О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 28 ноември 2023 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ловешки административен
съд, в закрито заседание на 28
ноември 2023 г. в състав:
Председател: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
/Командировани със заповед на председателя на ВАС под №РД-08-426/08.11.2023г.
за разглеждане на настоящото дело/
при секретаря ………. …и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от ……… съдията ДИМИТРОВА ч.к.а.д.
327 по описа
на съда за 2023 година, за
да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XIII от
Административнопроцесуалния кодекс.
Срещу определение №867 от 24.08.2023г.,
постановено по адм. дело №38/2023г. по описа на АС-Ловеч е постъпила частна
жалба, вх. №2507/08.09.2023г., с която В. счита, че така направеният отказ за
освобождаване от заплащане на д.т. в размер на 10 лева и отказа за предоставяне
на правна помощ е незаконосъобразен. Заявява, че не дължи д.т., защото няма
средства за заплащането й, а и незаконосъобразно му е отказано и предоставянето
на правна помощ при наличие на материално-правните за това предпоставки.
Иска отмяна на оспорения съдебен акт и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Административно
дело № 38/2023 г. по описа на АС-Ловеч е образувано по искова молба вх.№
26926/18.07.2022г. по описа на АССГ насочена срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към МП, представлявана от главния директор, с правно основание чл.
62, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 284 и сл. от същия закон, с цена на
иска 25 000 лева, като се твърди, че за периода от 03.04.2020г. до момента на
депозирана на ИМ, ищецът вследствие на незаконосъобразните действия/
бездействия на представляващия ГДИН главен директор търпи вреди от нематериален
характер, изразяващи се в търпени за периода от страна на Г.В. „редица
неимуществени вреди“ с интензивен и траен във времето характер,
психоемоционален стрес, дискомфорт, страх и др.поради бездействието на
ответника във връзка с искане за преместване в друг затвор.
Първоначално исковата молба е
подадена в Административен съд София
град, който с Определение № 6971/13.09.2022 г. е изпратил исковата молба по
подсъдност на Административен съд -Плевен.
Поради отвод на съдиите от
Административен съд - Плевен, с Разпореждане № 4451/15.11.2022 г. по
образуваното пред него адм. дело №809/2022 г. е било прекратено и изпратено на
Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да
го разгледа. Върховният административен съд с Определение № 11207/06.12.2022г.,
постановено по адм. дело № 10859/2022 г. е изпратил делото на Административен
съд – Враца.
Поради отвод на съдиите от
Административен съд - Враца, с Определение № 783/29.12.2022 г. по образуваното
пред него адм. дело № 742/2022 г. е било прекратено и изпратено на Върховен
административен съд за определяне на друг равен по степен съд, който да
разгледа делото.
Върховният административен съд с
Определение № 777/25.01.2023 г. , по образуваното пред него адм. дело № 95/2023
г. е постановил на основание чл. 133, ал. 6 от АПК делото да се изпрати за
разглеждане от Административен съд - Ловеч и предвид факта, че към настоящия
момент Г.В. търпи наказанието си в Затвора гр. Ловеч.
Съдиите от Административен съд –
Ловеч са се отвели от разглеждане на спора по причина, че Г.В. е подал искова
молба с вх. № 218 от 19.01.2022 г. срещу ответник Административен съд – Ловеч.
Със заповед №РД-08-256 от
06.07.2023г., Председателят на Върховен административен съд е командировал,
след разпределяне на делото между всички съдии при спазване на общите правила и
принципа на случайния подбор съдия Д. Василев по реда на чл.227, ал.3 от ЗСВ за
разглеждане на адм. дело №38 по описа на ЛАС за 2023 год./ образувано по
първоначалната искова молба след последвалите отводи и командироването на
съдията докладчик/.
Следва да се има предвид, че
съгласно чл. 135 ал.2 АПК всички извършени действия от съда запазват правното
си значение и последици. Така с разпореждане от 17.08.2022г., 5-ти състав на
Административен съд-София град е оставил ИМ на Г. В. без движение, за да даде
възможност на В. да конкретизира в т.1-2 конкретните задължения, които
съществуват за ответника и вследствие на кои точно бездействия са причинени
твърдените в ИМ вреди и да посочи бездействията при или по повод на адм.
дейност ли са извършени и в резултат на каква административна дейност. Указано
му е още да внесе д.т. по сметка на съда в размер на 10 лева, както и да
представи препис от молбата за ответната страна.
В срока за изправяне на
нередовностите и за внасяне на д.т., В. е депозирал молба за освобождаване от
д.т. и разноски, както и молба за предоставяне на правна помощ- вх. №
31482/02.09.22г.по описа на АССГ., която е и предмет на разглеждане по адм. дело №38/2023г. по описа на АС-Ловеч.
С молба, вх.
№2373 от 23.08.2023г., Г. В. е посочил, че поддържа своята ИМ, така, както я
депозирал и насочил срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към МП,
на същото правно основание и същата цена на иска. Изложил отново същите доводи,
че се касае за бездействие на представляващия ГДИН главен директор, поради
факта, че не се бил произнесъл по молба с правно основание чл.62, ал.1, т.3 от
ЗИНС - за преместване в друг затвор. Счита, че така директорът на ГДИН не е
изпълнил служебните си задължения, вменени по закон да издаде заповед по чл.62,
ал.1 от ЗИНС. Тези бездействия са причинили описаните и по-горе вреди на В.,
като поради липсата на издаден ИАА, последният бил лишен от възможността за
обжалването му.
Поддържал е
искането и за освобождаване от д.т. и за предоставяне на безплатна правна
помощ.
