Решение по дело №335/2019 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 340
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Светла Радева
Дело: 20193620100335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

№ 340

Гр.Нови  пазар,21.10.2019г.

 

Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на десети септември  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                          Районен съдия :СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                   Секретар:БОЙКА  АНГЕЛОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело № 335 по описа за 2019 година,за да се произнесе,взе предвид:

 

   Делото е образувано по иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.415 от ГПК във вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД ,чл.92 от ЗЗД,предявен от „А1 България“ЕАД гр.София,чрез пълномощника адв.Д.Ц.,преупълномощена от Адвокатско дружество „***и партньори“  срещу Г.К.К. с адрес:г***.

    Ищецът твърди в исковата молба,че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Г.К.К. било образувано ч.гр.д.№1533/2018г.по описа на НПРС.Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от ответника,поради което ,съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

    За ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск,като навежда следните фактически твърдения:

     Между „А1“ и ответника Г.К.К. били сключени Договор за далекосъобщителни услуги ***г. ,Договор №***г. и Договор №***г.Посочените договори били с рамков характер и имали за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти.Номерата на горепосочените договори представлявали индивидуални клиентски номера и реферирали към услугите,които ползва абонатът.Съгласно Общите условия на един клиентски номер можело да се предоставят множество услуги.По тези клиентски номера се издавали месечни сметки/фактури.

   По посочените договори/с подробно описани в исковата молба параметри/,за ползваните услуги,ищецът издал фактури,дължимите суми по които,ответникът-абонат не заплатил на посочените срокове.

    По Договор ***г.били издадени следните фактури: 1/Фактура №*********/27.12.2016г.на стойност 11.80лв.,с падеж-11.01.2017г., 2/Фактура №*********/25.01.2017г.на стойност 11.39лв. и падеж- 09.02.2017г., 3/Фактура №*********/25.02.2017г.на стойност 9.90лв.,с падеж-12.03.2017г., 4/фактура №*********/27.03.2017г.на стойност 9.90лв.,с падеж-11.04.2017г. ,5/Фактура №*********/26.04.2017г.на стойност 9.90лв. ,с падеж 11.05.2017г. и 6/Фактура №*********/26.05.2017г.на стойност 2.88лв-.остатък по фактура,с падеж 10.06.2017г.

     По Договор  №***гбили издадени следните фактури:1/ Фактура №

*********/19.01.2017г.на стойност 142.45лв.,с падеж 03.02.2017г., 2/фактура №*********/19.01.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж -03.02.2017г., 3/фактура №*********/20.02.2017г.на стойност 80.33лв.,с падеж 07.03.2017г., 4/Фактура №*********/20.02.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж 07.03.2017г., 5/Фактура №*********/20.03.2017г.на стойност 23.75лв.,с падеж 04.04.2017г., 6/Фактура№*********/20.03.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж 04.04.2017г., 7/Фактура №№*********/20.04.2017г .на стойност 17.99лв.,с падеж 05.05.2017г., 8/7/Фактура №№*********/20.04.2017г .на стойност 7.98лв.,с падеж 05.05.2017г.,9/фактура №*********/19.05.2017г.на стойност 17.99лв.,с падеж 03.06.2017г., 10/ фактура №*********/19.05.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж 03.06.2017г.,11/фактура №*********/20.06.2017г.на стойност 4.80лв.,с падеж 05.07.2017г.,12/фактура №*********/20.06.2017г.на стойност7.98лв.,с падеж 05.07.2017г. и 12/фактура №*********/19.07.2017г.,на стойност 135.66лв.,падеж-03.08.2017г.

    По договор №№***г.вземанията на ищеца били начислени в следните фактури:18фактура №*********/20.03.2017г.на стойност 30.084лв.,с падеж 04.04.2017г., 2/фактура №********* /20.04.2017г.на стойност 33.48лв.,с падеж 05.05.2017г., 3/фактура №*********/19.05.2017г.на стойност 25.87лв.,с падеж 03.06.2017г., 4/фактура №*********/20.06.2017г.,на стойност 25.00лв-.,с падеж 05.07.2017г,5/фактура №*********/19.07.2017г.на стойност 25.00лв.,с падеж 03.08.2017г. и фактура №*********/18.08.2017г.на стойност 7.26лв.,с падеж 02.09.2017г.

