№ 8724
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110149444 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20.02.2025 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
Надвадесети февруари две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 49444 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Н. П., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „...........“, бл. 222, вх. А, ет. 2, ап. 7, против „..............” ЕООД, с ЕИК ..................,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............”, ж.к. „.......................”, ул.
”.........................” № 4-6, сграда ................., ет. 6, представлявано от управителя Т.И.В..
Ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответното дружество ежемесечно
подавало информация до Централния кредитен регистър, воден от БНБ, за задължения по
два кредита, първият от които разрешен на 31.01.2018 г., с остатък от 568 лв., а вторият – на
18.01.2016 г., с остатък от 5 660 лв. Също така твърди, че на 28.05.2024 г. ищцата отправила
1
до ответника възражение за погасяване на задълженията по давност, по повод на което на
17.06.2024 г. ответното дружество отправило писмо до ищцата за неоснователност на
възражението. Излага твърдения, че по предоставена от ответника информация
задълженията на ищцата произтечали от договор за потребителски кредит, сключен между
ищцата и „......................“ АД, прехвърлени на ответника с договор за цесия от 18.01.2016 г.,
както и от договор за кредит, сключен между ищцата и „...................“ ЕООД на 18.06.2013 г.,
за чието прехвърляне на вземането на ответника ищцата не била уведомена. Позовава се на
изтекла погасителна давност за вземанията по двата договора. Излага твърдения за наличие
на правен интерес от установяване недължимост на парични суми, като твърди, че
ответникът е заявил пред Централния кредитен регистър към БНБ кредитно задължение на
ищцата в размер на 568 лв. и 5 660 лв. Излага подробни съображения. Моли съда да
постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „..............” ЕООД, че
П. Н. П. не дължи на „..............” ЕООД сумата от 568 лв. – главница по договор за кредит,
сключен между ищцата и „...................“ ЕООД на 18.06.2013 г., и сумата от 5 660 лв. –
главница по договор за потребителски кредит, сключен между ищцата и „......................“ АД
на 22.03.2005 г., поради погасяване на вземането по давност, претендира направените по
делото разноски. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „..............” ЕООД, с който исковата претенция се оспорва като
недопустима и неоснователна. Твърди, че по отношение на кредита, разрешен на 18.01.2016
г. било образувано изп.д. № 116/2008 г. по описа на ЧСИ Т.А.В.-Н., което било прекратено с
постановление през 2020 г. По отношение на второто вземане към момента на предявяване
на исковата молба не бил предприети мерки за събирането му, поради което за ищеца
липсвал правен интерес от установяване недължимостта му. Оспорва предприемането на
действия от страна на кредитора, включително след прехвърляне на вземането. Твърди, че
самото вземане не е погасено. Също така твърди, че в изпълнение на закона е подал
информация до Централния кредитен регистър, за което се позовава на писмо от БНБ. Моли
съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни, претендира направените по
делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Предявени са искови претенции от П. Н. П. против „..............” ЕООД за установяване
по отношение на ответника, че А.Н.В.П. не дължи на „..............” ЕООД сумата от 568 лв. –
главница по договор за кредит, сключен между ищцата и „...................“ ЕООД на 18.06.2013
г., и сумата от 5 660 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен между
ищцата и „......................“ АД на 22.03.2005 г., поради погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между ищеца и „......................“
2
АД, както и между ищеца и „...................“ ЕООД, валидно извършено прехвърляне на
вземането по всеки от договорите, както и неговия размер, а ищецът следва да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 49444/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 18.03.2025 г., 10,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от П. Н. П. против „..............” ЕООД за установяване
по отношение на ответника, че А.Н.В.П. не дължи на „..............” ЕООД сумата от 568 лв. –
главница по договор за кредит, сключен между ищцата и „...................“ ЕООД на 18.06.2013
г., и сумата от 5 660 лв. – главница по договор за потребителски кредит, сключен между
ищцата и „......................“ АД на 22.03.2005 г., поради погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество „..............” ЕООД, с който оспорва исковите претенции като
недопустими и неоснователни, излага подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема, че между страните няма безспорни обстоятелства и права.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
3
валидно възникнало правоотношение между ищеца и „......................“ АД, както и между
ищеца и „...................“ ЕООД, валидно извършено прехвърляне на вземането по всеки от
договорите, както и неговия размер, а ищецът следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава възраженията си.
УКАЗВА на ответника, че не ангажира доказателства за прехвърляне на вземането по
два договора за кредит, както и размера на всяко от вземанията.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4