Р Е Ш Е Н И Е
№………./01.07.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на втори юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело № 677 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба вх. №
9934/05.02.2020г. на К.И.Л., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му
представител адв. С.Н., срещу решение № 6028 от 31.12.2019г., постановено по
гр. дело № 3597/2019г. на Варненския районен съд, ХІХ-ти състав, с което е
прекратена дължимостта на месечна издръжка в размер на 180лв, която И.Н.Л., ЕГН
********** *** е осъден да заплаща с определение № 10209/04.10.2017г. по гр. дело
№ 11495/2017г. по описа на ВРС в полза на въззивника, на основание чл. 150 СК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното решение,
като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон. Въззивникът излага, че продължава
образованието си в редовна форма на обучение във висше учебно заведение, както
и че не е в състояние да се издържа от доходите си или от използване на
имущество. От друга страна се твърди, че въззиваемият може без затруднения да
отделя средства за навършилото пълнолетие дете. Отправеното искане е за отмяна
на обжалваното решение
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението.
За да се
произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по предявен от И.Н.Л. срещу К.И.Л. иск с правно основание
чл.150 СК за прекратяване на месечната издръжка в размер на 180лв, която ищецът
е осъден да заплаща с определение № 10209/04.10.2017г. по гр. дело № 11495/2017
г. по описа на ВРС.
В исковата
молба ищецът излага твърдения, че ответникът е негов пълнолетен син. С
определение №10209/04.10.2017г. по гр. дело № 11495/2017г. на Районен съд-
Варна размерът на издръжката е увеличен и той е осъден да заплаща такава в
размер на 180лв. Твърди, че плащал редовно издръжката до месец юни 2018г., тъй
като синът му завършил средното си образование през месец май същата година.
През месец август е уведомен, че синът му се е записал студент в редовна форма
на обучение в Икономически Университет - гр. Варна и следва да продължи да му
заплаща издръжка. През септември 2018г., с втората си съпруга - Марияна
Лазарова, са осиновили дете на година и половина, поради което за ищеца станало
непосилно да плаща пълния размер на издръжката. До него момент е изпращал по 100
лв. всеки месец на И.. На 18.02.2019г. е получил покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ Людмил Станев за заплащане на издръжка от 01.09.2018г. Ищецът
излага, че работи на трудов договор към „Ивко Индустри" ООД., по който
получава брутно трудово възнаграждение в размер малко над 700лева. Предвид
размера на получаваното трудово възнаграждение и факта, че трябва да издържа
семейство с малко дете, ищецът излага, че за него съставлява особено
затруднение да продължи да дава определената от съда издръжка на пълнолетния си
син.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който е изразено становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че от 2003г. до
настоящия момент дължимата му издръжка винаги е събирана принудително чрез
съдебен изпълнител. През м. септември 2018г. е уведомил ищеца, че продължава
образованието си в редовна форма на обучение в Икономически университет –
Варна, но ищецът е отказал да заплаща определената по гр. д. № 11495/2017г. на
ВРС месечна издръжка. Сочи се, че ищецът разполага със средства над собствената
си необходима издръжка и е в състояние да отделя средства и за издръжката на
ответника.
С
обжалваното решение предявеният иск е уважен.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на
първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Не се спори
от страните, че ищецът е баща на ответника, който към настоящия момент е
пълнолетен и не е навършил 25 годишна възраст. Липсва спор, а и от издадено от
ИУ- Варна уверение се установява, че ответникът е записан редовна форма на
обучение за зимния семестър на 2019/2020г.
От влязло в
сила на 13.09.2018г. решение № 262/04.09.2018г. на Окръжен съд – Враца, удостоверение
за предаване на дете на осиновители от 13.09.2018г. и удостоверение за раждане
е видно, че И.Н.Л. и съпругата му Марияна Начкова Маринова – Лазарова са
родители на детето Никола, родено на ***г., по силата на допуснато пълно
осиновяване.
От
удостоверение изх. № 580/08.02.2019г., издадено от „Логел“ ООД, е видно, че за
периода м. август 2018г. – м. януари 2019г. И.Н.Л. е получил брутни
възнаграждение в общ размер от 3446,71 лв. От удостоверение № 136/08.02.2019г.,
издадено от „Ивко индустри“ ООД, е видно, че ищецът е получил брутно
възнаграждение от 432,64 лв. за м. януари 2019г. Или общо за последното
шестмесечие ищецът е получил от трудови възнаграждения сумата от 3879,35лв.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка и на своите навършили
пълнолетие деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20 годишна възраст, респ. 25
годишна възраст и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. За
уважаването на иска следва да са налице и трите предпоставки, които трябва да
са кумулативно дадени, тъй като задължението не е безусловно, каквото е това за
заплащане на издръжка на ненавършили пълнолетие деца.
В
конкретния случай между страните не се спори, макар и да не са представени
писмени доказателства, че ответникът е баща на ищеца. Безспорно се установи, че
ищецът е редовен студент, предвид което няма възможност да реализира доходи от
трудова дейност. Липсват данни същият да притежава имущество, от което да се
издържа или да реализира доходи от други източници. От друга страна се установи,
че ответникът реализира доходи от трудово възнаграждение в размер под средния
за страната. Ответникът е създал ново семейство и е баща на непълнолетно дете,
за чиято издръжка е безусловно задължен, наред с неговата майка. При така
установеното настоящият състав намира, че ответникът не разполага със средства
над необходимите за задоволяване на личните му нужди и изпълнение на
безусловното му задължение за издръжка на непълнолетното му дете. Заплащането
на издръжка в претендирания размер в полза на навършилото пълнолетие дете би му
създало особени затруднения по смисъла на закона. Налице са съществени
изменения на обстоятелства, при които възвивникът е осъден да заплаща издръжка
на пълнолетния си син. С оглед изложеното съдът намира предявения иск с правно
основание чл.150 от СК за доказан и като такъв следва да бъде уважен като
основателен.
Предвид
съвпадението на правните изводи на настоящата инстанция, с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части.
Въззиваемата
страна не претендира разноски, поради което такива не се присъждат.
Воден
от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
6028 от 31.12.2019г., постановено по гр. дело № 3597/2019г. на Варненския
районен съд, ХІХ-ти състав, с което е прекратена дължимостта на месечна
издръжка в размер на 180лв, която И.Н.Л., ЕГН ********** *** е осъден да
заплаща с определение № 10209/04.10.2017г. по гр. дело № 11495/2017г. по описа
на ВРС в полза на въззивника, на основание чл. 150 СК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3,
т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: