РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Нова Загора, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесет и
първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220101288 по описа за 2022 година
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Същото е образувано по искова молба от Г. Й. С. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: *********, чрез адв.Д. А. Х. от АК - Хасково против
Община Нова Загора с ЕИК *********, ул.„24-ти май“ № 1.
Ищцовата страна иска от съда да признае за установено спрямо
Община Нова Загора, че Община Нова Загора не е собственик на процесният
недвижим имот, а ищцата е собственик на същия ПИ с идентификатор
56068.27.229.
Ищцата излага, че по силата на нотариален акт за право на собственост
върху недвижим имот, издаден въз основа на Закона за селскостопанско
настаняване на бежанците и пр. том 1, № 56, регистър 312 , дело 112 / 1942
год. дядо й - Г.Д.Г. /М./ придобил дворно място с площ от 1500 кв.м в
регулация на с.Пет Могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен при граници и
съседи: от двете страни улица, имот на наследници на С.Д.. След това на
30.12.1959 г. наследодателят й закупил съседното до него място от И.Д.К.
дворно място от 1500 кв.м в с.Пет Могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен при
граници и съседи: от двете страни улица, Т.С.Д. и шосе, съставляващо парцел
1 кв.15 по плана на с.Пет могили.
Твърди се, че повече от 10 години лично и чрез наследодателят си
Г.Д.Г. /М./ ищцата ползвала мястото, декларирала имота и плащала данъци за
него, като данъци плащала и досега.
Пoсочва се, че при направена справка в Община Нова Загора се
1
оказало, че мястото с промяната на регулационния план на селото било
изкарано от регулация и вече се водело земеделска земя, като същото било
записано в служба земеделие и гори, че се стопанисва от Община Нова
Загора. Това което не било ясно как и на какво основание същото се
стопанисва от общината. Сочи се, че ищцата не е била известявана относно
промяната на статута на дворното място, нито е била уведомена за това, че
мястото се стопанисва от община Нова Загора. Направила справка и в Служба
земеделие и гори Нова Загора откъдето й дали идентификатора на имота
56068.27.229 и отново й казали, че мястото се стопанисва от Община Нова
Загора. Тя останала крайно изненадана, че при документи за собственост, за
които общината знае и били отбелязани в разписните им книги относно
собствениците на имотите в регулация, и при плащане на данъци върху
мястото години подред изведнъж незнайно как същото се стопанисвало от
Общината. Така за нея възниквал правен интерес да заведе настоящият иск.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да
установи за прието по отношение на Община Нова Загора, че същата не е
собственик на процесното място, а по отношение на ищцата, че същата е
собственик на мястото, ведно с всички законни последици от това - да бъде
вписана като собственик в АГКК, на имот с идентификатор 56068.27.229.
Ищцовата страна моли също да им бъдат издадени съдебни
Удостоверения които да послужат пред АГКК и служба местни данъци и
такси община Нова Загора, въз основа на които да се снабдят със скица,
справка и данъчна оценка на процесният имот с идентификатор 56068.27.229,
както и да бъдат допуснати и изслушани двама свидетели в режим на
довеждане, които ще докажат твърдените обстоятелства, а именно че ищцата
е ползвала имота, както и времето през което го е ползвала.
Представя писмени доказателства по опис.
Съдът е издал исканите от ищцова страна удостоверения.
В срока по чл.131 от ГПК ответника Община Нова Загора,
представлявана от Г.Е.З. – кмет на общината е депозирал отговор на исковата
молба, с който излага становището си по предявената срещу Община Нова
Загора иск.
Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, и го оспорва
изцяло.
В отговора се посочва, че процесните имоти били описани в исковата
молба, като дворно място с площ от 1500 кв.м в регулация на с.Пет могили,
общ.Нова Загора, обл.Сливен при граници и съседи: от двете страни улица,
имот на наследници на С.Д. и дворно място от 1500 кв.м в с.Пет могили,
общ.Нова Загора, обл.Сливен при граници и съседи: от двете страни улица,
Т.С.Д. и шосе, съставляващо парцел I, кв. 15 по плана на с.Пет могили. За
първото дворно място ищецът представял документ за собственост -
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз
основа на закона за селско-стопанско настаняване на бежанци и пр. том I, №
2
56, регистър 3/2, дело 112 от 13.03.1942 г., съгласно който на наследодателя
му Г.Д. М. /Г./ било прехвърлено право на собственост върху недвижим имот:
а) нива в землището на с.Пет могили, местността „Мандаджи Бозалък“ с
площ 25 дка; б) нива в землището на с.Пет могили, местността „Парче
Бозалък“ с площ 15 дка; в) дворно урегулирано място, находящо се в с.Пет
могили с площ 1500 кв.м. За второто дворно място бил представен договор от
30.12.1959 г., който не бил в изискуемата от закона форма и съгласно който
Г.Д.Г. е закупил дворно място от 1.50 дка, съставляващо парцел I, кв.15 по
плана на с.Пет могили.
Сочи се, че понастоящем имотите представлявали ПИ с идентификатор
56068.27.229 по КККР на с.Пет могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с начин
на трайно ползване: за друг вид застрояване, площ 3402 кв.м.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че е собственик на
процесния имот и че владее същия. Излага се, че с писмо изх.№ ПО-01-11-00-
3/10.01.2023 г. от Община Нова Загора било направено запитване до
Общинска служба по земеделие Нова Загора относно това възстановявани ли
са правата по ЗСПЗЗ на наследниците на Г.Д.Г. /М./ с ЕГН ********** върху
имотите описани в документите за собственост: нива в землището на с.Пет
могили, местността „Мандаджи Бозалък“ с площ 25 дка; нива в землището на
с.Пет могили, местността „Парче Бозалък“ с площ 15 дка; дворно
урегулирано място, находящо се в с.Пет могили с площ 1500 кв.м; дворно
място от 1.50 дка, съставляващо парцел I, кв.15 по плана на с.Пет могили,
съответно били ли са обезщетени наследниците за същите имоти. От отговора
на Общинска служба по земеделие Нова Загора изх.№ РД-12-02-16-
1/11.01.2023 г. било видно, че наследниците на Г.Д. Б. /Г./ със заявление вх.№
7738/17.08.1992 г. са заявили за възстановяване в землището на с.Пет могили
два земеделски имота с обща площ 40.000 дка: нива с площ 25.000 дка, м.
„Мандаджи бозалък“ и нива с площ 15.000 дка, м.„Парче бозалък“. С
протоколно решение № 5/475 от 09.03.1993 г. Поземлена комисия - Нова
Загора признала и определила за възстановяване право на собственост върху
заявените земеделски земи с план за земеразделяне върху 40.000 дка, както
следва: 1. площ: 25.000 дка, категория: 7, м.„Мандаджи бозалък“; 2. площ:
15.000 дка, категория: пета, м.„Солен герен“. Със заявление вх.№
19535/22.08.1995 г. наследниците на Г.Д. Б. били представили договор за
доброволна делба, с оглед на което:
1. На Г. Й. С. с Решение № П1227 от 20.10.1997 г. на основание чл.27
от ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия
в сила план за земеразделяне върху следния имот: землище: Пет могили,
ЕКАТТЕ: 56068, КК/КВС №: 58.6, КВС №: 058006, НТП: нива, кат.: 4, площ
на имота: 15.236, а с решение № Р1148/25.02.2000 г. е определено право на
обезщетение за признато, но не възстановено право на собственост по реда на
чл.106, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ за 1.508 дка на обща стойност 799 лв.
2. На И.Г.Т. с Решение № П1229 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от
3
ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в
сила план за земеразделяне върху следния имот: землище: Пет могили,
ЕКАТТЕ: 56068, КК/КВС №: 35.20, КВС №: 035020, НТП: нива, кат.: 3, площ
на имота: 18.202, а с решение № Р1150/25.02.2000 г. е определено право на
обезщетение за признато, но не възстановено право на собственост по реда на
чл.106, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ за 1.800 дка на обща стойност 971 лв.
