РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Силистра, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Н. П.
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от М. Н. П. Гражданско дело № 20223420101758
по описа за 2022 година
Постъпила е молба от Ж. Р. Ш., чрез която моли съда да прекрати настаняването на сина
Ж. Ж. Ш. в приемното семейство на Т. К. С. и И. В. С., предприето чрез съдебно решение
№ 416 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 916 по описа на СРС за 2022 г. Твърди, че тази мярка за
закрила била реализирана поради заболяването от психична болест, наложила
принудителното лечение и обосновала трайната невъзможност да полага правилни и
адекватни грижи за своя син. Счита, че към настоящия момент лечението е дало добри
резултати, поради което тя се намира в медикаментозна ремисия и е в състояние да
възобнови изпълнението на родителските си задължения в пълен обем.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. С. се противопоставя на постъпилата молба,
като изразява становище, че заболяването на молителката не е овладяно в пълна степен и че
все още не е сигурно дали тя би се справила с грижите за детето, като счита, че е
необходимо да измине още време, за да се прецени дали тя е успяла да се адаптира към
трудовата си среда и предписаното ѝ лечение.
Процесуалният представител на детето е на мнението си, че въпреки заболяването си
майката полага усилия да създаде и развие родителски и възпитателски качества, има
съзнание за заболяването си, намира се в състояние на ремисия и би могла да направи
правилна преценка за нуждите на своето дете. Счита, че в интерес на детето е
реинтеграцията му да се осъществи възможно най – скоро, тъй към в противен случай то би
се привързало в по – голяма степен към чуждата семейна среда.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
1
Производството е по чл. 30, ал.1 във вр. чл. 29, т. 6 от ЗЗДетето.
Детето Ж. Ж. Ш. с ЕГН ********** е родено на 15.04.2019 г. от майка Ж. Р. Ш. и
баща неизвестен. От самото си раждане детето било отглеждано единствено от майката,
като първоначално тя се грижила за сина си с помощта на своите родители, които починали
през 2021 г. След смъртта им тя продължила да се грижи да сина си лично, без подкрепата
на външни лица като едновременно с това упражнявала трудова дейност като лекар в
спешното отделение на МБАЛ – Силистра. В началото на 2022 г. при молителката се
появили психични проблеми, които постепенно се задълбочили и станали повод за
настаняването за принудително лечение в Психиатрично отделение на МБАЛ – Силистра
за срок от 6 месеца, първите три от които – при стационарен режим (решение от 10.06.2022
г. по ЧНД № 298 по описа на СРС за 2022 г.). В хода на заболяването си тя не била в
състояние да осъзнае правилно нуждите на своето дете и неглижирала дейностите, свързани
с неговото обгрижване, поради което спрямо него била предприета мярка за закрила –
настаняване в приемното семейство на Т. К. С. и И. В. С., осъществено чрез съдебно
решение № 416 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 916 по описа на СРС за 2022 г. за срок до
31.05.2023 г. При приемането й за лечение молителката била диагностицирана със
заболяването „параноидна шизофрения“ и престоят в психиатричното отделение на МБАЛ
- С. продължил в периода от 31.05.2022 г. до 05.09.2022 г., а впоследствие постъпила в
отделението по собствена инициатива и пребивавала в него в периода от 01.10. 2022 г. до
25.10.2022 г.
Според назначената по делото комплексна психологическа и психиатрична
експертиза към настоящия момент майката се намира в медикаментозна ремисия (т.е. под
въздействието на медикаментите е овладяна психотичната продукция), като тя има съзнание
за психичното си заболяване и спазва стриктно назначеното лечение. От изслушаните по
делото свидетели С. Н. – К., В. Д. и А. П., социални работници в ЦОП – С., работещи по
случая от 19.09.2022 г., както и от социалните доклади, се установява съществен напредък в
отношението на майката към детето, начина, по който тя проявява чувствата си към него,
както и склонността да съдейства на процесите по реинтеграцията, като изпълнява
препоръките и насоките на социалните служби. Първоначално майката била неконтактна
спрямо детето си, при срещите им самото то не реагирало на появата на майката, както и на
раздялата си с нея, а самата молителка не била достатъчно активна при иницииране на
емоционален контакт със сина си и не се наблюдавал стремеж към приласкаване, физически
контакт, прегръдки, насърчаване за игра и общи занимания. В началните периоди на
общуването у молителката се наблюдавала студенина и дистанцираност, тя не търсела
емоционален контакт с детето, опитите да го хване и прегърне изглеждали заучени и
лишени от емоционалност, не се наблюдавали признаци на радост от общуването и
тревожност от раздялата, а в течение на срещите тя основно го наблюдавала как играе и
отправяла кратки реплики. С течение на времето социалните работници съумели да изградят
доверителна връзка с майката, тя станала по – открита за консултативния процес, била
контактна и достъпна за връзка с психолога, отговаряла адекватно и смислено на задаваните
2
въпроси, била по – общителна и добронамерена. В положителен смисъл се развил и
подходът към детето, тъй като при срещите си с него в ЦОП тя винаги се явявала по –
рано и го посрещала, като го прегръщала и целувала, в течение на общуването
осъществявала физически контакт с него, хващала го за ръка, милвала го, прегръщала го,
стремяла са да отправя положителни послания към него, стимулирайки го с думата „Браво“,
а отделно от това проявявала заинтересуваност за неговото ежедневие, търсейки
информация за състоянието му, начина му на хранене, посещение на детска градина и за
нещата, които обича. Отделно от това, а с оглед и на своята професия, молителката се
интересувала и от здравето на своя син, а при простудни заболявания давала препоръки за
облекчаване на неговото състояние, закупувала медикаменти и имуностимулатори и ги
давала на приемния родител.
От социалните доклади и представената по делото медицинска документация е
видно, че у детето Ж. Ш. се отчита изоставане по всички показатели в нервно –
психическото и говорно развитие, той не говори, трудно осъществява очен контакт, не
реагира, когато бъде повикан по име, нито на външни стимулации за привличане на
внимание, не се впечатлява от шумове, цветове, хора, предмети и играчки, изостава в
познавателните възможности и има намалена способност за адаптация към ежедневните
изисквания на социалната среда. Във връзка със състоянието на детето били предприети
консултации с медицински специалисти, като според епикриза, издадена от МБАЛ „Света
Марина“ – гр. В., Катедра по психиатрия и медицинска психология от м. март 2023 г., у
детето било отчетено изоставане в експерсивната реч и били установени белези от
аутистичния спектър, които обаче според лекуващия лекар биха могли да се дължат и на
непълноценното изграждане на привързаност с оглед травмата от раздялата му с майката.
В битов план във възможностите на майката също били установени дефицити, които
с времето били в значителна степен превъзмогнати, тъй като в изпълнение препоръките на
социалните работници тя извършила основно почистване на жилището, превърната кухнята
си в използваемо помещение, като поставила пластмасови шкафове за съхранение на
продукти и прибори за хранене (тя и отпреди била оборудвана с мивка и със съответните
необходими за домакинството електроуреди), жилището било обезопасено и при последните
посещения на социалните служби се поддържало в сравнително приемлив вид – почистено
от храна и отпадъци, с подредени дрехи и покъщнина. Отчетени са задръжките на майката
да осигури достатъчно жизнено пространство на детето чрез освобождаване на едната от
стаите в жилището , която към момента се използвала за съхранение на стари вещи, и се
отбелязва необходимостта от продължаване на консултативната работа с нея в насока
редовно почистване на жилището, отремонтиране на помещенията и разширяване на
жизнената площ чрез привеждане на неизползваемото помещение в годно за обитаване.
Същевременно от разпитаните по искане на молителката свидетели се установи, че в
ежедневието си в най – общ план тя би могла да разчита на подкрепата на своя вуйчо,
свидетелят Г. Г., който изразява готовност да я подпомогне при разрешаване на битови
въпроси, както и да оказва друга житейска помощ в различни аспекти от ежедневието,
3
макар и същият да не е в състояние изцяло да я замести в грижите по отглеждането на
нейното дете. От показанията на свидетелките А. Б. и Д. В. се установи, че молителката би
могла срещу заплащане да разчита на тяхната професионална помощ във връзка с грижите
за детето (водене и вземане от детска градина и грижи за него докато тя е на работа), както и
на подкрепата им в домакинството при почистване и извършване на други домакински
дейности. Молителката има брат, който е лекар в Констанца, Румъния, поради което не би
могла да разчита на непосредствената му помощ, но същевременно поддържа връзка с него
и получава неговата морална (а при необходимост и финансова) подкрепа.
В заключението си по назначената КППЕ вещите лица правят извод, че към
настоящия момент родителските умения и капацитет на майката позволяват тя да се справи
със задоволяване базисните потребности на детето, но не и със специалните му
образователни потребности, като в съдебно заседание уточняват, че тази неспособност не се
дължи на психичното заболяване, а на специфичните нужди на детето, които изискват
работа със специалисти в различни сфери (според социалния доклад детето посещавало
логопед, педагог, правени са консултации с психолог и психиатър). В крайна сметка вещите
лица изразяват становище, че за да се прецени психичната устойчивост на майката при
осъществяване на родителските задължения, следва да измине период от време след
постъпването на работа, за да се наблюдава влиянието на професионалната среда върху хода
на заболяването, като се отчете натоварването на средата и нуждата от възстановяване на
силите след работния ден и съответно възможностите при тази динамика да се справя с
ежедневните си задължения. Вещото лице – психолог изтъква и обстоятелството, че
промяната на семейната среда на детето при всички случаи представлява стресова ситуация
за него.
При анализа на така изложените данни съдът счита, че постъпилата молба за
прекратяване настаняването на Ж. Ж. Ш. в приемното семейство на Т. К. С. и И. В. С. е
основателна и следва да се уважи. От доказателствата по делото става ясно, че молителката
страда от сериозно психично заболяване, което преди да бъде лекувано е представлявало
риск за здравето на детето , тъй като под въздействието на болестта тя е неглижирала
дейностите по неговото отглеждане и не е отчитала правилно неговите нужди. Към
настоящия момент обаче молителката се намира в медикаментозна ремисия, като от
доказателствата по делото е видно, че постепенно тя е възвърнала способностите си да се
справя със своето ежедневие, подобрила е родителските си качества, осъзнава болестта си и
необходимостта от лечение, което стриктно изпълнява, и също така ясно осъзнава нуждите
на детето си, особеностите на неговото нервно – психическо развитие и необходимостта от
подкрепата на специалисти за подпомагане на развитието му и обезпечаване на здравните
му нужди. В крайна сметка става ясно, че липсата на подкрепяща среда при бъдещето
отглеждане на детето е основния повод за съмненията на „Дирекция „СП“ – С. дали
майката, предвид на заболяването си, би се справила с интензивността на родителските си
задължения и дали в дома детето би намерило защитена и сигурна семейна среда. В тази
насока следва да се отчетат всички усилия на молителката да разсее тези опасения и да
4
предприеме възможните и предвидими мерки в тази насока, като на първо място тя спазва
назначеното лечение, а освен това е сторила необходимото, въпреки липсата на семейство,
да разчита на подкрепата на други близки хора – нейния вуйчо, както и на трети ангажирани
срещу заплащане лица, които да помагат в грижите за домакинството и детето. Отделно от
това мотивирана от своята нужда и привързаност към детето, молителката се включва в
консултативния процес, свързан с неговата реинтеграция, допуска намесата на социалните
служби в сферата на нейните родителски отговорности и изразява готовност да съдейства
на бъдещото проследяване на случая и предстоящото наблюдение на условията и средата, в
която ще се отглежда нейното дете. В крайна сметка и самите социални работници отчитат
невъзможността от настоящата позиция във времето да се отчетат бъдещите рискове за
детето или дефицити в процеса на обгрижването му и че тази преценка би могла да се
направи единствено когато молителката фактически поеме грижите за него. Съдът
действително отчита, че на фона на заболяването на молителката напрежението от
работната среда в съчетание с грижите за сина би могло да даде отражение върху
нейната психическа стабилност, но в тази насока съдебното решение се опира на мнението
на самата молителка, че би се справила с родителските си отговорности, както и на факта, че
в най – голяма степен психическото напрежение произтича от нейната постоянна
тревожност от раздялата с детето. Последното съдът приема като фактор, който
дестабилизира вътрешния свят на една майка в много по – голяма степен отколкото всички
други външни фактори, свързани с работни задължения, домакински дейности и друг вид
житейски предизвикателства, поради което отлагането на реинтеграцията на детето не щади
нейните психически възможности, а ги поставя на твърде голямо изпитание. От социалните
доклади става ясно, че молителката е силно привързана към детето си, страда дълбоко от
раздялата си с него и връщането му се е превърнало в основна цел на живота , осмисляйки
всяка минута от нейното ежедневие. Същевременно става ясно, че детето получава чрез
социалните служби цялостна подкрепа за подпомагане на развитието му, както и че майката
осъзнава неговите нужди, интересува се от перспективите, свързани със здравословното му
състояние, и възнамерява да стори всичко по силите си за преодоляване на наблюдаваното
към момента изоставане в развитието му, още повече че тя има и професионален поглед
върху неговите неврологични проблеми. Накрая следва да се отбележи, че стресът, който
детето ще преживее от промяната на семейната си среда, е в крайна сметка неизбежен, но
към момента са предприети всички възможни мерки за по – безболезненото и безопасно
адаптиране към промяната в средата, тъй като детето редовно общува с майката, започнало е
да реагира емоционално на нейния интерес и познава конкретните условия в дома , тъй
като част от регулярните им срещи са се осъществявали именно в нейното жилище. Не на
последно място следва да се отбележи, че по – ранното връщане на детето при майката е при
всички случаи в негов интерес, тъй като задълбочаването на връзката с приемното му
семейство само би усложнило неговата реинтеграция и би го ощетило в общуването и
близостта му с истинския му родител, което е за всяко дете от най – първостепенно
значение. Поради изложените причини съдът намира, че към момента основанията,
предизвикали предприемането на мярката да закрила спрямо детето Ж. Ш., са отпаднали, с
5
оглед на което и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Ж. Ж. Ш. с ЕГН **********, родено на
15.04.2019 г., в приемното семейство на Т. К. С. и И. В. С., предприето чрез съдебно
решение № 416 от 12.07.2022 г. по гр.д. № 916 по описа на СРС за 2022 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6