Решение по дело №758/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 и чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Образувано е по жалба на З. Ж. З., чрез адв. Д. Д., против Заповед № 8121К-2935/24.03.2025г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл.197, ал.1 т.6, чл.194, ал.2, т.4 (т.15, т.19, т.20 и т.28, б. „а“ и б. „в“ от Етичен кодекс), чл.203, ал.1, т.13, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на старши инспектор З. Ж. З., началник на Участък (КП) – Долни чифлик към 04 РУ-Варна при ОДМВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспорената заповед в цялост, с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон.В становище с.д.№ 8768/27.05.2025г. жалбоподателят, чрез адв. Д. сочи, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание би следвало да се проведе по реда на Закона за държавния служител (ЗДСл), а не по ЗМВР, тъй като З. е държавен служител, поради което не следва да се прилага друг закон освен ЗДСл. Счита се, че предвид установените конкретни факти и обстоятелства в атакуваната заповед и предвид относима съдебна практика на ВАС, в случая може да се приеме, че мотивите на ДНО са неубедителни и наложената санкция е явно несъразмерно тежка. Твърди се, че в случая ДНО не е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като не е оценил всички събрани доказателства - т.е. цялостната дейност в системата на МВР на служителя, последиците от деянието и по този начин да определи правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. С тези доводи се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.В съдебно заседание по същество, адв. Д. поддържа жалбата.

Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител Б. П. (служител с юридическа правоспособност) оспорва жалбата и моли оспорения акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. В депозирани писмени бележки излага пространни доводи в подкрепа на процесуалната си позиция. Сочи, че в хода на дисциплинарното производство са събрани доказателства, с които по безспорен начин се доказва, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган, съгласно дадените му правомощия по чл. 204, ал.3 от ЗМВР, в предвидените в чл. 195 от ЗМВР срокове, както и че наложеното наказание съответства на извършеното от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина. При издаване на заповедта министърът на вътрешните работи е приел, че са налице данни за извършено от служителя нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, т. е. налице са данни за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата си, като за такива се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата.

Съдът след като се съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят относно това, а и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят З. Ж. З. е бил служител в ОД на МВР и заемал длъжност „старши инспектор“, началник на участък Долни чифлик към 04 РУ Варна при ОДМВР – Варна.

Производството е образувано по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по предложение № 365р-45261/09.08.2024 г. на Директора на ОДМВР - Варна, в което са изложени данни, че на 25.07.2024 г., в 23:15 ч., [улица], екип на сектор ПП при ОДМВР - Варна, в състав: младши инспектор С. С. и младши инспектор И. М., със служебен автомобил Фолксваген - Голф, ДКН [рег. номер], след предварително получена задача спрели за проверка лек автомобил Фолксваген - Пасат, ДКН [рег. номер], който установили, че е управляван от старши инспектор З. З.. При покана за проверка, за наличие на алкохол в издишалия с техническо средство (Алкотест „Дрегер“ 7510, фабр. № ARPL0231) служителят категорично отказал. За извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, бланков № 1276997. Издаден му е талон за медицинско изследване, № 276604, който му е връчен в 23.55 ч. След като е уведомен за задължението - до 120 минути след връчването на талона да се яви в МБАЛ „Св. А.“ - Варна, е освободен.

Установено е, че старши инспектор З. не се е явил в МБАЛ „Св. А.“ - Варна за даване на кръвна проба за медицинско изследване. В същото време, в медицинския журнал на Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМП) - Долни чифлик е записано, че на 26.07.2024г., в 01:30 ч., лице с имена „З. Ж. З.“ е дало кръвна проба за медицинско изследване. От записите на камерите за видеонаблюдение във ФСМП - Долни чифлик (предадени с протокол УРИ № 365р-43606/01.08.2024 г.) е установено, че в този времеви период старши инспектор З. не е посещавал сградата на ФСМП - Долни чифлик. Около 07:30 ч. пробата е предадена в МБАЛ „Св. А.“ – Варна за изследване, като отчетеният резултат е бил 0.00 промила.

За случая е уведомена Окръжна Прокуратура (ОП) - Варна. Неправомерното поведение на служителя е коментирано на 26.07.2024 г. в информационна агенция БЛИЦ.

Поведението му е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" (т. 15, т. 19, т. 20 и т. 28, б. „а“ и „в“ от Етичен кодекс), съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата ”, за което е предвидено наказание „уволнение".

На 28.10.2024 г., след връчена покана № 433р-22872/19.09.2024г., старши инспектор З. е запознат със Заповед № 8121K-12097/20.08.2024г. за образуване на дисциплинарно производство и му е предоставена възможност да представи писмени обяснения. Изразил е желание да бъде подпомаган в защитата си от адв. Д. Д. от ВАК. След запознаване със заповедта (същия ден) е представил пред ДРО заявление № 433000- 26383/28.10.2024 г., в което е направил възражение срещу връчената му покана № 433000-22872/19.09.2024 г. с довода - че същата е несъставомерна и не отговаря на изискванията на Инструкция № 81213-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. ДРО е обсъдил направеното възражение, приел го е за неоснователно и на 14.11.2024 г. му изпратил отговор № 433000-28320/2024 г. на посочения от него адрес за кореспонденция.

Издадена е Заповед № 8121К-12097/20.08.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: по т.1. Е образувано дисциплинарно производство срещу старши инспектор З. Ж. З., началник на участък Долни чифлик към 04 РУ Варна при ОДМВР – Варна; т.2. Отстранен е временно от длъжност за срок от два месеца, считано от връчване на заповедта, старши инспектор З. З. и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие; т.3. Определен е дисциплинарно разследващ орган с поименно посочване на състава; т.4. ДРО да запознае З. със заповедта и да му разясни правото да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител от МВР или адвокат; т.5. ДРО да събере всички необходими доказателства за установяването и да извърши процедурни действия до доказване на дисциплинарното нарушение; т.6. При получаване на данни за промяна в описаната фактическа обстановка, квалификацията на вмененото дисциплинарно нарушение или в хода на производството бъде открито друго нарушение на служебната дисциплина, ДРО своевременно да представи предложение за изменение на заповедта; т.7. ДРО да следи за спазване на сроковете по чл. 195, ал. 1, чл. 205, ал. 6 от ЗМВР, като изготвя предложения за удължаване на срока по чл. 205, ал. 6 от ЗМВР; т.8. ДРО да изготви становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на старши инспектор З., което да бъде докладвано заедно със събраните доказателства в четиримесечен срок от издаване на заповедта; т.9. На осн. чл. 96, ал. 1, т. 7 от ПУДМВР, след постъпване в МВР на приключеното дисциплинарно производство, в десетдневен срок да се представи становище за изпълнение на настоящата заповед; т.10. При обжалване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство, в частта за временно отстраняване от длъжност и нейната отмяна, ДРО незабавно да докладва.

Заповедта е обжалвана по съдебен ред и с Определение № 13283/09.12.2024г. по административно дело № 2820/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, е оставена без разглеждане жалбата на З. З. против Заповед № 8121К-12097/20.08.2024г. на Министъра на вътрешните работи, в частта й по т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 от заповедта и е прекратено производството по делото в тази му част, а с Решение № 2484/05.03.202 г. по същото дело е отхвърлена жалбата му против т. 2 от диспозитива на Заповед № 8121К-12097/20.08.2024г. на министъра на вътрешните работи, с която е отстранен временно от длъжност за срок от 2 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

Със Заповед № 8121К-15209/11.12.2024г. на министъра на вътрешните работи срокът за разследване на дисциплинарното производство е удължен с още два месеца (до 21.02.2025г.), а срокът за временно отстраняване от длъжността на служителя, е удължен с още един менец, считано от 29.12.2024г.

Със Заповед № 8121К-435/24.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи старши инспектор З. З. е възстановен на длъжност началник на Участък (КП) – Долни чифлик към 04 РУ-Варна при ОДМВР-Варна, считано от 30.01.2025г., в хипотезата на чл. 46, ал. 4, т. 3 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и след изтичане на законоустановения удължен срок по чл. 214, ал. 3 от ЗМВР.

На 17.12.2024г., след връчена покана № 433000-31477/16.12.2024 г., старши инспектор З. З. е запознат със Заповед № 8121К-15209/11.12.2024г. за удължаване на срока на дисциплинарното производство и удължаване на срока на временното му отстраняване от длъжност.

На 24.01.2025г., с покана № 433000-2155/23.01.2025г., ДРО отново му е предоставил възможност да даде писмени обяснения по вмененото му дисциплинарно нарушение и да ангажира доказателства в своя защита. Въпреки това в хода на воденото разследване служителят не е представил обяснения, по изцяло зависещи от него причини (удостоверено с протоколи № 433р-36405/20.11.2024г., № 433р-578/07.01.2025г. и № 433р-4330/03.02.2025 г.).

На 07.02.2025г., след връчена покана № 433000-22773/05.02.2025г., старши инспектор З. е запознат с обобщена справка УРИ № 433р-4716/05.02.2025г. и всички материали от производството (удостоверено с протокол № 433р-5076/07.02.2025 г.), като отново му е предоставена възможност да представи допълнителни обяснения или възражения по установената фактическа обстановка, по вмененото му дисциплинарно нарушение, изводите и предложението на ДРО. Въпреки това служителят не се е възползват от това свое право (видно от протокол УРИ № 433р-5549/11.02.2025 г.) по изцяло зависещи от него причини.

След връчена допълнителна покана № 8121р-3850/25.02.2025г. от дисциплинарно наказващия орган старши инспектор З. е представил писмено обяснение № 442р-7512/05.03.2025г., в което потвърждава, че на 25.07.2024г., при управление на МПС, е отказал да бъде пробван с техническо средство за употреба на алкохол, тъй като е ползвал лекарство „Фостер“, което съдържало алкохол.

Направил е възражение срещу констатациите в обобщената справка - че не е извършил административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с довода, че след излизането на резултата от пробата му в МБАЛ „Св. А.“, в който доказаното наличие на алкохол в кръвта е бил с концентрация 0.00 промила, съставеният му акт е бил отменен.

Направил е възражения срещу приобщените към дисциплинарното производство: копия на материали от ДП № 490/2024г. по описа на ОДМВР - Варна, с мотива, че по това наказателно дело той не е процесуално лице, и записи от охранителни камери на ФСМП - Долни чифлик, с довода, че същите били некачествени и се използвали за друго предназначение. Счита, че следва да се вземе предвид цялостното му поведение по време на службата, за което прилага и изготвена от него справка.

За да постанови оспорената понастоящем заповед, министърът на вътрешните работи е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 25.07.2024г. в 21:30 ч., в [населено място], обл. Варна, екип от сектор ПП при ОДМВР - Варна, в състав: младши инспектор С. С. и младши инспектор И. М., със служебен автомобил Фолксваген - Голф, ДКН [рег. номер], получили задача да наблюдават два леки автомобили с номера - **** и ****, които били паркирани до питейно заведение „При К.“. В 23:02 ч. служителите забелязали мъж и жена да се качват в лек автомобил Фолксваген - Пасат, с ДКН [рег. номер], като на мястото на водача седнал мъжът. След като автомобилът потеглил, те го застигнали със служебния автомобил, с включен звуков и светлинен сигнал, и го спрели за проверка. Младши инспектор С. отворил вратата на служебния автомобил, за да слезе и да извърши проверка, но в този момент водачът на проверявания автомобил рязко потеглил на заден ход и карал около 100 метра. Младши инспектор М. направил маневра и с включен звуков и светлинен сигнал го последвал. След кратко преследване, в 23:15 ч., автомобилът бил застигнат и спрян на [улица]. Установено е, че е управляван от старши инспектор З. З., който бил разпознат от младши инспектор С., като служител на МВР. З. отворил вратата на автомобила и реагирал пред полицейския екип с репликите: „Кой ме поръча?“, „Защо мен, изгорихте?, „Моля ви!“, „Bие не сте ли хора бе?“, „Защо станахте еничари?“, „3ащо го правите?“ (удостоверено от запис на „боди-камера“, монтирана на униформата на младши инспектор М.). Младши инспектор М. няколко пъти поканил З. да представи документите си за проверка, той първоначално отказал, но впоследствие му ги предоставил, като постоянно повтарял репликата „Кой ме поръча, защо ме изгорихте?“. Същият бил уведомен, че ще му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в издишалия въздух с техническо средство (Алкотест „Дрегер“ 7510, с фабр. № ARPLG231), но той категорично отказал. За извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/ши с тест за установяване употребата на наркотични вещества ши техни аналози ши не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай ши самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ му е съставен АУАН, серия GA, бланков № 1276997. Издаден му е талон за медицинско изследване, № 276604, който му е връчен на 25.07.2024., в 23:55 ч. З. е уведомен, че трябва да се яви в МБАЛ „Св. А.“ - Варна за вземане на кръвна проба, до 120 минути след връчването на талона, след което е освободен.

В писменото си сведение П. Б. П. е посочил, че познава старши инспектор З. от няколко години, като поддържали приятелски отношения. Същият твърди, че на 25.07.2024 г., около 24:00 ч., получил телефонно обаждане от Т. А. Н. (съпруга на неговия приятел Г. Н.), която му обяснила, че се налагало да даде кръв за З., като преди това го попитала дали е употребил алкохол. След като получила от него отрицателен отговор, след 3-4 минути пристигнала и го взела от жилището му с лек автомобил „Киа Соренто“, придружавана от съпруга си Г. Н. и негов приятел е малко име А.. П. е заявил, че в автомобила, на път за ФСМП - Долни чифлик, му дали талон за изследване, със залепени стикери, и личната карта на инспектор З., като му казали (без да конкретизира кой, с довода, че не си спомня), че трябва да даде кръв заради него: „едва тогава разбрах, че същият е направил някаква бела и трябва да дам кръв, вместо него“.

След като пристигнали във ФСМП - Долни чифлик П. влязъл с талона за изследване и с личната карта на З. в лекарския кабинет, където били посрещнати от д-р Ш. А. и м.[населено място], а придружаващите го лица останали отвън. Той обяснил на д-р А., че идвал да даде кръвна проба за алкохол, но те му поискали съставения АУАН. Тъй като не го носил, излязъл от кабинета и обяснил на придружаващите го (Т., А. и Г.), че отказали да му вземат кръв, защото не носил акта. След проведен телефонен разговор между Т. и Златинов (П. не конкретизира дали разговора е бил със служителя или съпругата му с довода, че не си спомня), той бил уведомен, че ще изпратят акта. След няколко минути снимка на съставения акт била изпратена на телефона на Н. (по приложение „Вайбър“) и П. я показал на д-р А. с обяснението, че по-късно лично ще донесе и акта: „Ще ви излъжа дали беше Т. или Г. се обадиха по телефона, предполагам или на З. или на жена му, да искат снимка на Акта, защото то има някакво време в което трябва да се даде пробата. Някой от двамата съпрузи, ме уведоми, че след малко ще изпратят акта. Изпратиха акта по вайбър мисля, че на телефона на Т.. Т. ми показа телефона си, на който видях снимка на Акта“. Д-р А. се съгласил да му вземат кръвна проба и започнат да попълва документите за пробата, като не го попитал за имената му, а вписал имената от личната карта на З.: „Не си спомням дали, когато започна да пише или преди това бях дал личната карта на З. и талона, които ми бяха дали в колата. Аз имена не съм казвал, доктора гледаше от личната карта на З. и преписваше данните.“. Докато той попълвал документите, П. бил заведен от м.[населено място] в съседна стая, където му взела кръвна проба в няколко контейнера и залепила стикери върху тях и придружаващия документ, който доктора написал. След като приключила процедурата П. се подписал върху медицинската документация (в която били вписани имената на З. З.), получил личната карта на З., излязъл от кабинета и я предал веднага на Т. Н.. След това отишли на бензиностанция до входа на [населено място], където след около десет минути пристигнал автомобила на А. и някой донесъл акта на З. (П. не посочва кой е донесъл акта с довода, че било тъмно и не си спомнял). П. и Н. се върнали обратно във ФСМП - Долни чифлик и го предали на м.[населено място]. Тръгнали обратно за [населено място], като по време на пътуването П. разбрал, че преди това старши инспектор З. е бил спрян за проверка за алкохол. П. оправдал своите действия (явяването и даването на кръв във ФСМП - Долни чифлик с личната карта на З.) с довода, че се страхувал от З. и не е искал да създава главоболия на сина си, който е бия полицейски служител: „с него (З.) бяхме приятели, но през последните години, той започна да се държи по съвсем друг начин и когато сме сядали на маса, ми е подхвърлял, че като се върне като началник на Бяла, ще уволни синът ми, който е полицай там и поради тази причина, за да спестя главоболия на детето си, направих това нещо“.