3. На Г.Й. Г. с Решение № П1228 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в
сила план за земеразделяне върху следния имот: землище: Пет могили,
ЕКАТТЕ: 56068, КК/КВС №: 36.41, КВС №: 036041, НТП: нива, кат.: 3, площ
на имота: 8.400, а с решение № Р1149/25.02.2000 г. е определено право на
обезщетение за признато, но не възстановено право на собственост по реда на
чл.106, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ за 0,833 дка на обща стойност 491 лв.
От изложеното било видно, че от заявените за възстановяване
земеделски земи с площ 40.000 дка на наследниците на Г.Д. Б. (Г.), с план за
земеразделяне били възстановени 41.838 дка и са получили обезщетени с
ПКБ за 4.141 дка. В отговора началника на ОСЗ уточнявал, че по преписката
не ставало ясно защо на наследниците на Г.Д. Б. (Г.) с план за земеразделяне
са възстановени повече от заявените за възстановяване земеделски земи. От
същата било видно, че преди образуване на селскостопанските организации
Г.Д. (Г.) в землището на с.Пет могили е притежавал земеделска земя - 40.000
дка и две дворни места по 1.500 дка, които били изключени от регулационния
план на селото.
Следвал извода, че претенцията на ищеца била неоснователна, тъй като
правото на собственост на наследниците на Г.Д. М. /Г./ върху притежаваните
от него земи, включително и върху дворните места, описани в нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на закона
за селскостопанско настаняване на бежанци и пр. том I, № 56, регистър 3/2,
дело 112 от 13.03.1942 г. и договор от 30.12.1959 г. - предмет на исковата
претенция е било възстановено. В този смисъл неоснователно било и
твърдението на ищеца Г. Й. С. - една от обезщетените наследници и
наследник на Г.Й. Г. (обезщетен наследник), че не е знаела и едва сега
разбира, че собствеността на имота е променена. Неоснователно било
твърдението на ищеца, че е декларирала имота и плащала данъци за него.
Наистина г-жа Г. Й. С., включително и като наследник на Г.Й. Г. била
декларирала няколко имота на територията на с.Пет могили, за които
заплащала данък недвижим имот и такса битови отпадъци, но тези имоти,
съгласно декларираните данни били различни от процесния имот и се
намирали в границите на населеното място.
Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи, общината стопанисвала и управлявала земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в
сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
4
възстановими стари реални граници земите ставали общинска собственост.
Разяснява се, че процесния имот с идентификатор 56068.27.229 по
КККР на с.Пет могили (с номер по предходен план 000229) бил включен в
списъка на имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ и бил предоставен на Община Нова
Загора с протоколно решение 2H3/31.07.2008 г., с начин на трайно ползване
„др. селищна територия“, с площ 3.403 дка.
Ответникът твърди, че към настоящия момент в процесния имот
нямало изградени сгради и/или огради, същият не се владеел и не се
обработвал.
В случая за ищеца съществувала пречка и за придобиване на имотите
по давност, тъй като не можели да се придобиват по давност имоти - частна
държавна или общинска собственост. Дори и да се предположи, че ищеца или
неговите наследодатели през определен период от времето са владели
имотите, не са могли да ги придобият по давност, тъй като 10 годишния
давностен срок не е изтекъл.
Сочи се, че съгласно действалия материален закон давност по
отношение на държавата или общината не тече и не могат да се придобиват
по давност имоти държавна или общинска собственост. С изменението на
чл.86 от ЗС с ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността е
изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична
държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или
общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на
чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от
01.06.1996 г.
Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтичал на
31.05.2006 г. На тази дата обаче, теченето на давностния срок е било спряно с
§ 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на
правната норма спирането течението на давностния срок е било продължено
до 31.12.2022 г. Следователно вещно право върху имот частна държавна или
общинска собственост не можело да се придобие чрез десетгодишно
давностно владение от трето лице, тъй като дори да се предположи, че
давностния срок е започнал да тече на 01.06.1996 г., той е спрян в последния
ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време,
удължен до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния
съд на РБ по конституционно дело № 16 от 2021 г. (обн. ДВ бр.18 от
04.03.2022 г.), разпоредбата на § 1, ал.1 ДР от ЗС била обявена за
противоконституционна, като последиците от преустановяване на
мораториума настъпват с влизане в сила на решението на Конституционния
съд от 08.03.2022 г.
