Присъда по дело №889/2024 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 5
Дата: 28 януари 2025 г. (в сила от 13 февруари 2025 г.)
Съдия: Галя Иванова Митева
Дело: 20243230200889
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 5
гр. Добрич, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галя Ив. Митева
СъдебниКапка М. Кръстева

заседатели:Галина Здр. Филева
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
и прокурора В. С. З.
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Наказателно дело от общ
характер № 20243230200889 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. С. Н., ...., ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
1. На неустановена дата през месец април 2022 г. в с. О., общ. Д., обл. Д.,
ул. „...“ № ..., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот — взломяване на халка, е отнел чужди движими вещи — 1 бр. стайна
телевизионна антена марка „....“, модел „....“, ТВ Декодер „...“ и стенен
часовник с форма на ябълка на обща стойност 67.00 лева, собственост на Г. С.
П. от с. О., от владението на И. Г. Г. от гр. С., без тяхното съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 194, ал.
1 отНК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година, НАМАЛЯВА така
определенoтo наказаниe с една трета, като НАЛАГА на подсъдимия наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
1
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК ВЪЗЛАГА възпитателната работа в
срока на условното осъждане спрямо подсъдимия на съответния районен
инспектор по местоживеене.
2. На неустановена дата през месец декември 2023 г. в с. О., общ. Д.,
обл. Д., ул. „...“ № ..., чрез използване на техническо средство — подбран
ключ, е отнел чужи движими вещи — пари 9 950 евро, 6 бр. сутиена /лилав,
червен, зелен, черен, бял и бежов/, 1 бр. дамски цял бански, светло син на
цвят, 2 бр. мъжки боксерки „....“, черен и тъмно сини на цвят, 2 чифта мъжки
чорапи „...“, сиви и тъмно сиви, 1 бр. бюстие розово на цвят, чифт ръкавици
бронзови на цвят, 2 бр. пликчета вишневи на цвят, 3 чифта къси чорапи;
розови на раета, зелени на раета и сини на фигурки, колан за стомах; 2 бр.
бежови наколенки от плат, 2 бр. бикини, черни на цвят, чифт сиви чорапи и
чифт черни чорапи, всичко на стойност 19 568.51 лева от владението на Г. С.
П. от с. О., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, във вр. чл. 194,
ал. 1 от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, ОПРЕДЕЛЯ
наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, НАМАЛЯВА така
определенoтo наказаниe с една трета, като НАЛАГА на подсъдимия наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК ВЪЗЛАГА възпитателната работа в
срока на условното осъждане спрямо подсъдимия на съответния районен
инспектор по местоживеене.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК НАЛАГА на подсъдимия общо
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
определеното наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК ВЪЗЛАГА възпитателната работа в
срока на условното осъждане спрямо подсъдимия на съответния районен
инспектор по местоживеене.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. С. Н. да
заплати направените по делото разноски в размер на 1 259,55 лв. по сметка на
ОД на МВР – гр. Добрич.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. С. Н. да заплати на Г. С. П. от с. Одърци
сумата от 19 460.51 лв. /равностойността на 9 950 евро/, представляващи
обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди, предмет на
предявения граждански иск.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. С. Н. да заплати по сметка на РС – Добрич
2
сумата от 778,42 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд - гр. Добрич.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към Присъда рег. № 5/28.01.2025 г. по НОХД № 889/2024 г.
по описа на Районен съд Д.

Съдебното производство по НОХД № 889/2024 г. по описа на ДРС е
образувано по внесен от РП - Д. обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение против Р.С.Н., ЕГН: ********** за това, че:
1. На неустановена дата през месец април 2022 г. в с. О., общ. Д., обл. Д.,
ул. „.....“ № ..., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на
имот — взломяване на халка, е отнел чужди движими вещи — 1 бр. стайна
телевизионна антена марка „....“, модел „....“, ТВ Декодер „...“ и стенен
часовник с форма на ябълка на обща стойност 67.00 лева, собственост на Г. С.
П. от с. О., от владението на И. Г. Г. от гр. С., без тяхното съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
2. На неустановена дата през месец декември 2023 г. в с. О., общ. Д., обл.
