Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 41
Гр. Перник, 01.02.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е.В.** и с
участието на прокурор А. от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 2 по описа за 2023 година на Административен
съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/, във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на А.Г.Н., ЕГН
**********, адрес: ***, чрез адв. Е.А. – САК, съдебен адрес:*** срещу
Решение № 650 от 02.12.2022 г., постановено по АНД № 20221720201537 по описа за
2022 година на Районен съд – П.**, с което е потвърден Електронен фиш Серия К №
6042457, издаден от ОД на МВР- П.**, с който на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е незаконосъобразно и необосновано, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материален закон, моли съда да постанови решение, с
което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество
постанови друг, с който да отмени процесния ЕФ, излага подробни съображения,
които изцяло припокрива текста на подадената жалба, пред първоинстанционния
съд.
Касационната жалба е връчена на
ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В проведеното на 25.01.2023 година
съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
П.**, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание на
25.01.2023 година, представителят на Окръжна прокуратура- П., счита че
решението на районния съд е правилно и законосъобразни и предлага същото да
бъде оставено в сила.
Административен съд - Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която
решението е неблагоприятно срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият състав на Районен съд - Перник
е приел за безспорно от фактическа страна, че на 15.06.2022 г., 14:05 часа, в гр.
П.**, път I-6, се
движи МПС – л.а. „**“ с рег. № **. В
района на кв. „***“, км. 76+300 на посочения път, с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, № 120сс88,
насочена към приближаващия трафик, е извършено измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим на заснемане. На
около 400 м преди мястото, на което била установена системата за контрол на
скоростта, на пътя е имало поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на
скоростта 60км/ч., съгласно възможността на чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП. В 14:05
часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта е преминал
горепосочения автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейските служители попълнили
протокол, рег. 0 1158р-5650/21.06.2022 г. / приложение към чл. 10 от Наредба
8121з-532 от 12.05.2015 г./.
При обработката на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, е изготвен ЕФ, в който са въведени данни за това,
че след навлизане на МПС в контролираната зона е измерена скорост на движение
91 км/ч. след съответното приспадане от измерена скорост от 94 км/ч. на
допуснатата грешка при измерването.
След справка в ЦБД КАТ-МВР, се установило, че превозното средство, с което
е извършено нарушението е собственост на физическото лице – А.Г.Н., затова и с
оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП срещу него бил издаден ЕФ Серия К,
№ 6042457 на ОД на МВР – П.**, с който на основания чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във
вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лева за
повторно извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в едногодишния срок от
влизане в сила на ЕФ К/3568657.
При така установените факти Районен съд - Перник при извършената цялостна
проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание приема, че същото не страда от съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.
Първоинстанционният съд разглежда спора по същество и след преценка на
доказателствата приобщени по делото приема за безспорно установено от обективна
страна факта на извършване на вмененото нарушение по ЗДвП, с посочения
автомобил и при описаните в електронния фиш обстоятелства, като потвърждава
електронния фиш с наложеното наказание в законоустановения размер.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само
относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема
установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Решението е и правилно.
Както вече бе отбелязано касационната жалба, изцяло припокрива текста на
подадената такава, пред първоинстанционния съд, по която същият се е произнесъл
с мотивирано, обосновано и подробно решение, в което е обсъдил представените по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, изследвал е всички
изложени аргументи, поради което същите не следва да бъдат анализирани отново.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е
установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
настоящия касатор. Нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство. Нормите на чл. 189, ал. 4 - ал. 11, във вр. с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на извършителите по
опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства,
изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният
електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационната система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи е издадено
по реда на визираната в ЗДвП процедура.
В специалното административно - наказателно производство, провеждано по
реда на ЗДвП за ангажиране на административно - наказателна отговорност за
нарушения на ЗДвП посредством издаване на електронен фиш на основание чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, абсолютно условие за законосъобразност на ЕФ, съответно за
ангажиране на отговорност на конкретно лице, е доказателствената обоснованост
на изложените в ЕФ фактически обстоятелства, относимо към съответния приложен
административно - наказателен състав. Част от тези обстоятелства, освен точното
място на извършване на нарушението и установяването на конкретните параметри на
скорост на движение, която следва и да превишава разрешената максимална
скорост, включително е идентифицирането на превозното средство, при
управлението, на което е вменено да е извършено нарушение на установения в ЗДвП
скоростен режим. Т.е. този елемент е пряко относим към субекта на отговорността
за осъществяване на фактическия състав на нарушение на ЗДвП. Това е така
предвид разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП (във връзка с която е и
разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. второ, предл. второ от ЗДвП), съгласно който
законов текст собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за
извършеното с него нарушение, като именно собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил МПС.
Във връзка с изложеното изводите на районния съд по фактите кореспондират с
приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установен по делото
е собственикът на МПС, за който настоящият съдебен състав приеме, че
е и лицето, извършило нарушението на 15.06.2022 г., тъй като същият не е
представил надлежни доказателства по делото, от които съдът да направи
обоснован извод, че МПС, с което е извършено въпросното нарушение е било
предоставено на друго лице – правоспособен водач, който да понесе
административнонаказателната отговорност.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно е установена датата и място на нарушението, ограничението
на скоростта от 60 км/ч. и скоростта на движение от 91 км/ч. на процесния
автомобил. Приложените и приети по делото доказателства, в това число и влязъл
в сила на 03.12.2021г. ЕФ серия К/3568657, обосновават реализирането на
административнонаказателната отговорност на А.Г.Н., като собственик на МПС, в
условията на повторност, по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Материалният закон към датата на извършване на процесното нарушение е
приложен правилно, както в производството по налагане на административно наказание,
така и с постановения от Районен съд- Перник съдебен акт.
Настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден
за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип, технически
годно за експлоатация, с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвежда
данните от извършеното заснемане и изчисление създадени автоматично от
използваната система за скорост. Снимките и разпечатките от техническото
средства представляват веществени доказателствени средства от категорията на
визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно
деяние по чл. 21 ,ал. 1, във вр. с чл.182, ал. 4 от ЗДвП, наказуемо с
относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
Относно
разноските, ответната страна не претендира присъждане
на съдебни разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд - Перник
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
съдебно решение № 650 от 02.12.2022 година, постановено по АНД № 20221720201537
по описа за 2022 година на Районен съд- Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/