С оглед изложените съображения счита, че предявеният иск се явява
неоснователен и не следва да бъде уважен.
Ответникът също прилага писмени доказателства по опис и прави
доказателствени искания да му бъде издадено удостоверение, което да
5
послужи пред Общинска служба по земеделие - Нова Загора за получаване на
документи - цялата административна преписка № 07738 (вкл. заявление,
решения), образувана по заявление вх. 7738/17.08.1992 г. във връзка с
възстановяването на правата по ЗСПЗЗ на наследниците на Г.Д. М. /Г./, които
документи да представи и съда да приеме като писмени доказателства.
Съдът е издал исканите от ответната страна удостоверения.
В открито съдебно заседание е разпитан свидетелят Й.Г.С..
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните са представили на съда следните писмени доказателства по
делото: Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот,
издаден въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на бежанците
и пр. том 1, № 56, регистър 312 , дело 112 / 1942 год., Записка на
Новозагорски околийски съдия, Договор за покупко - продажба на недвижим
имот от 30.12.1959 г., Удостоверение за наследници, Декларация за
идентичност на имена, Съобщение за дължими данъци, договор за правна
помощ, Заповед № ОД-48/23.09.2008 г. на директора на ОД „ЗГ“ - Сливен,
Приложение № 1 към раздел I, т.1 от протоколно решение № 2НЗ от
31.07.2008 г., Писмо изх.№ ПО-01-11-00-3/10.01.23 г., Писмо изх.№ РД-12-
02-16-1/11.01.2023 г. от Общинска служба по земеделие - Нова Загора,
квитанции за платена държавна такса, Декларация вх. 7738/17.03.92 г. от
И.Г.К., Декларация вх.№ 7738/17.03.92 г. от Й.Г.Д., Удостоверение за
наследници № 873/29.12.1991 г., Удостоверение от 11.12.1991 г. от кметство
с. Пет могили, Заявление № 7738/17.08.92 г. от Г. Й. С., Удостоверение за
наследници № 593/27.10.94 г. на Й.Г.Д., Протоколно решение № 5/475 от
09.03.93 г. на Поземлена комисия - Нова Загора, Удостоверение за
наследници № 377/13.07.1995 г. на Г.Д. Б., Договор за доброволна делба,
Заявление вх.№ 19353/22.08.95 г. от наследниците на Г.Д. Б., Решение №
П1227/20.10.1997 г. на Поземлена комисия - Нова Загора, Решение №
П1229/20.10.1997 г. на Поземлена комисия - Нова Загора, Решение №
П1228/20.10.1997 г. на Поземлена комисия - Нова Загора, Решение №
Р1149/25.02.2000 г. на Поземлена комисия - Нова Загора, Решение №
Р1148/25.02.2000 г. на Поземлена комисия - Нова Загора, Решение №
Р1150/25.02.2000 г. на Поземлена комисия - Нова Загора, юрисконсултско
пълномощно, Скица на ПИ 56068.27.229, Справка за декларираните на Г. Й.
С. имоти на територията на Община Нова Загора, издадена от отдел „Местни
данъци и такси“, копие на разписен лист на с.Пет могили за процесните
имоти, както и показанията на свидетелят Й.Г.С..
Безспорно се установи, че ищцата се явява един от наследниците на
Г.Д.Г. с ЕГН **********, починал на 05.12.1977 г., б.ж. на с.Пет могили. От
6
декларацията за идентичност на лице с различни имена е видно, че същият е
записан в нотариален акт, записка и договор за покупко-продажба на имот,
като Г.Д. М. са негови имена.
Наследодателят е бил признат за собственик на няколко имота,един от
които е дворно място от 1500кв.м.,в с .Пет могили,Новозагорска
околия,видно от нот.акт за право на собственост върху недвижим
имот,издаден въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на
бежанци и пр.-н.д.№112/1942,а нот.акт е с №56/13.03.1942г.Същото е видно и
от записката за вписване на същия нот.акт.
