№ 180
гр. Карнобат, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева Иванова
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско дело
№ 20252130100305 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт И.Т.Т. против З.
Г. А. с ЕГН: **********, с адрес: с.Сърнево общ. Карнобат. С исковата молба е предявен
установителен иск с правно основание по чл.422 във вр. 415 от ГПК, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3011,41 лева (три хиляди и единадесет
лева и четиридесет и една стотинки), от която: Главница в размер на 1904,53 лева (хиляда
деветстотин и четири лева и петдесет и три стотинки); Договорно възнаграждение в размер
на 771,23 лева (седемстотин седемдесет и един лева и двадесет и три стотинки), дължимо за
периода от 25.10.2023 г. до 05.11.2024г.- дата на предсрочна изискуемост; Лихва за забава: -
217,15 лева (четиристотин четиридесет и девет лева и две стотинки) от 26,08,2023 г., дата на
изпадане на длъжника в забава до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); Законна
лихва – 118,50 лева (сто и осемнадесет лева и петдесет стотинки), дължима от 05.11.2024 г. -
датата на предсрочна изискуемост до 29.01.2025 г. Ищецът претендира законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Заедно с установителния иск, ищецът е предяви срещу ответника осъдителен иск за
сумата от 1037,15 лева (хиляда тридесет и седем лева и петнадесет стотинки),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст, ведно със законна лихва
от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба че на 07.08.2023 г. между страните бил сключен договор
за потребителски кредит по силата на който „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
предоставило на ответника З. Г. сумата от 2000,00 лв. Срок на кредита: 36 месеца; Размер на
месечната вноска по кредита: 95,58 лева; Дата на погасяване на вноската за погасяване на
заема: 25-то число на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 49. 03; Годишен
лихвен процент: 41,00; Лихвен процент на ден: 0,11; Общо дължима сума по кредита:
3439,99 лв.
Ответникът закупил и допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1100,00 лева с размер
на вноската по закупена допълнителна услуга от 30,56 лева, платима заедно с вноската.
1
Ответникът не изпълнявал задължението си по договора и не погасявал задължението
си, като общият размер на направената от него вноска за погасяване на заема била в общ
размер на 254,14 лв. С тази сума били платени две пълни вноски в общ размер от 254,01 лв.,
по погасителния план, частично плащане в размер на 1,73 лв. по третата вноска.
По заявление на ищеца в РС-Карнобат е било образувано ч.гр.дело № 110/2025г. по
което ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за сумите
предмет на заявените установителни претенции по настоящото производство. С
разпореждане заповедният съда отхвърлил претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД за сумата от 1037,15 лева- неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст, за сумата от 30,00лева – неплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране и
сумата от 500лева – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава
повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска.
Срещу издадената заповед за изпълнение в законния едномесечен срок е постъпило
възражение за недължимост на сумите по заповедта, което обосновава правният интерес на
ищеца от предявяване на установителен иск за сумите по заповедта и осъдителен иск за
отхвърлената от заповедния съд претенция по заявлението в размер на 1037,15 лева.
В законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, ответникът чрез упълномощения си
процесуален представител – адв. Л. Б. САК е депозирал писмен отговор на исковата молба.
С отговора исковите претенции се оспорват като неоснователни поради нищожност на
договора и се иска тяхното отхвърляне. Изложени са подробни съображения за нищожност
на процесния договор и противоречието му с разпоредбите на ЗПК. Излагат се твърдения и
за липса на яснота на компонентите включени в ГПК. Претенцията за услугата Фаст се
оспорва като нищожна с подробни съображения.
Към исковата молба са представени писмени доказателства: искане за отпускане на
потребителски кредит Стандарт № 40019184661, Договор за потребителски кредит №
40019184661 от 07.08.2023 г. със Стандартен европейски формуляр, Декларации и
Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; Общи
условия на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД към Договор за потребителски кредит №
40019184661; Преводно нареждане документ от 07.08.2023 г. (заверено копие по реда на
чл.183 от ГПК); Погасителен план към Договор за потребителски кредит № 40019184661;
Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № 40019184661, Обратна
разписка и Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост.
Съдът изиска и приложи към настоящото дело ч.гр.дело № 110/2025г. на КбРС.
Карнобатският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 40019184661 от
07.08.2023 г. страните са постигнали съгласие за предоставяне на кредит в размер на 2000
лв., за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от 95,58 лв., при годишен процент на
разходите от 49,03% и годишен лихвен процент от 41,00 %. Съгласно така постигнатите
уговорки дължимата сума по кредита е в размер на 3439,99 лв., от която 1439,99 лева е
възнаградителната лихва, която кредитополучателят дължи като възнаграждение на ищеца.
