№ 37
гр. Пазарджик, 17.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Съдия:Кристина Л. Пунтева
СъдебниВ. Б. КОЦЕВ
заседатели:ВАЛЕРИ Д. БЕНЗАРОВ
МИНА ИВ. ПУНТЕВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Кристина Л. Пунтева Наказателно
дело от общ характер № 20245200200361 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият Н. Н. Р. се явява лично. За него се явява неговият
защитник адв. Е. П. от АК – София, редовно упълномощен отпреди. Явява се
и резервният защитник адв. К. А..
Явяват се гражданските ищци и частни обвинители Н. А. З. и М. А. З..
Явява се и гражданската ищца Д. Н. З..
Като техен повереник за тях тримата се явява адв. К. К. от АК -
Пазарджик – редовно упълномощен отпреди.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
П. Д. Н. се явява.
С. С. К. се явява.
Г. А. К. се явява.
Н. И. Д. се явява.
В. В. Г. се явява.
И. Д. Т. се явява.
А. Н. М. не се явява, редовно призован. От него е постъпило писмено
уведомление, че преди месец и половина са му ампутирани 2 пръста, в
момента е в болнични на домашно лечение и се придвижва трудно, поради
което не може да присъства в днешното съдебно заседание. Представен е
копие на болничен лист, от който е видно, че същият е в отпуск по болест от
1
10.01.2025 г. до 29.01.2025 г.
Т. С. Г. се явява.
За ОП - Пазарджик се явява прокурор К..
Съдът на основание чл. 311, ал. 3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ ЗВУКОЗАПИС на всички открити съдебни
заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи, като
звукоаписът от съответното заседание да бъде унищожен след изтичане на
законоустановения 3-дневен срок по чл. 312, ал. 1 от НПК – за поправки и
допълнения от датата на изготвянето на съдебния протокол. В случай на
постъпило искане за поправка и/или допълване на протокола, звукозаписът да
бъде изтрит след изпълнение на процедурата по чл. 312, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Становище на страните по хода на делото.
ПРОКУРОР: Няма процесуална пречка. Моля да дадете ход на делото.
АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото. Няма процесуална пречка.
Освен това, искам да представя преупълномощаване от мен като повереник на
адв. К.а, тъй като в определен момент от съдебното заседание ми се налага да
напусна съдебното заседание и делото ще продължи с нейно участие, като
това става със съгласието на моите доверители.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
П. Д. Н. – ** г., българка, бълг. гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
С. С. К. – ** г. българка, бълг. гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Г. А. К. – ** г., българка, бълг. гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
Н. И. Д. – ** г., българка, бълг. гражданка, неомъжена, неосъждана, без
родство със страните по делото.
В. В. Г. – ** г. българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
И. Д. Т. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
Т. С. Г. – ** г., българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан, без
родство със страните по делото.
2
На всички свидетелите се разясниха правата по чл. 119-122 вкл. от
НПК и отговорността по чл. 290 от НК и същите се изведоха от съдебната
зала с изключение на свид. П. Н..
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. П. Д. Н. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Н.: Познавам подсъдимия Н. Р.. преди години бяхме във връзка.
Той проявяваше агресия от ревност към мен. Посягал ми е. Познаваме се от
около 3 години. Бяхме във връзка около 1 година и нещо. Първият път, когато
ми посегна, беше от ревност. След това той съжаляваше и продължихме
отношения. Последният път Н. ми спука главата.
Първият път, когато Н. ми посегна, видя една снимка в телефона ми,
където бяхме аз и мои приятели на почивка. Имаше две момчета, които са ми
приятели от детството, и Н. от ревност се ядоса и ми посегна – удряше ме,
риташе ме. Това мисля, че беше септември месец, точно след лятото, обаче за
година не съм сигурна. Никой не присъстваше тогава. Бяхме само двамата в
къщата на баща му на Н.. Подадохме жалба в полицията и си изкарах
медицинско. След това Н. съжаляваше и оправихме взаимоотношенията си.
По-късно аз вече бях решила, че искам да се разделим. Един месец след
това той ме преследваше. Бяхме на рожден ден на една вила. Н. дойде там,
заплаши ме, отново ми удари няколко шамара и се стигна до там, че той
отново от ревност видя част от телефона ми, който аз изтрих, той се ядоса и ми
спука главата с телефона. Това беше на 13-ти март, но за годината не съм
сигурна. Отново подадохме жалба и отново си изкарах медицинско.
Аз исках да се разделим и си бях писала с едно друго момче, и когато Н.
видя чата, той се ядоса и заради това ми спука главата с телефона. Нашите
отношения приключиха след спукването на главата и не сме се виждали. Не
мога да кажа със сигурност, дали Н. ме е търсил след приключване на
отношенията ни, защото ми звъняха скрити номера, но не знам дали е бил той.