Д., ул. „...“ № .., чрез използване на техническо средство — подбран ключ, е
отнел чужи движими вещи — пари 9 950 евро, 6 бр. сутиена /лилав, червен,
зелен, черен, бял и бежов/, 1 бр. дамски цял бански, светло син на цвят, 2 бр.
мъжки боксерки „...“, черен и тъмно сини на цвят, 2 чифта мъжки чорапи
„.....“, сиви и тъмно сиви, 1 бр. бюстие розово на цвят, чифт ръкавици
бронзови на цвят, 2 бр. пликчета вишневи на цвят, 3 чифта къси чорапи;
розови на раета, зелени на раета и сини на фигурки, колан за стомах; 2 бр.
бежови наколенки от плат, 2 бр. бикини, черни на цвят, чифт сиви чорапи и
чифт черни чорапи, всичко на стойност 19 568.51 лева от владението на Г. С.
П. от с. О., без нейно съгласие с намерението противозаконно да ги присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Преди даване ход на разпоредителното заседание пострадалото от
престъплението, предмет на обвинителния акт, лице – Г. С. П. от с. О. е
заявила, че желае да предяви срещу подсъдимия граждански иск за сумата от
9 950 евро, представляваща обезщетение за причинените в резултат на
деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, като не е заявила
желание да се конституира в качеството на частен обвинител в процеса.
Съдът, като взе предвид, че молбата на пострадалия е предявена
своевременно и на основание чл. 84 и сл. от НПК с определение прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск от
Г. С. П. от с. О. срещу подсъдимия Р. С. Н., ЕГН: ********** в размер на 9 950
евро, представляващи обезщетение за причинените от извършено
престъпление имуществени вреди.
С определение, съдът конституира пострадалото лице в качеството на
граждански ищец в процеса.
1
В разпоредително заседание, съдът, след като е изслушал страните се е
произнесъл с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е
подсъдно на Районен съд – Д.; Няма основание за прекратяване или спиране
на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалите;
Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича
резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по
делегация; Не е налице основание за произнасяне от съда по въпроса за мярка
за неотклонение или други мерки за процесуална принуда спрямо
подсъдимия. Не се налага събирането на нови доказателства.
Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът е
разгледал делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от
НПК е изразил желание за предварително изслушване на страните по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти.
Прокурорът е заявил, че не възразява производството да протече по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съдът, като е намерил, че са налице условията за това и с оглед
разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК,
докладчик съдията Ц. П., е допуснал провеждането на съкратено съдебно
следствие, като след изслушване на подсъдимия е констатирал, че
самопризнанията му се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа
от представителя на Д.ка районна прокуратура, като се пледира подсъдимият
да бъде признат за виновен за вменените му престъпления, описани в
обвинителния акт, като за първото бъде определено наказание 12 месеца
„Лишаване от свобода”, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, бъде
намалено с 1/3, а именно - 8 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде
отложено с изпитателен срок от 3 години. За второто повдигнато обвинение с
оглед стойността на отнетите вещи и пари и липсата на възстановяване,
прокурорът пледира да бъде определено наказание 51 месеца „Лишаване от
свобода”, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, бъде намалено с 1/3, а
именно - 34 месеца „лишаване от свобода”, което да бъде отложено с
изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да бъде
2
определено едно общо наказание, което да е 34 месеца липаване от свобода, с
изпитателен срок от 4 години. Както и изразява становище по отношение на
разноските - да се възложат в тежест на подсъдимия, а гражданският иск – да
бъде уважен изцяло.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си изразява съгласие със
становището на прокурора относно наказанията за всяко едно престъпление,
както и за определяне на общо най-тежко наказание.
По пренията подсъдимият се придържа към казаното от адвоката му, а
на дадената им последна дума заявява, че съжалява за извършеното и моли за
условно наказание.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Пострадалата Г. С. П. живеела в с. О. на ул. „....“ № ..., но голяма част от
последните години работила и живеела в Република Г.. В нейно отсъствие
имота се наглеждал от сина й – св. И. Г. Г., който живеел в гр. С. и периодично
го посещавал при отсъствие на майка му.
През месец април 2022 г., при едно от посещенията си в с. О. св. Г.
установил, че халката към касата на входната врата на къщата, за която се
заключвала катинара, е срязана. От жилището св. Г.установил, че липсват
следните вещи: телевизионна антена, декодер ...и стенен часовник, във
формата на ябълка. Г. разговарял с майка си, за да разбере да не би тя да е
прибрала някъде вещите и въпреки че се уверил, че вещите са откраднати,
решил да не уведомява органите на полицията, тьй като не били със
значителна стойност. За последно преди да установи кражбата, Г. е ходил в
имота през месец януари същата година.
През месец юли 2023 г. Г. П. се прибрала в България, като успяла да
спечели и спести 10 000 евро. Парите държала в портмоне, в едно от
шкафчетата в спалнята си, като всички купюри били с номинал от 50 евро.
На 11.12.2023 г. св. П. заминала за празниците при сина си в гр. С., като
поръчала на съседката си - св. И. Д. М., в нейно отсъствие да наглежда имота,
но без да й оставя ключове за същия.
На 18.12.2023 г. св. М. се обадила на св. И. Г. и го информирала, че
крушката в коридора на къщата свети.
На 25.12.2023 г. вечерта, пострадалата П., заедно със сина си св. Г. се
прибрали в с. О. Входната порта и врата към къщата били заключени.
Забелязали, че оградната мрежа към улицата била изкривена, но катинарът на
входната врата на сградата бил заключен и на мястото си. Всички прозорци на
къщата също били затворени.
Оглеждайки помещенията, пострадалата установила, че е ровено в
шкафовете, а от портмонето й липсвала сумата от 9 950 евро.
В същото шкафче, в чантичка, П. съхранявала и доста златни накити, но
същите си били на мястото.
3
На следващия ден П. уведомила органите на полицията за извършената
кражба, а по-късно при подробен оглед установила, че липсват още и долно
бельо, сутиени, цял дамски бански, пликчета /бикини/, чорапи, боксерки, част
от които чисто нови.
Пострадалата научила в селото, че подсъдимият харчи много пари и
решила да провери това, като заедно с приятелка отишла до дома на Н..
Последният живеел в с. О. на ул. „....“ № ... в недвижим имот, състоящ се от
дворно място с две жилищни сгради, като Н. ползвал едната, а в другата
живеела сестра му.
Св. П. намерила повод да влезе в жилището на подсъдимия и като се
огледала, веднага разпознава нейни вещи, които тя е ползвала и които били
характерни. Веднага разпознала стайната антена, купувана от нея преди 15
години от Г., като питала Н. от къде се е сдобил с нея, но той й отговорил
неубедително.
Пострадалата незабавно сигнализирала полицията, а на пристигналите
на място полицейски органи подсъдимият обяснил, че в дома му има вещи
които е откраднал от дома на П. и доброволно ги предал с Протокол до
доброволно предаване /л. 54/.
В обясненията си подсъдимият заявил, че е откраднал бельото, както и
пари в евро от къщата на Г. П., като бил сам. Част от парите похарчил, а част -
дал на племенника си С..
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните по
досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да
ползва съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.12.2023 г. – 2 л., ведно с дактилоскопен картон и
следи – 2 бр.; Албум към протокол за оглед на местопроизшествие – 3 л.;
Протокол за разпит на свидетел Г. С. П. от 26.12.2023 г.; Протокол за разпит на
свидетел И. Д. М. от 26.12.2023 г.; Протокол за разпит на свидетел Г. С. П. от
28.12.2023 г.; Протокол за разпит на свидетел И. Г. Г. от 28.12.2023 г.; Протокол
с рег. № 255р-162/03.01.2024 г.; Експертна справка № 2/02.01.2024 г.;
Постановление от 03.01.2024 г., ведно с Докладна записка с рег. № 255р-
1687/15.02.2024 г. - 2 л.; Постановление от 26.02.2024 г.; Постановление от
05.03.2024 г.; Постановление от 13.03.2024 г.; Постановление от 21.06.2024 г.;
Протокол за разпит на свидетел С. С. Й. от 13.03.2024 г.; Протокол за разпит на
свидетел Р. С. Н. от 13.03.2024 г.; Протокол за разпит на свидетел И. Г. Г. от
13.03.2024 г.; Протокол за разпит на свидетел Г. С. П. от 13.03.2024 г.;
Протокол за разпит на свидетел Г. С. П. от 14.03.2024 г. – 2 л.; Протокол за
разпит на свидетел Д. И. М. от 09.07.2024 г.; Искане с рег. № 255000-
1201/13.03.2024 г.; Протокол на свидетел пред съдия № 171/13.03.2024 г. – 3 л.;
Постановление за привличане на обвиняем от 11.06.2024 г.; Протокол за
разпит на обвиняем Р. С. Н. от 12.07.2024 г. – 2 л.; Справка за съдимост с рег.
№ 240313005000114238/13.03.2024 г.; Справка от УИС на Прокуратурата на Р
4
България от 13.06.2024 г.; Справка за характеристични данни на Р. С. Н.;
Писмо с рег. № 255000-1228/14.03.2024 г.; Писмо с рег. № 255000-
1499/29.03.2024 г.; Протокол за доброволно предаване от 13.03.2024 г., ведно
със снимков материал – 3 л.; Приемо-предавателен протокол от 28.04.2024 г.;
Преписи на документи на „В и К“ – 2 л.; Приходна квитанция от 19.02.2024 г.
и 05.03.2024 г. – 2 л.; Постановление от 12.04.2024 г.; Заключение по съдебно-
оценителна експертиза – 4 л.; Постановление от 13.03.2024 г.; Комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебно психологична експертиза от 24.05.2024 г. – 13
л.; Справка т рег. № 255р-7020/15.07.2024 г.; Декларация за семейно
положение и имотно състояние от 12.07.2024 г.; Протокол от 12.07.2024 г.;
Постановление от 23.07.2024г.; Справка за съдимост с рег. №
240830005000366316/30.08.2024 г., ведно с бюлетини – 3 л.; Копие на
Определение на ДРС № 3280/12.12.2024 г.; Копие на Определение на ДРС №
54/08.01.2024 г.
Гореизложената фактическа обстановка, подкрепяща се по безспорен
начин от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по
приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се,
води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Относно престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК:
Подсъдимият Р. С. Н., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл.
1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като на неустановена дата през месец април 2022 г.
в с. О., общ. Д., обл. Д., ул. „....“ № ...., чрез разрушаване на преграда здраво
направена за защита на имот — взломяване на халка, е отнел чужди движими
вещи — 1 бр. стайна телевизионна антена марка „....“, модел „...“, ТВ Декодер
„...г“ и стенен часовник с форма на ябълка на обща стойност 67.00 лева,
собственост на Г. С. П. от с. О., от владението на И. Г. Г. от гр. С., без тяхното
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че
подсъдимият е извършител /автор/ на отнемането, изразяващо се в действия по
прекъсване на владението върху вещите, и то без съгласието на владелеца им
и създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Действията по
разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия по
същество представлява реализирано намерение за своене. От приетата по
делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на вещите, предмет
на деянието е в общ размер на 67 лв., която стойност съдът приема за
безспорно установена.
5
Безспорно е установено, че предметът на деянието по извършеното
престъпление е отнет от владението на пострадалото лице чрез разрушаване
на преграда, здраво направена за защита на имот - взломяване на халка, което
определя и квалификацията на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК.
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
следните съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано
в чл. 93, т. 9 от НК. От доказателствата по делото се установява, че общата
стойност на предмета на престъплението е в размер на 67 лева, която стойност
съдът приема за безспорно установена. Съдът намира, че процесното деяние,
въпреки относително ниската стойност на предмета на престъплението,
същото не представлява маловажен случай, тъй като при обсъждането и
решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно
липсата или незначителността на вредните последици, т. е. не само
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. Съдът намира, че
подсъдимият е деец със сравнително висока степен на обществена опасност,
като е осъществено деяние с висока степен на обществена опасност,
придобило напоследък широко разпространение в обществото ни.
От друга страна, престъплението не представлява маловажен случай,
тъй като маловажните случаи на кражба са изброени в Закона – чл. 194, ал. 3
от НК и чл. 195, ал. 4 от НК. Когато кражбата осъществява признаците и на
друг/и квалифициран/и състав/и, не може да става и дума за маловажен
случай, както е и по конкретното дело.
