Р Е Ш Е Н И Е
№
331 гр. П..08.10. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание втори октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. № 536 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд
Велинград , постановено по гр.д.№546 по описа за 2018 година е прието за установено
по отношение на Н.А. Г., ЕГН **********
и К.Г.Г., ЕГН ********** ***, че М. И.Й.,
ЕГН ********** *** и В.В.П., ЕГН ********** ***, са собственици на следния
недвижим имот: ½ ид.част от поземлен
имот с идентификатор № 23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Д., общ.Р., обл.П., одобрена със Заповед № РД-18-17/25.03.2010
г.на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с.Д., ул."С.К."№2,
целият с площ от 469 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана
и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10метра/, с номер на имота по
предходен план: имот 796, квартал 47, парцел ХШ-796, при граници и съседи:
имоти 23008.8.529; 23008.8.528; 23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526.
Присъдени
са разноски в тежест на ответниците по иска в размер на 950,0лв. (деветстотин и петдесет лева.
В
срок така постановеното решение е обжалвано
от Н.Г.
и К.Г.. Молят
да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.
Съдът не обсъдил всички събрани по делото
доказателства и не е основал направените от него изводи на база на установените
по делото факти и обстоятелства.
Съдът неправилно приел, че ищците научили преди една
година, че ответниците
по иска се легитимират с нотариален акт ..., том VII, дело №2930 от
11.12.1997г, издаден от РС-Велинград като собственици на целия имота с
идентификатор 23008.8.527 по действащата КК и КР на с.Д., общ. Р., съответно на
XIІІ-796 в кв.47 по действащия тогава план на с.Д. от 1978г.
Твърдят ,че ищците
винаги са знаели и третирали процесния имот като „имот на Н.". Считано от
201З г. ищците са се домогвали и даже са били признати с Н.а. 161/2013г. на
Нотариус С.Д. за единствени собственици на съседния имот /сега с идентификатор
23008.8.526/. Водени били съдебни дела и
с влязло в сила решение по гр.д. 305/2015г./преобразувано 1293/201Зг. по описа
на РС-Велинград/, било прието за установено ,че Н.Г. и сестра й С.Б. са собственици на 1/2 ид.част
от имот 23008.8.526 и е отменил на основание чл. 537, ал.2 от ГПК до размера на
½
ид..част нотариалния
акт за този имот. Съдът приел това не поради общия произход на имотите,
както било прието в обжалваното решение, а поради
причината, че върху имот 23008.8.526 има и наследствена на наследодателя на
жалбоподателката А.М. жилищна сграда, че той, а след смъртта му ответницата и
нейната сестра като негови наследници не са губили владение върху имота и никое
трето лице не е придобивало вещни права върху тяхната част от имота.
Жалбоподателите сочат,че в отлика от данните
по предходното водено дело ,те са придобили по сделка целия имот.Направили
възражение и доказали ,че праводателите им по тази сделка не са били собственици
на 1/2 ид.част от имота /като за притежаваната от тях 1/2 ид.част нотариалният
акт е действителен/, че със сделката било поставено началото на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на 1/2 ид.част от имота,
закупена със същия нотариален акт от несобственик,като
те не са знаели това,а и целият поземлен имот бил прилежаща площ на жилищната
и селскостопанската ни сгради.
Позовават се и на изтекла давност по смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС,
.
Съдът едностранно обсъдил свидетелските показания и
становищета на страните по друго дело.
Обсъждат свидетелски показания ,дадени в друго
гражданско производство.
Твърдят,че са
закупили недвижим имот и го ползват във времето като свой повече от 20 години.
Върху поземления имот освен жилищна сграда притежавали още три сгради, като
ищците не оспорват правото им на собственост върху тях нито някога са
възразявали против подобряването и ползването на имота като свой от
ответниците.
Във времето били водени дела между страните относно
собствеността върху съседния от запад имот с идентификатор 23008.8.526,
който заедно с процесния 23008.8.527 има общо
произход като образуван от имот 796, кв. 47 по стария план на село Д.,като
разрешението за двата имота не могло да е еднакво ,тъй като имота с идентификатор 23008.8.527 бил
прилежаща площ на 4-четири сгради, собствени на ответниците, правото на
собственост върху които не се оспорва от ищците ,а ищците нямали сграда върху
него.
Освен това, ищците през всичките
тези повече от 22 години са знаели за сделката, сключена нотариалния акт от 1997 година и
наричали този имот „имота на Н.“.
