№ 18736
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б М
при участието на секретаря И Т. Т.А
като разгледа докладваното от Б М Гражданско дело № 20221110127127 по
описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за установяване на вземане в размер на 982,55 лева, частично
претендирана главница за периода от 21.07.2020 г. до 21.04.2021 г., заедно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
погасяване на вземането, сума от 1 003,82 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 21.07.2020 г. до 21.04.2021 г., дължими
по договор за паричен кредит № 3976868, сключен между „У К Ф“ АД и
ответника на 19.01.2021 г., вземанията по които са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия, както и сумата от 131,83 лева, представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 21.07.2020 г. до 18.11.2021 г.,, за които суми е
издаден заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 66027/2021 г. по описа на СРС, 126 състав.
В исковата молба са изложени съображения, че на 06.12.2019г. "У К Ф"
ЕАД и ответника са сключили договор за потребителски кредит, по силата на
който е предоставена сума в размер на 15150,00лева, преведена по сметка на
ответника. Предвиден е размер на годишния лихвен процент от 8,45%, а ГПР
10,54%, срок за връщане на сумата на 120 равни месечни вноски, като
последната е с падеж 21.11.2029г.
1
Поради неизпълнение на задълженията по договора, на 19.01.2021г.
между "У К Ф" ЕАД и "Е М“ ЕООД е сключен договор за прехвърляне на
вземания, по силата на който и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД титуляр на
вземанията по договора станал ищеца. Излага доводи за уведомяване на
длъжника за извършената цесия, като на 07.04.2021г. е изпратено
уведомление до адреса, посочен в договора, но писмото се е върнало с
отбелязване „непотърсено“. С изрично пълномощно е упълномощен ищеца
да извършва уведомяване на длъжниците. Направено е искане да се счита, че
приложеното към исковата молба уведомление е връчено на ответника,
заедно с връчване на исковата молба. Поради липса на доброволно
изпълнение ищецът подал заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК,
по което е постъпило възражение по чл.414 от ГПК. Предвид изложеното
ищецът претендира постановяване на решение, с което да се приеме за
установено задължението на ответника за гореописаните суми. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът В. О. П. в писмения отговор оспорва исковете по
основание и размер. Признава сключването на договора за потребителски
кредит. Оспорва да е уведомена надлежно за извършена цесия, поради което
счита договорът да не е породил правни последици и не дължи процесните
суми на ищеца. Оспорва вземанията за лихва по размер.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че между ответника и "У К
Ф" ЕАД е сключен договор за паричен заем на 06.12.2019г., по силата на
който е предоставена сума в размер на 15 150,00лева, подлежаща на връщане
на 120 месечни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план с
падеж на последна вноска на 21.11.2029г.
Не е спорно получаването на договорената сума от ответницата и
възникване на задължение за плащане. От приетата съдебно–счетоводна
експертиза се установява, че сумата по кредита е изцяло усвоена, че по сметка
на цедента е постъпила сума в размер на 1196,00лева, с която са погасени
главница, лихва и застраховки по кредита, че след прехвърляне на вземането
няма погасяване на дълга, че размерът на неиздължената по договора сума за
2
главница с настъпил падеж, за периода от 21.07.2020г. до 21.04.2021г. е
982,55лева. Направено е заключение, че размерът на договорната лихва за
периода 21.07.2020г. до 21.04.2021г. е 1009,15лева.
Следователно по делото се установява неизпълнение на задълженията
за плащане на погасителни вноски по договора за кредит от страна на
ответницата в размерите, посочени в исковата молба.
Установява се, че с договор за прехвърляне на парични задължения от
19.01.2021г. са прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит на
ищеца. В него е предвидено, че купувачът придобива всички права по
продадените вземания, като купувачът ще изпраща за своя сметка
уведомления до длъжниците за сключената цесия. С подписване на договора
продавачът упълномощава купувача с правата за уведомяване на длъжниците
и се задължава да издаде пълномощно с нотариална заверка на подписите.
Изпратено е уведомително писмо от кредитодателя до ответника, в което се
съдържа информация за сключения договор за цесия. Същото е изпратено на
адреса, посочен в договора с известие за доставяне и е върнато с отбелязване,
че не е потърсено. Съдът приема, че не са ангажирани доказателства за
надлежно връчване на уведомление за цесията, преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 18.11.2021г. Към исковата молба е
приложено уведомление за извършената цесия, което е връчено на
ответницата, заедно с книжата по делото. Следователно ответникът е
уведомен за договора за цесия, който е породил правни последици по
отношение на него считано от датата на съобщението, в случая от датата на
връчване на исковата молба на ответницата-24.04.2023г.
По делото не са представени доказателства ответникът да е уведомен
за извършената цесия преди завеждане на делото, но доколкото договорът за
цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД са приложени към исковата молба
и са надлежно връчени на ответника, когато е получил разпореждането по чл.
131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея, следва да се
приеме, че от този момент уведомлението за извършената цесия е получено.
Следва да се вземе предвид относимата съдебна практика,
обективирана в Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II
т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о.,
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно
3
която, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда
действия спрямо него на основание чл. 99, ал. 4 ГПК. С посочените решения
на ВКС е прието също така, че извършеното по този начин уведомление за
цесията, макар и връчено като приложение към исковата молба, представлява
факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, след
предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване на
делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В съответствие с посочената съдебна практика обстоятелството, че
ответникът е получил с преписа на исковата молба и уведомление за
извършената цесия на вземането, то на основание чл. 235, ал. 3 ГПК така
настъпилият в хода на делото факт от значение за спорното право следва да
бъде съобразен от настоящия състав при постановяване на решението.
Предвид изложеното следва да се приеме, че договорът за цесия е
породил правни последици и се установява активната материално правна
легитимация на ищеца, поради което ответницата дължи заплащане на
процесните суми, като исквоете следва да бъдат уважени до пълния предявен
размер.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца направените разноски в заповедното и исковото
производство в размер на 450,00лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от "Е М“ ЕООД с ЕИК
***** срещу В. О. П. с ЕГН ********** обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал.
1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че В. О. П. с ЕГН ********** дължи на "Е М“
ЕООД с ЕИК ***** сумата от 982,55 лева, главница за периода от 21.07.2020
г. до 21.04.2021 г., ведно със законната лихва от 18.11.2021г. до погасяване на
вземането, сума от 1 003,82 лева, представляваща възнаградителна лихва за
4
периода от 21.07.2020 г. до 21.04.2021 г., дължими по договор за паричен
кредит № 3976868, сключен между „У К Ф“ АД и ответника на 19.01.2021 г.,
вземанията по които са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, както и
сумата от 131,83 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 21.07.2020 г. до 18.11.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66027/2021
г. по описа на СРС, 126 състав.
ОСЪЖДА В. О. П. с ЕГН ********** да заплати на "Е М“ ЕООД с
ЕИК ***** на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените разноски в в размер
на 450,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5