С определение на съда №867 от 24.08.2023г., постановено по
адм. дело №38/2023г. по описа на АС-Ловеч., молбите на В. за освобождаване от заплащане на
д.т. в размер на 10 лева и за предоставяне на правна помощ изрично са оставени без уважение.
В проверяваното определение са
изложени мотиви за приложението намира нормата на чл.83 ал.2 ГПК и задължението
на съда да се съобрази с посочените в нея обстоятелства : доходите на лицето и
на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация;
семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възраст и
други констатирани обстоятелства
Съдът е изследвал условията на
чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса и приел молбата за
неоснователна. Посочил е, че целта на освобождаването от такси и разноски по
производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до
правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица,
чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на
разходите за съдебното производство, а в производството по ЗИНЗС само относно
д.т., тъй като разноски не се внасят предварително.
Мотивите на едноличният съдебен
състав за отказ по молбата на В. за освобождаване от заплащане на дължимата по
закон д.т. в размер на 10 лева са свързани със следните установени факти и
обстоятелства :
Съдът е изискал
актуална към произнасянето справка от
Сектор ПП при ОД на МВР-Велико Търново, Сектор ПП при ОД на МВР-Габрово,
от Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. Велико Търново, на имената
на Г. В. и съпругата му Анелия Вълева за
притежавани недвижими имоти и МПС-та, лични и в режим на съпружеска имуществена
общност, за които се твърди, че са възбранени от КПКОНПИ и делото е висящо на
пред Апелативен съд – гр. В. Търново.
Съгласно справка от 14.08.2023 г. от ОД на МВР – гр. Велико Търново, Сектор
„Пътна полиция”, и идентична такава от предходната година - справка от
05.04.2022 г. от ОД на МВР - Габрово, Сектор „Пътна полиция” е било установено ,
че Г.В. притежава пет МПС, върху които са наложени запори. Съпругата му — А.С.В,
притежава автомобил, който не е запориран. Двамата имат сключен граждански брак
от 1986 г., съгласно приложено удостоверение и справка в НБД, а автомобилът е
придобит през 1993 г. и на база презумцията по чл. 18, ал. 2, чл. 20, чл. 21,
ал. 3, във вр. с ал. 1 от СК е прието, че същият е в режим на СИО. От получени
справки за В. и съпругата му от АВ е установено
, че двамата притежават редица недвижими имоти, които са ипотекирани с кредитори
в голямата си част частни лица и ипотекарни длъжници - жалбоподателят и съпругата му. Налице са и
заличавания на договорни ипотеки. Някои имоти са под наложена възбрана, но не
всички, като за част от тях възбраните са заличени. През 2017г., а и в по-ранен
период са налице продажби на имоти, чиито собственици са тези лица. Има вписан
договор за наем с наемодател
жалбоподателят и месечен наем 1200 лева,удостоверено в справката. С
оглед предоставените справки за имотното състояние на жалбоподателя съдът е установил,
че ч.ж.В. и съпругата му притежават множество недвижими имоти/ над 20 / и на
автомобил.
Съдът е приел, че наличните имущества
са достатъчни,включително анализирайки правните последици от възбраната и
ипотеката, което не води до извод за невъзможност да бъде заплатена д.т. от 10
лева.
По отношение на отказа за предоставяне на правна помощ първоинстанционния
съд е анализирал основанията на нормата на чл.23 ал.3вр.чл.24 т.1 ЗПП,че
безплатната правна помощ не се предоставя- когато предоставянето й не е
оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето,
кандидатстващо за правна помощ и акцентувал и на други/адм.д.24/23г./ с еднакво
съдържание искови молби като съдържание и начин на формулиране и изказ не дава
никакво основание да се приеме, че лицето е правно неграмотно, независимо от
липсата на юридическо образование.
Определението е правилно.
С оглед предоставените справки
за имотното състояние на жалбоподателя съдът в настоящия си касационен състав установи, че жалбоподателят и съпругата му
притежават множество недвижими имоти и на автомобил. Възбраната е обезпечителна
мярка, уредена в от Гражданско-процесуалния кодекс и представлява забрана на
собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или
принудителното изпълнително производство. Това обаче не е пречка имотите да се
отдават например под наем. Ипотеката пък не е пречка дори за сключване на
разпоредителни сделки с имота при спазване на определени условия за това. както
се установи семейството притежава освен запорираните автомобили и незапориран
такъв.Нещо повече наличието на предходно вписан и продължен срок за договор за
аренда на земи с годишен наем от 1200лв сочи на доходи за ч.ж. и не е налице
невъзможност за заплащане на дължимата д.т. от 10лв. Абсолютно в унисон на
разпоредбата на ЗПП са и доводите на съда ,че не са налице основания за
предоставяне на безплатна правна помощ, тъй като не са налице първо
материалноправните предпоставки и второ предоставянето й не е оправдано от
гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за правна
помощ, с оглед на данните за множеството сезирания на съда с
идентични оплаквания, мотивирани от ищеца и с приложението на европейски правни
норми, т. независимо от липсата на юридическо образование ищецът е правно
грамотен до степен на интелектуални възможности за интепретативна спекулация на
твърдения
Ето защо касационния състав на
ЛАС приема, че оспореното определение е правилно ,валидно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание
чл.234 и чл.235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля
оспорването на Г.В. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода -„ доживотен затвор без право на
замяна“, понастоящем в затвора гр. Ловеч срещу определение №867 от 24.08.2023г., постановено по адм.
дело №38/2023г. по описа на АС-Ловеч
Определението е окончателно.
Жалб.Г.В. следва да бъде изрично уведомен за настоящето определение с
изпращане на препис за преценка от първоинстанционния съд по адм.д. 38/23г на
АС-Ловеч досежно изпълнение на дадените
указания в срок
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :