№ 212
гр. Сливен, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200535 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от „ЕНЕВИ ХОТЕЛС“ ЕООД гр.
Сливен, ЕИК *********, представлявано от управителя Свилен Христов Енев,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител против Наказателно
постановление № 817711-F811797/17.03.2025г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“-Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.
В жалбата е посочено, че обжалваното наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № F811797/24.02.2025г. В срока по чл. 44 ЗАНН срещу акта били
изложени възражения, които административнонаказващият орган бланкетно
1
приел за неоснователни, без да обсъждане на съображенията и без излагане на
каквито и да е основания за неговото становище в нарушение чл. 52, ал. 4
ЗАНН. Административнонаказващият орган не изпълнил процесуалното си
задължение, предвидено в чл. 52, ал. 4 ЗАНН, което се явявало съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, и с оглед
оспорената от страна на жалбоподателя фактическа обстановка съществено е
накърнило правото им на защита. Сочи се, че процесният АУАН бил издаден в
нарушение на процесуалните правила, а именно - нарушения на чл. 42, т. 3, т.
4 и т. 5 ЗАНН, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Тези нарушения към момента на издаване на НП не са могли
да бъдат отстранени и са довели до опорочаване на крайния акт за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на „ЕНЕВИ ХОТЕЛС" ЕООД
на основание допуснати нарушения на чл. 57, т. 5 и т. 6 ЗАНН, които
нарушения предпоставяли неговата отмяна в съдебната фаза по обжалването
му. Поради това администратративнонаказателното производство е следвало
да бъде прекратено и наказателно постановление не е следвало да бъде
издавано. Съгласно трайно установената съдебна практика, в АУАН и НП
следвало да се съдържат констатации относно всички релевантни факти,
определящи съставомерността на нарушението и приложимостта на
конкретната санкционна норма. За нарушението по чл. 27, ал. 1 от Наредба №
Н- 18 от 13.12.2006г. на МФ била приложена санкционната норма на чл. 185,
ал. 2 ЗДДС, според изр. 2 на която „Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1". Санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, посочена като основание за ангажиране на
отговорността на жалбоподателя, предвиждала различна по тежест
административнонаказателна отговорност в зависимост от това дали
нарушението е довело до неотразяване на приходи. Анализът на
съдържанието на чл. 185, ал. 2 ЗДДС сочел наличието на правна връзка между
двете алинеи, обусловена от установяване на обстоятелството довело ли е
нарушението до неотразяване на приходи или не. От една страна това
обстоятелство ставало част от диспозицията на нарушената правна норма, от
друга отразяването или неотразяването на приходи се превръщало в елемент
на нарушението и следвало да присъства както в описателната част на
нарушението, така и в правната му квалификация. Обратното представлявало
съществено процесуално нарушение, тъй като нарушавало правото на защита
на дружеството относно елемент от състава на нарушението. В тази връзка,
констатацията относно наличието или липсата на такъв резултат е релевантен
факт, който следвало да намери отражение в обжалваното НП, с оглед
2
гарантиране възможността на наказаното лице да осъществи ефективна
защита срещу всички обстоятелства, имащи значение за ангажиране на
отговорността му. В случая такава констатация липсвала в обжалваното НП,
поради което НП се явявало издадено в нарушение на нормата на чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН, като допуснатият процесуален порок не би могъл да бъде
отстранен в хода на съдебното производство.
В жалбата се сочи, че допуснатата неточност при определяне на групите
и ставките в паметта на фискалното устройство (ФУ) била изцяло отстранена
в момента на констатирането й, като по никакъв начин не се е стигнало до
риск от ощетяване на фиска при отчитане на ДДС. Погрешната данъчна ставка
била прилагана само два дни - първите два дни след изтичане на срока по
§15д, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗДДС. Пропускът се дължал на неправилно
администриране на ФУ, което се поддържало от трето лице, а не на някакъв
целенасочен опит за укриване на дължим данък. Както се сочело в АУАН
нарушението било отстранено моментално в момента на проверката.
Дължимият ДДС в размер на 20% моментално бил начислен от дружеството и
деклариран в дневника за продажби за месец януари 2025г. а пълният размер
на ДДС от 20% бил начислен и внесен в бюджета. За установяване на
посочените обстоятелства в хода на административното производство
представили Дневник за продажбите за месец януари 2025г., отчет за
извършени продажби в брой № 1/01.01.2025г. и отчет за извършени продажби
в брой № 2/02.01.2025г. Тези доказателства били представени и на
административнонаказващия орган, но същите не били обсъдени в нарушение
на административнопроизводствените правила.
Считат, че е налице хипотеза на маловажен случай по смисъла на чл. 28
ЗАНН, поради което административнонаказващият орган не следвало да
наложи на дружеството административно наказание като са изложени
съображения в тази насока. Поради изложеното в жалбата се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление като необосновано и като
противоречащо на процесуалния и материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не
се представлява. С постъпила по делото молба от надлежно упълномощен
процесуален представител жалбата се поддържа и се иска отмяна на
процесното НП, като се излагат подробни съображения за това. Претендират
се разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва
3
жалбата, моли НП да бъди потвърдено като законосъобразно като излага
съображенията си за това и претендира присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 16.01.2025г., в 19: 30 часа, двама служители на НАП, сред които и
актосъставителят К. Д., на длъжност главен инспектор по приходите
извършили проверка на търговски обект по смисъла на пap. 1, т. 41 от ПР
на ЗДДС - ресторант, находящ се в гр. Сливен, ул. “Планинска“ № 7,
стопанисван от "ЕНЕВИ ХОТЕЛС " ЕООД с ЕИК *********, лице по
чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В хода на проверката от монтираното и въведено в експлоатация
фискално устройство (ФУ) модел DATECS FP-2000 с ИН на ФУ: DT792842 и
ИН на ФП: 02952351 с рег. № в НАП 4714892/09.05.2024г. бил изведен
Съкратен отчет на фискална памет за период от 01.01.2025г. до 16.01.2025г., от
който се установило, че дружеството е отчело продажби в данъчна група „Г“-
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност (ДДС), а е следвало да отчете в данъчна група „Б“ - за
стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Отчетеният
оборот на продажбите в данъчна група „Г" за период от 01.01.2025г. до
16.01.2025г. бил в размер на 7128 лв. без ДДС. От ФУ бил изведен Съкратен
отчет на фискална памет за 01.01.2025г. с отчетения оборот на продажбите в
данъчна група „Г" в размер на 7086 лв. и Съкратен отчет на фискална памет за
02.01.2025г. с отчетения оборот на продажбите в данъчна група „Г" в размер
на 42,00 лв. От 03.01.2025г. до датата на проверката 16.01.2025г. нямало
регистрирани продажби в група „Г“. За извършената проверка бил съставен
Протокол за извършена проверка в обект серия АА № 0179108/16.01.2025г., в
който жалбоподателят не вписал възражения. На 22.01.2025г. депозирал
обяснения, приложени на лист 26 и 27 от делото.
На 24.02.2025г. на „ЕНЕВИ ХОТЕЛС“ ЕООД, бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F811797 за нарушение на чл.
27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС. В него било посочено, че към момента на съставянето му
нарушението е отстранено и е преустановено отчитането на продажби в
данъчна група „Г“ – стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
ДДС. Актът бил предявен и връчен на управителя на дружество-жалбоподател
на 24.02.2025г., който подал възражение в законоустановения срок.
4
Възраженията се свеждали до допуснати нарушения на процесуалните
правила, а именно нарушения на чл. 42, т. 3, т. 5 и т. 5 от ЗАНН, които довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се че,
допуснатото нарушение било отстранено в момента на констатирането му,
излагат се съображения за наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено наказателно постановление
№ 817711-F811797/17.03.2025г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“-
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“,
оправомощен със Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния
директор на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС във вр. с
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.
27, ал. 2 във вр. с чл. чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Наказателното постановление било връчено лично на
управителя на дружеството-жалбоподател на 07.04.2025г. като същото било
обжалвано в законоустановения срок.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетелите,
присъствали при съставянето на акта, тъй като те са безпротиворечиви,
логични, последователни и относими към предмета на делото.
Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица
по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени
изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са
констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да опорочават административнонаказателното производство или да
нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
актът е издаден в нарушение на процесуалните правила, а именно нарушения
5
на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН, което довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Както акта, така и НП съдържат всички изискуеми
по ЗАНН реквизити. Точно, ясно и конкретно е описано нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и срещу
какво да се защитава, правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. Налице е единство между фактическото и юридическото обвинение.
Всичко това не е довело до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, а точно обратното, позволило му е да организира адекватно
същата.