ПРОКУРОР (въпрос): Имало ли е случай, в който Н. да отправя закани
спрямо друг Ваш приятел?
Имало е случай, когато Н. отправяше закани не само спрямо мой
приятел, но дори, когато сме били заедно той проявяваше ревност към много
момчета. След като приключихме отношения с него, имах друг приятел и Н.
го беше потърсил да идва се бият и да се разправят, но това така и не се случи.
Когато Н. ми нанесе побой втория път със спукването на главата ми, не е
имало свидетел. Тогава бяхме в апартамента на майка му.
ПРОКУРОР: Нямам други въпроси, обаче ще имам искане за четене на
показанията, тъй като още в началото настоящата свидетелка каза, че не си
спомня точно кога са станали събития – важни за разкриване на обективната
истина по делото.
АДВ. К. (въпрос): Спомняте ли си, дали във Ваше присъствие Н. е
отправял някакви закани по отношение на други Ваши приятели?
3
СВИД. Н.: Да. Пред мен Н. е отправял закани към други мои приятели и
като цяло към момчета, които са проявявали някакъв интерес към мен.
Отделно и преди да ми спука главата, аз не исках да ида с него у тях, но той
ми каза, че иска да се разделим по нормален начин и тогава ме заплаши, че ако
не ида да говоря с него, ще направи нещо на моите родители, че знаел в колко
часа излизат сутрин. И те понеже излизат много рано сутрин, аз много се
изплаших. Н. ми каза, че никога няма да ме остави на мира, ако не отида с него
да се разделим по нормален начин и затова аз се съгласих. И на сутринта той
ми спука главата.
АДВ. К. (въпрос): Как приключи случаят с това нараняване на
главата? Вие потърсихте ли медицинска помощ и в какво се изразява? Какъв
е резултатът от жалбата, която казвате, че сте подали?
СВИД. Н.: Нямаше резултат от жалбата, въпреки че си бях изкарала
медицинско. Това ми беше втора жалба. Понеже Н. имаше свидетели, които
твърдяха, че са били с нас, и които реално излъгаха в съда, че той без да иска
ме е уцелил с телефона. В това нямаше нищо вярно, защото бяхме само
двамата и не беше без да иска.
АДВ. К.А (въпрос): Ходихте ли в „Спешното“, когато Н. Ви разби
главата с телефона? И какво обяснихте на лекарите там?
СВИД. Н.: Да. Залепиха ми главата. Ходих в Спешното когато Н. ми
разби главата с телефон. Тогава бях много притеснена и казах на лекарите, че
съм се ударила в маса. Пък и Н. не искаше да си признавам, за да не се разбира
и да не пускам отново жалба.
АДВ. П. (въпрос): На колко години бяхте, когато започна връзката Ви
с Н.?
СВИД. Н.: Мисля, че бях на 15 години, но не съм сигурна.
АДВ. П. (въпрос): И отвличал ли ви е Н.?
СВИД. Н.: Както казах, Н. ме заплаши и тогава тръгнах. Бяхме на
рожден ден на вила на мои приятелки. Н. не беше от поканените. Беше
разбрал, че аз съм там. Както Ви казах, от преди един месец аз исках да се
разделим, но той не спираше да ме преследва и се появи на тази вила. Тогава
Н. ме заплаши с това, че ще нападне моите родители и тогава тръгнахме към
апартамента на майка му.
АДВ. П. (въпрос): Вие кога навършите пълнолетие и към този момент
ходихте ли с Н.?
СВИД. Н.: Миналата година навърших пълнолетие. Към този момент
вече не ходих с Н..
ПРОКУРОР: Поддържам искането си за четене на показанията на тази
свидетелка.
АДВ. К.: Считам, че искането е основателно. Давам съгласие за четете
на показанията.
АДВ. К.А: Давам съгласие.
4
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел.
АДВ. П.: Също давам съгласие.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Съгласен съм да се четат показанията на свидетелката.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. П. Н., дадени
пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното производство,
тъй като същата за някои от обстоятелствата заяви, че не си спомня, налице е
съгласие на страните, поради което и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. П. Н. на лист 187-188 в том І от
досъдебното производство.
СВИД. Н.: Поддържам това, което ми прочетохте.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не
възразяваме да се освободи.
Свидетелката остана в залата.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. С. С. К. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. К.: Познавам се с Д., от 8-ми клас учим заедно в „И.“ в гр. П..
Учили сме заедно, приятелки сме – мога да кажа доста добри. Не познавам Н..
Не съм познавала А.. Д. и Й. са ми просто познати.
Д. ми каза, че има момче, с което се вижда горе-долу от 2 седмици -
нещата не са били нещо сериозно, просто се виждат. Не съм го виждала, не ми
го е показвала момчето.
