№ 50
гр. Варна, 07.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100502562 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 74103/29.08.2025г. от
А. Н. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 18, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Л.М., против
решение № 2853/25.07.2025г. по гр.д. № 10025/2024г. на 26.-ти състав на ВРС, в частта в
която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД, насочен
срещу М. В. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“ №17, за заплащане на обезщетение за
вреди в размер на сумата от 688.52лв., явяваща се разлика над присъдените 1011.48лв. до
претендираните 1700.00 лв., в частта в която М. В. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„***“ №17 е осъден да му плати направените по делото разноски в размер на само 1215, 40
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК а той е осъден да заплати на М. В. С. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „***“ №17 направени по делото разноски в размер на 574.00 лв., на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Счита обжалваното решение за постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила, както и за неправилно и необосновано.
Незаконосъобразно първоинстанционният съд, въпреки, че кредитира заключението по
първоначално назначена експертиза, въпреки преклузивния срок и в нарушение на чл. 201 от
ГПК е допуснал повторна експертиза, като при невнасяне в срок на определения депозит, не
е била заличена, а се е наложило отлагане на делото. Освен това необосновано съдът е
възприел най-ниската посочена от вещото лице по повторната експертиза стойност от
1011.48лв. Тази сума е посочена погрешно в диспозитива. Неправилно са определени и
разноските, според принципа за пропорционалност Не са ангажирани и доказателства за
реално заплащане на адвокатския хонорар.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение в
1
пълния претендиран размер от 1700.00лв. и всички сторени и дължими разноски в
първоинстанционното производство. Претендира разноски и за въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от М. В. С. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „***“ №17, не е подаден.
Постъпила е и въззивна жалба вх. № 81039/26.09.2025г. от М. В. С. ЕГН ********** от
гр. Варна, ул. „***“ №17, чрез адв. Г.Я. против решение № 2853/25.07.2025г. по гр.д. №
10025/2024г. на 26.-ти състав на ВРС, в частта в която е осъден да заплати на А. Н. А. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „***“, № 18, ет. 1, ап. 1, сумата от 1011.48лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за нанесената щета върху собствения му автомобил
„Тойота Корола“, с рег. № В 2529 РА, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
Смята за установено, че процесното МПС е на ищеца и е на повече от 20 години, както
и, че на 14.02.2024г. е нанесъл драскотина, която е засегнала заден багажен капак, заден ляв
калник, леви задна и предна врата. Повече от три години МПС стои паркирано на адреса в
гр. Варна, ул. „***“, № 18. Не е минавало годишен технически преглед от м.07.2020г. до
26.04.2024г., т.е. след процесната дата-14.02.2024г. Повече от три години преди датата на
увреждането не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“. , а чак на
16.02.2024г.-два дни след увредата. Съдът е приел, че дори и в момента на увредата
автомобилът да е с прекратена регистрация, това не е оневиняващо обстоятелство. Този
извод е неправилен. Дори и да се приеме противното, то поведението на , то поведението на
ищеца, паркирал на натоварена улица под апартамента му, без да е местен 4 години следва
да бъдат взети пред9вид от съда, евентуално да се приеме наличието на съпрничиняване.
Сочи допуснатата в решението ОФГ.
Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено друго, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена, евентуално присъденият размер на обезщетението
намалено.
В писмен отговор А. Н. А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 18, ет. 1, ап. 1,
чрез адв. Л.М. оспорва въззивната жалба на М. В. С., като неоснователна, а наведените в нея
обстоятелства-за неотносими по спора. Защитата на ответника се основава на възраженията
му, че автомобилът е стар и не е минал технически преглед към датата 14.02.2024г.
Моли се да бъде оставена без уважение подадената от М. С. въззивна жалба.
Моли се да бъде допуснато като доказателство запис от охранителна камера от
14.02.2024г., снет от ищеца от монтираната от него камера, на който запис ясно и
неоспоримо се вижда, как точно С. уврежда автомобила.
Настоящият състав намира, че подадените въззивни жалби са редовни и отговорят на
изискванията на чл.260 от ГПК – подадени са в срок, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържат останалите необходими приложения. Следва делото да
бъде насрочено в о.с.з.
2
Не следва да бъде допуснато до събиране направеното доказателствено искане. От една
страна след като е било отправено такова искане още с исковата молба, но няма изрично
произнасяне на първоинстанционния съд, страната е следвало да го поддържа, но видно от
изявленията на двете страни в о.с.з. на 27.06.2024г. те са посочили, че нямат други
доказателствени искания. Видно, това искане не се било поддържано, а сега възможността е
отпаднала. От друга страна, няма спор между страните по делото, че именно А. А. е
извършил повредата на автомобила.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 74103/29.08.2025г. от А. Н.
А. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“, № 18, ет. 1, ап. 1, чрез адв. Л.М., против решение
№ 2853/25.07.2025г. по гр.д. № 10025/2024г. на 26.-ти състав на ВРС, в частта в която е
отхвърлен предявения от него иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД, насочен срещу М. В.
С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „***“ №17, за заплащане на обезщетение за вреди в
размер на сумата от 688.52лв., явяваща се разлика над присъдените 1011.48лв. до
претендираните 1700.00 лв., в частта в която М. В. С. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„***“ №17 е осъден да му плати направените по делото разноски в размер на само 1215, 40
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК а той е осъден да заплати на М. В. С. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „***“ №17 направени по делото разноски в размер на 574.00 лв., на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК и въззивна жалба вх. № 81039/26.09.2025г. от М. В. С. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „***“ №17, чрез адв. Г.Я. против решение № 2853/25.07.2025г. по гр.д. №
10025/2024г. на 26.-ти състав на ВРС, в частта в която е осъден да заплати на А. Н. А. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „***“, № 18, ет. 1, ап. 1, сумата от 1011.48лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за нанесената щета върху собствения му автомобил
„Тойота Корола“, с рег. № В 2529 РА, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Н. А. за приемане като доказателство запис
от охранителна камера от 14.02.2024г., снет от ищеца от монтираната от него камера, на
който запис ясно и неоспоримо се вижда, как точно С. уврежда автомобила.
НАСРОЧВА за 09.02.2026г. от 14.00ч. Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4