     Поради неизпълнение в определения срок  на задълженията от страна на абоната,договорите за услуги били прекратени и на основание чл.92 от ЗЗД били начислени неустойки по правилата ,описани в същите в размер на оставащите месечни такси,както следва:1/по Договор № Договор ***г-неустойка в размер

24.75лв./3 месечни вноски х8.25лв./, 2/По Договор  №***г.- 59.97лв./3 месечни вноски х19.99лв./ и по Договор№***г.- 208.35лв./5 оставащи месечни вноски х41.67лв..

     При предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се дължало и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на закупените крайни устройства ,съответстваща на оставащия срок за ползване на съответния абонамент.В тази връзка били начислени следните неустойки от цената на закупено крайно устройство .122.06лв.-за отстъпки от цената на закупено крайно устройство към рамков Договор №***г.по сметка №***г.

    Гореописаните дължими месечни такси за ползвани мобилни услуги,както и начислени неустойки за предрочно прекратяване на визираните договори,били включени в цитираните фактури .Същите били изискуеми и ликвидни,а доколкото с незаплащането им на падеж,ответникът-длъжник изпаднал в забава,по арг.на чл.86 ал.1 от ЗЗД ищецът претендира заплащане на законна лихва за забава,начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

    Ето защо,ищецът моли да бъде призован на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което признае за установено,че ответникът му дължи присъдените със заповедта за изпълнение суми,както следва: 1/Сумата от 1145.82лв./главница/, 2/Сумата от 104.45лв.законна лихва за забава,изчислена върху сумата от 647.04лв.за периода от 12.01.2017г.до 07.11.2018г., 3/Законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410  от ГПК-13.11.2018г.до окончателното изплащане на задължението.

    Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски.

     Ответникът Г.К. е призован по реда на чл.47 ал.1 от ГПК –чрез залепване на уведомление по постоянния му адрес.На основание чл.47 ал.6 от ГПК му е назначен особен представител –адвокат А.В.В.,който депозира писмен отговор на исковата молба.Оспорва предявения иск по основание и размер.Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка.

    В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.В депозирано писмено становище излага подробни съображения и моли исковата му претенция да бъде изцяло уважена.

    Ответникът се представлява от назначения му особен представител адв.В..Поддържа писмения отговор.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,прие за установено от факти    Между ищеца „А1 България“ЕАД/с предишно наименование „Мобилтел“ЕАД и ответника Г.К.К. е съществувал и валидно  действал Договор за далекосъобщителни услуги №***г./за който ищецът твърди,че е подписан  на ***г.,но понеже било уговорено отложено действие на същия,в системата фигурирал с №***г. и Приложения с №1 и №3 към него .,както и допълнения към тях от същата дата, Приложение №1/***г. и Допълнение към него,Договор за продажба на изплащане №***г., Приемо-предавателен протокол към него и Приложение №2,Договор №***г.,Допълнение  и Приложение №1 и Приложение №3 към него,с които на  ответника са предоставяни  електронни съобщителни услуги и продукти при конкретно договорени цени и  падеж за плащане.

     Горепосочените договори /фигуриращи в системата на Оператора с номера М5348446, М5469155 и М4878032 ,представляващи индивидуални клиентски номера и реферират към услугите ,които ползва абонатът/ са  сключени за срок от две години  и съгласно тях, за всяка от услугите,използвани от Абоната,се прилагат действащите Общи условия за съответната услуга и/или мрежа“.

     От приложенията се установява,че в договорите се предвиждат клаузи ,съгласно които ,ако абонатът наруши задълженията си по приложенията,договора или Общите условия,с които абонатът е декларирал ,че е запознат,операторът има право да прекрати едностранно сключения с абоната договор и/или да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора  срок.

    Ищецът е представил Общи условия за взаимоотношенията  между „Мобилтел „ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.