Позовават се както на добросъвестно владение по отношение
на половината от имота ,така и на владение по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответниците
считат жалбата за неоснователна и молят решението да бъде потвърдено.
Съдът постановил решението
си ,като взел предвид всички доказателства по делото.
Възпроизведена е фактическата обстановка по спора
,относно регулационните предвиждания за имота,която всъщност не е спорна между
страните,както и доводите в исковата молба относно правата на страните и
издадените документи за собственост.
За неоснователно считат, и позоваването на придобивна
давност,тъй като се касае за съсобствени имоти.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора взе предвид
следното:
Предявен е установителен иск за собственост с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В исковата си молба против Н. Г. и
К.Г.Г. ищците М.И.Й., и В.В.П., правят искане да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици по наследство и покупко-продажба общо на следния имот: 1/2 ид.част от поземлен имот с идентификатор №
23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Д., общ.Р.,
обл.П., одобрена със Заповед № РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор
на АГКК с адрес на поземления имот: с.Д., ул."С.К."№2, целият с площ
от 469 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване ,с номер на имота по предходен план: имот 796,
квартал 47, парцел ХШ-796, при граници и съседи: имоти 23008.8.529;
23008.8.528; 23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526.
Този имот бил закупен от първата ищца с покойния и
съпруг В.Й. с нотариален акт ... от
13.01.1976г., том I, дело 56/1976г., по описа на РС-Велинград. Правата им върху
имота били признати и с констативен нотариален акт ..., том I, дело №128/1976г., по описа на
РС-Велинград.
В.Й. починал през 1989 година и правата върху имота
принадлежали на ищците в качеството им на негови наследници – съпруга и дъщеря.
Имота към момента на придобИ.ето му, съобразно тогава
действащия план на с.Д. от 1973г., бил част от имот с пл.№796, за който е бил
отреден един общ парцел II-796 в кв.47 с площ от 1070 кв.м., в който тогавашния имот
с пл.№796 е участвал в него с площ от 1000 кв.м. Със Заповед ...8/28.12.1978г.,
на заместник председателя на ОНС-гр.П. било извършено частично изменение на
регулационния план, съобразно което парцел II-796 бил разделен на
два новообразувани парцела, както следва: II-796 в кв.47 с площ
от 515 кв.м. и XIII-796 в кв.47 с площ от 455кв.м.
С последвало
частично изменение била увеличена площта на втория парцел.
По сега действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри новообразувания парцел II-796 в кв.47 бил обозначен като имот с идентификатор
23008.8.526 с площ от 489кв.м., а парцел XIII-796 в кв.47 бил
обозначен като имот с идентификатор 23008.8.527 с площ от 469кв.м.
Твърдят, че другата 1/2 идеална част от процесния имот
с идентификатор 23008.8.527 била собственост на двамата ответника по силата на
покупко-продажба.
Преди една година ищците разбрали, че по силата на
тази сделка с нотариален акт ..., том
VII, дело №2930 от 11.12.1997г., издаден от РС-Велинград, ответниците се
легитимирали като собственици на целия имота с идентификатор 23008.8.527 по
действащата КК и КР на с.Д., общ.Р., съответно на XIII-796 в кв.47 по
действащия тогава план на с.Д. от 1978г.
Праводатели по сделката били А.Г.М. и съпругата му - З.Г.М..Те били собственици единствено на 1/2 идеална част от
същият този имот, съобразно нотариален акт №166 от 02.06.1978г., том II, дело
на №319/1978г., по описа на РС-Велинград.
След частичното изменение ,при което били образувани
два парцела то и съсобствеността върху новообразуваните два парцела се била
запазила. 17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Ответниците не били придобили правото на собственост
върху целия процесен имот по силата на сключената сделка, а само върху 1/2
идеална част от същия, защото неможели да придобият повече права от своите
праводатели, както и поради това ищците, като действителни собственици на
разликата от 1/2 ид.ч., не били загубили своите права над тях.
На така изложените обстоятелства основават искането и
за признаване на права.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците.
Те
оспорват иска , като сочат ,че собствеността върху имота са придобили въз
основа на сделка от 1997 година.Правото на собственост на праводателите им било
проверено от нотариуса,те заплатили договорената цена и нямали никакви съмнения
относно собствеността на дворното място,тъй като в него праводателите им имали
жилищна сграда и плевня.До предявяване на настоящия иск не били оспорвани
правата върху този имот.
При
условията на евентуалност , подържат ,че ½ идеална част от имота са
придобили по сделката , защото в такъв размер правата на продавачите по
сделката не са спорни , а другата ½ са придобили по давност , като макар
и изрично да не е казано ,очевидно се считат за добросъвестни
владелци.Евентуално е направено позоваване на придобивна давност при условията на
чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на целия имот.
Съдът
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните , прие за
установено следното:
По
отношение на регулационния статут на имота и промените в него с времето е
прието заключение на експерт ,като установеното по тези въпроси не е спорно
между страните.
Имот пл.№796 е заснет в кадастралния план на с.Д.,
който е одобрен заедно с регулационния план през 1973 г.Площта на имота е била
около 1688 м2.В южната част от
имота е бил отреден парцел II-796 в кв.47, с площ от около 950 м2.Северната част от
имота е предвидена за отчуждаване за обществено мероприятие (улична регулация): площадно
пространство и зеленина.
Със заповед ...8/28.12.1978 г на Зам.председателя на
ОНС-гр.П. частично е изменен регулационния план на с.Д. - кв.47, като от парцел
ІІ-796 са образувани два парцела: ІІ-796 ,който
е част от първоначалния парцел ІІ-796 от 502 м2 – в западната част на
първоначалния и парцел XIII-796, с площ от около 445 м2, обособен от източната
част на първоначалния парцел 11-796.
През 1980 г е извършено отчуждение и изплащане на
северната част от имот пл.№796, с площ от 551 м2, от които: 415 м2 - за
уширение на площад и 136 м2 - за озеленяване.
Двата парцела: ІІ-796
и XIII-796 в кв.47, по регулационния план на с.Д., обособени от парцел ІІ-796 с одобрено през 1978 г
регулационно изменение, са отразени в КККР като два самостоятелни имота: имот с
идентификатор 23008.8.526 и имот с идентификатор 23008.8.527.
Имот с идентификатор 23008.8.526 е идентичен с образувания през 1978 г парцел ІІ-796, с площ от около 502 м2.
Имота , предмет
на спора е с идентификатор 23008.8.527 от 469 м2 и е идентичен с образувания през 1978 г парцел XIII-796, с площ от около 445 м2.Различието в площите се е получило от
обстоятелството, че придаваемата част от имот пл.№796 към улицата от изток не е усвоена и фасадата на
улицата е останала по имотната граница на имот пл.№796 (черната линия върху скицата), с което площта на процесния имот
се е увеличила.В КР са отразени като
собственици на имота: К.Г. и Н.Г., на
основание н.а. .../1997 г - за 1/2 ид.ч. и М.Й. и В.
Й., на основание н.а. .../1976 г, без данни за идеалните части.
С нотариален акт № 668 от 1975 година И.Г.М. е признат за собственик на :къща върху
50 кв.м. – западна половина на къща-близнак и сайвант на 40 кв.м. ,както и
400/971 ид.части от имота ,в който са построени ,а именно пл.№ 796 ,за който е отреден
парцел ІІ-796 в кв.47 по плана на селото.Очевидно акта е съставен към момента
когато за имота е бил отреден един голям парцел.
С нотариален акт № 27 от 1976 година И.М. е продал на
дъщеря си М.Й. имота ,такъв ,какъвто е описан в предходния нотариален акт,без
къщата.
Няколко месеца по-късно М.Й. и съпругът и В. Й. са се
снабдили с нотариален акт № 70 от 1976 година за същия имот.
В. Й. е починал през 1989 година и е наследен от
ищците – негови съпруга и дъщеря.
С нотариален акт № 166 през 1978 година А.Г.М. е
признат за собственик на ½ идеална част от парцел ІІ-796 в кв.47 по
плана на с.Д.,заедно с построена в имота къща на 60 кв.м.
През 1997 година , видно от представения нотариален
акт А.М. ,заедно със съпругата си З.М.а са продали на ответниците /дъщеря им и
съпруга и/ дворно място с построена в него къща и плевня , съставляващо парцел
ХІІІ-796 в кв.47 по плана на с.Д..
От приложеното гр.д.№ с първоначален № 1293/2013 година
по описа на РС Велинград е видно ,че към този момент е имало спор между С.Б. и Н.Г.
,като наследници на А.М. и ищците в настоящото производство.
Предмет на спора между страните е бил другия недвижим
имот – сега с идентификатор 23008.8.526,за който настоящите ищци са се били
снабдили с нотариален акт.На претенцията на ищците в това производство за права върху ½
идеална част от имота ответниците / ищци сега/ са противопоставили довода ,че
след разделянето на общия имот на два самостоятелни парцела всеки е започнал да
владее един от парцелите.
Като краен резултат от протеклото производство е
уважен ревандикационния иск ,като е отречена възможността страните да са
упражнявали фактическа власт върху отделни парцели към този момент , тъй като
се касае за съсобствени имоти.Съдът не е направил по-различен извод и от
доводите ,основаващи се на сделката от 1997 година ,която е дала основание за
предявяване на конкретния иск.Тоест – действително не отговаря на истината
твърдението ,че една година преди предявяване на настоящия иск ищците М. и В.
разбрали за тази сделка.
Това решение е влязло в сила ,като в решението на ВКС
подробно са изложени доводи за неоснователност на възражението за придобивна
давност , основаващи се на събраните доказателства.
От заключение на експерт е установено по делото ,че
след извършване на сделката от 1997 година – през 1998 година имота е
деклариран от ответниците и съответно са плащани данъци.
Ответниците са противопоставили възражение ,че са
собственици на имота по силата на сделка,което съдържа в себе си всъщност и
довода,че към момента на сделката техния праводател е бил собственик на целия
имот , а не на ½ идеална част ,тоест – това е първото ,което следва да
се обсъжда ,като се анализират свидетелските показания.
Второто им възражение е всъщност позоваване на
придобивна давност като добросъвестни владелци по отношение на ½ идеална
част от имота , ако тя съответно се приеме,че не е принадлежала на праводателя
им.Те твърдят,че не са знаели ,че праводателя им не е собственик и са упражнявали владение
върху целия имот.
И третото възражение е,че в тяхна полза е изтекла 10
годишна придобивна давност по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС.
За да се произнесе съдът по иска , и съответно да
отговори на възраженията на ответниците съществен е въпроса кой и как ,в какви
граници и с какви намерения е упражнявал фактическата власт върху имота.Това е
съществено ,тъй като не е спорно ,че имотите са придобити от праводателите в
режим на съсобственост.
Св.Начева
е сестра на праводателите на ищците и и има непосредствени впечатления за
начина по който се упражнява фактическата власт върху имота до преди седем
години ,до когато не е имало никакви спорове,имота не е бил разделен по никакъв
начин,и двамата братя извършвали допълнително строителство в него. Свидетелката
сочи, че имота в който е била построена къщата на братята й е бил общ на
двамата и те са живеели в построената в него стара къща. В последствие единия
от тях -по-малкия й брат А. построил къща в горния край на имота за дъщеря си и
зет си, а другия построил къща до старата за своята дъщеря. Двамата братя
останали да живеят в старата къща до смъртта си. Братята й нямали спорове
помежду си. А. починал преди 7-8 години. До смъртта му целия двор между двете
нови къщи и старта къща се ползвал общо от всички. Свидетелката твърди, че
преди да почине брат й А. е ходила при него, когато е бил болен преди около 7
години и тогава дворното място се ползвало общо. Имало и един дувар, но той не
им пречел да си ползват общо земята между къщите, тъй като не ограничавал
достъпа.
Св. П. е сестра на ищцата М..Тя установява,че до 2013
година ,когато М. поставила ограда, имота се ползвал общо ,без да са очертани
граници.Едва след поставянето на оградата възникнали спорове.Тази свидетелка
депозира показания,че действително до 201З г. , когато чичо й починал
семействата на ищците и ответниците живеели в един двор, който ползвали общо.
Сестра й живеела с племенницата й в новата къща, построена непосредствено до
старата. През 201З г. сестра й направила ограда и заградила парцела, в който
била нейната къща. До тогава целия двор между двете нови къщи и старата къща
бил ползван общо от всички. Построяването именно на тази ограда е един от
поводите за предявяване на иск през 2013
година .В този смисъл са и показанията на св.К..
Св.Георги Овчаров депозира показания,че в имота имало
дувар ,който разделял още на двамата
братя имотите.Очевидно не говори за оградата от 2013 година ,а за други
материализирани граници ,като прави впечатление ,че дори и самите страни нямат
такива твърдения.Другите свидетели сочат ,че имало някакъв дувар,но той
всъщност не разделял имотите и не пречел да се осъществява общ достъп.Никоя от
страните не твърди,че всеки от праводателите им
е поставил ограда ,по начин такъв ,че ясно е означил границите на своето
владение и е пречел на другия да влиза в тази част.В този смисъл и показанията
на другия свидетел със същата фамилия.