В писмените си сведения д-р Ш. А. (№ 433000-29024/22.11.2024г.) и м.[населено място] (№ 433000-29411/27.11.2024г.) са потвърдили описаната фактическа обстановка, като са заявили, че са огледали предоставената лична карта на старши инспектор З., но са се „заблудили“, че П. П. е лицето с представения документ за самоличност.

Д-р А. твърди, че е видял, че кръвната проба е следвало да се направи в МБАЛ „Св. А.“, но въпреки това се съгласил да я вземат от мъжа с представената лична карта на З. с довода, че изтичал 120-минутния срок за вземане на пробата. Медицинските лица (А. и К.) са посочили, че след няколко дни разбрали, че в случая е ставало въпрос за старши инспектор З. З., началник на Участък - Долни чифлик, и твърдят, че не го познават и не са го виждали: „След време от колеги, в това число лекари, медицински сестри и шофьори разбрах, че този човек не се ползвал с добро име в околността и е направил тази измама с цел да се отърве, тъй като често е злоупотребявал с алкохол в заведенията“.

Г. К. е заявила, че на по-късен етап, след като разбрала подробности около случая и видяла снимки на З. в Интернет, установила, че има разлика в лицата на двамата - на З. и П., който се явил с неговата лична карта: „Впоследствие, след разпита видях негови снимки в интернет и видях, че има разлика в лицата на двамата, началника и мъжа, който се яви вместо него... След като погледнах в интернет, видях статиите, в които пишеше, че този З. З. е хванат с алкохол и чак тогава разбрах, че се различават лицата на двамата мъже“.

В писмено сведение № 433000-799/09.11.2024 г., младши експерт С. допълнително е посочил, че на 26.07.2024г., след като взел пробата от ФСМП - Долни чифлик, за да я транспортира за изследване в МБАЛ „Св. А.“ - Варна, видял, че на нея са записани имената на старши инспектор З.. Поради тази причина той му се обадил по телефона и го попитал дали кръвната проба е негова, на което З. му отговорил, че тя е негова и няма от какво да се притеснява. Обяснил му, че при проверката отказал да му направят проба с дрегер, тъй като бил ядосан: „Той ми отговори утвърдително, че става въпрос за него и кръвната проба е негова и няма от какво да се притеснява. В хода на разговора ми каза, че не е дал да му направят проба на дрегер, тъй като се ядосал“.

В писмените си сведения Т. Н. и Г. Н. са отказали да дават сведения по случая с мотива, че са в близки приятелски отношения със старши инспектор З.. А. С. е заявил, че поради употреба на голямо количество алкохол във въпросната вечер не си спомнял нищо по случая.

В приобщения към производството протокол за разпит на свидетел по образуваното ДП № 490/2024 г. по описа на ОДМВР - Варна Н. е потвърдила, че на 25.07.2024 г. вечерта, закарала Г., А. и П. до ФСМП - Долни чифлик, но отрича да е звъняла на П. П.. Същата твърди, че старши инспектор З. се е обаждал да се носят документи във ФСМП - Долни чифлик, но не посочва подробности по случая: „Разбрах, че З. З. се е обадил, че трябва да се занесе някакъв документ в спешното, но не разбрах на кого се е обадил[интернет адрес]След като си взех документите, минахме през къщата на З., от жена му взехме документа, след което отидохме да вземем П. и тръгнахме. Някой от мъжете слезе да вземе документа от съпругата на З. и аз не съм го чела, не знам какъв беше и не знам защо трябваше да го носим... Не знам и не съм виждала никой да дава кръв... Категорично заявявам, че не съм звъняла на П. и не съм му казвала, че трябва да даде кръв вместо З. З.“.

От приложените записи на камерите за видеонаблюдение на ФСМП - Долни чифлик се установява, че от 23:24 ч. на 25.07.2024 г. до 08:00 ч. на 26.07.2024 г., старши инспектор З. не е влизал в обсега им (протокол № 433р-638/07.01.2025 г.), което води на извода, че същият не е посещавал медицинското заведение.

Заключението на приобщената към дисциплинарното разследване ДНК - експертиза (отразена в протокол № 24/ДНК - 410 по описа на БНТЛ при ОДМВР - Бургас) безспорно установява, че изследваните кръвни проби (с посочен произход от З. Ж. З.) съвпадат с ДНК-профила на изследвания клетъчен материал от П. Б. П. - т. е. изследваната кръв в МБАЛ „Св. А.“ не е била на З., а е взета от П. П.. Това на практика компрометира представения протокол за химическо изследване № 490/04.09.2024 г., от МБАЛ „Св. А.“, в който е вписано, че представената кръвна проба с вписаните данни на З. Ж. З. е с доказано наличие на алкохол в кръвта с концентрация 0.00 промила.

Прието е, че описаната фактическа обстановка се доказва от сведенията на П. П., Л. П., младши инспектор С. С. и младши инспектор И. М., младши експерт С. С., д-р Ш. А. и м.[населено място], и се подкрепя от приобщените АУАН, серия GA, бланков № 1276997, талон за медицинско изследване № 276604, от заключението на ДНК-експертиза (Отразена в протокол № 24/ДНК - 410 по описа на БНТЛ при ОДМВР - Бургас), протокол за химическо изследване № 490/04.09.2024 г. от МБАЛ „Св. А.“ и записите от камерите за видеонаблюдение на ФСМП - Долни чифлик.

При тази фактическа обстановка органът е приел за безспорно установено, че на 25.07.2024 г., в 23:15 ч., в [населено място], на [улица], старши инспектор З. Ж. З., като водач на лек автомобил Фолксваген - Пасат, с ДКН [рег. номер], при проверка е отказал на контролните органи да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта при управлението на МПС, за което му е съставен АУАН, серия GA, бланков № 1276997, за неспазване на чл. 174, ат. 3 от ЗДвП. Същият не е изпълнил указанията на контролните органи - да се яви в указания срок в МБАЛ „Св. А.“ - Варна за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като с негово знание (въздействие), с личната му карта - при грубо нарушаване на нормативно определените в ЗБЛД правила за съхранение, даване и използване на български лични документи, вместо него във ФСМП - Долни чифлик се явил и дал кръвна проба П. П., с цел прикриване на неправомерно поведение - получаване на отрицателен резултат при изследване на кръвна проба за употребата на алкохол и избягване на административно-наказателна отговорност. Прието е, че доказателствата сочат (сведенията на П. и младши експерт С.), че представената за изследване кръвна проба в МБАЛ „Св. А.“ - Варна, дадена от П., е станала със знанието на З., който още преди да е направено изследването е изразил увереността си пред младши експерт С., че кръвната проба ще бъде отчетена като негова и резултатът от нея ще бъде отрицателен. Демонстрираното му поведение при разговора с младши експерт С. води на единствения възможен извод - че решението му да откаже да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол е целяло да се представи кръвна проба от лице, което не е употребявало преди това алкохол, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

Прието е, че с действията си служителят не е спазил следните правила от Етичен кодекс за, поведение на държавните служители в МВР:

- т. 15: „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ - допуснал е нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което му съставен АУАН. Ясно е съзнавал и е знаел, че след отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство на 25.07.2024 г. друго лице е дало вместо него кръвна проба, която е представена за негова. Разбрал е и е знаел, че тази кръвна проба ще бъде изследвана и ползвана като доказателство за проверка - дали е управлявал МПС след употреба на алкохол, по административнонаказателното производство. Съзнавал е, че по този начин се прикрива неправомерно поведение, което е довело до компрометиране на резултати от изследване на кръвна проба и образуване на наказателно производство.

- т. 19: „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ - старши инспектор Златинов, в качеството си на ръководен служител, е трябвало да дава пример на останалите държавни служители в МВР със своето поведение и действия по време на управление на МПС. При спирането и проверката е следвало да изпълни разпорежданията на контролните полицейски органи за проверка с техническо средство за употреба на алкохол. С отказа да бъде проверен с техническо средство и да бъде представена манипулирана кръвна проба за химически анализ, служителят е увредил името на МВР, като е създал впечатление, че като водачи на МПС, ръководни служители на МВР, могат да не спазват регламентираните в ЗДвП правила за поведение и да откажат да изпълнят полицейски разпореждания. Въпреки, че е знаел, че кръвна проба от друго лице се ползва като негова в административнонаказателното производство, не е предприел действия за предотвратяване на тези престъпни действия, довели до образуване на наказателно производство;

- т. 20: „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ - с поведението си служителят е дал негативен пример, че отказът да бъде извършена проверка за употреба на алкохол, въпреки наличието на признаци за такава употреба, е приемлив начин да се избегне наказателна и административна отговорност. Знаел е, че са били ангажирани други хора за даване на кръвна проба от негово име, но се е съгласил с това, за да избегне понасянето на отговорност за отказ от извършване на проверка с техническо средство за управление на МПС след употреба на алкохол;

- т. 28, б. „а“ и б. „в“: „Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; ... на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол ши на друго упойващо вещество“ - въпреки заеманата ръководна длъжност служителят е следвало да изпълни разпорежданията на полицейските органи за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Поведението му е демотивиращо за служителите от ОДМВР-Варна, като е създало в тях убеждение, че могат да не спазват установените правила за движение по пътищата и да не изпълняват разпорежданията на контролните органи. Разписаните правила за поведение в т. 11. буква „г“ от Етичния кодекс са приложими, както за действията и поведението на държавните служители в работно и извънработно време, така и по отношение на техните задължения за спазване на моралните норми и опазване престижа на службата и МВР. Деянието е извършено умишлено - отказ от тест с техническо средство и последващ опит за подмяна на кръвна проба с цел избягване на административно наказателна и дисциплинарна отговорност.

Случаят бил широко разпространен в средствата за масово осведомяване и е придобил широк обществен отзвук. Неправомерното поведение на З. е отразено на 26.07.2024г. в информационните сайтове ,,[интернет адрес]“ и „[интернет адрес]“ - „Началникът на полицейския участък в Долни чифлик е обект на акция на дирекция Вътрешна сигурност към МВР, научи БЛИЦ. Автомобилът на З. З. е бил спрян в центъра на [населено място], Варненско. Зад волана бил той,, но след като колегите му поискали да го тестват за алкохол, З. категорично отказал... “. Деянието на служителя е станало достояние на широк кръг лица от МВР, съд, прокуратура, медицински лица от ФСМП - Долни чифлик и на неограничен брой граждани и е довело до уронване на престижа на службата. С поведението си е създал впечатление в обществеността, че ръководни полицейските служители вместо да бъдат пример за служители на МВР и граждани за стриктно спазване на правилата за движение по пътищата и указанията и разпорежданията на контролните органи, сами ги нарушават грубо. З. не е опазил доброто име на институцията, която представлява, не е дал личен пример с поведението си да насърчава гражданите да уважават закона, като по този начин не е допринесъл за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР.

Прието е, че старши инспектор З. не е удовлетворил изискванията за етично поведение на държавните служители в МВР. На фона на засиления контрол за безопасността на движението по пътищата от органите на пътната полиция действията на служителя формират негативен облик на МВР. Те са станали достояние на контролните органи, на които е отказал извършване на проверка с техническото средство и последващ опит за подмяна на кръвна проба, с което е уронил престижа на службата. Неспазването на установения обществен ред, в частност на правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, и на служебната етика, се отразява негативно върху авторитета на МВР, има за последица намаляване или загуба на обществено доверие в министерството и може да доведе до липса на обществена подкрепа в борбата на министерството за повишаване на безопасността за движение по пътищата и намаляване на смъртността и пътния травматизъм.

Със Заповед № 8121К-2935/24.03.2025г. на Министъра на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е прекратил служебното правоотношение в МВР на старши инспектор З. Ж. З., началник на Участък (КП) – Долни чифлик към 04 РУ – Варна при ОДМВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповед № 8121К-2935/24.03.2025г. на Министъра на вътрешните работи е връчена на жалбоподателя на 24.03.2025г., видно от направеното върху нея отбелязване.

По делото е представена административната преписка в нейната цялост.

Допълнително в производството по искане на жалбоподателя са разпитани в качеството на свидетели младши инспектор С. Р. С. и младши инспектор И. Б. М., които в показанията си потвърждават обстоятелствата по извършената на 25.07.2024 г. проверка на жалбоподателя, отказа му да бъде тестван за наличие на алкохол с Алкотест „Дрегер“ и издаването му на талон медицинско изследване.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от оспорване на издадения индивидуален административен акт, чийто адресат се явява и в рамките на законоустановения срок по оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество подадената жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, административният съд приема следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 204, ал. 1 от ЗМВР – Министърът на вътрешните работи, който съгласно чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се явява и органът, образувал дисциплинарното производство.

При издаване на заповедта са спазени общите изисквания за форма на индивидуалните административни актове по чл. 59 от АПК – посочен е издателят на акта, неговият адресат, фактическите и правни основания за издаването й, разпоредителната част, както и е указан редът за нейното обжалване. В този смисъл не е налице порок по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави процесната заповед незаконосъобразна.

Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

На основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя, за което е издадена Заповед № 8121К-12097/20.08.2024г. от министъра на вътрешните работи, като на основание чл. 207, ал. 2 от ЗМВР е определен дисциплинарноразследващ орган (ДРО). В заповедта изрично са изброени правата на държавния служител в хода на дисциплинарното производство, регламентирани чл. 205, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, както и срок за приключване на производството - 20.12.2024г.

Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено нарушение и за неговия извършител - чл. 205, ал. 1 от ЗМВР. В предложение № 365р-45261/09.08.2024 г. по описа на ОДМВР Варна са изложени данни за извършено дисциплинарно нарушение от З., изразяващо се в това, че на 25.07.2024 г. вечерта при полицейска проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство Алкотест „Дрегер“, за което му е издаден талон за кръвна проба в УМБАЛ „Света А.“ - Варна. Вместо това негови приятели са организирали даването на кръвна проба от трето лице, като са представили на доктора в амбулаторията в [населено място] копие от талона за изследване и личната карта на З. в оригинал. Във връзка с изпълнение на законовото изискване служителят да е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и на основание чл. 207, ал. 11 от ЗМВР, ДРО е изготвил покана № 433000-22872/19.09.2024 г. по описа на ОДМВР-Варна до З. за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, за даване на писмени обяснения, адресирани до министъра на вътрешните работи. Поканата е връчена на жалбоподателя на 24.10.2024 г. лично срещу подпис, като е отбелязал, че иска да бъде подпомаган от адв. Д. Д..

Със заповед № 8121К-12097/20.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи З. се е запознал срещу подпис като е отбелязал, че иска както на него, така и на защитника му да се връчат материалите по дисциплинарното производство, събрани до момента. Следва да се подчертае, че при връчване на заповедта ДРО е изпитал известни затруднения, тъй като З. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност и не е бил открит както на известните на ДРО адреси, така и на мобилния му номер, за което са съставени протоколи peг.№ 433р-28122/19.09.2024г., peг.№ 433р-28123/19.09.2024г. и peг № 433р-28233/20.09.2024г. peг.№ 433р-30675/08.102.204 г., peг.№ 433р-31226/10.10.2024 г., peг.№ 433р-32038/15.10.2024 г. по описа на ОДМВР Варна.

Във връзка с направено от З. възражение № 433000-26383/28.10.2024 г. срещу съдържанието на покана № 433000-22872/19.09.2024 г., ДРО е изготвил мотивирано становище до лицето peг.№ 433000-28320/14.11.2024 г. за неоснователност на направените възражения, което е изпратено до служителя с писмо с обратна разписка на посочения от него адрес за кореспонденция. Видно от приемо-предавателен протокол peг.№ 433р-34403/04.11.2024 г. на адв. Д. Д. са предадени събраните до този момент материали от дисциплинарното производство, с което е удовлетворено искането на З., направено при запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. С протокол peг.№ 433р-36405/20.11.2024г. ДРО отбелязва факта, че след извършени проверка в деловодната система З. не е депозирал обяснение, така както е посочено в заповедта за образуване на дисциплинарното производство и покана № 433000-22872/19.09.2024 г. за запознаване със заповедта.

Поради невъзможност дисциплинарното производство да приключи в определения с първоначалната заповед срок и във връзка с необходимостта от събиране на доказателства, ДРО е изготвил предложение peг.№ 433р-38469/03.12.2024г. за продължаване срока на дисциплинарното производство, като въз основа на него е издадена Заповед peг.№ 8121К-15209/11.12.2024 г. от министъра на вътрешните работи за удължаване на срока на дисциплинарното производство с още два месеца, считано от 21.12.2024г. до З. е отправена покана peг.№ 433000-51477/16.12.2024г. за запознаване със заповедта, получена лично. В резултат на тази покана З. е запознат срещу подпис със заповедта за удължаване срока на дисциплинарното производство. Отново му е предоставена възможност за даване на обяснения. С протокол peг.№ 433р-578/07.01.2025 г. по описа на ОДМВР-Варна се установява, че до 07.01.2025 г. З. не е депозирал обяснения. До З. е отправена покана peг.№ 433000-2155/23.01.2025 г. за даване на писмени обяснения, като му са зададени 6 въпроса. Същата е връчена на служителя на 24.01.2025 г. В поканата З. е отбелязал несъгласието си с така отправената покана, като по този повод ДРО е изготвил до лицето отговор peг.№ 433000-3084/03.02.2025 г., получен лично от служителя. С протокол peг.№ 433р-4330/03.02.2025 г. е удостоверено, че до 10:30 ч. на 03.02.2025 г. З. не е упражнил правото си да дава обяснения.

След събиране на всички доказателства и на основание чл. 207, ал. 7 от ЗМВР ДРО е изготвил обобщена справка peг. № 433р-4716/05.02.2025 г., с която ДНО е запознат. До З. е отправена покана peг.№ 433р-4733/05.02.2025 г. за запознаване със същата, като на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР му е даден 24 часов срок за даване на допълнителни обяснения/възражения. Поканата е получена лично, след което служителят се е запознал с обобщената справка. С протокол peг.№ 433р-5076/ 07.02.2025 г. на адв. Д. са връчени всички материали от дисциплинарното производство, в т. ч. и дискове със записи.

На основание чл. 207, ал. 12 ДРО е изготвил становище peг. № 43Зр-5881/13.02.2025 г., с което ДНО е запознат.

След запознаване с материалите от дисциплинарното производство, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е отправил покана peг.№ 8121р-3250/25.02.2025 г. до З. за даване на допълнителни обяснения или възражения в срок от 48 часа от връчването й в деловодството на 04 РУ или в ОДМВР-Варна. Същата е получена от служителя лично срещу подпис на 27.02.2025 г. З. е упражнил даденото му от закона право, като е депозирал обяснение № 442р-7512/05.03.2025 г., с което ДНО е запознат.

ДНО е формирал своята воля след запознаване с всички обстоятелства по делото. В издадената от него процесна заповед подробно е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от ДРО, нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. Наказващият орган е изследват формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е умишлено, коментира настъпилите от деянието вредни последици, наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на З. по време на службата. Обсъден е фактът, че З. не е наказван. Процесната заповед е връчена на З. лично на 24.03.2025 г. срещу подпис.

Дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото е това, извършено от З., дисциплинарното наказание се налага не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДРО- чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. В конкретния случай материалите от дисциплинарното производство постъпват в МВР с писмо peг.№ 433р-6041/13.02.2025 г. по описа на ОДМВР-Варна, а процесната заповед е издадена на 24.03.2025 г. в рамките на двумесечния срок, респ. двугодишен такъв. Освен това новелата на чл. 195, ал. 3 ЗМВР определя, че сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. В тази връзка по делото са налице достатъчно доказателства, от които е видно, че в този период лицето е ползвало и отпуск за временна нетрудоспособност.

На следващо място оспорената заповед е издадена при спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно привлеченото лице и в съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 от ЗМВР дисциплинарна процедура при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Осигурено е участие на служителя в дисциплинарното производство на всеки негов етап, като дисциплинарно наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител, доказателства за което са посочените по-горе дисциплинарно разследващи действия.

Предвид изложеното съдът счита, че не са налице твърдяните в жалбата нарушения на административнопроизовдствените правила.

При изследване на материалната законосъобразност на Заповед № 8121К-2935/24.03.2025 г. на Министъра на вътрешните работи в обжалваната й част, съдът съобрази следното:

Налице е фактическият състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - действията/бездействията на служителя са в нарушение на визираните етични правила и като резултат са довели до уронване престижа на службата. Инцидентът на 25.07.2024 г. е станал публично известен и несъмнено е довел до негативен ефект върху авторитета на службата. Дисциплинарно наказващият орган, при коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни изводи относно извършените дисциплинарни нарушения и дал точна правна квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните норми са посочени и точно субсумирани към съответното правило за поведение. Обосновано е крайното заключение на дисциплинарно наказващия орган, че с поведението си служителят е уронил авторитета на службата. В посочените медийни публикации от електронните медии е видно, че действията на служителите на ОДМВР, в т.ч. на жалбоподателя са коментирани в негативен план, което безспорно влияе отрицателно върху авторитета на службата. Коментарите на действията на полицейските служители са били в контекста на предполагаеми инкриминирани деяния. Това поведение е представено на обществената аудитория като неглижиране на нормативно установения ред точно поради служебното им положение, което възприятие безспорно има неблагоприятен ефект върху престижа на ведомството и авторитета на полицейските служители.

