РЕШЕНИЕ
№ 251
гр. Сандански, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100219 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. С., с ЕГН-**********,
с адрес-гр.С****, ул.”П*****”, № **, против „Теди Беър 2020”-ЕООД, с ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление- гр.Сандански, ул.”Пътя на Хидрострой”, № 26, вх.С, ет.1,
ап.2, представляван от управителя Теодора Николова Спасова, с която са предявени
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 977,92 лева, съставляваща левовата
равностойност на 500евро и представляваща наем за м.август, м.септември и половината на
м.октомври 2024г. по договор за наем от 16.11.2020г. и за заплащане на сумата от 3080,43
лева, съставляваща левовата равностойност на 1575 евро и представляваща обезщетение за
ползване на недвижимия имот-магазин за промишлени стоки, находящ се в жилищна сграда
„*”, ул.”П**********”, № ** в гр.Сандански, предмет на договор за наем от 16.11.2020г.,
прекратен на 10.10.2024г., за периода от 10.10.2024г. до 24.02.2025г.
Правно основание- чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.228 от ЗЗД.
Сочи се в исковата молба, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65334.102.570.3.56 по КККР на гр.Сандански
/подробно описан в исковата молба/, находящ се на адрес-гр.С****, ул.”П****”, № )** ет.*,
офис-*** с променено предназначение-от офис в обект за търговска дейност /магазин/, който
имот е предоставила за временно и възмездно ползване на ответното дружество по сключен
между тях на 16.11.2020г. договор за наем на недвижим имот. Сочи се още, че съгласно
раздел II, чл.3 и чл.5 от договора, за ползването на отдадения под наем недвижим имот
1
наемателят заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 200евро, платими в брой
срещу разписка. Изтъква се, че съгласно раздел II,чл.5, изр.2 от договора при закъснение за
плащане на наемното възнаграждение с повече от 30 дни, договорът се прекратява по вина
на наемателя. Твърди се, че ответното дружество не е изпълнило задължението си да
заплаща в срок договорения месечен наем, като поради закъснение продължило повече от 30
дни за заплащане на дължимото наемно възнаграждение за м.август 2024г., с нарочно
писмено уведомление, получено от управителя на ответното дружество на 10.10.2024г.,
ищцата е прекратила едностранно договора на основание раздел II,чл.5, изр.2 от същия.
Твърди се, че със същото уведомление ищцата е предоставила на наемателя тридневен срок
от получаването му да освободи имота и да й предаде държането му, заедно с ключовете от
него, както и за заплати дължимите към този момент неплатени месечни наемни
възнаграждения-за м.август и м.септември 2024г. Твърди се, че след получаване на
уведомлението и изтичане на предоставения срок наемателят не е освободил имота и не е
предал ключа, а е продължил да съхранява всички свои движими вещи в него-стоки и
оборудване. Твърди се, че ищцата повторно е приканила ответното дружество да освободи
имота и да й предаде държането му с нотариална покана, получена от законния представител
на 23.01.2025г. Твърди се, че на 28.01.2025г. управителят на ответното дружество-Теодора
Спасова, се е явила пред нотариус Румяна Божудова и е представила писменото си
становище, че желае да й бъдат предоставени още 2 седмици за да освободи наетия имот,
както и да заплати 1000лв. за месеците август, септември и половината на октомври, на
което ищцата не се е съгласила. Твърди се, че и към настоящия момент наемателят не е
освободил имота и продължава да го ползва, като съхранява в него собствените си вещи и
задържа ключовете от имота. Твърди се, че ответното дружество не е заплатило месечните
наеми за м.август, м.септември и половината на м.октомври 2024г. в общ размер на
977,92лв.-левовата равностойност на 500евро. Твърди се, че ответното дружество дължи на
ищцата и обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползването на имота след
прекратяване на договора за наем. Твърди се, че средният пазарен наем за подобни
недвижими имоти в гр.Сандански е в размер на 350евро месечно, поради което за периода от
10.10.2024г. до 24.02.2025г. ответното дружество дължи на ищцата сумата от 3080,43лв.-
левовата равностойност на 1575евро, която не й е заплатена. По изложените съображения
ищцата предявява настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които представя
писмени доказателства и сочи гласни такива.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
По делото е назначена съдебно-оценителна експертиза и е прието заключение на вещо
лице.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител поддържа предявените
искове.
Ответното дружество, чрез своя управител, в съдебно заседание оспорва исковете.
Твърди се, че обектът не е работил след срещата при нотариус Божудова, поради спиране на
тока от Електрохолд по молба на ищцата и че след спирането на тока управителят не може
2
да влезе в процесния обект с ключовете, които притежава, включително и да си изнесе
нещата от обекта.