     Представил е също:    По Договор ***г.-следните фактури: 1/Фактура №*********/27.12.2016г.на стойност 11.80лв.,с падеж-11.01.2017г., 2/Фактура №*********/25.01.2017г.на стойност 11.39лв. и падеж- 09.02.2017г., 3/Фактура №*********/25.02.2017г.на стойност 9.90лв.,с падеж-12.03.2017г., 4/фактура №*********/27.03.2017г.на стойност 9.90лв.,с падеж-11.04.2017г. ,5/Фактура №*********/26.04.2017г.на стойност 9.90лв. ,с падеж 11.05.2017г. и 6/Фактура №*********/26.05.2017г.на стойност 2.88лв-.остатък по фактура,с падеж 10.06.2017г.

     По Договор  №***г.- следните фактури:1/ Фактура №

*********/19.01.2017г.на стойност 142.45лв.,с падеж 03.02.2017г., 2/фактура №*********/19.01.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж -03.02.2017г., 3/фактура №*********/20.02.2017г.на стойност 80.33лв.,с падеж 07.03.2017г., 4/Фактура №*********/20.02.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж 07.03.2017г., 5/Фактура №*********/20.03.2017г.на стойност 23.75лв.,с падеж 04.04.2017г., 6/Фактура№*********/20.03.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж 04.04.2017г., 7/Фактура №№*********/20.04.2017г .на стойност 17.99лв.,с падеж 05.05.2017г., 8/7/Фактура №№*********/20.04.2017г .на стойност 7.98лв.,с падеж 05.05.2017г.,9/фактура №*********/19.05.2017г.на стойност 17.99лв.,с падеж 03.06.2017г., 10/ фактура №*********/19.05.2017г.на стойност 7.98лв.,с падеж 03.06.2017г.,11/фактура №*********/20.06.2017г.на стойност 4.80лв.,с падеж 05.07.2017г.,12/фактура №*********/20.06.2017г.на стойност7.98лв.,с падеж 05.07.2017г. и 12/фактура №*********/19.07.2017г.,на стойност 135.66лв.,падеж-03.08.2017г.

     Представени са :сметка №***г.,в която на ответникът е начислена за заплащане неустойка месечни такси в размер на 24.75лв.,с падеж -01.06.2017г.,сметка №***г.,с която на ответника е начислена неустойка в размер на 56.61лв.,с падеж -24.06.2017г.,сметка №***г.,с която му е начислена неустойка в размер на 59.97лв.,с падеж-24.06.2017г.,сметка №0***г.-неустойка ,отстъпки от цена на устройство ,в размер на 122.06лв.,с падеж.-24.06.2017г.,сметка №***г.0неустойка в размер на 208.35лв.,с падеж 25.08.2017г.

    Ищецът е представил също и протоколно решение от 21.04.2016г.по гр.д.№12268/2014г.по описа на СГС,съдържащо неизгодни за него правни последици,но релевантни за правния спор.

      Във връзка с подадено от него заявление по чл.410 от ГПК,съдът е издал ЗАПОВЕД

за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №912/16.11.2018г.по гр.д.№1533/2018г.по описа на НПРС,,с която е разпоредил длъжникът Г.К.К. с ЕГН:**********,***  ДА ЗАПЛАТИ на “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“ ул.„Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М.,  с пълномощник по делото адв. Д.Ц. от *АК, СУМАТА от 55.77лв.-незаплатени услуги по Договор №***г., 24.75лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора,470.85лв.-незаплатени услуги по Договор №***г., 238.64лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 147.45лв.-незаплатени услуги по договор №***г.,208.35лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора,104.45лв.-лихва за забава за периода от 12.01.2017г.до 07.11.2018г.,ведно със законната лихва върху главниците,начиная от 08.11.2018г.до окончателното изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 25.51лв.-държавна такса и такса превод.

    Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства:Задължения по договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и закупени продукти №***., №***г. и №***г.

    Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал. 1 от ГПК-чрез залепване на уведомление по постоянния му адрес и на основание чл.415 от ГПК съдът е указал на заявителя,че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си,като довнесе следващата се държавна такса,което той е сторил/в  исковото производство заявителят е с ново наименование –„А 1 България“ЕАД.