Основателно министърът е изтъкнал, при обсъждане на тежестта на дисциплинарното нарушение, че с действията си жалбоподателят по недопустим начин е създал впечатление в гражданите, че служителите на МВР могат да не спазват нормативно определените правила за поведение и за същото няма да им се търси отговорност, което поведение е несъвместимо с етичните правила.

Освен това Етичния кодекс е обнародван, а жалбоподателят З. като служител на МВР е бил запознат с него като част от служебните му задължения, за което са представени доказателства по делото. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

В тази насока дисциплинарно наказващият орган при оценка на тежестта на нарушението правилно е оценил тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя, съгласно изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. За допуснатото дисциплинарно нарушение се следва дисциплинарно наказание "уволнение". При установеното тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание.

В хода на дискциплинарното разследване органът е събрал достатъчно доказателства, сочещи на извършване на посочените в заповедта нарушение и на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, а именно: деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание би следвало да се проведе по реда на Закона за държавния служител (ЗДСл), а не по ЗМВР, тъй като З. е държавен служител, поради което не следва да се прилага друг закон освен ЗДСл. Съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от ЗМВР, статутът на държавните служители-полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението се урежда по реда на ЗМВР. С нормите на ЗДСл се урежда статутът на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Безспорен факт е, че жалбоподателят е полицейски служител, чийто статут се урежда със ЗМВР, като това включва и търсенето на дисциплинарна отговорност, както и налагането на дисциплинарни наказания.

С поведението си жалбоподателят е нарушил норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). Безспорно в хода на дисциплинарното производство е доказано, че З. не е съобразил действията си със закона и е нарушил т. 15, т.19, т. 20, т. 28 б. “а“ и “в" от ЕК. Особено след зачестилите случаи на ПТП след употреба на алкохол, недопустимо е служител на МВР, който следва да е пример за поведение, да откаже съзнателно да му бъде извършен тест и съзнателно да е организирал даването на кръв от друго лице под неговото име. Събрани са доказателства, както писмени, така и устни-разпит на свидетелите на двете страни, че жалбоподателят е съзнавал факта, че го спират за проверка, както и това. че с изследването на чужда кръв ще прикрие действията си и ще избегне наказателната отговорност. Както всички български граждани при полицейска проверка той е следвало да се подчини на органите на реда. Съзнавал е фактът, ангажира трети лица, които да организират даването на кръв от негово име.

Правилно ДНО е отхвърлил възражението на З., че е отказал теста с Дрегер, защото е употребявал лекарство „Фостер“, съдържащо алкохол. Т. изявление той не е направил пред спрелия го патрул, но и да беше възразил, не го оневинява, че е организирал даването на кръв от П. от негово име. Освен това не е представил рецепта или лекарско предписание за употребата на това лекарство. Ирелевантен е фактът, че съставеният АУАН е отменен, тъй като видно от положената резолюция основание за това е отрицателната кръвна проба, взета в [населено място]. Фактът, че кръвната проба е взета от П. се доказва по безспорен начин не само от неговото сведение, но и от приобщените записи от камери, от извършената биологична експертиза, приобщена към делото.

Правилно ДРО е приобщило към материалите от дисциплинарното производство и материали от ДП 490/24 г. по описа на ОДМВР Варна. Нормите на АПК допускат това присъединяване.

Поведението на З. е придобило известност, видно от приложените разпечатки на сайтове. Освен това свидетели на подмяната на лицето, на което следва да се вземе кръвна проба, са медицински лица и граждани, макар и някои от тях Н., Н., А. С. да не дават сведения в дисциплинарното производство, оправдавайки се с близостта си със З.. Със случая са запознати служители на ОДМВР-Варна и прокуратурата в гр. Варна. З. е действал в условията на евентуален умисъл, тъй като е съзнавал противоправния характер на деянията. З. е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което в условията на обвързана компетентност министърът на вътрешните работи е наложил най- тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл недопустимо е искането на адвоката на З. съдът да замени наложеното наказание с по-лекото „порицание“, а и съдът няма правомощие по АПК да заменя едно наказание с друго.

Издадената заповед съответства с целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че държавните служители в МВР, нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в закона наказания. При определяне на наказанието е съобразен чл. 206, ал.2 от ЗМВР, в т. е. обсъдено е цялостното кариерно развитие на жалбоподателя. Фактът, че е награждаван многократно и не е наказван, е ирелевантен за настоящия спор, тъй като извършеното от З. нарушение е тежко, за което следва да се наложи и дисциплинарното наказание „уволнение“.

По изложените съображения съдът приема жалбата за неоснователна. Заповед № 8121К-2932/24.03.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, като издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и съдържание, при съобразяване с административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно. Искане за присъждане на разноски от ответната страна не са правени в производството, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Варненският административен съд, двадесет и втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Ж. З., чрез адв. Д., против Заповед № 8121К-2935/24.03.2025 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.1, чл.197, ал.1 т.6, чл.194, ал.2, т.4 (т.15, т.19, т.20 и т.28, б. „а“ и б. „в“ от Етичен кодекс), чл.203, ал.1, т.13, чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение в МВР на старши инспектор З. Ж. З., началник на Участък (КП) – Долни чифлик към 04 РУ-Варна при ОДМВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.