Подсъдимият е годен субект на престъплението, тъй като е пълнолетно
физическо лице, което е извършило деянието в състояние на вменяемост.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в стремежа на
подсъдимия за набавяне на облаги по лек, бърз и неправомерен начин.
За да определи НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
Р. С. Н. е ....., ЕГН: **********.
Смекчаващи отговорността му обстоятелства са липсата на други
осъждания, проявеното критично отношение към извършеното,както и
липсата на образувани други наказателни производства срещу него.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК сочи, че деецът съдейства за разкриване на обективната истина, както на
съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете като
положително за личността му обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
6
сравнително лошите характеристични данни по местоживеене на подсъдимия.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е
„лишаване от свобода“ от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.).
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи
наказание лишаване от свобода за срок от една година, ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1
от НК, намали така определеното наказание с една трета и наложи на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както
тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на
дееца, така и изминалия период от време.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав,
от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от
това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на
подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при
отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането
ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – осем месеца „лишаване от свобода“, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание с минималния,
предвиден от законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
7
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът въззложи възпитателната работа
в срока на условното осъждане спрямо подсъдимия на съответния районен
инспектор по местоживеене на подсъдимия.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.

Относно престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, във вр. чл.
194, ал. 1 от НК:
Подсъдимият Р. С. Н., ЕГН: ********** е осъществил от обективна и
субективна страна състава, предвиден и наказуем по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл.
2, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, като на неустановена дата през месец декември
2023 г. в с. О., общ. Д., обл. Д., ул. „...“ № ..., чрез използване на техническо
средство — подбран ключ, е отнел чужи движими вещи — пари 9 950 евро, 6
бр. сутиена /лилав, червен, зелен, черен, бял и бежов/, 1 бр. дамски цял бански,
светло син на цвят, 2 бр. мъжки боксерки „....“, черен и тъмно сини на цвят, 2
чифта мъжки чорапи „....“, сиви и тъмно сиви, 1 бр. бюстие розово на цвят,
чифт ръкавици бронзови на цвят, 2 бр. пликчета вишневи на цвят, 3 чифта
къси чорапи; розови на раета, зелени на раета и сини на фигурки, колан за
стомах; 2 бр. бежови наколенки от плат, 2 бр. бикини, черни на цвят, чифт
сиви чорапи и чифт черни чорапи, всичко на стойност 19 568.51 лева от
владението на Г. С. П. от с. О., без нейно съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения
престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви
относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че
подсъдимият е извършител /автор/ на отнемането, изразяващо се в действия по
прекъсване на владението върху вещите, и то без съгласието на владелеца им
и създаване на нова трайна фактическа власт над тях. Съдът намира, че
получавайки владението върху банкноти с номинал от 9 950 евро,
представляващи особен вид движима вещ, подсъдимият е получил
възможността да се разпореди не само с вещите, предмет на престъпно
посегателство, но и с обективираните върху същите имуществени права,
каквато се явява номиналната стойност на отразената върху хартиения
носител сума. Предвид горното, съдът приема, че обект на престъпното
8
посегателство представляват не банкнотите с посочения номинал, които
притежават неоценима и неоценяема към настоящия момент парична
стойност, а обективираните в същите имуществени права – сумата от 9 950
евро. Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на
подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене. От
приетата по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на
вещите, предмет на деянието е в общ размер на 19 568.51 лв., която стойност
съдът приема за безспорно установена.
Безспорно е установено, че предметът на деянието по извършеното
престъпление е отнет от владението на пострадалото лице чрез използване на
техническо средство — подбран ключ, което определя и квалификацията на
деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК.
Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
следните съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано
в чл. 93, т. 9 от НК. От доказателствата по делото се установява, че общата
стойност на предмета на престъплението е в размер на 19 568,51 лева, която
стойност съдът приема за безспорно установена. Съдът намира, че процесното
деяние, поради високата стойност на предмета на престъплението, същото не
представлява маловажен случай, тъй като при обсъждането и решаването на
въпроса, дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК
следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно липсата или
незначителността на вредните последици, т. е. не само обстоятелствата
относно обществената опасност на деянието, но и обстоятелствата относно
обществената опасност на дееца. Съдът намира, че подсъдимият е деец със
сравнително висока степен на обществена опасност, като е осъществено
деяние с висока степен на обществена опасност, придобило напоследък
широко разпространение в обществото ни.