За Н. разбрах след като стана всичко, тогава Д. ми разказа. Каза ми, че
някъде са се събирали на вила, тя е спала с него, било е еднократно, не е имала
сериозни отношения с него. Това е в общи линии.
На 29.09.2023 г. е станало убийството. Аз разбрах за случилото се на
следващия ден. Сутринта ме събуди една приятелка, беше много рано. Това си
го спомням. Каза: „Нещо е станало на „З.“ и се говори, че Д. е била там“, при
което аз направо й затворих и се обадих на Д., за да разбера какво е станало,
но тя не можеше да говори. През сълзи ми каза, думите й бяха: „Той дойде и
го уби“ и просто мълчахме. След това впоследствие, като сме се виждали, тя
ми е добавила подробности. Не съм искала да я притискам, да разпитвам.
Просто исках да я оставя, когато тя е готова, да сподели.
Впоследствие Д. ми обясни за Н. – това, което Ви казах - че са спали
веднъж заедно, че той я е тормозел, пишел й постоянно. Тя един вид му е
казала, че няма какво да стане с тях, че няма как да имат връзка и да са заедно,
5
обаче той не спирал да й досажда,пишел й. Д. ми показа чатове. Н. я е
обиждал. Спомням си просто, как той пише, и само единствено той, тя не
отговаря. И изведнъж, както пише: „Как си Д? Здравей!“ – така, така, и
изведнъж това се превръща в някаква грубост, и започва да я обижда, при
което тя пак не отговаря с нищо, и просто той си пише сам. Докато е
„Здравей! Как си?“, изведнъж почва с обиди: „м.“, „к.“ и т.н., обиди.
За 29-ти септември Д. ми каза впоследствие, че са били заедно с А. отзад
зад блока. Били са излезнали за бързо - тя да разкара кучето, той бил дошъл.
Седнали са на стълбите, както е блока - тя да пуши цигара. Впоследствие е
дошъл Н., изскочил е от ъгъла, при което Д. направо е станала, застанала е
пред него, започнала е да го пита, какво прави там, защо ги притеснява. После
всичко е станало супер бързо. Н. е подгонил А.. А. е почнал да бяга и после
просто е стигнал до някаква кола и се е свлякъл на земята. Оттам нататък
думите на Д. бяха: „Кръвта не спираше да тече“. Било е много мъчително да
го гледа това. Опитали са се с някакъв неин комшия да спрат кръвотечението.
Нещо са пробвали с колан да завържат, да пристегнат. Чакали са линейката,
обаче тя не е успяла да дойде навреме. Там е имало някаква баба – възрастна
жена (така ми каза Д.), която е била свидетел на всичко. И освен Д. и бабата,
реално другият човек е бил този комшия, който е слезнал. Доколкото разбрах,
той е слезнал, когато Д. е почнала много силно да вика за помощ и той просто
я е чул.
ПРОКУРОР (въпрос): Знаете ли каква кола е карал Н.? Виждали ли
сте я по някакъв начин?
СВИД. К.: С колеги на работата ми обсъждахме това, което се е
случилото, и те ми показаха снимка на неговата кола. Видях, че кара синьо
„БМВ“ със софийска регистрация, при което аз бях споделила на Д., дали
наистина това е неговата кола. Даже думите ми бяха: „Той да не живее в моя
квартал?“ Аз живея там, където съм виждала колата. Така стана малко
странно, защото Д. ми каза, че там реално живеел А., а не Н.. Това е от старата
„Б.“ в посока църквата „С.Б.“, т.е. на ъгъла. Там съм виждала колата. Не мога
да потвърдя, че е същата кола. Просто е синьо „БМВ“ и съвпадението е
голямо и затова исках да споделя на Д.. Видях й реакцията – тя настръхна
цялата, като й казах това. Просто реших да го споделя и в полицията. Не мога
да твърдя, че това е същата кола –не съм виждала колата на живо – просто от
една снимка.
ПРОКУРОР (въпрос): Знаете ли за някакъв инцидент с братовчед на
Д., който е влизал в конфликт с някой, при който инцидент са повикали Н. за
помощ, и как е дошъл тогава? Знаете ли, разказано ли Ви е?
АДВ. П.: Възразявам срещу така зададения въпрос, защото прокурорът
буквално разказа, какво трябва да каже свидетелката.
Съдът ДОПУСКА въпроса на прокурора.