При подписването му е избран от ответника пакет от допълнителни услуги „Фаст“, за който
е договорено допълнителното заплащане в размер на 1100 лв. платимо на 36 месечни заедно
с месечните погасителни вноски по кредита – 30,55 лева, като общото задължение по
кредита възлиза на 4353,99 лв., а общата погасителна вноска – главница, лихва и
допълнителна услуга е в размер на 126,14лв., платима на двадесет и пето число на месеца.
Съгласно подписната от ответника декларация( лист 9), която е част от договора за
2
кредит, ответникът се е запознал с ОУ към договора, които са неразделна част от ДПК, а в
съдържанието на договора ответникът е поискал и предоставяне на услугагата „Фаст“ –
приоритетно разглеждане на искането на ответника за отпускане на кредит.
От представената банкова референция(лист22) се установява, че в изпълнение на
ДПК, кредитодателят е превел сумата от 2000 лева по сметката на ответника на 07.08.2023
година.
От представеното и неоспорено извлечение по сметка към договора за потребителски
кредит(лист 20 от делото) се установява, че длъжникът е внесъл за погасяване на кредита
сума в общ размер от 254,14 лева, на 25.08.2023г. – 126,14 лева; на 25.09.2023г. – 126,14 лева
и на 25.10.2023г. -1,73 лева. Така внесените суми ищецът е отнесъл за погасяване на
главница по първа вноска – 65,97 лева, дължимата лихва 29,61 лева, вноска за допълнителна
услуга -30,56 лева, втората вноска ищецът е отнесъл за погасяване на главница – 29,50 лева,
лихва 66,08 лева, вноска за платена услуга 30,56 лева, а сумата от 1,73 лева е отнесена за
погасяване на вноската по закупена допълнителна услуга. Други суми за погасяване на
кредита ответникът не е внасял.
На 06.11.2024г. до ответника е изпратено уведомително писмо(лист 21), с което
ищецът е уведомил ответника, че считано от 05.11.2024г. обявява кредита за предсрочно
изискуем. Уведомителното писмо е връчено лично на ответника, с писмо с обратна разписка,
на 15.11.2024 г. След връчване на писмото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
ответникът не е предприемал действия е не е погасявал кредита.
Крайният срок за погасяване на кредита е 25.07.2026 г. Предвид липсата на действия
от страна на длъжника по кредита, настоящ ответник, на 31.01.2025г. ищецът е входирал в
РС-Карнобат заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. На
31.01.2025г. съдът издал заповед № 57/31.01.2025г. за изпълнение на парично задължение
срещу З. Г. А. за сумите от 1904,53 лева – дължима главница; 771,23 лева - договорно
възнаграждение за периода от 25.10.2023 г. до 05.11.2024г.; 217,15 лева – лихва за забава от
26.08.2023 г. до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); 118,50 лева - законна лихва
от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.. С разпореждане № 140/31.01.2025г. съдът е отхвърлил
претенцията на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за сумата от 1037,15 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на 13.02.2025г., който е депозирал
възражение по чл.414 от ГПК на 25.02.2025г.
В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват. Ищецът депозира
молба с която моли съдът да постанови решение с което да уважи исковите претенции и да
му присъди разноски по делото.
Ответникът, чрез упълномощения си представител, с молба постъпила по делото
преди с.з., поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковите
претенции на основаниетя посочени в отговора.
При така установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9
ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР, който не
надвишава максимално допустимия по закон, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер обаче не отразява реалният ГПР, тъй като не включва част
от разходите по кредита, а именно – възнаграждението за услугата "Фаст", която се включва
в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
3
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Горепосочената такса за услугата „Фаст“ несъмнено представлява разход, свързан с
договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР по кредита. Тази такса
попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в която изброяването не е
изчерпателно, но ясно е посочено, че в ГПР се включват всички такси и разходи за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Ето защо, стойността на тази такса
трябва да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите в договора за
кредит, тъй като те са част от него. В ГПР е включен само размерът на възнаградителната
лихва. Размерът на таксата възлиза на 1100 лева което се равнява по размер на ½ от
главницата на кредита. При включването на услугата „Фаст“ в ГПР, което е задължително
за спазване исканията на ЗПК, е очевидно, че ГПР надвишава значително максимално
допустимия по закон размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В задължителното Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022 г. на Съда на
Европейския съюз, което е постановено именно по дело със страна "Профи кредит
България" ЕООД, е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит
и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за
отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата
на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а
оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочената услуга/услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит. Прието е, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат
този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата
нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на
кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер.
Според настоящия съдебен състав, включването на посочената клауза за
допълнителна услуга в договора, която въобще не е ясно дали и по какъв начин бива
предоставяна, както и с оглед нейната изключително висока стойност прикрива
4
действителните разходи по кредита и водят единствено до извличане на по-голяма облага на
кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от 21.03.2024 г. по
дело № C-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за
всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира, че горепосочената такса за избрана
услуга „Фаст“ отговаря на поставените в ЗПК критерии и следва да бъде включена в общия
разход по кредита, което в случая не е сторено, а с нейното добавяне действителният ГПР
по договора за кредит ще достигне размер значително по-висок от обявения в договора. При
това положение се налага изводът, че договорът за кредит не отговаря на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР.
