният между Г. Л. С. и „Стик кредит“ АД
договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г. е нищожен на основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал. 4 от ЗПК - поради
противоречието му със закона.
ОСЪЖДА Г. Л. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 23 ЗПК на „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, сумата в
размер от 2000.00 лева, представляваща незаплатена сума за главница по договор за
потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на насрещния иск – 20.01.2025г., до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, срещу
ответника Г. Л. С., ЕГН **********, насрещен осъдителен иск с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, за заплащане на сумата в размер от 521,56 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.04.2024 г. до 19.01.2025 г. по
договор за потребителски кредит № 701752 от 27.04.2024г.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат Л. К. Б., член на САК, с адрес: гр. София, ул.
„Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, сумата в размер от 350.00 лева, представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Г. Л. С., ЕГН **********, в
исковото производство.
ОСЪЖДА Г. Л. С., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на „Стик
кредит“ АД, ЕИК *********, сумата в размер от 80.00 лева, представляваща разноски за
заплатена държавна такса по насрещния иск, както и сумата в размер от 350,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.78, ал.6
ГПК в полза и по сметка на Софийски районен съд сумата от 250.00 лева, представляваща
депозит за изготвената съдебно - счетоводна експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
12
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13