СВИД. К.: За този случай не мисля, че знам. Знам обаче за друго нещо,
което ми го е разказала сестрата на Д.. В деня на случилото се, тя е минавала
точно от там, през църквата, и Н. – точно с това синьо „БМВ“ - се е опитал да
6
блъсне нея, т.е. на Д. сестра й, с нейния приятел. Те са били двамата. Н. е
искал да слиза да се разправя с него. Б. (на Д. сестрата) не е знаела, че това е
Н.. Впоследствие, след случилото се, като е станало, е разбрала, и тя това каза,
че го е разказала всичкото на полицията, която е била вечерта след случилото
се. Само за това спречкване знам, което е имало.
АДВ. К.: Въпроси нямам, но като отношение на становището на
прокурора, относно въпроса, който зададе и отговора, на свидетелката, че не
знае (ако правилно съм разбрал), след изчерпване на процедурата за въпроси,
ще моля да бъдат констатирани противоречия с показанията на свидетелката,
дадени по време на досъдебното производство, където тя е обяснила този
случай, като формулировката на това искане е, че не си спомня или че е
налице противоречие, защото тя каза: „Не знам“. Не каза: „Не си спомням“.
Формулирането, че не знае за такова обстоятелство, за което прокурорът й
зададе въпроса, то е налице противоречие с показанията, дадени на
досъдебното производство и в днешното съдебно заседание.
АДВ. К.А: Придържам се към искането. Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси. Противопоставям се на четенето на
показанията.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел.
ПРОКУРОР: Съгласен съм да се прочетат показанията на свидетелката.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Не съм съгласен да се четат показанията на свидетелката.
Съдът счита, че е основателно искането за прочитане на показанията на
свид. С. К., дадени в хода на досъдебното производство в хода на досъдебното
производство. Налице е противоречие за част от обстоятелствата, заявени от
нея днес, и заявеното от нея в хода на досъдебното производство, вкл. и във
връзка със зададеният от прокурора въпрос за това, каква е била реакцията на
подсъдимия, когато бил извикан от братовчед на Д.. По изложените
съображения ще следва да се прочетат показанията на тази свидетелка. Не е
налице съгласие от страна на защитата и подсъдимия, поради което и на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. С. К., дадени пред орган на
досъдебното производство в хода на досъдебното производство на лист 190-
191 в том І от досъдебното производство.
В 10:17 ч. адв. К. напусна залата и в залата остава, като повереник на
гражданските ищци, адв. К.а – надлежно упълномощена.
СВИД. К.: Така е това, което прочетохте. Поддържам го.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не
7
възразяваме да се освободи.
Свидетелката се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Г. А. К. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. К.: Познавам Д. от много години. Работихме заедно в „Е.“.
Първо работих със сетра й и след това се запознах с нея. А. също го познавам
от „Е.“, обслужвала съм го много пъти и така сме се запознали. Д. И. е
братовчед на Д. и от нея познавам и Д., и съм виждала Н. покрай Д. - няколко
пъти, броени пъти. Работила съм и в „Д.В.“ след „Е.“.
Д. ми беше казала за А., че се виждат от известно време. За Н. не знаех.
Предната вечер, преди убийството на А., Д. се беше разбрала с Й. да се видят.
Й. беше забрала Д. и Н. в „Д.В.“. Д. дойде и ми каза, че ще се вижда с А.. Аз
бях на работа тогава. Казах на Д.: „Добре“ и след работа отидох при тях.
На другия ден ми звънна около 7 часа Н. Д.. Аз даже не смятах да
вдигам, понеже не обичам да говоря по телефона, но вдигнах. С Д. се бяхме
разбрали да ходим заедно на работа. И в „Н.“ сме работили във В.. Към
тогавашна дата работихме заедно във В. с Д. и се бяхме разбрали заедно да
ходим на работа, и аз да я забера. Н. ми се обади около 7 часа и ми каза: „Ела
бързо! Д. е цялата в кръв. Д. плаче. Цялата е в кръв. Ела бързо!“ Аз я
попитах, какво е станало. Н. ми каза: „Наръгали са момчето, което тя
харесва“. И аз й казвам: „Как така? Какво е станало?“ Тя вика: „Ела бързо!“
И аз тогава отидох.
Като отидох, бяха се събрали всички там. А. вече беше в линейката.
Имаше полиция, на А. всички приятели. Никой не ми казваше какво се случва.
Вече след като Д. излезе от полицията, тогава тя ми разказа, че те са се
разхождали, разхождали са кучето. На главната улица са засекли Н., тръгнал е
да ги блъска. Те са продължили да се разхождат и са влезли в тревната площ,
където не може да минава кола. После са били отзад, на стълбите на блока.
Тогава Н. е минал няколко пъти. След това е дошъл пеша с нож. Д. е застанала
срещу него с кучето и е казала: „Какво правиш? Махни се! Моля ти се!“ А. –
нищо, в смисъл, че нито го е провокирал по някакъв начин, нито нищо. Само е
казал на Н. да махне ножа и той е тръгнал по него. Д. ми каза, че А. се е спрял
на колата и след това Н. го е намушкал, и А. се е свлякъл на земята.
Слязъл е комшията от блока – не знам как се казва човекът. Опитали са
се да натискат раната, за да спрат кръвта, но е имало много кръв. Общо взето
това си спомням.
С Д. сме работили заедно и във В., в дискотека „Н.“. Виждала съм Н.
там един единствен път, но аз тогава не знаех, че е той. Разбрах впоследствие,
че е бил той. Не съм разбрала да е имало проблем с него в дискотеката – не си
спомням. След като стана всичко това и започнаха да говорят хората, разбрах,
че Н. е разказал, че е влязъл с нож в дискотеката, но не са го разбрали. Не си
спомням от кого го разбрах това нещо.
ПРОКУРОР (въпрос): Според Вас какви бяха отношенията между Н.
8
и Д.?
СВИД. К.: Според мен между Д. и Н. отношенията не са били никакви, в
смисъл такъв - аз знам, че Н. е приятел или е работил с Д. И. и Д. познава Н.
покрай Д..
ПРОКУРОР: Нямам други въпроси, но след въпросите на защитата и на
повереника, имам искане за четене на показанията на настоящата свидетелка,
тъй като 4 пъти в разпита днес спомена, че не си спомня.
АДВ. К.А (въпрос): Вие споменахте, че не сте знаели за Н.. А Д.
споделяла ли Ви е за връзка с Н.?
СВИД. К.: Д. не ми е казвала никога за връзка с Н.. След това, мисля, че
вече след случилото се, Д. ми показа чатове, как Н. й е пишел и я е заплашвал,
че ще избие бившите й. Чатовете ми е показвала общо взето Д..
АДВ. К.А (въпрос): Вие виждали ли сте се с А. някъде, на някакво
място, където са били заедно с Д.?
СВИД. К.: Предната вечер бяхме на тенискортовете аз, Д., А. и Т..
Тогава не съм разбрала за някакви проблеми. Тогава изобщо не сме забелязали
Н. да е минавал покрай нас. Може и да е минавал, но ние не сме го забелязали.
АДВ. К.А (въпрос): Някой от Вашите познати също да е споделял за
отношение на Н. и за отправянето на някакви закани или заплахи спрямо
други хора?
СВИД. К.: преди случилото се не, но след случилото се вече се разбра за
много неща, които той е направил. Не мога да кажа имена на хора, които са ги
казали тези неща.
АДВ. К.А: Нямам повече въпроси, но също се придържам към искането
на държавното обвинение за четене на показанията на свидетелката, дадени в
досъдебното производство.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел.
ПРОКУРОР (въпрос): Междувременно у мен възникна един въпрос.
Кой е Т.? Знаете ли името му?
СВИД. К.: Т. е на А. приятелят, не зная точното му име.
Впоследствие мисля, че не съм разговаряла с Д. И., но в деня на
случилото се, когато отидох отзад, на мястото, където се е случило, Д. И. беше
там. Тогава той ми каза, че Н. е звъннал на някого – на него или на неговия
приятел (не си спомням точно), и че след това му е изключен телефона. Аз му
казах: „Ти какво правиш тук? Ти откъде знаеш, че е станало нещо? Как?“
Питах го, как е отишъл там. Той ми каза, че Н. е звъннал на някого, обаче не
съм сигурна, дали на него или на неговия приятел, и е казал: „Видях ги“, и
след това си е изключил телефона. Д. заради това е отишъл там, за да провери,
дали нещо се е случило.
И аз, ако може да помоля, също да ми се прочетат показанията, понеже
9
там съм разказала повече конкретности, които си спомням, а сега не си
спомням толкова подробно.
АДВ. П.: Противопоставям се на четене на показанията.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Не съм съгласен да се четат показанията на свидетелката.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на Г. К., дадени в хода
на досъдебното производство пред орган на досъдебното производство.
Същата неколкократно заяви, че не си спомня. Не е налице съгласие на
защитата и на подсъдимия, като показанията ще следва да бъдат прочетени на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Г. К. на лист 192-193 в том І от
досъдебното производство, дадени в хода на досъдебното производство пред
орган на досъдебното производство.
СВИД. К.: Поддържам прочетеното. Д. и Й. идваха с едно момче К..
Знам само, че живее на „З.“ – не му знам фамилията Д., за който говоря, е Д.
И..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не
възразяваме да се освободи.
Свидетелката се освободи от залата със съгласието на страните.
Съдът ОБЯВИ 15 минути почивка.
Съдебното заседание продължава в 11:05 часа при същите страни и
същия съдебен състав.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Н. И. Д. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Д.: Познавам Д. Б., от един квартал сме. Работили сме една до
друга на центъра, познати сме. С П. като по-малки сме излизали. Н.