Установява се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в договора липсва посочване на
годишния процент на разходите по кредита, изчислен към момента на сключването на
договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК.
Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен
ГПР, макар и неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него.
Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти, така и действителният
му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че
същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Ето защо, съдът приема договорът за
потребителски кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания, които
трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта е да се
пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение между
възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради което
следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита и
никакви лихви – възнаградителни или мораторни, такси и други разходи. В този смисъл е и
практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024 г. по т. д. № 630/2023 г., I ТО на ВКС, в
което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на
целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в
областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза
високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски. Ето защо, в случая
ищецът има право на претенцията само на главницата, която е в размер на 2000 лв., но от
тази сума следва да бъде приспадната внесената от ответника сума по кредита в общ размер
от 254,14 лева съгласно приетото извлечение по сметката на договора за ПК.
Предвид изложените съображения по заявените установителни претенции
основателна се явява претенцията за главница до размера от 1745,86 лева - представляваща
остатък от непогасена главница, ведно със законната лихва от 31.01.2025г. до окончателното
изплащане на задължението, като претенцията над уважения размер до предявения от
1904,53 лева, следва да се отхвърли като неоснователна. Останалите установителни
5
претенции за сумите от 771,23 лева - договорно възнаграждение за периода от 25.10.2023 г.
до 05.11.2024г.; 217,15 лева – лихва за забава от 26.08.2023 г. до 05.11.2024 г. (дата на
предсрочна изискуемост); 118,50 лева - законна лихва от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г.
подлежат на отхвърляне като неоснователни.
На отхвърляне, като неоснователен, подлежи и предявеният осъдителен иск за сумата
от 1100 лева за избрана и предоставена услуга „Фаст“, за което вече бяха изложени
съображения.
Относно претенциите на страните за разноски по делото.
В исковото производство ищецът е внесъл държавна такса в размер на 184,61 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ съдът определи в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 лева, като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
изобилната практика по подобен вид дела с ищец „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД,
както и с оглед на това, че по делото беше проведено едно съдебно заседания, в което
процесуален представител на ищеца не се е яви. Предвид изложеното и размера на
уважените искови претенции в настоящото производство в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 122,74 лева.
Ищецът има право на разноски в заповедното производство съобразно уваженият
размер на исковите претенции по настоящото дело. Присъдените на ищеца разноски в
заповедното производство са в размер на 93,11 лева. Съобразно уваженият размер на
претенциите в исковото производство в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в заповедното производство в размер 53,98 лева.
Ответникът също има претенции за присъждане на разноски на основание чл.38, ал.1
от ЗАдв. Съдът определя възнаграждението на ангажирания адвокат в размер на 400 лева
предвид характера на делото и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца не
се яви в с.заседание и делото приключи в едно с.з.
Съобразно отхвърлената част на исковите претенции в полза на адв. Л. Б. САК следва
да бъде присъдена сумата от 227,50 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника З. Г. А. с ЕГН: **********
и адрес: с.Сърнево общ. Карнобат, че ДЪЛЖИ на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49, бл. 53Е,
вх.В, сумата от 1745,86 лева - главница дължима по договор за потребителски кредит №
4001918466г. от 07.08.2023г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска в ЧАСТТА над уважение до претендирания размер от 1904,53 лева, както
и предявените установителни претенции за сумите от 771,23 лева - договорно
възнаграждение за периода от 25.10.2023 г. до 05.11.2024г.; 217,15 лева – лихва за забава от
26.08.2023 г. до 05.11.2024 г. (дата на предсрочна изискуемост); 118,50 лева - законна лихва
от 05.11.2024 г. до 29.01.2025 г. за които суми, на основание чл. 410 от ГПК, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 140/31.041.2025г. по ч.гр.дело
№ 110/2025г. на РС-Карнобат.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В
иск срещу З. Г. А. с ЕГН: ********** и адрес: с.Сърнево общ. Карнобат за осъждането на
6
ответника да заплати на ищеца сумата от 1038,15 лева, ведно със законната лихва от
30.01.2025г. до изплащане на вземането, дължима за неплатено възнаграждение по договор
за потребителски кредит № 4001918466г. от 07.08.2023г. за закупена услуга „Фаст“.
ОСЪЖДА З. Г. А. с ЕГН: ********** с адрес: с.Сърнево общ. Карнобат ДА
ЗАПЛАТИ на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В, разноски в заповедното
производство в размер на 53,98 лева.
ОСЪЖДА З. Г. А. с ЕГН: **********, адрес: с.Сърнево общ. Карнобат ДА ЗАПЛАТИ
на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В разноски в исковото производство в
размер на 122,74 лева.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България 49, бл. 53Е, вх.В ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат Л. К. Б. –САК възнаграждение в размер на 227,50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7