От друга страна, престъплението не представлява маловажен случай,
тъй като маловажните случаи на кражба са изброени в Закона – чл. 194, ал. 3
от НК и чл. 195, ал. 4 от НК. Когато кражбата осъществява признаците и на
друг/и квалифициран/и състав/и, не може да става и дума за маловажен
случай, както е и по конкретното дело.
Подсъдимият е годен субект на престъплението, тъй като е пълнолетно
физическо лице, което е извършило деянието в състояние на вменяемост.
Причините за извършване на деянието следва да се търсят в стремежа на
подсъдимия за набавяне на облаги по лек, бърз и неправомерен начин.
За да определи НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия, съдът взе предвид
степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние,
данните за личността му, както и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността на
подсъдимия:
Р. С. Н. ...., ЕГН: **********.
9
Смекчаващи отговорността му обстоятелства са липсата на други
осъждания, проявеното критично отношение към извършеното, както и
липсата на образувани други наказателни производства срещу него.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК сочи, че деецът съдейства за разкриване на обективната истина, както на
съдебното, така и на досъдебното производство, което следва да се отчете като
положително за личността му обстоятелство.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете
сравнително лошите характеристични данни по местоживеене на подсъдимия,
както и високата стойност на отнетите вещи и липсата на възстановяване на
цялата или на част от нея.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление е
„лишаване от свобода“ от една до десет години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението (Изм.,
ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г.).
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът, съобразявайки
се с описаните по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и фактът, че стойността на предметът на престъплението
е сравнително висока, както и че няма възстановяване на същата, определи
наказание „лишаване от свобода“ над предвидения в закона минимум, а
именно за срок от три години, ръководейки се от разпоредбите на Общата част
на Наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така
определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години.
Съдът намира, че наказание „лишаване от свобода“ в размер по-висок от
определения от съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна
репресия с оглед постигане целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както
тежестта на престъплението, така и ниската степен на обществена опасност на
дееца, така и изминалия период от време.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на
наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав,
от наличието на едни или други квалифициращи деянието обстоятелства, а от
това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за поправянето на
подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание. Или при
отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането
ще се постигнат целите на чл. 36 от НК.
10
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по
вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на наложеното
наказание – две години „лишаване от свобода“, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на „лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е
отложил изпълнението на така наложеното наказание със срок над
минималния, предвиден от законодателя изпитателен срок от три години, а
именно – четири години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо
място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава, че
общоопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив,
Законът задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и
общата превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има
определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се
игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия
случай, съдът намира, че за да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото, не е наложително подсъдимият да
изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът въззложи възпитателната работа
в срока на условното осъждане спрямо подсъдимия на съответния районен
инспектор по местоживеене на подсъдимия.
Съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така
и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането му,
подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи
и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК с присъдата си съдът наложи на
подсъдимия общо наказание измежду двете определени, а именно – по-
тежкото - „лишаване от свобода” за срок от две години, като на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на така определеното наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от четири години.
На основание чл. 67, ал. 2 от НК съдът възложи възпитателната работа в
срока на условното осъждане спрямо подсъдимия на съответния районен
инспектор по местоживеене.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК и с оглед признаването му за виновен
съдът осъди подсъдимия Р. С. Н. да заплати направените по делото разноски в
размер на 1 259,55 лв. по сметка на ОД на МВР – гр. Д..
По отношение на гражданския иск:
Фактът, че подсъдимият е осъществил вмененото му престъпление,
налага основателността на предявената гражданско-правна претенция. Ето
11
защо, съдът с присъдата осъди подсъдимия Р.С.Н. да заплати на Г.С.П. от с. О.
сумата от 19 460.51 лв. /равностойността на 9 950 евро/, представляващи
обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди, предмет на
предявения граждански иск.
С присъдата съдът осъди подсъдимия Р.С.Н. да заплати по сметка на РС
– Д. сумата от 778,42 лв., представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


12.02.2025 г. Районен съдия:
(Галя Митева)


12
Съобщи за изтекли лични данни