№ 9086
гр. София, 08.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110173460 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 13 ГПК-Основно производство.
Следва да бъдат допуснати представените от страните документи като
писмени доказателства.
Следва да се изиска справка от НОИ и НАП за реализираните от
страните доходи.
По исканията за събиране на гласни доказателства съдът намира, че
следва да се произнесе след лично изслушване на страните.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в съдебно заседание.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.05.2023 г. от 14:15 часа, за когато да се призоват страните с препис от
настоящото определение.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ и компетентната Д СП по местоживеене на детето и
родителите, с препис от молбата и приложенията, за изготвяне на становище
съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Становището следва да бъде въз основа на
проучване, за това какво е емоционалното и психическо състояние на децата,
привързаността им към всеки от родителите, жилищните условия, които всеки
от родителите може да предостави, кой от двамата родители полага основни
грижи за децата, други обстоятелства от значение за производството.
Социалният доклад следва да бъде представен в едноседмичен срок от
съобщението, като в случай на необходимост от време за пълно проучване и
събиране на съответната информация, Д СП следва да посочи, какъв срок й е
необходим за изготвянето на становището.
1
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно
предоставяне на родителските права, местоживеенето на децата, личните
отношения между децата и родителите, като в случай, че същите не се явят
без представяне на доказателства за наличие на уважителна причина за това,
ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на
разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
ДОПУСКА събирането на представените от ищеца документи като
писмени доказателства по делото.
УКАЗВА на страните в срок до ОСЗ да посочат подходящия според
всеки от тях режим на лични отношения с детето.
ДА СЕ ИЗИСКА СПРАВКА от НОИ и НАП за доходите на страните,
реализирани за период от 01.01.2021 г. до момента на изготвяне на справката.
По исканията за допускане събирането на гласни доказателства съдът
ще се произнесе в ОСЗ след изслушване на страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Производството е образувано по искова молба от А. Ц. Л. срещу А. А.
Б.. Предявен е иск по чл. 127, ал. 2 СК за упражняване на родителските права,
местоживеенето, личните отношения с детето А. А. Б., ЕГН: **********,
както и неговата издръжка, считано от датата на исковата молба – 22.12.2021
г., както и иск по чл. 149 СК за издръжка за период 12 месеца преди датата на
депозиране на исковата молба.
В исковата молба ищецът заявява, че с ответника са родители на детето
А.. Посочва, че родителите са разделени и майката полага основни грижи за
детето, а бащата не полага грижи за детето. Поради изложеното се моли съда
да постанови родителските права да се упражняват от ищеца, при който
детето да живее, като се определи режим на контакти с бащата на детето.
Претендира издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба – 22.12.2021 г. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, с който не се оспорва претенцията в частта относно
упражняването на родителски права и местоживеене на детето. Ответникът
оспорва претендията за издръжка по размер, като моли да бъде определен
минимален размер издръжка с оглед получаваните доходи. Моли да бъде
определен режим на лични отношения с детето.
УКАЗВА на ищецът, че носи доказателствената тежест да установи по
делото следните обстоятелства: 1) че страните са родители на детето Яна 2)
че живеят разделено и от кога, 3) всички наведени обстоятелства, обуславящи
интереса на детето от поисканите конкретни мерки относно родителската
отговорност, 4) че има родителски капацитет, качества и условия да се грижи
и отглежда детето, 5) нуждите на детето от издръжка в претендирания размер
и възможностите на другия родител да я предоставя в този размер.
2
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА
СПОРА. Указва на същите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание,
както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия
тон помежду си, което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ
ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да постигнат
споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство,
но с оглед интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът
на окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените
ресурси на съдебната институция, а страните са в състояние да го
определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако
прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги
решение на спора. като са свободни да определят решението на всички
или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани от
типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с
медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най- благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто
съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и
доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на
вещи лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните,
а в случай на необходимост страните могат да получат експертно мнение по
3
спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на
действащия по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за
спогодби и медиация“. За повече информация и връзка с координаторите на
Програма "Спогодби” страните могат да се обърнат към Мариана Николова
на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423, електронна поща:
********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204.
Указва на страните, че ако постигнат споразумение помежду си преди
провеждане на първото по делото съдебно заседание, следва да уведомят съда
за това, като подадат молба, към която приложат постигнатото споразумение
и посочат телефонни номера, на които да бъдат уведомени за пренасрочване
на делото за разглеждане за по-ранна дата.
Указва на страните при възможност, в случай на постигане на
споразумение помежду им, да го изпратят и на служебния имейл на
деловодството на състава.
УКАЗАНИЯ ЗА СТРАНИТЕ:
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при в ръчване на първото
съобщение.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ответника -
препис от отговора на насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4