тормозеше много П., биеше я, притесняваше я. Това е, което знам.
От Д. знам, че Н. също я е преследвал, не я е оставял.
За П. знам, че Н. я биеше, притесняваше я, тормозеше я.
А. го познавах, но не сме били да сме комуникирали, да сме имали
контакт. Много добро момче е, кротко, винаги избягва конфликти. Разбрах за
случилото се. На моя приятелка детето й се обади и каза: „Мамо, на „З.“
убиха едно момче на 22-23 години.“ и ние веднага отидохме. Д. беше там, и
понеже ме познава, се хвърли върху мен, беше цялата в кръв и крещеше: „Уби
го! Уби го! Уби го!“ Викаше: „Р., Р.“. Предният ден ми каза, че е бил в „Д.В.“,
мисля че беше, и там нещо я е притеснявал. Преследвал ги е Н. с колата из
квартала, докато са разхождали кучето на Д.. Н. ги е преследвал, кръшкал е с
10
тях в колата. Малкото дете на моята приятелката, което ни се обади, каза, че
няколко пъти са засекли „БМВ-то“ и е щял да блъсне и децата.
Д. ми каза, че са се спречкали. А. е казал на Н. да не се занимава, да няма
саморазправа и такива работи. Н. е казал: „Аз ще го убия“. А. е тръгнал да
бяга и Н. го е застигнал в гръб. Когато отидох при Д., тя това ми разказа.
Казаха, че в гърба и в бедрото е бил наръган А.. Аз не съм видяла, къде е
наръган. Аз съм разбрала за две наръгвания.
Когато аз отидох, имаше познати, но аз бях до Д.. Тя ме помоли да се
обадя на Г.. Вика: „Моля те, обади се на Г., обади се на Г., защото телефонът
ми е горе и нямам ключ за у нас“. Помоли ми се да й се обадя, защото те са
най-добри приятелки и Г. дойде веднага, около 19 часа мисля, че й се обадих.
Д. И. е братовчед на Д., лично не го познавам, но след като констатираха
смъртта в линейката, той вика: „Нали знаете сега, че ако до 24 часа не
намерят Н., нищо няма да му направят, защото няма улики?“ Друго не съм
чула да споменава Д. – беше там, но нито беше притеснен, нито нищо – все
едно си е знаел, че ще се случи нещо.
ПРОКУРОР (въпрос): Знаете ли, дали двамата – Д. и Н. – са
посещавали дискотека извън П.?
СВИД. Д.: Знаех, че са ходили в „Н.“. Д. работеше в „Н.“ – дискотеката
във В.. Н. е ходил там да я преследва, докато е била на работа.
ПРОКУРОР (въпрос): Казаха ли Ви, какви думи е изрекъл Н.?
СВИД. Д.: Казаха ми, че Н. е казал: „Аз съм психопат и ще го убия“ .
Нещо от сорта мисля, че беше казал.
АДВ. П. (въпрос): Спомняте ли си Д. какво Ви е разказвала точно за
момента преди да бъде намушкан А.?
СВИД. Д.: Д. ми е разказвала, че Н. ги е преследвал с колата, докато са
разхождали кучето, кръшкал е към тях.
АДВ. П. (въпрос): Когато вече се появява Н. с нож, Д. да Ви е
разказвала какво се е случило?
СВИД. Д.: Не ми е казвала Д., какво е станало, след като Н. се е появил
с нож. Нямам спомен. Това, което казах, това ми е разказала.
АДВ. П.: Аз повече въпроси нямам. Искам да направя искане да се четат
показанията на свидетелката – говорим за втора страница, не първата, където
започва разпита, в абзаца: „Разбрах от Д., че са седнали пред входа да пушат
1-2 цигари“ – от този абзац до следващия. И по-точно по отношение на факта,
какво е казала Д. на Н., как се е обърнала към него и какви са неговите
действия според нея.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Съгласен съм да се четат показанията на свидетеля.
11
ПРОКУРОР: Очевидно е налице необходимост от четене на
показанията, предвид противоречието, което се появи в днешното съдебно
заседание, само че не считам, че е недопустимо да се четат частично
показанията на един свидетел, тъй като могат да бъдат извадени от контекста
на целия разпит. Освен това законът не позволява частично четене на
показания, т.е. трябва да бъдат прочетени целите.
АДВ. К.А: Изцяло се придържам към становището на прокурора за
четене на показанията на свидетелката изцяло, а не частично.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел изцяло.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. Н. Д., дадени
пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното производство,
но счита, че следва да се прочетат изцяло дадените от нея показания. Същата,
за част от обстоятелствата, заяви, че не си спомня, вкл. и за тези
обстоятелства, които се сочат от защитата – цитираният абзац, както и за това,
какво е научила от братовчеда на Д. – Д. И., поради което и на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Н. Д., дадени пред орган на
досъдебното производство в хода на досъдебното производство лист 194-195 в
том І от досъдебното производство.