Наследодателят сключил писмен договор с трето лице,по силата на
който закупил дворно място от 1500кв.м. в с.Пет могили,копие от който
договор е прието като доказателство по делото.
Видно от представените от ответната община копия на
декларации,удостоверения,договор за доброволна делба и решения на ОбС“З“
Н.Загора е било възстановено правото на собственост върху земеделски земи
в размер на 40 дка на наследниците на Георги Г./М. /,които земи са поделени
между наследниците му,а като за невъзстановени земи е било определено да
се изплати обезщетение в земя или чрез поименни компенсаторни бонове.
По делото е приета и справка за собственост на ищцата върху
недвижими имоти,изд.от ответника,която съдържа данни за собственост
върху няколко имота,находящи се в с.Пет могили.
По делото бе допуснат като свидетел Й.С. на 74 години,който заяви,че
добре знаел имота,който се намирал в края на селото.Имота бил на бай Г.,но
преди време дошъл фермер и започнал да го ползва и го разтурил и
наследниците му се принудили да се преместят в друг имот в центъра на
селото.
Видно от скицата на л.63 по делото към настоящия момент процесният
имот с идентификатор 56068.27.229 се води собственост на Община Нова
Загора - неидент.собственик.
От така приетото за установено съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
В нея се твърди, че процесния имот с идентификатор 38683.187.23
никога не е бил държавна или общинска собственост и не бил предоставян за
ползване на физически лица и не бил внасян в ТКЗС.
Претендираните права от ищцата произтичат от обстоятелствата, че
ищцата придобила правото на собственост върху процесния имот по силата на
наследство /част от него/. Владеела непрекъснато и необезпокоявано имота
7
заедно с наследодателя преди това повече от 10 години, но към настоящия
момент имотът по силата на ЗСПЗЗ станал общинска собственост, тъй като не
било подавано заявление за възстановяване на собствеността върху имота.
Претендира се, че ищцата била собственик на процесния имот, което обуславя
иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът счита иска за неоснователен, за което излага подробни
съображения в отговора на исковата молба.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си.
Съдът приема за безспорно установени фактите, че ищцата Г. Й. С. с
ЕГН ********** е един от наследниците на Г.Д.Г. с ЕГН **********,
починал на 05.12.1977 г., б.ж. на с.Пет могили, както и че същият е записан в
нотариален акт, записка и договор за покупко-продажба на имот, като Г.Д. М..
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост.
В случая видно от Протоколно решение 2H3/31.07.2008 г., процесния
ПИ 56068.27.229 по КККР на с.Пет могили (с номер по предходен план
000229) е включен в списъка на имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ и е предоставен
на Община Нова Загора, с начин на трайно ползване „др. селищна територия“,
с площ 3.403 дка, и по-точно на л.30 по делото в табличен вид: Имот: 229;
Начин тр.ползване: Др.селищна тер.; Площ дка: 3.403; Придобиване: по
ЗСПЗЗ (ВГ).
Не се спори, че понастоящем в имота няма изградени сгради и/или
огради и не се обработва.
Въз основа на издаденото на Община Нова Загора от съда съдебно
удостоверение, ответника е изискал цялата административна преписка от
Общинска служба „Земеделие“ - Нова Загора относно възстановяването на
правата по ЗСПЗЗ и видно от представените писмени доказателства, на
наследниците на Г.Д.Г. /М./, с ЕГН ********** върху имотите, описани в
документите за собственост: нива в землището на с.Пет могили, местността
„Мандаджи Бозалък“ с площ 25 дка, нива в землището на с.Пет могили,
местността „Парче Бозалък“ с площ 15 дка, дворно урегулирано място,
находящо се в с.Пет могили с площ 1500 кв.м, дворно място от 1.50 дка,
съставляващо парцел I, кв.15 по плана на с.Пет могили, са били обезщетени.
