РЕШЕНИЕ
№ 21755
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ное........и през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110124908 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц. М. Д. срещу
........, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 180, ал. 1
З........ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 7350,31 лева
представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 21.11.2024
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.04.2025 г.,
до окончателното й плащане, и сумата от 1589,75 лева., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г. след допуснато изменение на исковете с протоколно
определение от 06.11.2025 г.
Ищцата излага твърдения, че е назначена в системата на ........ по силата на трудов
договор на длъжност „........ (оперативен отчет), в сектор „Административен“ към ........
Поддържа, че основното месечно трудово възнаграждение е в размер на 1172 лв. и добавка
за работа в ........ в размер на 5 % от заплатата за длъжността. Сочи, че считано от 21.11.2024
г., основното месечно възнаграждение е увеличено на 1535 лв. Поддържа, че не е получила
полагащото й се 20% увеличение на месечното възнаграждение за периода от 01.07.2022 г.
до 21.11.2024 г. Сочи, че е следвало да получи по 234,40 лв. към основното си месечно
възнаграждение, както и по 70,32 лв. за прослужено време, общо по 304,72 лв. на месец или
8532,16 лв. за целия исков период. Върху тази сума претендира и присъждане на
обезщетение за забава в общ размер 3001,52 лева, за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г.
Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че трудовите възнаграждения за исковия
период са били индексирани на основание Наредба № 8121з-960/01.08.2022 г. Сочи, че до
влизане в сила на Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм.д. № 5861.2024 г. по описа на ВАС
спорът по плащанията е бил висящ и ответникът не е имал възможност да заплаща сумите.
Поддържа, че във връзка с постановеното Решение № 11840/04.11.2024 г. по адм.д. №
5861.2024 г. по описа на ВА е издадена Заповед № 8121з-552/30.04.2025 г. на ......... за
определяне на нови размери на индивидуалната заплата на служителите, заемащи
длъжността „младши специалисти“ и „старши специалисти“. Въз основа на тази заповед са
1
изготвени индивидуални заповеди/ допълнителни споразумения от отдел „Човешки
ресурси“ – ......... за определяне на нови размери на индивидуалната заплата на служителите
на длъжности „........ и „старши специалист“, като оспорваните в исковата молба суми щели
да бъдат начислени в АИС – ТРЗ и изплатени на служителите. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 180, ал. 1 З........
За основателността на исковата претенция ищцата трябва да установи, наличието на
трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е полагала труд за периода,
за който претендира да й се заплати разликата до увеличения размер на трудово
възнаграждение, размера на дължимото възнаграждение за процесния период, падеж на
вземането. В тежест на ответника е докаже, че е заплатил погасил вземанията.
С доклада по делото за безспорно между страните е отделено обстоятелството, че
ищцата е заемала длъжността „........ (оперативен отчет), в сектор „Административен“ към
........на ........, което се установява и от приетия по делото трудов договор
№513р8881/02.02.2017 г. Съгласно същия основаното месечно възнаграждение на ищцата е в
размер на 1096,00 лева и допълнително 5%за работа в ........ от заплатата за длъжността,
допълнително възнаграждение за прослужено време и допълнителни възнаграждения за
постигнати резултати, облекло и храна , съгласно министерска заповед, при пълно работно
време от 8 часа. Не е спорно, че за процесния период 01.07.2022 г. до 21.11.2024 г. ищцата е
изпълнявала служебните си задължения при ответника.
Страните не спорят, че със ЗДБ на Република България за 2022 г. е прието да се
отпуснат средства в размер на 175 милиона лева за увеличение на възнагражденията на
служителите на ........ с 20 на сто. Във връзка с това министърът на вътрешните работи е
издал Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-919 от 13.07.2017 г. съгласно
§ 7 от ПЗР на която за фактически заетите служители, чиито правоотношения са
преобразувани съгласно § 70, ал. 1, т. 3и т. 4 ЗИДЗ........ и за фактически заетите служители
със средно образование, чиито правоотношение се преобразуват съгласно § 70, ал. 1, т. 2
ЗИДЗ........ да се извърши увеличение на индивидуалната заплата за длъжност до 20 на сто
като размерът й не следва да надвишава максималния размер на съответната длъжност от
щатното разписание.
С решение №4415/26.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №9516/2022 г. , потвърдено с
Решение №11840/04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. №5861/2024 г. е отменена разпоредбата на
§ 7 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-919 от 13.07.2017 г.