СВИД. Д.: Потвърждавам това, което е записано, и което прочетохте –
вярно е.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не
възразяваме да се освободи.
Свидетелката се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. В. В. Г. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Г.: Не познавам Н. Р. лично. Д. И. го докара при мен тогава да
фолираме двете предни стъкла на неговия личен автомобил - на Н. Р. – „БМВ“
синьо тюркоазено – тройка, купе. Не помня точно преди колко време ми го
докара, преди около година и колко време беше – вече не помня почти нищо.
Ако мога, да си припомня какво съм писал.
Облепихме двете предни стъкла и това беше. Те дойдоха, взеха си
колата и си тръгнаха.
В колата имаше хладно оръжие от сорта на бокс и балтия. Видях ги
вътре, до шофьорската седалка – понеже колата е с десен волан и се води
пасажерска – отстрани на нея бяха. Бокс и балтия имаше. Друго нищо не съм
забелязал.
Познавам А. З. – карали сме мотори заедно. Познавам го като много
добър човек – правеше на мухата път. Аз разбрах вечерта, когато се е случило.
12
ПРОКУРОР (въпрос): Балтия и брадва едно и също ли е?
СВИД. Г.: Мисля, че балтия и брадва е едно и също. В колата на Н. не
съм виждал нож. Мисля, че не съм виждал и бухалка – само балтията и бокса.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. В.Г., дадени
пред досъдебното производство пред орган на досъдебното производство.
Същият, още в началото на разпита си, заяви, че не си спомня с точност, кога
са се случили събитията, за които разказва. Освен това е налице и известно
противоречие относно това, какво точно е видял в колата на подсъдимия.
ПРОКУРОР: Давам съгласие.
АДВ. К.А: Давам съгласие за четене на показанията на този свидетел.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел.
АДВ. П.: Също давам съгласие.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДС. Р.: Съгласен съм да се четат показанията на свидетеля.
Със съгласието на страните, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1 т. 1 и т.
2, пр. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. В. Г., дадени пред орган на
досъдебното производство в хода на досъдебното производство, на лист 196,
том І от досъдебното производство.
СВИД. Г.: Поддържам прочетеното.
АДВ. П. (въпрос): Ако поддържате това, което сте казал, откъде се
появи бокса?
СВИД. Г.: преди година и колко време е, не мога да си спомня, но си
спомням, че пак имаше оръжие вътре в колата - в тази кола. Поддържам това,
което съм казал в предишните ми показания - преди година и повече относно
оръжията, които съм видял в колата, а не това, което заявих днес.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да се освободи.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. Т. С. Г. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Г.: Познавам и А., и Д. лично. С А. се познаваме от доста време,
както и с Д.. На въпросния ден аз присъствах там, даже преди линейката дори.
Д. дойде при мен и поиска да се обади от моя телефон на С., за да му каже
какво е станало. Аз дори нямах представа, бях по-назад и не знаех защо иска
моя телефон. След като се чуха, може би половин час след това, видях, че това
13
на земята е А., защото дойде линейка. Аз минавах от там напълно случайно. Д.
не ми каза защо ми иска телефона. Само каза, че го наръгаха: „Обадете се на
С.!“ и аз й дадох телефона да говори от моя телефон. В 19:04 часа е говорила
от моя телефон със С..
Когато аз бях там, Д. И. беше там.
В началото не разбрах, какво точно се е случило. Първоначално си
помислих, че някой е паднал от блока, защото всичко беше в кръв. Не се
виждаше лицето на човека, на А.. След това от Д. разбрах, че Н. е дошъл,
изкарал е нож, наръгал е А. и е избягал.
Дочух, че и предишни пъти Н. им е правил проблеми, следил е А., и
пред тях го е чакал дори, на „Т.“ го е чакал. Следил го е доста пъти. На „Т.“ на
„З.“ е минал доста бързо покрай тях. Отправял заплахи към А..
Н. не го познавам. За първи път го виждам тук. Знам, че Н. е бил със
синя кола, след което си е тръгнал с нея.
ПРОКУРОР (въпрос): Можете ли да опишете мястото, където беше
паднал А., когато го видяхте за първи път, преди линейката?
СВИД. Г.: Точно срещу входа, зад трансформатора се пада мястото,
където беше паднал А.. Мисля, че това се пада на Д. входа, на няколко метра
от него, до бордюра. В близост до трасформатора мисля, че имаше паркиран
червен автомобил.