Установява се, че наследниците му със заявление вх.№ 7738/17.08.1992
г. са заявили за възстановяване в землището на с.Пет могили 2 земеделски
имота с обща площ 40.000 дка, а именно: нива с площ 25.000 дка, м.
„Мандаджи бозалък“ и нива с площ 15.000 дка, м.„Парче бозалък“. С
протоколно решение № 5/475 от 09.03.1993 г. Поземлена комисия - Нова
Загора е признала и определила за възстановяване право на собственост върху
заявените земеделски земи с план за земеразделяне върху 40.000 дка, както
следва: 1. площ: 25.000 дка, категория: 7, м.„Мандаджи бозалък“; 2. площ:
8
15.000 дка, категория: пета, м.„Солен герен“.
Освен това със заявление вх.№ 19535/22.08.1995 г. наследниците на Г.Д.
Б. са представили договор за доброволна делба, с оглед на което:
1. На Г. Й. С. с Решение № П1227 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в
сила план за земеразделяне върху: землище: Пет могили, ЕКАТТЕ: 56068,
КК/КВС №: 58.6, КВС №: 058006, НТП: нива, кат.: 4, площ на имота: 15.236,
а с решение № Р1148/25.02.2000 г. е определено право на обезщетение за
признато, но не възстановено право на собственост по реда на чл.106, чл.10в и
чл.35 от ЗСПЗЗ за 1.508 дка на обща стойност 799 лв.; От приложеното на
л.41 и 42 по делото Решение № Р1148 е видно, че ищцата в получила същото
на 06.11.2000 г. за което се е подписала и автентичността на подписа й не е
оспорена, поради което съдът счита, че тя лично се е запознала с това
решение.
2. На И.Г.Т. с Решение № П1229 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в
сила план за земеразделяне върху: землище: Пет могили, ЕКАТТЕ: 56068,
КК/КВС №: 35.20, КВС №: 035020, НТП: нива, кат.: 3, площ на имота: 18.202,
а с решение № Р1150/25.02.2000 г. е определено право на обезщетение за
признато, но не възстановено право на собственост по реда на чл.106, чл.10в и
чл.35 от ЗСПЗЗ за 1.800 дка на обща стойност 971 лв.;
3. На Г.Й. Г. с Решение № П1228 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от
ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в
сила план за земеразделяне върху: землище: Пет могили, ЕКАТТЕ: 56068,
КК/КВС №: 36.41, КВС №: 036041, НТП: нива, кат.: 3, площ на имота: 8.400, а
с Решение № Р1149/25.02.2000 г. е определено право на обезщетение за
признато, но не възстановено право на собственост по реда на чл.106, чл.10в и
чл.35 от ЗСПЗЗ за 0.833 дка на обща стойност 491 лв.
От изложеното е видно, че от заявените за възстановяване земеделски
земи с площ 40.000 дка на наследниците на Г.Д. Б. (Г., М.), с план за
земеразделяне са възстановени 41.838 дка (8.400 дка на Г.Й. Г., 18.202 дка на
И.Г.Т. и 15.236 дка на ищцата Г. Й. С.) и са получили обезщетение с
поименни компенсационни бонове за 4.141 дка. Видно е, че на наследниците
на Г.Д. Б. (Г.) с план за земеразделяне, дори са възстановени повече от
заявените за възстановяване земеделски земи. Безспорно се установи от
приетите писмени доказателства също, че преди образуване на
селскостопанските организации наследодателят им е притежавал в землището
на с.Пет могили земеделска земя - 40.00 дка и две дворни места по 1.500 дка,
които са изключени от регулационния план на селото.
Предвид изложеното неоснователна се явява ищцовата претенция, тъй
като правото на собственост на наследниците на Г.Д. М. /Г./ върху
притежаваните от него земи, включително и върху дворните места, описани в
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз
9
основа на закона за селскостопанско настаняване на бежанци и пр. том I, №
56, регистър 3/2, дело 112 от 13.03.1942 г. и договор от 30.12.1959 г. - предмет
на исковата претенция е възстановено.
Неоснователно е също наведеното от ищцата Г. Й. С., която също е била
обезщетена, както стана ясно по-горе, бидейки една от наследниците на Г.Й.
Г. (обезщетен наследник), че не е знаела и едва сега разбира, че собствеността
на имота е била променена. Неоснователно е и твърдението й, че е
декларирала имота и плаща данъци за него, тъй като ищцата, включително и в
качеството й на наследница на Г.Й. Г. е декларирала няколко имота на
територията на с.Пет могили, за които действително видно от приетите
доказателствата заплаща данък недвижим имот и такса битови отпадъци, но
тези имоти, съгласно декларираните данни са различни от процесния имот и
се намират в границите на населеното място и не е налице идентитет с
процесният имот.
Следователно твърдението на ищцата, че е собственик на процесния
имот, съдът счита за неоснователно и недоказано, поради което следва да се
отхвърли исковата претенция.Освен това във всички случаи тя не е единствен
собственик на имота,дори да се приеме хипотетично,че същия е тяхна
собственост.Следва да се има пред вид също,че цитирания по-горе договор за
покупко-продажба на едната половина от имота не е в състояние да
прехвърли собственически права,тъй като не е спазена нотариалната форма и
би следвало да се третира като предварителен договор.
Освен това за пълнота следва да се посочи, че процесният имот не би
могъл да бъде придобит и по давност, поради това, че са били въведени
законови забрани за придобиване на държавни и общински имоти по давност,
през годините, по следните съображения: Давност по отношение на
държавата или общината не тече и не могат да се придобиват по давност
имоти държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС с
ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността е изключена като
придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или
общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска
собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС
от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.
Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтича на
31.05.2006 г. На тази дата обаче, теченето на давностния срок е спряно с § 1
от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на
правната норма спирането течението на давностния срок е продължено до
31.12.2022 г. Следователно вещно право върху имот частна държавна или
общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно
владение от трето лице, тъй като дори да се предположи, че давностния срок
е започнал да тече на 01.06.1996 г., той е спрян в последния ден от срока -
31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, удължен до
31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на РБ
10
по конституционно дело № 16 от 2021 г. (обн. ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г.),
разпоредбата на § 1, ал. 1 ДР ЗС е обявена за противоконституционна, като
последиците от преустановяване на мораториума настъпват с влизане в сила
на решението на Конституционния съд от 08.03.2022 г.
Следователно предвид изложеното, на заявеното придобивно основание
ищецът не може да се легитимира като собственик на процесния имот или да
има възможност да го придобие по давност.
С оглед посочените в исковата молба и отговора обстоятелства и
представените по делото писмени доказателства, съдът може да направи
обоснован извод, че предявеният иск се явява неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен в неговата цялост, така както е
предявен.
С оглед посоченото, съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от
ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че същият не е
собственик на процесния недвижим имот за неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното съдът счита, че искът следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на делото, направеното от процесуалния представител
на ответника ст.юрк.О.Н.Б. искане, да им бъдат присъдени направените
разноски съдът го намира за основателно, но предвид липсата на
доказателства за такива, както и непретендираните от тях за юрисконсултско
възнаграждение, то съдът счита, че не следва да им бъдат присъждани
съдебно-деловодни разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. Й. С. с ЕГН ********** и постоянен
адрес: *********, установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
за признаване за установено спрямо Община Нова Загора с ЕИК *********,
ул.„24-ти май“ № 1, че Община Нова Загора с ЕИК *********, ул.„24-ти май“
№ 1 не е собственик, а Г. Й. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес:
********* е собственик на поземлен имот с идентификатор 56068.27.229
/петдесет и шест хиляди шестдесет и осем точкадвадесет и седем точка двеста
двадесет и девет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-1503/16.08.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се с.Пет могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен с площ от 3402 кв.м
/три хиляди четиристотин и два квадратни метра/, Трайно предназначение на
територията - Урбанизирана, Начин на трайно ползване - за друг вид
11
застрояване, при съседни имоти № 56068.888.9901, № 56068.27.436 и №
56068.42.221, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните пред Сливенски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12