Св.Кадрев установява,как се е извършвало обработването
на имота и ,че между страните има конфликти във връзка с правата върху имота.
По отношение собствеността на
сградите върху имота няма спорове,записването е изяснено от заключението на
експерта , който е установил следното: С молба от 19.03.2012 г от М.Й. за промяна в
собствеността на сграда с идентификатор 23008.8.526.3, с приложени н.а. №.../1976
г и 27/1976 г, в КР за собственици на сградата и имота са вписани: В.Л.Й. - за
1/2 от 400 м2 и М.Й. - за 1/2 от 400 м2, на основание н.а. .../76 г.
Със
заявление от 11.09.2012 г от Н.А.Г. е поискано промяна в собствеността на
сграда с идентификатор 23008.8.526.2, с приложени н.а. №.../1976 г и 166/1978
г.В издадена скица на имот с идентификатор 23008.8.526 от 02.10.2012 г за
собственици на имота са вписани: В.Л.Й. и М.Й., на основание н.а. .../76 г и А.
Г.М., на основание н.а. №166/1978 г; не са посочени частите на собственост.В
издадена скица на сграда с идентификатор 23008.8.526.2 от 02.10.2012 г за собственици
са вписани: М.Й., без данни за идеалните части; А. Г.М. - за 1/2
от 60 м2,
на основание н.а. №166/1978 г; Димитрия Ив.П. - без данни за ид.части; С.К. М.а
- без данни за ид. части.
Със
заявление от 16.11.2012 г от М.Й. за промяна в КР; представени са н.а. .../1976
г, н.а. .../1976 г, н.а. №668/75 г, н.а. .../97 г, у-ние за н-ци на И.М..В
издадената скица на имот с идентификатор 23008.8.526 от 12.12.2012 г за
собственици на имота са вписани: В.Л.И. - на осн. н.а. .../76 г, М.Й. - на
основание н.а. .../76 г, А.М. - на осн. н.а. №166/78 г и на И. Г..М. - на осн.
н.а. №668/75 г; данни за ид.части в собствеността не са вписани.В издадената
скица на сграда с идентификатор 23008.8.526.3 от 07.12.2012 г за собственици на
сградата са вписани: В.Л.Й.-за 1/2ид.ч. - на осн. н.а. .../76 г,
М. И.-за 1/2 ид.ч. - на основание н.а. .../76
г.В издадената скица на сграда с идентификатор 23008.8.526.2 от 07.12.2012 г за
собственици на сградата са вписани: А.М.-ид.ч. 60 м2 - на осн. н.а. №166/78 г и
на И.М.-ид.ч. 50 м2 - на осн. н.а. №668/75 г.
Със заявление
от 17.06.2013 г от В.П. за промяна в КР; представен е н.а. №161/2013 г.В
издадената скица на имот с идентификатор 23008.8.526 от 24.06.2013 г за
собственици на имота са вписани: М. И.- - на основание н.а. №161/13 г и на В.П.-
на осн. н.а. №161/13 г.
Със заявление от 09.06.2016 г от В.П. за промяна в КР; представено е
решение на РС-Велинград по гр.д. №305/2015 г и у-ние за н-ци на А.М..Към
заявлението няма приложена скица.
Със заявление
от 19.07.2016 г от М.Й. за промяна в КР; представен е н.а. .../76 г, н.а.
№166/2018 г.В издадената скица на имот с идентификатор 23008.8.526 от
29.07.2016 г.
за
собственици на имота са вписани: на М. И. - на основание н.а. №161/13 г (вписан с №57), на В.П. - на осн. н.а. №161/13 г (вписан с №57), на С.Б. - на осн. съд.акт №112/01.06.2016 г и на Н.Г.
- на осн. съд.акт №112/01.06.2016 г; данни за ид.части в собствеността няма.
Досие за
промяна на имот идентификатор 23008.8.527 няма.В скица на имота от 29.07.2016
г, представена по делото, собствеността е следната: на К.Г.Г.-за 1/2 ид.ч., на основание н.а. .../1997
г, Н.Г.-за 1/2ид.ч. - на осн.н.акт .../1997
г, на М. И.-без данни за ид.ч. в собствеността - н.а. .../76 г, на В. Л..Й.-без
данни за ид.ч. в собствеността - н.а. .../76 г.
Тоест
страните притежават сгради и в двата имота.
Процесуалния
представител на ответниците акцентира на разликата в показанията на свидетелите
дадени в настоящото и в другото производство от 2013 година.
Тези
разлики отразяват всъщност субективното отношение на свидетелите към действията
на страните и не представляват разлика във фактите.Свидетелите възприемат
поведението на страните ,въз основа на схващанията си за права.Кой какво ползва
и кое на кого е, са изводи,които те правят и които не са правно релевантни именно поради факта ,че
първоначалната фактическа власт ,както на страните ,така и на праводателите им
е установена при условията на съсобственост върху имота.
Именно
поради това съществено за спора е да се установи дали всяка от страните
,респективно праводателите и са установили фактическа власт върху част от
първоначално общия имот , съвпадаща с новообразуваните имоти изцяло за себе си
,като са демонтрирали това си намерение по отношение на другия съсобственик.
Необходимо
е да са налице и двете условия- установена явна фактическа власт,демонстрация
на намерение да се свои изцяло имота и то при яснота ,че променят намерението си
да държат имота и го владеят вече,демонстрирано
по отношение на съсобственика.
Като
съобрази всичко изложено , съдът намира ,че предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен, съответно – да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд.
Не е установено от доказателствата по делото на
първо място праводателят на ответниците да е придобил права върху целия
имот.Той се е легитимирал с нотариален акт от 1978 година като собственик на
½ идеална част от един по-голям имот ,от който впоследствие са
образувани два имота.Неизвестно как с този нотариален акт само той е удостоверил
правата си пред нотариуса и прехвърлил права на ответниците върху един от двата
имота изцяло – парцел ХІІІ-796 през 1997 година.Към момента на снабдяване на А.М.
с нотариален акт праводателят на ищците е притежавал такъв за идеална част от
имота и се е бил разпоредил с нея в полза на дъщеря си – ищцата М.Й..
Всъщност
следва да се посочи още и това ,че ответниците не се позовават на давност текла
и за праводателите им.Те не твърдят,че преди извършване на сделката
праводателите им са упражнявали владение върху имота ,годно да ги направи
собственици.
От
доказателствата по делото – изводи ,че от този момент- сключване на сделката
през 1997 година, страните са установили владение за себе си върху
самостоятелните парцели ,създадени в рамките на големия имот чрез регулационно
изменение в края на 1978 година,не могат да се направят.
При
извършване на сделката от 1997 година споровете вече са били факт .За да
придобият права върху ½ идеална част от имота , която техния праводател
не притежавал , като добросъвестни владелци ,те на първо място следваше да
установят ,че са упражнявали именно владение и то върху целия имот ,а такива
доказателства по делото няма,поради което и съдът не обсъжда наличието на
знание кому принадлежи имота.
Без значение
е какви и колко сгради са построени от
страните върху имота ,при положение ,че се касае за съсобствен имот.Това не е
достатъчно ,за да се приеме,че е налице владение,при положение ,че и между
праводателите им е съществувала
съсобственост.
Именно поради
това ,че не е установено владение- нито упражняване на фактическа власт с върху
конкретно определен УПИ , нито намерене за своене на частта ,принадлежаща на
съсобственика,то не би могло да бъде уважено и възражението основаващо се на
придобивна давност при условията на чл.79 ал.1 от ЗС.
Поради
изложеното , съдът приема,че иска е основателен и следва да бъде уважен и като
е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е постановил
правилно решение ,което следва да бъде потвърдено.
Ответниците
имат право на разноски , с оглед изхода на спора ,направили са искане ,но не са
представени доказателства за направени такива.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение на Районен съд
Велинград , постановено по гр.д.№546 по описа за 2018 година,с което е прието за установено
по отношение на Н.А. Г., ЕГН **********
и К.Г.Г., ЕГН ********** ***, че М. И.Й.,
ЕГН ********** *** и В.В.П., ЕГН ********** ***, са собственици на следния
недвижим имот: ½ ид.част от поземлен
имот с идентификатор № 23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на село Д., общ.Р., обл.П., одобрена със Заповед № РД-18-17/25.03.2010
г.на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с.Д., ул."С.К."№2,
целият с площ от 469 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана
и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10метра/, с номер на имота по
предходен план: имот 796, квартал 47, парцел ХШ-796, при граници и съседи:
имоти 23008.8.529; 23008.8.528; 23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с касационнна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.