Решение по дело №11497/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6612
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Елица Йорданова Стоянова
Дело: 20191100511497
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

        , гр. София, 24.09.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА Й.                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АНДРЕЕВА

                                                                 РАДОСТ  БОШНАКОВА

             

Разгледа докладваното от съдия Елица Й. в. гр. д. № 11497 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 463 ал. 1, вр. чл. 462 ал. 2 от ГПК, по жалба, с вх. № 028693/ 01.07.2019 г., подадена от длъжника С.Й.К. от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, срещу разпределение от 06.06.2019 г., извършено по изп. д. № 20198440400851 по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, предявен и на 27.06.2019 г. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, постановеното разпределение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като съдебният изпълнител отказал да съобрази протокола за доброволно изплащане на задължението на длъжницата към НАП, което налагало публичното задължение да не бъде погасявано и което неоснователно завишавало общия размер на дълга. Неправилно ЧСИ начислявал такси по ТТРЗЧСИ, които също следвало да бъдат редуцирани. Настоява се за отмяна на разпределението.

Взискателят „П.И.Б.“ АД, чрез процесуалния си представител, е депозирала писмено възражение, в което изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява да бъде отхвърлена, претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От мотивите на ЧСИ, приложени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява, че намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Разпределението е било предявено на страните на 27.06.2019 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК, изхожда от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

От приложените по делото доказателства става ясно, че изп. д. № 851/ 2019 г. по описа на ЧСИ С.Я.е образувано по молба на „П.И.Б.“ АД и изпълнителен лист от 08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 31494/ 2018 г. по описа на СРС, 118 – и състав, по силата на който С.Й.К. е била осъдена да заплати на „П.И.Б.“ АД сумата от 497. 64 евро, главница по договор за банков кредит, договорна лихва в размер на 147.79 евро за периода от 10.10.20102 г. до 10.08.2015 г., наказателна лихва в размер на 575.02 евро за периода от 11.10.2012 г. до 17.05.2018 г. и 97.94 лв. разноски по делото. По извършена от ЧСИ справка за публични задължение става ясно, че такива са налице в размер на 1 169.68 лв. в полза на НАП и длъжницата е била уведомена за тях с изпратеното и запорно съобщение. С молба от 30.04.2019 г. същата е настояла ЧСИ да извади от размера на задължението и дължимата към НАП сума поради наличието на споразумение между нея и НАП за доброволно плащане на равни месечни вноски. Искането е било оставено без уважение от ЧСИ с разпореждане от 06.06.2019 г. От представеното удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения е видно, че срещу С.Й.К. има образувано производство за принудително изпълнение по изп. д. № *********/ 2017 г. в размер на 1014.09 лв., като задължението не е разсрочено, отсрочено или със спряно изпълнение.

С протокола за разпределение, изготвен на 06.06.2019 г. и предявен на страните на 27.06.2019 г., съдебният изпълнител е разпределил постъпилата в резултат на запор от трудовото възнаграждение на длъжницата сума в размер на 558. 54 лв., като на основание чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворение са били сторените от взискателя разноски според способа за изпълнение в размер на 204. 70 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, които разноски са платени съгласно ТТРЗЧСИ. На следващо място съдебният изпълнител е разпоредил предпочтително удовлетворение на основание чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД до размера от 166.56 лв. на присъединения взискател НАП. ЧСИ не е включвал в разпределението дължимите му такси по ТТРЗЧСИ.

При така изложените фактически данни Софийски градски съд достига до извода, че жалбата против извършеното разпределение е неоснователна.

Датата на извършване на разпределението може да съвпада, но може и да се различава от датата на неговото предявяване на страните, поради което оплакването в този смисъл е неоснователно.

Неоснователни са доводите на въззивницата за неправилно включване в разпределението на публичните и задължения към НАП. На първо място Държавата, в лицето на НАП, е присъединен по право взискател на основание чл. 458 от ГПК, следователно съдебният изпълнител няма право да игнорира Държавата като взискател за публичните задължения. Последните се ползват и с право на предпочтително удовлетворяване съгласно чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД. От представените доказателства от НАП се установява, че публичните задължения на длъжницата не са отсрочени, разсрочени или със спряно изпълнение, дори за тях е образувано производство по принудително изпълнение, по което ще се съотнесе и сумата от разпределението. При тези съображения се налага извода за неоснователност на жалбата.

Като неоснователни се ценят оплакванията на С.Й.К. за незаконосъобразност на възложените и такси по ТТРЗЧСИ. Съдебният изпълнител не е разпределил сума за погасяване на дължимите му такси, а разноските, сторени от взискателя, на основание Тарифата, които са предварително внесени от него и поради това се удовлетворят предпочтително по реда на първата обща привилегия на чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД.

При тези съображения извършеното от съдебния изпълнител разпределение не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна.

Взискателят „П.И.Б.“ АД настоява за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Такова не и се следва, тъй като разпоредбите на Раздел ІV от Наредбата за заплащане на правната помощ не предвижда заплащане за изготвяне на възражение по изпълнително производство или писмен отговор по частна жалба.

Предвид изложеното и на основание чл. 463 от ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, с вх. № 028693/ 01.07.2019 г., подадена от длъжника С.Й.К. от гр. София, ж. к. „******, с ЕГН **********, срещу разпределение от 06.06.2019 г., извършено по изп. д. № 20198440400851 по описа на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ, с район на действие СГС, предявен и на 27.06.2019 г.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                     2.