       При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

    За уважаването на исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК във вр.чл.318 от ТЗ във вр.чл.79 от ЗЗД  е необходимо ,ищецът ,при условията на главно и пълно доказване да установи основанието за възникване на претендираните вземания и техния размер,както и настъпването на изискуемостта им,което обвързва установяването на договорните отношения с ответника,с предмет ползването на далекосъобщителна услуга,точното изпълнение на поетите задължения-реално предоставените на абоната услуги,тяхното количество и стойност,както и,че фактурираните суми в приложените фактури съответстват на дължимите ,изчислени съгласно договорените –условия,обем и цени.

    Приложените по делото фактури,вкл. и детайлизираните справки към тях и сметки,на които се позовава дружеството-ищец,са частни свидетелстващи  документи,едностранно изготвени от него  и не носят подписа на ответника-получател на услугата.Доколкото същите не бяха оспорени по съдържание,истинност и автентичност от страна на ответника,съдът ги цени като годни доказателствени средства.,удостоверяващи потребените от ответника мобилни услуги в посоченото количество и на посочената стойност.

    При условията на главно и пълно доказване,ищецът установи по безспорен начин,че е надлежна страна по договора,доставил е на ответника мобилни услуги за посочения период ,в съответното количество ,на съответната стойност ,поради което ответникът му дължи заплащане на дължимите суми за посочените услуги на уговорения падеж.„

     Не са налице каквито и да е било данни по делото,ответникът да е възразявал преди настоящото производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по посочените договори,да е заявил правата си  по чл.79 ал.1 от ЗЗД или по чл.87 ал.1 от ЗЗД срещу ищеца,преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу същия, да е искал точно изпълнение,да е искал обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца подходящ срок за изпълнение с писмено предупреждение,че след изтичането на срока ще смята договорите за развалени,което би го освободило от облигационното задължение за парична престация,поради което не може да се приеме,че ищецът не е предоставял през срока на действие на договорите дължимите услуги на ответника ,по ценоразписа,с който той е запознат.

    В тежест на ответника,ако твърди изпълнение на паричните си задълженията по договорите между страните е да докаже плащането/в случая той не навежда такива твърдения/ ,поради което не следва да се възлага на ищеца да установява отрицателният факт –неплащането от страна на ответницата на задълженията й по договора.

   Ответникът не ангажира доказателства,че е заплатил дължимите суми на съответния падеж /за ползвани далекосъобщителни услуги /и е изпаднал в забава,поради което  искът с предмет установяване на дължимостта им ,се явяват изцяло основателен и доказан.

    Доколкото ответникът не е изпълнил точно задължението си,кредиторът има право да иска изпълнение ,заедно с обезщетение за забава /лихва за забава/ върху главницата,каквато е претендирана с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,считано от деня на подаването -07.11..2018г.до окончателното изплащане.

     По отношение на предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД/ неустойка/,съдът съобрази следното:

      Съгласно чл.92 ал.1 изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението  и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,без да е нужно те да се доказват.

     Абонатът –ответник не е изпълнил задълженията си за заплащане на фактурите за предоставените му услуги,което задължение е поел при сключване на договора и който е неразделна част от Общите условия на дружеството-кредитор.Според чл.26.5 от ОУ,“Мобилтел“ предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума.Съгласно чл.54.12 от ОУ,дължимите и незаплатени от абоната суми за ползваните от него услуги,дават правото на мобилния оператор А1 България ЕАД да прекрати едностранно договора с него,което той е сторил.Операторът има право да прекрати договора и да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси/без отстъпки/,дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.

     Според ОУ,договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел ,в случай,че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.Такава забава се установи по делото,доколкото ответникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща процесните суми по описаните по-горе фактури в срока,а и в продължение на 124 дена от падежа.Затова за ищеца е възникнало правото да прекрати едностранно договорите,считано от изтичане на 124 дни от падежа на задължението по най-старото задължение /.

    От този момент ,до края на срока на договора/договорите/,на ищеца се дължи неустойка ,равняваща се на сбора от месечните абонаментни такси за остатъка от всеки от тях.