С протоколно определение от 04.11.2025г. е допуснато изменение на размера на
предявения иск за заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот за периода от
10.10.2024г. до 24.02.2025г., като същият се счита предявен за сумата от 1829лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата С. И. С. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65334.102.570.3.56 по КККР на гр.Сандански, находящ се на адрес-гр.С****, ул.”П****”, №
**, ет.*, офис-***, с площ от 42,44кв.м. (нотариален акт за доброволна делба по дело № 52 от
25.04.2019г. по описа на нотариус Румяна Божудова-вписана в регистъра на НК под № 286).
За този обект е издадено разрешение за строеж № 129 от 05.12.2019г. на община Сандански
за извършване на преустройство и промяна предназначението от офис в магазин за
промишлени стоки.
На 16.11.2020г. е сключен договор за наем на недвижим имот между С. И. С., в
качеството на наемодател, и „Теди Беър 2020”-ЕООД, в качеството на наемател, по силата
на който наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване
собствения си недвижим имот- магазин за промишлени стоки в жилищна сграда „*”, на
ул.”П****”, № **, в гр.С****q за срок от 5 години, считано от 01.12.2020г. Страните са
уговорили наемателят да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на 200евро в брой
/чл.3 и чл.5, изр.1 от договора/, като плащането се оформя с разписка/чл.5, изр.3 от
договора/. Съгласно чл.5, изр.2 от договора, при закъснение на плащането с повече от 30
дни, договорът се прекратява по вина на наемателя.
С писмено уведомление, получено от управителя на ответното дружество на
10.10.2024г., ищцата е прекратила едностранно договора, считано от датата на получаване на
уведомлението, на основание раздел II, чл.5, изр.2 от договора, поради неплащане на наема
за м.август 2024г. Ищцата е изпратила на ответното дружество и нотариална покана с рег.
№141, т.1, № 6 от 20.01.2025г. по описа на нотариус Румяна Божудова, връчена на
23.01.2025г., с която кани управителя да се яви на 28.01.2025г. в кантората на нотариуса за
предаване ключовете от недвижимия имот и за заплащане на наема за м.август и
м.септември 2024г., както и за половината от м.октомври 2024г. Видно от представения
констативен протокол № 10, т.I/28.01.2025г., общ регистър № 220 на нотариус Румяна
Божудова е, че управителят на ответното дружество е депозирал писмено становище, в което
прави предложение за двуседмична отсрочка за освобождаване на наетото помещение, в
това число преместване на хладилните витрини и акцизна стока в магазин, както и да
заплати 1000лв. до 30.10.2024г.-наеми за м.август, м.септември и ½ за м.октомври 2024г.,
което предложение не е прието от ищцата.
Разпитаната по делото свидетелка Е. М. /сестра на ищцата и имаща офис-съседен на
процесния обект/ сочи, че процесният имот е предоставен за ползване от ищцата на
3
ответника и последният го е ползвал за табак, както и че след прекратяване на договора за
наем процесният имот не е освободен от ответното дружество и че и към момента обектът
се ползва от ответника, който не е върнал ключовете за наетия магазин и в него все още има
негови вещи-витрини и стоки.
На 08.10.2025г. е издаден изпълнителен лист гр.д.№ 2020/202г. по описа на Районен съд-
Сандански, с който „Теди Беър 2020”-ЕООД е осъдено да освободи и предаде на С. И. С., с
ЕГН-**********, магазин за промишлени стоки, находящ се в жилищна сграда „*”,
ул.”П****”, № ** в гр.С***, предмет на договор за наем от 16.11.2020г., прекратен на
10.10.2024г.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно оценителна експертиза е видно,
че средният месечен пазарен наем на процесния магазин е в размер на 409,66лева.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: Налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че страните по делото са сключили договор за наем, по който ответникът като наемател не е
заплащал наемна цена, поради което договорът за наем е прекратен от ищцата, като
ответникът не е върнал имота след прекратяване на договора за наем и дължи обезщетение
за ползването му.
По основателността на предявените искове:
Установи се от представените по делото писмени доказателства, че страните по делото
са сключили на 16.11.2020г. договор за наем на недвижим имот, по които ищецът е
наемодател, а ответникът-наемател, който договор е за срок от 5 години, считано от
01.12.2020г. Установи се, че ищцата е изпълнила задължението си по договора за наем, като
е предоставила обекта /магазин/ на ответника по делото, поради което същата има право да
получи заплащане на уговорената наемна цена.
Ищцата претендира заплащане на наем за м.август, м.септември и половината на
м.октомври 2024г. Установи се, че договорът е прекратен едностранно от страна на
наемодателя на 10.10.2024г., поради което същият има право да получи наемната цена до
края на действие на договора, т.е. до 10.10.2024г. Установи се, че договорената наемна цена е
200евро на месец, поради което дължимият наем за периода от 01.08.2024г. до 10.10.2024г.
възлиза общо на 464,52евро (200евро за м.август 2024г., 200евро за м.септември 2024г. и
64,52 евро за 10 дни на м.октомври 2024г. /който месец има 31 дни/), чиято левова
равностойност възлиза на 908,52лева. Ответникът, върху когото е доказателствената тежест,
не представи доказателства, че е изправна страна по договора-че е заплатил уговорената
наемна цена до края на действие на договора.