ПРОКУРОР (въпрос): Когато видяхте А., имаше ли още жизнени
функции?
СВИД. Г.: Бях далече от него и мисля, че нямаше жизнени функции,
дори съм сигурен, защото точно, когато отидох, линейката спря, слезнаха
служителите и казаха, че не е жив. Аз бях на около 30-тина метра от там,
където беше А..
АДВ. К.А (въпрос): Тъй като казахте: „Разбрах“ няколко пъти, от кой
– от Д. ли го разбрахте цялото това нещо или от някой друг, и от кой?
СВИД. Г.: Най-вече от Д. разбрах за случилото се, а и от едни близки
приятелки, че Н. и преди това им правил проблеми и е отправял заплахи.
Съдът счита, че следва да се прочетат показанията на свид. Т. Г., дадени
пред орган на досъдебното производство в хода на досъдебното производство.
Същият, за част от обстоятелствата, заяви, че не си спомня.
ПРОКУРОР: Давам съгласие.
АДВ. К.А: Давам съгласие.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел.
АДВ. П.: Също давам съгласие.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
14
присъдата.
ПОДС. Р.: Съгласен съм да се прочетат показанията на страните
При съгласие на страните, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2,
предл. 2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. Т. Г., дадени в хода на досъдебното
производство пред орган на досъдебното производство, намиращи се на лист
199 от том І от досъдебното производство.
СВИД. Г.: Поддържам прочетеното.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да се освободи.
Свидетелят остана в залата.
ПРИСТЪПИ СЕ към разпит на свид. И. Д. Т. със снета по-горе
самоличност.
СВИД. Т.: Познавам Н. Р. като клиент. Аз съм фризьор, той ми беше
клиент - приказливо момче, като повечето ми клиенти. Идваше с един син
автомобил „БМВ“. Идвал е при мен не повече от 4 пъти при мен - миналата
година, може би лятото.
Н. ми е създал впечатление на забавен човек. Аз със всеки клиент се
държа съвсем нормално – най-обикновени мохабети, приказки. Беше спокоен,
кротък. Никакви такива впечатления не нещо по-сериозно не ми е направил.
Не си спомням последно кога е идвал при мен. Когато е идвал при мен, не сме
си правили уговорки за следващо записване. Повечето ми клиенти дори не си
правят следващо записване. Н. не ми е казал, че повече няма да идва при мен.
Всеки път от тези 3-4 пъти, когато е идвал, винаги е бил усмихнат, позитивно
настроен и сме правили по-забавни мохабети.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетеля. Не
възразяваме да се освободи.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
ПРОКУРОР: Моля на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, със
съгласието на страните в процеса, да бъдат прочетени показанията на свид. А.
М., дадени на досъдебното производство на 01.03.2024 г.
АДВ. К.А: Придържам се към становището на прокурора. Моля да се
прочетат показанията на този свидетел.
Ч. ОБВ. И ГР. ИЩЦИ (поотделно): Също сме съгласни да се прочетат
показанията на този свидетел.
АДВ. П.: Давам съгласие.
Съдът разяснява на подсъдимия разпоредбата на чл. 281, ал. 7 от НПК,
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
15
ПОДС. Р.: Съгласен съм.
При съгласие на страните, на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от
НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА показанията на свид. А. М., дадени пред орган на
досъдебното производство в хода на досъдебното производство, намиращи се
на лист 198 от том І от досъдебното производство.
ПРОКУРОР: Към настоящия момент нямам искания.
АДВ. К.А: Нямам доказателствени искания.
АДВ. П.: На този етап нямам искания по доказателствата.
Съдът счита, че делото следва да бъде отложено за разпит на свидетели,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 29.01.2025 г. от 09:30 часа, за която
дата и час прокуратурата, частните обвинители и граждански ищци, и
повереникът им адв. К.а – уведомени от съдебно заседание. Подсъдимият и
защитниците му са уведомени.
ДА СЕ ПИШЕ писмо до Началника на Затвора – Пазарджик за
довеждане на подс. Р. в съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за съдебното заседание на 29.01.2025 г. следните
свидетели: О. Х., А. М., Г. М., Г. С. Л., Г. П. Л., Л. Д., Е. Л.. Свидетелите да се
призоват вкл. и по телефона.
Съдът счита, че за насроченото отпреди съдебно заседание за 12.02.2025
г. ще следва да се призоват вещите лица, посочени в списъка на лицата за
призоваване, приложен към обвинителния акт, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за съдебно заседание на 12.02.2025 г. вещите лица
Н. Й., Р. А., Н. А., В. Д., Г. С., П. М., Б. П., П. В., В. К. и П. Ш..
Адв. К. се явява в съдебната зала в 11:56 часа и също бе уведомен за
датата на следващото съдебно заседание.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:57
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16