за размера на основаните месечни възнаграждение на държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и т. 3 от З........ и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата,
работещи по трудово правоотношение, издадена от ........., в сила от 01.07.2022 г. Въз основа
на влязлото в сила съдебно решение министърът на вътрешните работи е издал Заповед
№8121з-552/30.04.2025 г., с която на лицата , работещи по трудово правоотношение на
длъжността „........ и „старши специалист“ и за които е прилаган § 7 от ПЗР към Наредба за
изменение и допълнение на Наредба №8121з-919 от 13.07.2017 г. да се определи размер на
индивидуална заплата както следва за периода 01.07.2022 г. – 31.07.2023 г. вкл. –
индивидуалната заплата за длъжност увеличена с 20 на сто, а за периода 01.08.2023 г. до
21.11.2024 г. вкл. увеличената индивидуална заплата за предходния период увеличена с 10 на
сто.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото без
възражения от страните, за периода 01.07.2022 г. до 21.11.2024 г. ищцата е получавала
възнаграждение без увеличение от 20 на сто или сума в общ размер 49328,41 лева – нетно
възнаграждение. При направените изчисления вещото лице е установило, че с увеличение от
20 на сто, респ. с още 10 сто върху увеличения размер на възнаграждението съгласно
2
Заповед №8121з-552/30.04.2025 г., на ......... нетното трудово възнаграждение на Ц. Д. за
периода 01.07.2022 г. до 21.11.2024 г. възлиза на сумата 65678,72 лева. Вещото лице е
установило, че получената разлика в размер на 7350,31 лева е заплатена на ищцата на
22.07.2025 г. Изчислено е, че лихвата за забава върху 7350,31 лева за периода 01.08.2022 г. до
30.04.2025 г. е 1589,75 лева, а за периода 01.05.2025 г. до 22.07.2025 г. е 228,20 лева.
При анализ на всички доказателства съдът намира, че ищецът установи при условията
на пълно и главно доказване фактическия състав на своето вземане. Това се потвърждава и
от извършеното от страна на ответника плащане след образуване на делото. Плащането
представлява извънсъдебно признание за наличието на дълг, поради което съдът приема, че
това е още един довод, че в полза на ищцата е възникнало правото да получи заплащане на
положения през периода 01.07.2022 г. до 21.11.2024 г. труд в увеличен размер.
Направеното от ответника плащане на сумата 7350,31 лева е обстоятелство, което на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взето предвид като исковата претенция за
заплащане на увеличения размер на трудовото възнаграждение за периода 01.07.2022 г. до
21.11.2024 г. следва да се отхвърли поради плащането й в хода на процеса.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищцата претендира обезщетение за забава за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2025 г.,
което следва да й се присъди предвид липсата на плащане на падежа на трудовото
възнаграждение в увеличен размер съгласно предвиденото със ЗДБ на Република България
за 2022 г. Възраженията на ответника, че възнагражденията не са били изплащани поради
наличието на висящо административно производство касателно техния размер, съдът
намира за неоснователни, тъй като неточното прилагане на закона от страна на .........,
издавайки Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-919 от 13.07.2017 г.
съдържаща отменената разпоредба на § 7, не го освобождава от факта на забавата. Никой не
следва да черпи права от своето неправомерно поведение, поради което върху увеличения
размер на трудовото възнаграждение на ищцата следва да бъде заплатено и обезщетение за
забава в размера, установен от вещото лице. Предвид това исковата претенция на ищцата за
сумата 1589,75 лева следва да се уважи в цялост.
Върху дължимата сума за трудово възнаграждение ответникът дължи и законна лихва
от предявяване на исковата молба в съда – 30.04.2025 г. до неговото заплащане, а именно
22.07.2025 г., чиито размер съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза
възлиза на сумата 228,20 лева. Ответникът не е представил доказателства сумата да е
заплатена до приключване на съдебното дирене, поради което сумата следва да се присъди
на ищцата.
По разноските
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата, която претендира такива за
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, представяйки доказателства за тяхното
заплащане. Обстоятелството, че част от исковите претенции следва да се отхвърлят поради
плащането им в хода на процеса, не освобождава ответника от отговорността му за
разноски. Неприложимостта на правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е обусловена от причината,
поради която исковите претенции са частично отхвърлени, а именно ответникът, който е дал
повод за завеждане на делото, е платил задължението си към ищеца след депозиране на
исковата молба. В този смисъл е тълкуването в определение № 843/ 17.11.2014 г. по ч.гр.д.№
6176/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и определение № 300/ 20.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 245/ 2012 г., IV г.о.,
ВКС.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса за
разглеждане на предявените искове в размер на 357,60 лева, независимо, че част от тях се
отхвърлят поради плащането им. В тежест на ответника следва да се възложи и
възнаграждението на вещото лице в размер на 450,00 лева.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........ при ........ с адрес: гр. ... да заплати на Ц. М. Д. ЕГН ********** с
адрес: гр. ........ на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1589,75 лева., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г. върху главница за трудови
възнаграждения в размер на 7350,31 лева, сумата 228,20 лева законна лихва върху заплатена
главница за трудови възнаграждения в размер на 7350,31 лева от датата на исковата молба
01.05.2025 г. до плащането – 21.07.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
600,00 лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. М. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ........ против ........
при ........ с адрес: гр. .....иск с правно основание чл. 180, ал. 1 З........ за осъждане на
ответника да заплати сумата 7350,31 лева представляваща дължимо трудово
възнаграждение за периода от 01.07.2022 г. до 21.11.2024 г., поради плащане на сумата в
хода на процеса на 22.07.2025 г.
ОСЪЖДА „........ при ........ с адрес: гр. ..... да заплати по сметка на съда на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 357,60 лева – държавни такси за производството и сумата 450,00
лева – възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4