За неоснователен съдът намира довода на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващо се в
това, че в НП възражението бланкетно било намерено за неоснователно, като
липсвали обосновани мотиви и конкретни изводи на наказващия орган защо
не се приема възражението на жалбоподателя. Съдът счита, че необсъждането
в наказателното постановление на подаденото възражение не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото такова изискване не се
съдържа в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наред с това в НП
наказващият орган е посочил, че като е взел предвид събраните по преписката
доказателства е приел, че постъпилото възражение е неоснователно. А както
бе споменато по-горе, в НП са изложени подробно обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, както и на доказателствата, които ги потвърждават
и въз основа на това наказващият орган е приел от правна страна, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
С разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на
министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните
устройства. На това основание от министъра на финансите е издадена Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от
Наредбата лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват
дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или
6
услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група "А" - за стоки и
услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за
които не се начислява ДДС; група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които
се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; група "В" - за продажби
на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива и група
"Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху
добавената стойност. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба, лицето по чл. 3
независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира
всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1. Съгласно чл. 66 от ЗДДС,
стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на
изпълнение на територията на страната, освен изрично посочените като
облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Съгласно чл. 66а от ЗДДС
ставката на данъка е 9 на сто за: 1. доставка на услуга по настаняване,
предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на
ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за
къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната; 2.
доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път,
или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни
комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни
или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения – вестници
и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и
двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за
реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от
видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 3. доставки на храни,
подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки
хигиенни артикули по приложение № 4.
Продажбите, описани в НП, извършени в стопанисвания от
жалбоподателя обект не попадат в изброените в чл. 66а от ЗДДС хипотези,
поради което подлежат на регистриране в група "Б" и облагане с 20 % ДДС.
Същите са извършени след изтичане на срока по §15д, ал. 1, т. 2 от ДР на
ЗДДС, в който е предвидено, че ставката на данъка по чл. 66а се прилага за
следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при
внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни
придобивания на стоки: доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги,
които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна,
включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за
7
ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино
и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г.
включително.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
дружеството-жалбоподател за период от 01.01.2025г. до 16.01.2025г. е отчело
продажби в данъчна група „Г“- за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 9 % ДДС, които е следвало да отчете в данъчна група „Б“ - за стоки и
услуги, продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. За посочения период
отчетения оборот на продажбите в данъчна група „Г" бил в размер на 7128 лв.
без ДДС. На 01.01.2025г. отчетения оборот на продажбите в данъчна група „Г"
бил размер на 7086 лв., на 02.01.2025г. отчетения оборот на продажбите в
данъчна група „Г" бил в размер на 42,00 лв., като от 03.01.2025г. до датата на
проверката 16.01.2025г. нямало регистрирани продажби в група „Г“. С това
„ЕНЕВИ ХОТЕЛС“ ЕООД в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата не е
спазило задължението да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по
данъчна група според вида на продажбите в обекта, с което е осъществило
състава на вмененото му нарушение по чл. 27, ал. 2 във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съдът не възприема направеното с жалбата възражение, че е налице
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не споделя
изложените в тази насока аргументи, а именно, че погрешната данъчна ставка
е прилагана само първите два дни след изтичане на срока по §15д, ал. 1, т. 1 от
ДР на ЗДДС, че нарушението е отстранено моментално, че от деянието не са
настъпили неблагоприятни последици за бюджета.
В НП административнонаказващият орган е посочил, че при определяне
на административното наказание е взел предвид тежестта на нарушението,
както и всички смекчаваща и отегчаващи обстоятелства и е констатирал, че не
са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Съдът намира, че в
настоящия случай не се касае за "маловажен случай", поради което не е
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и правилно
административнонаказващият орган не е приложил същата. От данните по
делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
извършени нарушения от този вид. Това, че от деянието не са настъпили щети
за фиска е отчетено от наказващия орган, който при определяне вида и
размера на административното наказание е приложил привилегирования
състав на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, приемайки, че фиска не е ощетен,
8
като е наложил наказание в минималния предвиден размер от 1000 лева.
Поради изложеното съдът приема, че НП е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства пред районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал
присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на
делото претенцията е неоснователна.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на административнонаказащия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева, като за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство съдът определя възнаграждение в размер на 80
лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 817711-
F811797/17.03.2025г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“-Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
„ЕНЕВИ ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 27, ал. 2
във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл. 118, ал.
4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е
наложено административно наказание - "Имуществена санкция" в размер на
1000 (хиляда) лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „ЕНЕВИ ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в
9
полза на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на направените разноски в производството като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Сливен в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10