Предвид изложеното съдът намира, че искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД /за заплащане на
наемната цена/ следва да се уважи до размера на 908,52лева, съставляваща левовата
равностойност на 464,52евро и представляваща наем за периода от 01.08.2024г. до
10.10.2024г., като отхвърли иска над уважения размер до претендираната сума от 977,92лв. и
4
за периода от 11.10.2024г. до средата на м.октомври 2024г. /”половината” на м.октомври
2024г./.
По отношение на иска по чл.236, ал.2 от ЗЗД съдът излага следното:
Отговорността на наемателя, който не е освободил държането на предоставения му
обект след прекратяване на наемния договор, се урежда съобразно чл.236, ал.2 от ЗЗД. За да
се уважи предявения иск, следва да се установи прекратяване на наемния договор /без
значение на основанието за прекратяване/, липсата на връщане на наетата вещ от наемателя
и липсата на плащане от наемателя на обезщетение за ползване без правно основание на
веща, след прекратяване на договора за наем.
Установи се, че договорът за наем е прекратен на 10.10.2024г. /представеното писмено
уведомление във вр. с чл.5, изр.2 от договора/, както и че въпреки отправената покана
ответникът не е върнал наетата вещ и дори е осъден да предаде държането на наетия имот
/представения изпълнителен лист от 08.10.2025г. по гр.д.№ 220/2025г. на РС-Сандански/.
Следователно, налице са първите две предпоставки за уважаване на предявения иск. За
прецизност следва да се отбележи, че под връщане на имота, предмет на наемния договор,
законът разбира предаването му от страна на наемателя на наемодателя. Следователно, това
е двустранен акт на наемателя и наемодателя, предприет по инициатива на наемателя, който
включва комплекс от фактически действия, които законът е възложил на наемателя-
наемателят трябва да е осигурил на наемодателя достъп до имота и да му го предаде в
състоянието, в което имотът е бил към момента на сключване на наемния договор /имотът да
се опразни от имущество на наемателя, да му предаде ключа и пр./. По делото се установи,
че ответникът не е върнал ключовете от наетия обект и все още има свои вещи/витрини и
стока/ в процесния обект. Не се твърди от ответника, нито се представят доказателства от
него, че за периода от 10.10.202024г. до 24.02.2025г. същият е заплащал на ищцата суми за
ползването на имота, предмет на наемния договор. Следователно искът е доказан по
основание. Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл.236, ал.2 от ЗЗД,
обезщетението, което дължи бившия наемател за ползването на вещта е съизмеримо със
средната пазарна цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползване,
тази цена е надвишавала по размер уговорената. Установи се, че уговорената наемна цена е в
размер на 200евро месечно или 391,17 лева. Установи се, че средната месечна наемна цена за
процесния магазин е в размер на 409,66лева. Следователно, средната пазарна месечна цена
е по-висока от уговорената наемна цена, поради което дължимото обезщетение за
претендирания период от 4м. и 14 дни възлиза на 1829,81лева. Ищцата претендира по-ниска
сума, а именно 1829лв., поради което искът следва да се уважи до претендирания размер.
Относно разноските по делото:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски съразмерно с уважената част
от исковете, а именно сумата от 1339,27лева.
Водим от горното и на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД във вр. с
5
чл.228 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Теди Беър 2020”-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление- гр.Сандански, ул.”Пътя на Хидрострой”, № 26, вх.С, ет.1, ап.2, представляван от
управителя Теодора Николова Спасова, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С***, ул.”П****”, № **, сумата от 908,52лева (деветстотин и осем лева и петдесет
и две стотинки), съставляваща левовата равностойност на 464,52евро и представляваща
наем за периода от 01.08.2024г. до 10.10.2024г. по договор за наем от 16.11.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендираната сума от 977,92лв. и за периода от
11.10.2024г. до средата на м.октомври 2024г.
ОСЪЖДА „Теди Беър 2020”-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление- гр.Сандански, ул.”Пътя на Хидрострой”, № 26, вх.С, ет.1, ап.2, представляван от
управителя Теодора Николова Спасова, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С****, ул.”П***”, № **, сумата от 1829 лева (хиляда осемстотин двадесет и девет
лева), съставляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот (магазин за промишлени
стоки, находящ се в жилищна сграда „*”, ул.”П******”, № ** в гр.С***), предмет на
прекратен договор за наем от 16.11.2020г., за периода от 10.10.2024г. до 24.02.2025г.
ОСЪЖДА „Теди Беър 2020”-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление- гр.Сандански, ул.”Пътя на Хидрострой”, № 26, вх.С, ет.1, ап.2, представляван от
управителя Теодора Николова Спасова, ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С., с ЕГН-**********, с
адрес-гр.С****, ул.”П***”, № **, сумата от 1339,27лева (хиляда триста тридесет и девет
лева и двадесет и седем стотинки) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6