 Неоснователно е възражението на ответника,направено чрез особения му представител,за нищожност/ поради наличие на неравноправни клаузи в процесните договори/.Според Тълкувателно решение №1/2009г.от 15.06.2010г.на ОСТК на ВКС,преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,а не към последващ момент,като същото е важимо за преценката за спазване и на изискването за добросъвестност ,по смисъла на чл.143 ал.1 ЗЗП.Преценявайки посочените в тълкувателното решение критерии към момента на сключване на договора,не може да се приеме,че така уговорената неустойка нарушава принципа на справедливостта и/или създава условия за неоснователно обогатяване,че вследствие на заплащането й,ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора или че ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции,придадени й от страните.Ето защо,съдът счита,че ответникът е валидно обвързан от клаузите на процесните договори в цялост и дължи претендираните неустойки.

    Предвид гореизложените съображения,съдът счита,че искът в частта му за дължимост на претендираните неустойки  също се явява основателен и изцяло доказан ,поради което следва да бъде уважен.

    Доколкото в установителния иск претендираната главница е сумирана от претендираните в заповедното производство дължими суми за ползвани ,но незаплатени услуги по Договор №***г, Договор №***г. и, договор №***г.,както и неустойки за предсрочно прекратяване на тези договори по вина на абоната-ответник/,а претендираната законна лихва за забава за периода от 12.01.2017г.до 07.-11.2018г.е изчислена върху сумата от 674.07лв./сбора от дължимите суми за ползвани,но незаплатени услуги по трите договора/ ,която също е сумарна стойност , тези стойности са еквивалентни,поради което следва да се признае дължимостта на вземането така,както е призната със заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

    Предвид разяснителните указания,дадени в т.11г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк.д.№4/2013г.ОСГТК,съдът ,който разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,следва да се произнесе по дължимостта на разноските,направени в заповедното производство,като съобразно изхода на спора,разпредели отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство.Предвид изхода на спора в исковото производство,съдът намира,че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него съдебни  разноски в заповедното производство./по ч.гр.№1533/2018г.на НПРС/в размер на 25.21лв.

    На основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважените искове,направените  в исковото производство разноски в размер на 393.99лв./държавна такса и внесен депозит за адвокатско възнаграждение на назначения на ответника особен представител/.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

                                                         Р     Е      Ш     И     :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че ответникът Г.К.К. с ЕГН:**********,***  ДЪЛЖИ на ищеца “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“ ул.„Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М.,  с пълномощник по делото адв. Д.Ц. от *АК, СУМАТА от 1 145.81лв.- / хиляда сто четиридесет и пет лева осемдесет и една стотинки /главница,от които 55.77лв.-незаплатени услуги по Договор №***г., 24.75лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора,470.85лв.-незаплатени услуги по Договор №***г., 238.64лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 147.45лв.-незаплатени услуги по договор №***г.,208.35лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на договора/,104.45лв./сто и четири лева четиридесет и пет стотинки -лихва за забава върху част от главницата в размер на 674.07лв./ за периода от 12.01.2017г.до 07.11.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 08.11.2018г.до окончателното изплащане/за което е издадена ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №912/16.11.2018г.по гр.д.№1533/2018г.по описа на НПРС/.

      ОСЪЖДА ответника Г.К.К. с ЕГН:**********,*** да заплати на  ищеца “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“ ул.„Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М.,  с пълномощник по делото адв. Д.Ц. от *АК направените в заповедното производство /по ч.гр.д.№1533/2018г-.по описа на НПРС/ разноски в размер на 25.21лв./двадесет и пет лева двадесет и една стотинки/.

    ОСЪЖДА ответника Г.К.К. с ЕГН:**********,*** да заплати на  ищеца “МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“ ул.„Кукуш” № 1, представлявано от А.В.Д.и М.М.,  с пълномощник по делото адв. Д.Ц. от *АК направените в исковото производство /по гр.д.№335/2019г-.по описа на НПРС/ разноски в размер на 393.99лв../триста деветдесет и три лева деветдесет и девет стотинки/.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            

                                                                       РАЙОНЕН   СЪДИЯ: