№ 30467
гр. София, 17.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20241110160291 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба вх. №176600/21.05.2025 г. от заявителя, с която се иска
съдът да измени определение №19803 от 02.05.2025 г., с което издадената по делото заповед
за изпълнение е обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК и в полза на длъжника са
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, които счита за
прекомерни, поради което моли да бъдат намалени съобразно действителна и правна
сложност на делото, евентуално до сумата 50,00 лева.
В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК длъжникът чрез своя процесуален представител е
депозирал становище вх. №210733/16.06.2025 г. (наименовано частна жалба) по молбата с
правно основание чл. 248 ГПК, според което не е налице основание за изменение размера на
адвокатско възнаграждение , както и че същият следва да се определя от размера на
претенцията, а не от извършените действия.
Като взе предвид изложените в молбите доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок - в срока за въззивно
обжалване, поради което се явява процесуално допустимо и следва да бъде разгледано по
същество.
С определение №19803/02.05.2025 г. съдът е осъдил заявителя да заплати на длъжника
по делото сумата от 300,00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, за което
е представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Разноските от
длъжника са сторени по повод депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Доколкото издадената по делото заповед
за изпълнение е била обезсилена поради постъпило възражение и непредявяване на
установителен иск в срок, в полза на процесуалния представител се следват разноски.
За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на
длъжника по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, противно
на заявеното от длъжника, но и от вида и обема на предоставените защита и съдействие.
Съдът приема, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в хода
на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и
при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-
438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, счита че възнаграждението
следва да бъде определено на сумата 50,00 лева. Този извод не се разколебава от
1
обстоятелството, че подаденото възражение не е по образец, тъй като видно от същото
единственото изявление е, че сумите не се дължат.
Предвид гореизложеното молбата на заявителя за изменение на постановеното
определение в частта за разноските се явява основателна.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение №19803 от 02.05.2025 г., постановено по ч.гр.д.№60291/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 71 състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК размера на присъдените в полза на длъжника Т. К. К ЕГН ********** с
адрес: гр. .. разноски в производство от 300,00 лева на 50,00 лева.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2